/НОХД № 16/2018г. по описа на ЕРС/
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е образувано против К. А. ***, по обвинение в престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 и 2, вр. с ал.1 от НК затова, че на 09.04.2017
година в град ***, област Ямбол, от частен имот - дворно място, находящо се на
кръстовище между улица „Морава“ и улица „Булаир“, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство - лек автомобила, марка „Мерцедес“, модел „С 200“ с
рег. № ***, от владението на И.И.А. ***, собственост на К.К.А. ***, без тяхно
съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено
без надзор на ул. „Морава“ пред дом № **
в град ***, последвала е повреда на моторното превозно средство, изразяваща се
в счупване на предна броня и ляв фар, деформации на преден капак, деформация на
преден ляв калник, деформации на напречни греди над радиатора и предната броня,
всичко на обща стойност 580.00 лева и деянието е извършено в пияно състояния /с
концентрация на алкохол 1.23 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство Дрегер 7410+ с инв. № 0135/.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият К.А.А.
и с оглед на събраните доказателства по делото предлага съдът да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение и да му наложи минимално предвиденото наказание, а именно лишаване от свобода за срок от
една година, което да изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл. 68 от НК предлага да се приведе в изпълнение
наказанието лишаване от свобода по предходна влязла в сила присъда спрямо подс.А.,
тъй като деянието е извършено в изпитателния срок.
Подсъдимият К.А.А. не отрича, че
е седнал в кабината на автомобила и той потеглил, както е че е бил употребил
алкохол преди това, но заявява, че не е искал да се случи това, което е
последвало, вкл. и да нанесе повреди по автомобила.
Защитникът
на подс.К.А. – адв. Г.Д. заявява, че от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, не се установява по безспорен начин извършването на
деянието, в което А. е обвинен, поради което желае съдът да постанови присъда,
с която да признае подсъдимият за невиновен. Ако все пак съдът приеме, че
деянието е извършено, предлага да бъде наложено наказание в минимално
предвиденият в закона размер.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът установи следното:
Свидетелят К.К.А. ***, е собственик на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С200“, с рег. № ***, но през 2014 година той
предоставил автомобила си за ползване на свидетеля И.И.А. ***. Свидетелят К. А.
заявява в с.з., че е „продал“ това си МПС на И.А., като продажбата се
изразявала в това, че той е получил от А. определена парична сума и е предал
МПС на А., но не са сключвали писмен договор за това. А. подписал само
пълномощно, нотариално заверено на 19.03.2014г. при нотариус К.К., с което
упълномощил св. И.А. да управлява собственото му МПС, описано по-горе, както и
да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка във връзка
с управлението и регистрацията на този автомобил. Така в продължение на около
три години св.И.А. ползвал предоставеният му от А. лек автомобил.
На 08.04.2017 година, около и след 19.00 часа, свидетелят И.А. паркирал същия
автомобил в собствено дворно място, находящо се в град *** на ул. „Булаир“ в
близост до кръстовището между улиците „Морава“ и „Булаир“, оградено с мрежа и
оставил контактния ключ на седалката в автомобила, затворил вратите на автомобила,
но не ги заключил. След това И.А. затворил портала на дворното място, но също не
го заключил. Прибрал се в дома си, намиращ се в непосредствена близост с това дворно
място.
На 08/09.04.2017 година подс. К.А.А. употребил алкохол и около 02.30 часа на 09.04.17г. минал покрай
дворното място, където свид. И.А. паркирал по-рано описаното по-горе моторно
превозно средство. К.А. решил да вземе автомобила, за да го ползва. Отворил
портала на дворното място и отишъл до автомобила. Отворил вратата на автомобила
и чрез бутане с ръце го извел извън дворното място до улица „Морава“. Там подсъдимият
влязъл в кабината на автомобила, взел намиращият се на седалката контактен
ключ, привел двигателя на автомобила в работен режим и предприел управление. В
същото време свидетелят И.Г., който се намирал наблизо, забелязал действията на
подс. К.А. и незабавно отишъл до дома на св. И.А., за да го уведоми за
случващото се. Двамата заедно тръгнали към мястото, където И.Г. видял
автомобила, управляван от К.А.. През това време подс.К.А. продължил
управлението на автомобила по улица „Морава“, достигайки пред дом №14, където
на улицата бил паркиран товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 55“ с
рег.№***, собственост на свидетеля Ж.С.А.. Там подсъдимият изгубил контрол над
управляваното от него моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Мерцедес“ с рег. № *** и се ударил в паркирания на улицата пред дом № 14
товарен автомобил, марка „Фолксваген“. След настъпване на произшествието, К.А.
излязъл от автомобила и го изоставил, като се прибрал у дома си.
Когато свидетелите И.А. и И.Г. отишли на мястото на сблъсъка на двата
автомобила, подс.А. не бил вече там. Двамата свидетели тръгнали да търсят К.А.,
като И.А. отишъл до дома му и през прозорец на жилището му видял вътре К.А.,
който седял на леглото и бършел с хавлия кръв по устната си. Св. А. позвънил по
телефона и уведомил полицейските органи за отнемането на МПС - во и настъпилия
сблъсък.
На мястото на сблъсъка между двете МПС пристигнал свидетелят
Г.Б. - полицейски инспектор в РУ на МВР - ***. В същото време, подс. К.А. отново
се върнал на мястото на настъпилото произшествие и пред свидетеля Б. той заявил,
че е взел автомобила, предприел управление на същият и се е ударил в паркирания
товарен автомобил. След това св. Б. извършил проверка за употреба на алкохол от
подс. К.А. с техническо средство „Дрегер 7410+“ с инв. № 0135, при която се
установило, че А. е управлявал автомобила след употреба на алкохол с
концентрация 1.23 на хиляда.
В резултат на настъпилото пътно - транспортно произшествие на лекият автомобил
марка „Мерцедес“ били причинени следните вреди: счупване на предна броня и ляв
фар, деформации на преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на
напречни греди над радиатора и предната броня.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебно -
автотехническа оценителна експертиза, което се възприема от съда като
обективно и безпристрастно и не се оспорва от страните по делото, стойността на нанесените материални щети по този автомобил вследствие
на удара на същия, последвал след отнемането му за ползване от подсъдимия - счупени
предна броня и ляв фар и деформирани преден капак, преден ляв калник, напречни
греди над радиатора и предната броня, възлиза
на сумата от 580.00 лева. На товарният автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЛТ 55“ с рег. № ***,
са нанесени щети на стойност 115.00 лева.
От показанията на св. И.А. и от обясненията на подс. А. се установи, че
няколко дни след деянието К.А. е заплатил на св.И.А. левовата равностойност на
причинените по автомобила, който ползвал, повреди.
От справката за съдимост на подс. К.А.А. се установява, че преди извършване
на настоящото деяние е бил осъждан както следва: 1. с Присъда № 57/13.07.2010г.,
постановена по НОХД №207/2010г. по описа на РС-***, влязла в сила от
29.07.2010г., за извършено в периода от 08.03.2007г. до края на м.12.2008г.
престъпление по чл.151 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което
му е наложено наказание пробация, изтърпяно на 17.08.2011г. За това осъждане
той е бил реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК на
18.08.2014г.; 2. с Определение № 8/13.01.2017г. за одобряване на споразумение
за прекратяване на наказателно производство, постановено по НОХД № 3/2017г. по
описа на РС-***, влязло в законна сила от 13.01.2017г., за извършено на 22/23.09.2016г.
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК, е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години; 3. с Присъда №
21/03.06.2016г. по НОХД № 1281/2014г. по описа на РС-***, влязла в законна сила
от 21.04.2017г., за извършено на 22.02.2014г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4,
вр. с чл.194 ал.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години и 4. с Присъда № 46/05.09.2017г. по НОХД № 117/2017г. по
описа на РС-***, влязла в законна сила от 21.09.2017г., за извършено на 17.07.2016г.
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК, е осъден на лишаване
от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
От така изложената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От обективна и от субективна
страна подсъдимият К.А.А. е осъществил с деянието си
престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 и 2, вр. с ал.1 от НК като на 09.04.2017
година в град ***, област Ямбол, от частен имот - дворно място, находящо се на
кръстовище между улица „Морава“ и улица „Булаир“, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство - лек автомобила, марка „Мерцедес“, модел „С 200“ с
рег. № ***, от владението на И.И.А. ***, собственост на К.К.А. ***, без тяхно
съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено без
надзор на ул. „Морава“ пред дом № 14 в град ***, последвала е повреда на
моторното превозно средство, изразяваща се в счупване на предна броня и ляв
фар, деформации на преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на
напречни греди над радиатора и предната броня, всичко на обща стойност 580.00
лева и деянието е извършено в пияно състояния /с концентрация на алкохол 1.23
на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Дрегер 7410+ с инв.
№ 0135/.
Това обвинение се доказва изцяло от обясненията на подсъдимия и от
показанията на свидетелите И.Г., И.А., Г.Б., Ж.А. и К.А., дадени в хода на
съдебното следствие и показанията на св. И.Г., дадени в хода на ДП, прочетени
по реда на чл. 281, ал.4,
вр. с ал.1, т.1 от НПК и потвърдени от свидетеля в с.з. От показанията на свидетелите И.Г., И.А. и Г.Б. се установява вида и състоянието на отнетия лек
автомобил, ползван към момента на деянието от първият от тях, момента на
движение на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП, при което са
нанесени множество вреди по МПС, изоставянето му от подсъдимия, както и
състоянието на самия К.А. непосредствено след отнемането на автомобила и
настъпилия сблъсък, вкл. и установената употреба на алкохол. Свид. Б. сочи в
показанията си, че е извършил проверка за употреба на алкохол от К.А. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с инв. № 00135 и апарата отчел 1.23 на хиляда, а А. не
оспорил показанието на уреда и отказал да му бъде взета кръвна проба за
изследване за наличие на алкохол в кръвта. Съдът изцяло кредитира
показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като те са безпротиворечиви и
се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, присъединени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК - справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване от
09.04.2017 г. и от 26.05.2017 г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 09.04.2017 г., ведно с фотоалбум към него, АУАН №
157 от 09.04.2017 г., талон за медицинско изследване бл. № 0034016 от
09.04.2017 г., 2 бр. справки за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач К.А.А.
и пълномощно от К.К.А. за упълномощаване на И.И.А. да управлява собственото му
МПС.
Съдът намира, че е установено по безспорен начин извършването на деянието по чл. 346, ал.2, т.1 и 2 от НК от
подсъдимия и не възприема становището на защитата на подсъдимия, че К.А. бил седнал в автомобила „вероятно да си отпочине, тъй като е видно,
че е пийнал доста като млад човек, но не е запалил автомобила, не го е пуснал
той в движение. Възможно е да е бил на ръчна спирачка, случайно да е дръпната и
автомобила да е тръгнал и да се е ударил в товарния автомобил…“. Това са
предположения на защитника на А., които не съответстват на събраните по делото
гласни доказателства. От показанията на св. И.Г. се установява, не просто че
подсъдимият е „поседнал“ в автомобила да си почине, а напротив - той
първоначално е избутал колата от мястото, където е била паркирана и след като
колата е била вече на улицата, той тогава се е качил вътре и потеглил. Именно в
този смисъл са показ. на св. Г.: „…После видях, че излиза колата от градината, той я
буташе през железния портал, изкара я навънка. Колата беше насочена със задната
част към мене, по улицата…той после я буташе да я изправи на пътя, като държеше
волана и буташе за вратата...Когато влезе вътре в колата и потегли надолу, в
светлината ми заприлича, че това лице е К....“.
Съдът счита, че подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението, предвиждайки общественоопасните последици и е искал настъпването им. Безспорно се установи, че на 09.04.2017г.
около 02.30 часа в гр. ***, от ограден
частен имот, находящ се на ул. Булаир“ в близост до кръстовището между
улиците „Морава“ и „Булаир“, подсъдимият като извършител отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобила, марка „Мерцедес“, модел „С 200“ с рег. № ***, от
владението на И.И.А. ***, а собственост на К.К.А. ***, без тяхно съгласие с намерение да го ползва, като след това при управлението на
същото МПС е настъпило ПТП – удар на автомобила в друго МПС, при което са били причинени множество повреди на превозното
средство - счупване на предна броня и ляв фар, деформации на
преден капак, деформация на преден ляв калник, деформации на напречни греди над
радиатора и предната броня, на обща
стойност 580.00 лева и МПС е изоставено без надзор в гр. ***, на ул. „Морава“,
като К.А. е съзнавал, че не е следвало да върши това, тъй като
автомобила е чужда собственост. Ето защо съдът
реши, че подсъдимият е
извършил соченото в обв. акт престъпление и следва да отговаря по повдигнатото
обвинение за противозаконно отнемане на МПС с цел ползване на
същото и е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.346, ал.2, т.1 и 2, вр. с ал.1 от НК.
Съдът прие, че в случая по отношение на подсъдимият е налице квалифициращия признак на престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 от НК, тъй като се установява безспорно от обясненията на подсъдимия и от
събраните доказателства – показанията на св. И.Г., И.А.
и Г.Б., че след като А. е отнел чуждото МПС –
описаният лек автомобил от владението на И.А. без негово съгласие с намерение да го ползва, при управлението на същото
МПС е настъпило ПТП – удар на автомобила в друго МПС, при
което са били причинени множество повреди на превозното средство, подробно
описани по-горе, на обща стойност 580.00 лева и МПС е изоставено без надзор в гр.
***, на посочената улица.
Освен това, по отношение на подсъдимият е налице и квалифициращия признак на състава на чл.346, ал.2, т.2, пр.1 от НК, тъй като видно от доказателствата по делото
К.А. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 1.23 на хиляда,
установено по надлежен ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с инв.№0135,
поради което деянието му следва да се квалифицира като такова, извършено в
„пияно състояние“.
Причините и мотивите за извършването на деянието от
подсъдимия съдът намира в ниската му правна култура, незачитането на установения в страната правов
ред, младата му възраст и употребата на алкохол.
При определяне вида и размера
на наказанието по отношение на подсъдимият К.А. за
извършеното от него престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и 2, вр. с ал.1 от
НК, съдът взе предвид сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието, обусловена от динамиката на този вид престъпления, и тази на самия подсъдим, неговата възраст, съдебното му минало, обстоятелството, че същият е направил пълни
самопризнания в хода на производството и е съдействал на органите на досъдебното производство и съда за изясняване на обективната
истина по делото, възстановил е щетите, нанесени на МПС веднага след отнемането му за
противозаканно ползване, поради което съдът прие, че последните
могат да се приемат като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават несъразмерност между извършеното от К.А.
престъпление и най-лекото предвидено в Закона за извършеното от него деяние
наказание /една година лишаване от свобода/ и в случая са налице предпоставките
за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55
от НК.
При тези данни съдът прие, че наказанието по отношение на
К.А. за извършеното от него престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и 2, вр. с ал.1 от НК следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК и му наложи наказание под най-ниския предел, а именно – лишаване от
свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Съдът прие, че за
постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, за генералната и
индивидуалната превеция и преди всичко за поправянето на подсъдимия е нужно той
да изтърпи ефективно така наложеното наказание, още повече, че не са налице условията за отлагане изтърпяването му
на осн. чл.66 НК.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален общ
режим
за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че по отношение на
наказанията, наложени на подс. К.А. с Определение № 8/13.01.2017г. по НОХД №
3/2017г. по описа на РС-***, с Присъда № 21/03.06.2016г. по НОХД № 1281/2014г.
по описа на РС-*** и с Присъда № 46/05.09.2017г. по НОХД № 117/2017г. по описа
на РС-***, са налице
условията на чл.25, ал.1, вр.с чл.23 ал.1от НК за определяне на общо наказание
предвид следното:
С Определение №
8/13.01.2017г. за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство, постановено по НОХД № 3/2017г. по описа на РС-***, влязло в
законна сила от 13.01.2017г., А. е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. Инкриминираното деяние /по чл. 195, ал.1т.3 НК/ е
извършено на
22/23.09.2016г.
С Присъда №
21/03.06.2016г. по НОХД № 1281/2014г. по описа на РС-***, влязла в законна сила
от 21.04.2017г., за извършено на 22.02.2014г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4,
вр. с чл.194 ал.1 от НК, А. е осъден на лишаване от свобода за срок от три
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
С Присъда №
46/05.09.2017г. по НОХД № 117/2017г. по описа на РС-***, влязла в законна сила
от 21.09.2017г., за извършено на 17.07.2016г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3,
вр. с чл.194 ал.1 от НК, А. е осъден на лишаване от свобода за срок от осем
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Съгласно разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.23
ал.1 НК, общо наказание се определя по отношение престъпления, извършени в
условията на реална или идеална съвкупност, т.е. когато едно лице извърши
няколко престъпления преди да е имало влязло в сила присъда за което и да е от
тях, или е осъдено с отделни присъди за деяния извършени преди влизането в сила
на която и да е от присъдите.
Съобразявайки се с посочените
разпоредби съдът счита, че са налице условията на чл. 25, във вр. с
чл. 23 от НК за определяне на едно общо наказание на К.А.А. по наложените му
наказания с постановените спрямо него три съдебни акта, а именно: 1. Определение № 8 от 13.01.2017 година, влязло в сила на 13.01.2017 година, постановено по НОХД № 3 по описа за 2017 година на ЕРС,
2. Присъда № 21 от 03.06.2016 година,
влязла в сила на 21.04.2017 година,
постановена по НОХД № 1281/2014 година на ЕРС и 3. присъда № 46 от 05.09.2017
година, влязла в сила на 21.09.2017 година, постановена по НОХД №
117 по описа за 2017 година на ЕРС, тъй като отделните престъпления по тези съдебни актове
са извършени от него в периода от 22.02.2014г. до 22.09.2016 година, т.е. преди
да е имало влязло в сила присъда, респ. определение за което и да е от тях,
защото първият от тези три съдебни акта влиза в сила едва на 13.01.2017г., а
другите – след това. Съгласно чл. 23 НК съдът следва да определи общо
наказание, като наложи най-тежкото такова. В случая най-тежкото наложено на К.А.
наказание е лишаване от свобода за срок от една година. Ето защо съдът определи
и това наказание като общо такова, а именно - лишаване от свобода за срок от една
година.
Съдът прие, че
не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК и да се увеличи така
определеното общо най-тежко наказание по цитираните три съдебни акта спрямо А.,
като за това взе предвид броя на престъпленията от съвкупността, тяхната последователност
и време на извършването, характера и тежестта на тези престъпления, както и
степента на обществена опасност на осъдения.
След като определи общо наказание съдът
приложи разпоредбата на чл. 25 ал.4 от НК, тъй като същата е специална по отношение
на разпоредбата на чл.68 ал.1 НК. Отчитайки факта, че подсъдимият К.А. е
извършил инкриминираните деяния включени в съвкупността в периода 2014г. - 2016г.,
т.е. първото преди повече от 5, а следващите преди повече от три години, съдът
счете, че определеното общо наказание следва да бъде отложено от изтърпяване и
определи изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
настоящата присъда. Приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК е
справедливо и в съответствие с генералната и специалната превенция на
наказанието, предвид изминалият период от време от извършването на тези деяния
до настоящия момент.
Вещественото
доказателство по делото – 1 брой тениска, сива на цвят, приложена в запечатан плик
на л.44 от делото, съдът постанови след влизане в сила на
присъдата, да се върне на собственика му – К.А. ***, тъй като не
са налице основанията за отнемането му по реда на чл. 53 от НК.
Останалите
веществени доказателства по делото – марлен
тампон, поставен в запечатан плик на л.49 от делото и 1 брой стъклена опаковка
от парфюм - л.50, иззети
при огледа на местопроизшествието, съдът постанови след влизане в сила на
присъдата, да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимият К.А.А. да заплати направените по делото разноски както
следва: 148.12 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР
Ямбол и 40.00 лева в приход на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен
съд – ***, както и по 5.00 лева
държавна такса да заплати при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.***.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................
/В. Апостолова/