РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 20.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на единадесети март две хиляди и четиринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Е.Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1972 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищците М.М.Ю. и Н.М.Ю.
твърдят, че в качеството си на съпрузи съгласно Нотариален акт N 89, том 2, рег. N 4371, дело N 268/10.05.2007г. са собственици на
неурегулиран поземлен имот с площ 1200 кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на с.Каняк, общ.Черноочене,
ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м., при
граници посочени в исковата молба, както и че в имота живеят от 1970г., когато
бащата на първия ищец го закупил с Нотариален акт N 153, том 1, дело N 420/10.08.1970г..Твърдят, че живеели
в имота и след смъртта на родителите на първия ищец, и след 1989г. заминали за
Република Турция, а през 1996г. допуснали в имота ответника А.Б.Р. да
ползва къщата и дворното място като се
грижи за тях и ги поддържа, но с уговорка, че когато се върнат в имота, същият
ще бъде освободен. Твърдят, че всяка година се връщали в България и посещавали
имота, и когато поканили ответниците да
го напуснат, последните обещали да го освободят, но до края на м.октомври
2013г., когато ищците се върнали отново в с.Каняк с намерение да живеят в дома си,
ответниците категорично отказали да напуснат имота.С оглед на това молят
съдът да установи, че са собственици на имота и да осъди ответниците да им
предадат владението на имота.В съдебно заседание ищецът М.М.Ю. лично, и двамата
ищци чрез адвокат пълномощниците си поддържат иска и претендират разноски по
делото.
Ответниците А.Б.Р. и Р.М.Р. с отговора
на исковата молба оспорват иска при твърдения, че са придобили имота по
давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години, започнало
от 1996г. на основание неформален договор за продажба и никой не се
противопоставял на своенето от тяхна страна на имота и не предявявал претенции
за имота, в който те ремонтирали къщата и заплащали изразходваната ел.енергия и
мрежови услуги, и обработвали двора.Оспорват твърденията на ищците, че същите посещавали
имота и била налице уговорка за временното му ползване.Молят иска да се
отхвърли и претендират разноски по делото.В съдебно заседание лично и с адвокат
пълномощник поддържат възраженията срещу иска.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците са съпрузи от 03.02.1958г. и извеждат
легитимацията си на собственици на процесния имот от Нотариален акт N 89/10.05.2007г. за собственост на недвижим
имот по давностно владение и наследство, том 2, рег. N 4371, дело 268/2007г. на нотариус с
район на действие РС-Кърджали, с който нотариусът въз основа на обстоятелствена
проверка и съгласно чл.483, ал.2 от ГПК/отм./ ги е признал за собственици по давностно
владение на имота.Ищците са живеели в имота от 1970г., заедно с родителите на
ищеца М.М.Ю., което следва както от неоспорване на твърденията им за тези
факти, така и от Нотариален акт N 153/10.08.1970г. за продажба на недвижим имот, с който
наследодателя на ищеца М.М. закупил имота, така и от гласните доказателства по
делото.Ищците живеели в имота до 1989г., когато трайно се установили да живеят
в Република Турция, а през 1996г. допуснали ответниците да живеят в имота, като
от 1996г. и досега последните живеят в имота и отказват да напуснат същия,
които обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите, ангажирани и
от двете страни по делото.
Ответниците са съпрузи от 02.12.1992г.От
ангажираните от ответниците гласни доказателства-показанията на св.Х.Т.-кмет на
с.Каняк от 1999г., св.Р.М. св.М.А. се установява, че ответниците живеят в имота
от 1996г., когато къщата била порутена, в окаяно състояние, изглеждала като
изоставена, без прозорци и врати.От тогава и досега ответниците ползвали имота,
ремонтирали основно къщата във вид, годен за живеене, сложили прозорци и врати,
прекарали канализация, поставили електромер, поправили покрива, направили баня,
стълбище с площадка, направили ограда на двора, заплащали данъци за имота в
кметството всяка година на името на М. Ю. М./бащата на първия ищец/.Установява
се и, че в цялото село се знаело, че къщата е на ответниците и такава била
договорката между страните, в т.ч. това сам заявявал пред свои съселяни и пред
кмета св.Х.Т. ищецът М.Ю., както и, че през всички тези години никой не е имал
претенции към имота и не се противопоставял на извършваните от ответниците
подобрения.
Тези
обстоятелства не се опровергават от показанията на ангажираните от ищците
свидетели-св.Х. М., св.Д.М. и св.Д.М., които също сочат, че ответниците
извършили подобрения в имота-както на къщата, така и на двора.От показанията на
тези свидетели се установява, че ищците всяка година идвали в България на
почивка, и посещавали имота, но не оставали в него да нощуват, изключая за една
нощ през 2006г., когато сина на ищците-св.Х. М. останал със семейството си, и
когато ответниците не били в имота, се връщали без да го посетят/показанията на
св.Д.М./, от което следва, че ищците не
са имали достъп до имота-ключове и др. чрез които в отсъствието на ответниците
да влизат в имота и да пребивават за кратко или за по-дълго в същия.
При тези доказателства, искът е
недоказан.Установява се по делото, че ищците са владеели имота до 1989г., след
което са го изоставили, а през 1996г. са допуснали в имота ответниците, които
са го завладяли и до предявяването на иска са осъществявали това владение
спокойно и непрекъснато, при което и са станали съгласно чл.79, ал.1 от ЗС собственици
на имота въз основа на недобросъвестно давностно владение продължило повече от
10 години, за което свидетелстват гласните доказателства, ангажирани и от двете
страни по делото. При това ответниците доказват не само, че са упражнявали
фактическа власт върху имота, но и че явно, чрез конкретни действия са демонстрирали намерението си да бъдат негови собственици.От своя
страна ищците не доказват, че са владеели имота, в т.ч. и до издаването на
нотариалния акт за собственост по давностно владение, на който се позовават.С
оглед на това, искът следва да се отхвърли и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците се възложат
направените от ответниците разноски по делото в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Ю. с ЕГН **********
и Н.М.Ю. с ЕГН **********,*** срещу А.Б.Р.
с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********,***
иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на неурегулиран поземлен имот с площ 1200
кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Каняк, общ.Черноочене, обл.Кърджали,
ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 34 кв.м., при граници
на поземления имот: североизток и югоизток-земеделски земи, северозапад-неурегулиран
поземлен имот на Шериф Али и югозапад-път.
ОСЪЖДА М.М.Ю. с ЕГН ********** и Н.М.Ю. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, адв.С.Х.Х. да
заплатят на А.Б.Р. с ЕГН ********** и Р. М. Р. с ЕГН **********,***, съдебен адрес *** сумата 400
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.