№ 31
гр. Айтос, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200096 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Р. К., ЕГН ********** – законен представител на „Р и А
К.“ ***, ЕИК *********, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 9622099, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв. Счита, че
атакуваният ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, развивайки подробни съображения, като
основният довод е, че от ЕФ не можело да се установи кой е наказаният субект,
претендирайки разноски.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно
заседание. Не изразява становище по основателността на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9622099, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено
наказание “глоба” в размер на 50 лв. Словесно нарушението е описано в ЕФ по следния
начин: На 30.07.2024 г. в 16:41 ч. в общ.Айтос, път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч
въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението
е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока
на измерване северозапад, с МПС Фолксваген Голф, вид лек автомобил, регистрационен
1
номер СВ 1270 КЕ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9. Системата за контрол на
скоростта, към датата на нарушението, е била годна и калибрирана, установяващо се от
писмените доказателства по делото. По делото липсват данни жалбоподателят да е
представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила към момента на вмененото нарушение, както и данни за писмено
възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани
технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Процесното стационарно АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона, неизискващо съставяне на протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР.
В случая ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, издаден е по
утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. В случая процесът на
установяване на нарушението е лишен от човешка намеса. Липсата на посочен издател на
ЕФ не представлява нарушение, т. к. при издаден ЕФ по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП се
касае за електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи, т. е. ЕФ се генерира автоматично от системата, въз основа на
постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /Р. № 454/06.04.2022 г. по
к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е необходимо при проверка законосъобразността
на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е своеобразен
властнически акт, създаден от административно-информационна система /ТР № 1/26.02.2014
г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г. /. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан
или подписан /Р. № 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482/2020 г. на АдмС-Бургас/. ЕФ
съчетава в себе си АУАН и НП (акт, с който се налага наказанието) и сроковете по чл. 34, ал.
1 ЗАНН са неприложими /Р. № 448 от 5.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 212/2022
г. /.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се
установява, че АТС е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в
посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТСС е била
2
изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с
която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП
техническо средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Несъмнено се
установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е
извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания на скоростта не може да се
приеме, че са манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е
обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по
делото писмени доказателства относно процесния участък/, както и точно установената от
АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – 17 км/ч.
Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на
АТС, приложена по делото, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал.
15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС,
както и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана
за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/.
Ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в процесния участък, се установява и от
протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и мястото на монтажа на АТС /път III-
208, км 92+577, до бенз. "Орел 2001", гр. Айтос/.
Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена
скорост, с която се е движил л.а. на жалбоподателя от 70 км/ч, същата правилно е
редуцирана на 67 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/. Установената скорост на
движение от 67 км/ч съставлява превишение на разрешената скорост, попадащо в
стойностите, определени в чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. От субективна страна, съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е спорно, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в
т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За
разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на материалноправната норма
на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е предвидено наказание
глоба в размер на 50 лв. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. Нормата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда,
3
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Според чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая се установи, че процесното
нарушение е извършено с МПС – собственост на ЮЛ, следователно санкцията е за ФЛ -
управител, поради особеното му качество на такъв /или лице, посочено от него/, респ.
адресат на издадения ЕФ е санкционираното физическо лице, а не ЮЛ – собственик. В
случая АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя като законен представител на дружеството. Неоснователни са в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, който твърди, че от ЕФ не може да се установи кой е
наказаният субект. Съгласно чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП електронният фиш се издава
според утвърден от министъра на вътрешните работи образец, като в случая процесният ЕФ
изцяло отговаря на този образец. В образеца никъде не е предвидено изрично посочване на
наказаното лице, защото с ЕФ се наказва собственикът на автомобила, по отношение на
който е констатирано от техническо средство, че се движи с превишена скорост. Тази логика
на закона кореспондира с житейската, тъй като техническото средство няма как да установи
кое лице управлява автомобила. Затова именно законът в тези случаи е предвидил като част
от утвърдения образец на ЕФ, след като последният бъде издаден на собственика на
автомобила, той чрез надлежна декларация да посочи кое е физическото лице, управлявало
автомобила на датата и часа, съдържащи се в ЕФ като време на извършване на нарушението.
Във връзка с посочените съображения и на осн. чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП в ЕФ се посочва
собственика, на когото е регистрирано МПС. В процесния случай не е спорно, че „Р и А К.“
***, ЕИК ********* е собственик на МПС,установено да се движи с превишена скорост.
Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП в тези случаи се наказва законният представител на
юридическото лице, като същевременно в приложения от РУ-МВР ЕФ и в разписката към
него са посочени индивидуализиращите данни за законния представител на дружеството,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана за извършеното
нарушение.По тези съображения и доколкото жалбоподателя изрично е упоменат в ЕФ и в
разписката, с която е бил връчен, както и поради факта, че ЗДвП в тези случаи не позволява
да се налага имуществена санкция, което води до извода, че не може да бъде ангажирана
отговорността на собственика или ползвателя, когато той не е физическо лице,
възраженията, че не е ясно чия отговорност е ангажирана, са неоснователни, обуславящо
извод за потвърждаване на ЕФ /Р. Решение № 541 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 199 /
2021 г. на Адм.съд Бургас/.
Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите
причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както
в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
4
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9622099, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя Р. Р. К., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в
размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5