Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 15.12.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
Мл.с. ЯНА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Лаловска в.гр.д.
№ 1078/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
С определение № 1014/10.11.2023г. по т.д. №
2575/2022г. по описа на ВКС, II т.о.,
делото е върнато на настоящия съдебен състав, поради констатирана непълнота на
въззивното решение, а именно непроизнасяне по въззивната жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение в
частта, в която СРС прекратил производството по делото по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск.
В
касационната жалба с вх. № 286869 от 19.05.2022г., депозирана от
въззивника-ищец „Р. (България)“
ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, в срока по чл. 250 ГПК, се съдържа оплакване за непроизнасяне от съда по въззивната му жалба, в
частта, в която първоинстанционният съд СРС прекратил производството по делото
по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Въззиваемата
страна-ответникът Я.С.Д., чрез адв. К.-особен представител, в дадения му срок
по чл. 250, ал. 2 ГПК, заявява становище за основателност на искането за
допълване на постановеното въззивно решение. Намира, че решението на СРС в
същата част било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.
Молбата
е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна.
При
извършена преценка по чл. 250, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира, че
не е необходимо молбата да се разгледа в о.з. с призоваване на страните с оглед
изясняване на неразрешената част от спора.
С
въззивната си жалба ищецът атакувал първоинстанционното решение №
20231437/21.10.2020г. по гр.д. № 57946/2019г. по описа на СРС, 35-и състав,
освен в частта, в която СРС отхвърлил предявения установителен иск за главница
за сумата над 2 425.72 лева до предявения размер от 9 643.78 лева, и
в частта, в която било прекратено производството по евентуалния осъдителен иск.
Излага, че частичното отхвърляне на първия иск било част от
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения
осъдителен иск.
С
въззивното решение № 261237/07.04.2022г. по в.гр.д. № 1078/2021г., СГС, IV-Д въззивен състав, формирал воля по отношение на
обжалваната част по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ, но липсва произнасяне по въззивната жалба в останалата й част, с която СРС
прекратил производството по делото по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. Ето защо въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане,
предвид на което предпоставките по чл. 250 ГПК за допълване на въззивното
решение са налице.
Настоящият
съдебен състав намира, че разликата между главния и евентуалния иск в случая е
само във вида на търсената защита. Заявеният спорен предмет е един и същ,
предвид на което съединяването на исковете е недопустимо.
Обжалваното
решение № 20231437/21.10.2020г. по гр.д. № 57946/2019г. по описа на СРС, 35-и
състав, е правилно в частта с характер на определение, в която СРС прекратил
производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, като
недопустимо. Ето защо то следва да бъде потвърдено в тази си част, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към изложените от СРС мотиви.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 250 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 250 ГПК, постановеното решение №
№ 261237/07.04.2022г. по в.гр.д. № 1078/2021г., СГС, IV-Д
въззивен състав, като
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20231437/21.10.2020г. по гр.д. № 57946/2019г. по
описа на СРС, 35-и състав, в частта
с характер на определение, в която е прекратено производството по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за сумата 9 418.97 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.