МОТИВИ по нохд № 582/19 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура -
Хасково е повдигнала обвинение против Д.К. /C. K./, ***** гражданин от гр.****, обл.*****, *****, постоянно живущ в **** затова, че:
1/ На 17.VIІ.2019 год. на ГКПП „Капитан Андреево - шосе“,
община Свиленград, област Хасково влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта – престъпление по чл.279 ал.1 от НК;
2/ по същото време и
на същото място съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен
документ – *** визов стикер /**** разрешително за пребиваване/ № *****, издадено на ***** год. в ******
на името на ***** гражданин Д.К. /C.K./, положено в *** паспорт № ******, издаден на *****. в гр.****** на името на Д.К. /C.K./ с ****** личен номер №******, роден на ***** год. в гр.****, *****, като за самото съставяне от
него не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 от НК;
3/ по същото време и
на същото място дал дар – парична сума в размер на 70 евро с левова
равностойност 136.91 лв. /една банкнота с номинал 50 евро със сериен № ****** и една банкнота с номинал 20
евро със сериен № ******/ на
длъжностно лице - полицейски орган – Е.С.М, **************, със специфично
наименование на длъжността *******, за да не извърши действие по служба – да не
бъде задържан на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и
за да извърши действие по служба - да го пропусне да премине от Република Турция
в Република България, като съзнателно се ползва от неистински официален
чуждестранен документ – ********* визов стикер /******* разрешително за
пребиваване № ******, издадено на ***** год. в *****н
на името на ****** гражданин Д.К. /C.K./, положено в ****** паспорт № ******, издаден на ***** в
гр.****** на името на Д.К. /C.K./ с ****** личен номер №******, роден на *****. в гр.******, ****** –
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1от НК.
Подсъдимият
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и
сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието
му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при
постановяване на присъдата.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на досъдебното
производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373
ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимият Д.К. е
на ***** год., *****, ****** гражданин, постоянно живущ в гр.****, ******, *****,
осъждан /по негово изявление, не и в България/, грамотен със средно образование,
******. С положителни лични характеристични данни.
Подсъдимият живял
преди много години в ******, откъдето бил депортиран по неустановени по делото
причини. Там останало да живее семейството му, като през изтеклия период се
стигнало до развод със съпругата му. Подсъдимият желаел въпреки това да се
събере със семейството си и решил да положи усилия на всяка цена да се снабди с
разрешително за пребиваване в *****. Междувременно през 2011 год. в ***** му
бил издаден нов ****** паспорт - № *****, издаден на ******. в гр.******
В изпълнение на
намерението си, той установил контакт със свой познат в **** на име А. /неустановен
по делото/. Последният го уверил, че ще го свърже с човек, който да уреди
снабдяването му с визов стикер за пребиваване в *****. Стикерът щял да бъде
поставен в паспорта му. Подсъдимият се свързал с този човек, който го уверил,
ще уреди поставянето на стикера за пребиваване и му поискал за услугата 500
евро. Макар да знаел, че това е незаконно, подс.К. приел и изпратил паспорта си и исканата сума на
същия човек. След известно време паспортът му бил върнат, със залепен в него *********
визов стикер за пребиваване в ******. През тази година подсъдимият решил да
отпътува през България за *****, като заминал със своя познат свид.А.Е., **** гражданин от ****** произход, който се
връщал от **** за *****. Пътували с лекия автомобил на свид.Е.
- марка „БМВ“ с ****** рег.№****.
Към 17.VII.2019 год. свид.Е.М.
работел в ***************. Свидетелят бил ***********, със специфично
наименование на длъжността „*******“. На тази длъжност е бил назначен последно
със Заповед №3282з – 938/20.IV.2015 год. на Директора на ГДГП. Правомощията на длъжността, която
свидетелят заемал, са регламентирани в ЗМВР, Наредба за граничните контролно-пропусквателни пунктове и Инструкция
№8121з-813/9.VII.2015 год.
за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от министъра на
вътрешните работи, а така също и в длъжностната му характеристика. Същите
включват:
Съгласно ЗМВР –
дейности по опазване на обществения ред, свързани с граничния контрол /чл.14 ал.1 вр.
ал.2 т.3/, извършване на гранични проверки на лица, предмети и превозни
средства в тяхно владение и недопускане на преминаването им през ГКПП-тата, когато не отговарят на условията, предвидени в
нормативен акт, извършване на самостоятелни проверки в граничната зона на лица
и превозни средства, както и на вещи и стоки, които се пренасят или превозват
от тях, вкл. тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при
констатирано митнически нарушение незабавно уведомяват митническите власти /чл.102 ал.1 т.2 и т.5/;
Съгласно чл.16 от
Наредбата за граничните контролно-пропусквателни
пунктове – да осъществява граничен паспортно-визов контрол на лица и
транспортни средства, които преминават през границата на Република България, за
разкрива, разследва и предотвратява престъпления и нарушения против сигурността
на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП;
Съгласно
специфичната длъжностна характеристика за длъжността – да извършва гранична
проверка на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства, да разкрива
неистински и подправени документи за задгранично пътуване;
Специфичните
длъжностни задължения на ******* на автоматизирано работно място /АРМ/ - „Втора
линия“ на ГКПП“Капитан Андреево“ пък предвиждат:
„Ако е взето
решение лицето да бъде пропуснато за влизане или излизане в и от Република България, на същото се извършва
проверка в Автоматизираната информационна система /АИС - ГК/ и се полага входен
или изходен граничен печат, когато такъв се изисква. Ако са установени други
данни и е необходимо лицето да бъде задържано, служителят, който осъществява
проверка на втора линия уведомява НГ/НС/КО за предприемане на съответни
действия /задържане или други/.
На 17.VII.2019 год. свид.Е.М.изпълнявал
служебните си задължения за времето от 8:00 до 20:00 часа на ГКПП“Капитан
Андреево“, като бил разпределен да работи като "Контрол на втора линия“.
Намирал се в стаята за контрол на втора линия в административната сграда на
ГКПП“Капитан Андреево“ – шосе. Съответно носел полицейска униформа, поради
което можел да бъде разпознат като полицейски служител – длъжностно лице. По
същото време в състава на ***** влизали и били на смяна още и свидетелите - П.А.,
разпределен да работи на автоматизирано работно място /АРМ/ 15 на трасе влизащи
в страната леки автомобили, Ф.А., ******* и Н.Р.– ******.
Около 10:30 часа за
влизане в страната на АРМ №15 при свид.А. се
установил лек автомобил марка „БМВ“ с ****** рег.№*****, в който пътували
подсъдимият, който в този момент управлявал автомобила, и свид.А.Е.,
негов собственик. Като ****** гражданин,
свид.Е. представил за проверка ***** лична карта на
свое име. Подс.К. представил своя ****** паспорт с
положеното в него разрешение за пребиваване в *****. На свид.А.
направило впечатление, че макар паспортът да е издаден от ***** год., в него
нямало никакви печати за задгранични пътувания, освен един - току-що положения
от турските власти за напускане на Турция. Решил да провери документа за
признаци на фалшифициране или подправяне.
В изпълнение на
установената процедура, свид.А. уведомил началника си
свид.Р., *****, свид.А. и свид.М., тъй като по-задълбочена проверка се извършвала
именно на „втора линия“, което било работното място на последния. Пътуващите
били отведени в стаята за „контрол на втора линия“, която се намирала в
административната сграда на ГКПП“Капитан Андреево“. Там свид.М.
поел случая и започнал да попълва необходимите формуляри за извършване на
подробна проверка. При неустановяване на
нередности, след въвеждане на данните за пътниците и превозното средство в АИС
- ГК, той следвало да положи входен граничен печат в документите за пътуване и
да ги пропусне да преминат през територията на страната.
Проверката не
установила нередности по отношение на документите на ****** гражданин А.Е. и
превозното средство лек автомобил „БМВ“. Свид.М.
започнал да попълва формулярите за проверка на документите на подсъдимия, който
се намирал при него в стаята. През това време свид.А.
в работния си кабинет изследвал с наличната на граничния пункт техника неговия
паспорт. При това констатирал, че положеното в същия ***** разрешително за
пребиваване от типа визов стикер -№*** на името на Д.К. отговаря на
международните изисквания относно материала, от който трябва да бъде направено,
но знаците в машиночитаемата зона видимо не отговарят
на стандартите на ИКАО /международна система за стандарти на знаци, положени в
същата зона/. За да бъде обаче това категорично установено, следвало да се
назначи техническа експертиза, което изисквало повече време. Била извършена
проверка в националната шенгенска информационна система /НШИС/, където бланката
не фигурирала като обявена за
издирване. Свид.А. обаче потърсил съдействие от
колега, служител на „Фронтекс“, които имали по -
разширен достъп до базата данни на информационната система. Като посочил номера
на бланката, получил отговор, че бланката с този номер, заедно с други бланки
са били обявени в ШИС за откраднати през 2008 год., но са били свалени от
издирване поради изтичане на 10 години оттогава. Свид.А.
докладвал така събраните данни на ****** свид.Р.,
който пък разпоредил на свид.М. да изготви заповед за
24-часово задържане на подсъдимия за изясняване на случая и да го уведоми
затова.
Докато изготвял
необходимите документи, свид.М. заразпитвал на ******
език подсъдимия за обстоятелствата, при които му е било издадено разрешителното
за пребиваване. Възприемайки какво се случва, подс.К.
решил да даде на свид.М. сумата от 70 евро, за да не
бъде задържан за 24 часа и да бъде пропуснат да премине на територията на
страната от Турция в България. В изпълнение на това свое решение, станал от
стола, на който седял до момента, бръкнал в джоба на дрехата си, извадил две
банкноти, едната на стойност 50 евро, а другата на стойност 20 евро, и ги
пъхнал под служебния дневник, положен на бюрото на свид.М.
пред него. Започнал да моли на ****** език свидетеля да не го задържа, а за го
пропусне да премине и продължи пътуването си. Това било възприето освен от свид.М., още и от свид.А., който
също се намирал в стаята в този момент. Свид.А.
наредил на подсъдимия да седне веднага обратно на стола и да не пипа нищо,
отишъл и уведомил за случилото се ***** свид.Р..
Последният незабавно дошъл в стаята и свид.М. му
посочил сгънатите банкноти под дневника. Свид.Р.
докладвал за случая. Била издадена Заповед УРИ 4563зз-126/17.VII.2017 год. за 24-часово задържане
на подс.К. и предприети действия за запазване на
местопрестъплението. На място бил изпратен разследващ полицай, който започнал
ДП по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първо действие по разследването – протокол
за оглед. От същия, и изготвения към него фотоалбум се установява
местонахождението на двете банкноти върху бюрото в стаята на свид.М., които са били иззети, както и че тази номинал 50
евро е със сериен № *****, а тази с номинал 20 евро - със сериен № *****. Ноторно е, че
валутният курс на еврото спрямо лева е фиксиран в съотношение 1,95583
лв. за 1 евро, откъдето следва, че левовата равностойност на сумата от 70 евро
възлиза на 136.91 лв.
От заключението на
назначена на ДП техническа експертиза се установява, че ****** визов стикер
/разрешение за пребиваване/ №****** на името на Д.К. е изготвен от надлежна
документна хартия и съдържа необходимите защити /печатни техники/ и видове
печати, съгласно изискванията на спесимена. Бланката
обаче е персонализирана с техническо средство и по начин, който не отговаря на
приетите от ЕС изисквания. Тампонният печат на
службата, издала разрешителното, е положен само върху бланката, което е
недопустимо с оглед защитата на документа, а машиночитаемата
зона не отговаря на изискванията по системата ICAO, съгласно която е изготвена този
вид защита.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво и категорично се установява от събраните
на ДП доказателства – разпитите на свидетелите М., Р., А., А.
обясненията на подсъдимия, протоколите за доброволно предаване, за оглед на
местопрестъпление и оглед на веществени доказателства, вкл. на видеофайлове от
системата за видеонаблюдение на ГКПП „Капитан Андреево“,
заключения на назначени технически експертизи и другите, осъществени действия
по разследването.
Предвид
гореизложеното, съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
напълно от събраните на ДП доказателства.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното
подсъдимият от обективна страна е осъществил в реална съвкупност съставите и на
трите престъпления, за които са му били повдигнати обвинения- по чл.279 ал.1 от НК, по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК и по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
По обвинението
по чл.279 ал.1 от НК:
Установено е по
делото, че подсъдимият е ****** гражданин. Като такъв той има нужда от
разрешение за пребиваване на територията на ****, закъдето е пътувал. Същото
разрешение обаче му е нужно, за да премине още първата външна граница на ЕС,
която в случая, предвид неговия маршрут, е ГКПП“Капитан Андреево“. Такова
разрешение той не е имал, тъй като е доказано, че положеният в ****** му
паспорт визов стикер /разрешение за пребиваване в ******/ е документ с невярно
съдържание, което ще бъде обсъдено по-долу. С навлизането на територията на
граничен пункт се осъществява навлизане на територията на страната. Ето защо подс.К. е влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта. С
това е осъществил състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК.
По обвинението
по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК:
Положеният в
паспорта на подсъдимия ****** визов стикер /разрешение за временно пребиваване
в ******/ е оригинална бланка на съответната *****, консулска служба, която
обаче не е поставена от същата. Била е открадната, а впоследствие залепена в
паспорта на подсъдимия от неустановено по делото лице, което експертизата е
установила от начина на поставяне на тампонния печат
и несъответствието на машиночитаемата зона със
стандартите на ICAO. Това
обстоятелство е било известно на подсъдимия. Ето защо бланката представлява
документ, на който е придаден вид, че представлява изявление на друго лице, а
не на това, което го е съставило, т.е. неистински документ по смисъла на чл.95
т.6 от НК. По смисъла на т.5 от същия пък е официален документ, защото поначало
се издава по установени ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Визовият стикер е изрично посочен в разпоредбата на чл.308 ал.2 от НК като
предмет на деяние по ал.1 от същия. Тъй като от подсъдимия не може да се търси
отговорност за съставянето, а само за ползването му, деянието е съставомерно по чл.316 вр. чл.308
ал.2 от НК.
По обвинението
по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК:
Заеманата от свид.Е. М. длъжност ********, със специфично наименование на
длъжността „******“ е установена от приобщената на ДП Заповед № 3282з - 938/20.IV.2015 год. на директора на ГДГП
за преназначаването му на нея. Същата установява неговото длъжностно качество,
което е от съществено значение за делото. Той е „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93 т.1 б.“а“ от НК.
Освен това е и
„полицейски орган“ по смисъла на ЗМВР, към който следва да се счита, че
препраща нормата на чл.304а от НК. Съгл. чл.57 от ЗМВР полицейски са вкл.
органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, а съгл. чл.142 ал.1 т.1
от ЗМВР пък, служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Нормата на чл.30 ал.1 т.2, 3, 5 и 8 от същия
гласи:“Контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите,
определени със закон, чрез проверки на документи и на място, гранични проверки,
проверки за спазване правилата за движение по
пътищата, на техническата изправност и регистрацията на МПС и пр.“
Вън от съмнение е и,
че свид.Е. М. по време на проверката на паспорта на
подсъдимия е действал при упражняване на служебните си правомощия и в длъжностно
качество. Това е видно и от нормите на чл.39 ал.3 ЗМВР: „Главна дирекция
„Гранична полиция“ осъществява дейностите по чл.6 ал.1 т.1-3, 6-9 в граничната
зона и в зоните на граничните контролно - пропусквателни
пунктове“, т.е – оперативно-издирвателна,
охранителна, разследване на престъпления, информационна, контролна,
превантивна, административно-наказателна и предоставяне на административни
услуги“, а така също и от длъжностната характеристика за заеманата от него
длъжност и от специфичната длъжностна характеристика на ****, който работи на
автоматизирано работно място /АРМ/ - „Втора линия“ на ГКПП.
Безспорно е, че свид.М. е разполагал със служебни правомощия както да
постанови 24-часово задържане спрямо подсъдимия на осн.
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за изясняване на случая с визовия стикер в паспорта му,
така и вместо това да го пропусне да премине от територията на Турция на
територията на България, ползвайки се от същия като неистински, официален
документ с невярно съдържание.
Тъкмо за да не
стори първото, а второто, подсъдимият му е предложил дар – сумата от 70 евро в
две банкноти от 50 и 20 евро, които е оставил на бюрото на свидетеля под
служебния дневник. Той е извършил това, докато свидетелят го е разпитвал за
обстоятелствата, при които се е снабдил с визовия стикер, след като е бил
отведен в стаята за контрол на втора линия, следователно вече е имал изградени
представи, че българските ***** няма да го пропуснат да премине, преди да
подложат паспорта му на техническа експертиза. Очевиден е мотивът в действията
му. Същите са били съвсем красноречиви, банкнотите са оставени на работното
място на свидетеля.
От субективна страна подс.К. е действал при пряк умисъл при извършване и на трите престъпления - предвиждал е и е
осъзнавал общественоопасните последици от деяниятя си
и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Всички релевантни обстоятелства и съставомерни признаци от съставите им са се обхващали от представите му – че няма право да преминава през границата на България, че се ползва от фалшив визов стикер,
както и че предлага дар – парична сума на длъжностно лице –
******, който в момента изпълнява
служебните си задължения.
Причина за извършване на деянието е желанието на всяка цена да се заобиколи
закона и се постигне преследваната цел – подсъдимият да отиде в *****, където
да направи опит да се събере със семейството си, в изпълнение на която е бил
готов да наруши установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
В условията на
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то по реда на чл.371 т.2 от същия
съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя или по реда
на ал.1- 3 от същия, или при условията на чл.55 от НК, ако съдът прецени, че и
те са налице.
За престъплението
по чл.279 ал.1 от Нк се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до пет
години и „глоба“ от 100 до 300 лв.
За престъплението
по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
За престъплението по чл.304а от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно е предвидено и наказание
„глоба” до 15 000 лв. също без
долна граница.
Съдът, като прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства, установени по делото,
намира следното:
Подс.К. е с чисто съдебно минало в България и несъмнено
добри, положителни характеристични данни. Възрастен, улегнал мъж, ****. ****, от горешо желае да възстанови отношенията със семейството си, което впрочем е и
основният мотив за извършване
на инкриминираните деяния. С цялостното
си процесуалното поведение съдейства
за разкриване на обективната
истина и то още от първоначалния
момент на образуване на ДП и извършване
на първите действия по разследването.
Изразява разкаяние и съжаление за стореното. Степента на обществена опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на
обществена опасност на деянията е относително
по - висока, но не и в сравнение с тази на случаите на извършени престъпления от същия вид.
Напр. за престъплението по чл.279 ал.1 от НК следва
да се има предвид, че подсъдимият не е пътувал укрит, а напротв, съвсем явно в лек автомобил, заедно с още едно
лице. Действията му не са затруднили установяването на
факта на престъплението.
Малко по-висока е степента на обществена опасност на деянието, съставомерно по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК, доколкото
е нарушен граничният режим на преминаване
за целия ЕС и е ползвана оригинална бланка, издадена от съответен, компетентен орган на ******, която
при това е била открадната.
Това обаче е станало преди повече
от 10 години и подсъдимият няма отношение към това деяние.
За престъплението по чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК следва да се има
предвид сравнително малката стойност на предложената сума, макар опитите да се предлага подкуп на
полицаи, в това число гранични,
с цел избягване на отговорност
за престъпления или административни
нарушения да предизвикват силен, негативен обществен
отзвук.
Обективната преценка на доказателствата
изисква да се
отбележи, че поведението на подсъдимия не е било съпроводено
с арогантно, нагло или изобщо
скандализиращо поведение, а е резултат преди всичко на неправилна и
неадекватна моментна преценка на ситуацията, в която е попаднал.
Решаващи за
изводите на съда са мотивите за извършване на престъпленията. Проявените в
случая пренебрежително отношение към закона и незачитане на установения правов
ред са следствие от силното желание на подсъдимия да се събере отново и приобщи
към семейството си, с което е продължил да поддържа връзки, а и не е създал
друго семейство въпреки изтеклия продължителен период на раздяла с бившата му
съпруга и техните деца.
Като прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по делото не
са налице условия за
приложение на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а ал.4
от същия. Наистина смекчаващите обстоятелства са с многобройни и явно преобладават над отегчаващите, но
не и такива, при които и най-малкото предвидено от закона наказание да би се оказало
несъразмерно тежко, нито пък някое
от тях е изключително по
своя характер.
Ето зашо съдът прие, че наказанията и за трите престъпления следва да се наложат
при условията на чл.54 ал.1 от НК, като за престъплението по чл.279
ал.1 от НК наказанието «лишаване
от свобода» да се отмери
в размер, близък до минималния,
установен от нормата
на чл.39 ал.1 от НК, а именно – за срок
от 9 месеца, като след редукцията му по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът
го наложи за срок от 6 месеца,
а наказанието «глоба» - в съвсем близък до минималния, установен от чл.47
ал.1 от НК размер/100 лв./ – 200 лв.,
за престъплението по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 от НК предвиденото наказание «лишаване от свобода» се наложи за срок от 13 месеца и половина, като след редукцията му по реда на чл.58а ал.1 от НК същото
се наложи за срок от 9 месеца, а за престъплението по чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК наказанието «лишаване
от свобода» се наложи за срок от 1 година и 6 месеца,
като на осн. чл.58а ал.1 от НК същото се редуцира на 1
година, а наказанието «глоба»
- в размер от 500 лв.
В
случая е съвсем очевидно, че за постигане
целите на наложените наказания «лишаване
от свобода» не се налага същите
да се изтърпят ефективно, поради което съдът
отложи изтърпяването им със
срок от 3 години, който
приложи за всяко едно от тях.
В съответствие с
нормата на чл.23 ал.1 от НК, която намира приложение във всички случаи на съвкупност
от престъпления, какъвто е настоящият, съдът наложи на подс.К.
едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на най-тежкото от тях – за
срок от една година, чието изтърпяване също отложи със срок от 3 години по реда
на чл.66 ал.1 от НК, като не прецени необходимост от прилагане на чл.24 от НК.
На осн. чл.23 ал.3 от НК към така наложеното общо
наказание присъедини и най-тежкото наказание „глоба“ – в размер на 500 лв.
На осн. чл.53 ал.1 б.”б” вр. чл.307а
от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението - 1 /един/ брой банкнота с номинал от 50 /петдесет/ евро със
сериен номер *****
и 1 /един/ брой
банкнота с номинал от 20 /двадесет/ евро със сериен номер *******.
Вещественото
доказателство – ****** паспорт № *****, издаден на **** год. в гр.***** на
името на Д.К. /C.K./ съдът
постанови след влизане на присъдата в сила да се изпрати на органите на ГПУ –
Свиленград.
Разноски по делото
са били направени само за преводач и същите следва да останат за сметка на
държавата в лицето на органа, който ги е направил съобразно разпоредбата на
чл.189 ал.2 от НК.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: