Решение по гр. дело №1473/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260567

гр. С., 23 декември 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА

  като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1473 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът ЗК “К. - 93” с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление с. К., обл. С., представлявана от председателя Н. Д. твърди, че е собственик на недвижим имот в с. К. – стопански двор, състоящ се от ПИ с №№725, 726, 727, 722, УПИ І-725, УПИ ІІ-726, УПИ ІІІ-727 и УПИ ІV-722, в кв. 31, като по отношение на тези имоти, ответникът пречи да бъде упражнявано правото му на собственост в пълен обем, поради което моли да бъде осъден: 1. да преустанови ползването на водопровод АЦ-125 L=150 м. от HP К. като го изолира и отстрани частта от него, която се намира под притежавания от ищеца стопански двор.

Претендират и разноските си за производството.

Ищецът твърди, че наличното съоръжение е пречка да се изпълнят спешна реконструкция и модернизация на сградата, намираща се в имота, при това с цел да бъде запазена нейната физическа цялост. Твърди, че тръбопроводът е изграден без наличие на необходимата строителна документация, поради което е незаконен. Отказа на ответното дружество да промени трасето на съоръжението мотивирало ищеца да предяви претенциите си по исков ред.

По настояване на ищеца е назначена техническа експертиза.

Ответникът „В. И К.” ООД с БУЛСТАТ: ….., седалище и адрес на управление: гр.С.,ул.” Б. Т.” № …, представляван от В. Н. Б. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца и молит същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага доводи във връзка с факта, че процения водопровод е публична държавна собственост и не е включен в активите на ответното дружество, поради което счита, че исковото претенция неправилно е насочена спрямо него. По същество счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Акцентира на фактите, че съоръжението е изградено през 1964 г. и е строежът му е бил допустим съгласно действащото законодателство, като по отношение на имота е учреден сервитут по силата на чл. 103 и следващите от ЗВ, а ищецът е придобил правото на собственост ведно с учредения сервитут.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, намира за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е иск по чл. 109 от ЗС.

За да бъде уважен негаторен иск, основан на чл. 109 от ЗС, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да извършва действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца и му пречи да го упражнява в пълнота и това поведение на ответника се осъществява към момента на предявяване на иска. Интересът от исковата защита по чл. 109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. В настоящия случай няма спор, че ищецът е собственик на недвижим имот в с. К. – стопански двор, състоящ се от ПИ с №№725, 726, 727, 722, УПИ І-725, УПИ ІІ-726, УПИ ІІІ-727 и УПИ ІV-722, в кв. 31, както не е спорно и обстоятелството, че през този имот преминава водопровод, захранващ жилищата в населеното място. Несъмнено, действията на ответника, дори без да отнема владението, ограничават, смущават и пречат на пълноценното използване на имота според предназначението му, но в настоящото производство следва да се установи неправомерност на тези действия.

Спорът между страните е концентриран имено в законосъобразността на действията на ответника, свързани с липсата на учредено сервитутно право / според ищеца / и наличието на такова по силата на закона / според ответника/.

Институтът на сервитутите е бил подробно уреден в ЗАКОНЪ за имуществата, за собственостьта и сервитутите (отм.). Съгласно чл. 207 от ЗИСС (отм.), „поземелниятъ сервитутъ се състои въ тегобата, която е наложена върху единъ недвижимъ имотъ за служенето и ползата на другъ недвижимъ имотъ, който принадлежи не на същия собственикъ“, т. е. по своята същност сервитутите са ограничени вещни права върху определени недвижими имоти. В сега действащото законодателство липсва единна уредба и правила относно сервитутите, като същите са уредени в различни закони. Правото за водоползуване е сервитутно право уредено в чл. 112 он Закона за водите. Текстът задължава собственик на имот да даде право на водопрекарване през имота на всички, които имат постоянна или временна нужда от това, т. е. водопрекарването се обуславя от нуждата на собственика на господстващия имот и се изразява във възможността за прокарване на повърхностна водопреносна система или изграждане на водопровод и други съоръжения на водопрекарване в имот, собственост на друго лице. Разпоредбата на чл. 103 от ЗВ определя, че служещ имот е този през който се осъществява водопрекарването и за собственика именно на служещия имот е задължението да търпи упражняването на сервитутното право на водопрекарване. Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот, то обаче следва да бъде учредено. Това може да бъде осъществено чрез договор между собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато може да бъде учредено с административен акт на органа по чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ,  при спазване на процедурата по чл.34 и чл.36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот по предвидения в закона ред. Възможно е обаче, сервитутното право да  бъде придобито по давност – съгласно чл. 85 от ЗС, разпоредбите за придобиване право на собственост по давност важат и за придобиване на други вещни права, поради което, ако едно лице фактически упражнява сервитутно право в продължение на 10 г., то може да придобие по давност това право. Изрично в този смисъл е и разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗВ.

Именно като специален закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения, ЗВ съдържа легална дефиниция на поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Поземлен сервитут според чл. 103 от ЗВ е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик и той може да произтича от закона или от правна сделка. Чл. 112 от ЗВ изрично предвижда задължение за всеки собственик да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.

Според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“ от ЗВ, публична общинска собственост са водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите; уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината. С оглед на това, съдът приема, че около трасето на водопровода, който главен за с. К. е налице сервитут, възникнал по силата на закона. Това е сервитут, установен в обществена полза, отнасящ се до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура,  предназначена за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗВ. Източникът на възникване на вещното право не е договорен, нито административен, а е налице заварена тежест в имота на ищеца, съществуваща към момента на придобиване на правото на собственост върху имота, през който преминават съоръженията, изразяваща се във възникнало по силата на закона сервитутно право за съществуващ водопровод АЦ-125L=150м от НР К., изграден в периода 1956 -57 година.

По изложените съображения не може да се приеме, че с действията си ответното дружество неоснователно ограничава и пречи на ищеца за пълноценното ползване на имота, според предназначението му, поради което предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 460.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното СРС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от ЗК “К. - 93” с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление с. К., обл. С., представлявана от председателя Н. Д. Н. против „В. И К.” ООД с БУЛСТАТ: ….., седалище и адрес на управление: гр.С.,ул.” Б. Т.” № .., представляван от В. Н. Б.,  за осъждане на последното да преустанови ползването на водопровод АЦ-125 L=150 м. от HP К. като го изолира и отстрани частта от него, която се намира под притежавания от ищеца стопански двор, състоящ се от ПИ с №№725, 726, 727, 722, УПИ І-725, УПИ ІІ-726, УПИ ІІІ-727 и УПИ ІV-722, в кв. 31.

 

ОСЪЖДА  ЗК “К. - 93” с ЕИК …., със седалище и адрес на управление с. К., обл. С., представлявана от председателя Н. Д. Н.  да заплати на „В. И К.“ ООД с БУЛСТАТ: …., седалище и адрес на управление: гр.С.,ул.” Б.Т.” № …, представляван от В. Н. Б. направените по делото разноски в размер на 460.00 /четиристотин и шестдесет / лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: