РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500425 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА - Р.С.С., представлявана от
назначения й особен представител – адвокат М.К. е останала недоволна от
решение № 260031 от 26.02.2021 год., постановено по гр.д. № 638 / 2020 год.
по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която съдът е разгледал
и се произнесъл по осъдителния иск, предявен като главен и я осъдил да
заплати сумата от 12 365.59 лева – главница, ведно със законната лихва и
деловодни разноски в размер на 2 068 лева, с искане решението в посочената
част да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено, поради
недопустимост на обективното съединяване на искове, предявени като главен
и евентуален, които били с идентичен предмет. Поддържа, че съдът дължи
произнасяне по евентуалния иск само при пълно, но не и при частично
отхвърляне на главния иск. Счита, че решението е и незаконосъобразно,
позовавайки се на липса на мотиви.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр.София е останал недоволен от същото решение, но в
частта, с която е отхвърлен частично предявеният като главен установителен
иск, с искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на
друго, с което въззивинят съд уважи иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр.София против Р. С. С., с искане
да се признае за установено съществуването на следните вземания, а именно -
в размер на 16 651.22 лева – главница, включваща 1 451.26 лева – падежирала
главница за периода от 20.03.2019 год. до 20.10.2019 год. и 15 199.96 лева –
предсрочно изискуема главница; - в размер на 542.10 лева – просрочена
редовна лихва, за периода от 20.02.2019 год. до 27.10.2019 год.; - в размер на
174.04 лева изискуема наказателна лихва за периода от 20.03.2019 год. до
11.11.2019 год.; законна лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с която посочените по-горе суми са му
били присъдени. При условията на евентуалност – в случай, че съдът
отхвърли главния иск – изцяло или частично, е предявен осъдителен иск за
сума в размер на 14 088 лева – главница, формирана като сбор от месечните
вноски с падежи от 20.01.2020 год. до датата на връчване на исковата молба и
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва.
Безспорно по делото е, че на 13.11.2019 год. в
Районен съд – Димитровград е постъпило заявление, изпратено по пощата на
12.11.2019 год., с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, подадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр.София против Р. С.
С., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1884 / 2019 год. по описа на
съда и издадена Заповед № 1036 от 14.11.2019 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. С. С. да
заплати на кредитора – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД - гр.София сумата
от 16 651.22 лева – главница по договор за потребителски кредит от
05.09.2018 год.; сумата от 542.10 лева – редовна лихва за периода от
20.02.2019 год. до 27.10.2019 год.; сумата от 174.04 лева – наказателна лихва
за периода от 20.03.2019 год. до 11.11.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 12.11.2019 год. до
изплащане на вземането, както и сумата от 374.35 лева - ДТ и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 17.12.2019 год. заповедният
съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му,
сторено на 03.01.2020 год., може да предяви иск за установяване на
вземането, присъдено със заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен на 31.01.2020 год. – в
указания на заявителя едномесечен срок, за което надлежно е уведомил
заповедния съд с молба, изпратена по пощата на същата дата.
Изложените по - горе фактически обстоятелства
обуславят извода за допустимост на установителния иск – предявен в
законоустановения срок и за установяване съществуването на вземания,
присъдени в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение, връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В настоящото производство, което е
2
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя,
основано на договор за потребителски кредит е установено по основание,
съдържащо се в нормите на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и
чл.430 от ТЗ, съгласно които потребителят - заемател се задължава да върне
отпуснатата му от кредитора парична сума след изтичане на срока.
Безспорно по делото е установено, че на
05.09.2018 год. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ****, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 17 535.50 лева, със краен срок за погасяване до 20.09.2025
год. Безспорно установено е още, че кредиторът е изпълнил своевременно
задължението си да предостави на потребителя цялата сума по договора в
размер на 17 535.50 лева, приведена еднократно на 07.09.2018 год. по сметка
на кредитополучателя – данна в каквато насока съдът цени представеното по
делото заключение по допуснатата пред първоинстанционния съд счетоводна
експертиза. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.11.2019 год., общият размер на задълженията е определен от
експерта на 17 367.36 лева, включващи 16 651.22 лева – главница, в това
число 1 451.27 лева – вноски по главница с настъпил падеж и 15 199.95 лева –
предсрочно изискуема главница; 542.10 лева – просрочена редовна лихва и
174.04 лева – просрочена наказателна лихва. Периодът на просрочие –
допусната забава от страна на ответника е 237 дни – определен към датата на
подаване на заявлението, след който момент също не са били извършени
плащания по договора.
Заявеното от ответника, чрез назначения му
особен представител, оспорване на иска се свежда до това, че не му е била
съобщена по надлежния ред обявената от кредитора предсрочна изискуемост
на кредита, на което обстоятелство ищецът се е позовал в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка по делото е представено и
прието като писмено доказателство писмо, изходящо от ищеца и адресирано
до ответника, съдържащо изявление на кредитора за едностранното
прекратяване на договора и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
но доказателства, установяващи получаването на писмото от потребителя, не
са представени. Видно от съдържанието на приложената разписка е, че
писмото е изпратено до ответника на адрес – гр.***, но пратката не е била
потърсена в срок. Уведомление на адреса на ответника, посочен в договора –
гр.***, не е било изпратено от ищеца. При това положение съдът приема, че
изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не
е доведено до знанието на кредитополучателя, поради което към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били
настъпили последиците от трансформиране на остатъка от кредита в
предсрочно изискуем. Отчитайки обстоятелството, че обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита по своята правна същност представлява
изменение на договора, за да породи своите правни последици, изявлението
на кредитора трябва да бъде обективирано в писмена форма и да е стигнало
до знанието на кредитополучателя, доказателства за което не са представени.
3
Изложените по-горе доводи за това, че не са
настъпили последиците на предсрочна изискуемост на сключения между
страните договор за потребителски кредит, сами по себе си обаче не
обуславят извод за неоснователност на установителния иск, предявен като
главен, предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение /ТР/ № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 год., ОСГТК,
съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск
за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит /в
случая потребителски кредит/ поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Съобразявайки
задължителните указания, дадени с цитираното по-горе ТР,
първоинстанционният съд е уважил иска, предявен като главен на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, като е признал за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумите в размер на 4 285.63 лева – падежирала главница за периода от
20.03.2019 год., считано от когато ответницата е преустановила плащанията
по договора до 20.01.2021 год. -дата на приключване на устните състезания
пред първоинстанционния съд; в размер на 524.60 лева – редовна лихва за
периода от 20.02.2019 год. до 27.10.2019 год. и в размер на 174.04 лева –
наказателна лихва за периода от 20.03.2019 год. до 11.11.2019 год. С
отхвърлянето на главния иск за главница за разликата над уважения размер от
4 285.63 лева до предявения размер от 16 651.22 лева, първоинстанционният
съд е приел, че са налице основанията за произнасяне по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на вноските от
кредита, чиято предсрочна изискуемост е настъпила в хода на разглеждане на
делото, с факта на връчване на ответника на преписи от исковата молба и
приложенията към нея, обективиращи изявленията на Банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Като безспорно в съдебната практика се
приема, че ако в исковото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, то настъпването на изискуемостта на вземането, не може да
бъде отречено. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правно релевантен факт, който трябва да бъде
зачетен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и то в рамките на
претендираните с установителния иск суми, поради което същият неправилно
е бил отхвърлен в частта за месечните вноски, падежът на които е настъпил в
хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, считано от
момента на връчване на исковата молба и приложенията към нея, съдържащи
уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем -
обстоятелство, което налага отмяната на обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният установителен иск за разликата над уважения
размер от 4 285.63 лева до предявения размер от 16 651.22 лева, възлизаща на
сума от 12 365.59 лева и постановяване на друго, с което искът се уважи за
4
разликата от 12 365.59 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020
год. – на която дата са връчени на особения представител на ответницата
преписи от исковата молба и приложеното към него писмо изх.№ ИЗХ – 001 –
79675 от 04.10.2019 год., обективиращо изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. В подкрепа на изложените по-горе
доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която частично е
отхвърлен предявеният установителен иск, следва да се посочи и това, че
Тълкувателно решение /ТР/ № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017
год., ОСГТК, на което се е позовал първоинстанционния съд не разглежда
хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода
на исковото производство, поради което неправилен се явява и извода му за
неоснователност на предявения като главен установителен иск за разликата
над уважения размер, формиран като сбор от месечни вноски с настъпил
падеж към датата на приключване на устните състезания до предявения
размер, формиран като сбор от падежирали месечни вноски и тези, по
отношение на които е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на
исковото производство с връчване на исковата молба и приложеното към
него писмо изх.№ ИЗХ – 001 – 79675 от 04.10.2019 год., обективиращо
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В
подкрепа на изложените по-горе доводи е и съдебната практика, формирана с
решение № 10 от 25.02.2020 год. на ВКС, постановено по т.д. № 16 / 2019
год., II т.о., ТК по казус, идентичен с разглеждания.
С уважаването на установителния иск, предявен
като главен, съдът не дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск,
доколкото разглеждането на последния е обусловено от изхода на делото по
главния иск – обстоятелство, което налага отмяна на обжалваното решение в
частта, с която е уважен частично осъдителния иск, предявен при условията
на евентуалност.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр.София следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер общо на 1 972.31 лева, включващи 272.31 лева –
държавна такса за въззивно обжалване, 1 000 лева – възнаграждение за особен
представител, 250 лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата
счетоводна експертиза и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260031 от 26.02.2021 год.,
постановено по гр.д. № 638 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000 против Р.
С. С., ЕГН ********** от гр.***, установителен иск с правно основание
5
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за разликата над уважения размер от 4
285.63 лева до предявения размер от 16 651.22 лева и в частта, с която Р. С. С.
е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр.София сума в
размер на 12 365.59 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р. С. С., ЕГН ********** от гр.***, че дължи на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, сума в
размер на 12 365.59 / дванадесет хиляди триста шестдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/ лева – изискуема главница по договор за
потребителски кредит № ***год., ведно със законната лихва, считано от
28.09.2000 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 1036 от 14.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1884 / 2019 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** от гр.*** да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ №
55, Експо 2000, сумата в размер на 1 972.31 лева – деловодни разноски,
направени при разглеждане на делото пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6