Решение по дело №257/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1145
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Яначкова
Дело: 20211000500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 28 септември 2020г. по гр. д. № 4313/2019г. Софийски
градски съд, І ГО, 13 състав, е осъдил Столична община да заплати на В. К.
П. на основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 12 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
получено травматично увреждане на 29.11.2016 год. (при допусната очевидна
фактическа грешка – вярната дата е 28.11.2016г.) ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане и с
разноски по делото в общ размер на 732 лв. като отхвърлил предявения иск за
имуществени и неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000 лв.
като неоснователен ; осъдил СО да заплати на В. К. П. на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумата 2 833.32 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 12 000 лв. за периода от датата на инцидента - 29.11.2016 год.
до депозирането на исковата молба в съда - 28.03.2019 год. като отхвърлил
предявения иск над уважения до претендирания размер от 7 083.32 лв. като
неоснователен.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
1
В. К. П. срещу решението по гр. д. № 4313/2019г. на СГС в отхвърлителната
му част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С
доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на
материалния закон, – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и
вместо това уважаване на предявения иск изцяло ведно със законната лихва
от датата на деликта.
Столична община от своя страна също е подала въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но в частта, в която исковете, предявени
срещу нея, са уважени. С доводи за неправилност на решението поради
неустановеност на механизма на причиняване на увреждането, евентуално за
завишеност на присъдения размер на обезщетението, се иска съответна на
изтъкнатия порок защита срещу решението – отмяната му в частта, в която
исковете са уважени, съответно частична отмяна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
поради бездействие от ответника да извърши ремонт/подмяна на шахта на
общинска улица, ищцата е пропаднала в нея и е получила травматично
увреждане, за което подлежи на обезщетяване от ответника СО, а за
справедлив размер на обезщетението е приел 12 000 лв., при преценка на
посочени от него релевантни обстоятелства, в това число предстояща
операция за изваждане на поставения фиксатор.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита, че за неправилно в обжалваната от ищцата
част.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди,
причинени на 28.11.2016г. от пропадане на ищцата в необезопасена и
несигнализирана шахта на тротоара на ъгъла на ул. „Нишава“ и ул.
„Златишки проход“ в гр. София. От падането ищцата твърди, че е получила
пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост. С конституирането като
ответник на СО сочи общината като адресат на задължение да поддържа
2
уличния тротоар. Съдът е бил сезиран с искане да осъди ответника да заплати
на ищцата сумата 30 000 лв. - обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 29.11.2016г. - 28.03.2019г. в размер на 7 083, 32 лв. Във въззивното
производство спорът е пренесен до пълния предявен размер на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за присъдения размер
на лихвата за периода 29.11.2016г. - 28.03.2019г. С оглед бездействието на
жалбоподателката в предоставения срок, съдът приема, че тя е обжалвала
решението само в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над 12 000
лв. до 30 000 лв., не и в частта, в която е отхвърлен искът за акцесорното
вземане, предявено от нея с отделен иск, въпреки че в случая ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва, лихвите не се определят по размер
в исковото производство, а се изчисляват едва в изпълнителния процес за
целия период от момента на увреждането до момента на плащането.
Ответникът СО в отговора на исковата молба е оспорил
основателността на иска с главни правоизключващи възражения, че не е
налице противоправно поведение от служител на общината. Оспорил е и
твърдения механизъм на настъпване на вредите на неустановено според него
място. Евентуално е оспорил размера на търсеното обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на
конкретния механизъм на твърдяното увреждане и за търпените
неимуществени вреди. В показанията си свидетелят Д. разказва, че познава
ищцата, с която са приятели, от много години. През месец ноември 2016г.
около 16 часа, било светло и хубаво време, на тротоара при кръстовището
между ул. „ Нишава“ и друга улица в района срещу магазин „Фантастико“, до
бордюра на тротоара до бетонен стълб ищцата пропаднала в необозначена
шахта с изронен бетонен капак само с арматура. Кракът й /свидетелят сочи,
че вероятно е десният крак/ пропаднал в отвора и тя паднала на тротоара, не
можела да се движи, изпитвала силни болки. Свидетелят извикал сина й да я
вземе с автомобил, за да я откара в болница. След инцидента първите месеци
пострадалата жена имала нужда от чужда помощ, около 2 месеца ходила с
патерици, след това с бастун, и към момента на разпита (02.07.2020г.)
изпитвала болки особено при лошо време, изпитвала и страх да стъпва,
въпреки че ползвала рехабилитатор за възстановяването си. Била в стрес от
3
преживяното и продължавала да преживява станалото с нея. Свидетелят е
заявил, че знае, че поставените при операцията пирони не са извадени, но
предстояла операция.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изслушана по
делото, изготвено въз основа на медицинската документация и след преглед
на лицето, е установено и това не е спорно във въззивното производство, че
ищцата е получила „Закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена
кост“, често срещана фрактура при пешеходци, а конкретната отговаря да е
била получена след пропадане в шахта. Това счупване е довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4
месеца, като през първите два пострадалата не е могла изобщо да стъпва на
крака си, придвижвайки се с патерици, и е имала нужда да бъде подпомагана
при обслужването си, след това е почнало постепенно натоварване на десния
крак и рехабилитация, като в края на 4 месец, когато е приключил лечебният
и оздравителен период, е можела да се придвижва самостоятелно. Най-
интензивни болки пострадалата е търпяла след злополуката, около 2 седмици
след костната операция, предприета по спешност с открито наместване и
стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон и заключващ
деротационен винт, и около 2 седмици след началото на рехабилитацията,
през останалото време болките са били спорадични най-често при промяна на
времето, преминаващи след прием на седативи. Към момента на изготвяне на
заключението (01.06.2020г.) фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала,
без данни за усложнения, болки ще се появяват евентуално при рязка
промяна на времето. От заключението е установено още,че извършената
костна операция по повод процесната фрактура е останал траен пожизнен
кожен белег с дължина 12-13 см и ширина 0,5 см, намиращ се на външната
горна част на дясното бедро. Няма данни металната остеосинтеза да е
отстранена от зарасналата кост и това предстои да се извърши при нови
болки и страдания за период от около 2-3 седмици и нужда от нов кратък
курс на рехабилитация. Ищцата се придвижва самостоятелно с леко
накуцваща и щадяща походка, като това особено се установява след движение
на по-дълги разстояния.
При така приетото за установено, въззивният съд правни следните
правни изводи:
4
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49
ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищцата
следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните
предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на
което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се
реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка
между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да
доказва, че поведението на служител на ответника е виновно - ако се
установи, че лице, на което е възложена работа, е причинило вредата, то
законът заключава, че това лице е действало и виновно. Вредата,
противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите
от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е
вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките
на презумпцията-елементите на обективното основание на отговорността-се
доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори
презумпцията за вина.
В случая се твърди и съдът приема за доказано при съвкупния анализ
на доказателствата по делото, че полученото от ищцата травматично
увреждане „Закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост“ е
причинено от падане в необезопасена шахта на тротоар на описаното от
свидетеля очевидец място. Посоченият от вещото лице във възприетото
заключение на СМЕ вероятен механизъм на увреждането – след пропадане в
шахта, съдът приема за осъществил се въз основа на свидетелските показания
на разпитания по делото свидетел, които няма основание да не кредитира. От
решаващо значение в случая е не точният административен адрес на мястото,
на което ищцата е пропаднала на тротоара, а, че от описанието на мястото на
злополуката – тротоар в близост до ул. „Нишава“, може да се направи извод,
че се касае за част от имот - публична общинска собственост. Ето защо, е
налице основание за ангажиране на отговорността на ответника като
собственик на общинските пътища и на улиците на територията на СО, част
от които са и тротоарите, със статут на публична общинска собственост (чл.
2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА), поради неизпълнение
на задължението му за ремонт и поддържане на пътната настилка на тротоар,
5
находящ се на територията на СО, което задължение се извежда от
посочените норми на ЗОС във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3,
ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 13 и т. 14
ДРЗП, чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДРЗДвП.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза
на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане
на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, и осигуряването на
безопасно придвижване на пешеходци (вж. напр. решение по чл. 290 ГПК
124 от 18.07.2019г. по гр. д. № 3057/2018г., ГК, ІV ГО на ВКС). Ответникът не
оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците
да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, без
значение за възникване на отговорността му е и дали е възложил поддръжката
и ремонта на трето лице, и доколкото по делото беше установено
противоправно бездействие за ремонт и поддържане на настилката на тротоар
в обхвата на общинска улица, осъществено и чрез несигнализиране на
компрометирана шахта, това е основание за ангажиране на отговорността на
СО в качеството й на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД. По тези
съображения и въззивният съд прие, че предявеният иск е установен по
основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите. В разглеждания случай, с оглед приетото за
установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получената увреда с
присъщите болки и страдания, причинени от увредата, следва да бъде
определено на 30 000 лв. За този извод въззивният съд, в приложение на чл.
52 ЗЗД, при приетото за установено и в първоинстанционното производство
относно характера и тежестта на увреждането на пострадалата на 66 години
ищца, съобрази освен характера на травматичната увреда, така и силата и
продължителността на търпените болки, интензивни през определени
периоди от време, начина и продължителността на лечението, включващо
6
оперативна интервенция с поставяне на остеосинтеза, продължителността на
възстановителния период, през който ищцата е имала нужда и от чужда
помощ. Въззивният съд отчете и обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, въздействието на инцидента върху психоемоционалното
състояние на пострадалата, отчете и останалата накуцваща щадяща походка,
наличието на козметичен дефект от оперативната намеса и не на последно
място необходимостта от извършване на втора операция с присъщите след
тази интервенция нови болки и страдания. Ето защо и при съобразяване на
социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на
вредите, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 30 000 лв. е
справедливо за компенсиране на търпените вреди и не води до обогатяване на
увреденото лице.
С оглед всичко гореизложено, въззивният съд, при преценка на
конкретните обстоятелства в рамките на решаващата си дейност, счете, че
решението в обжалваната от ищцата част подлежи на отмяна – в частта, в
която искът й е отхвърлен за разликата до 30 000 лв. и вместо това ответникът
следва да бъде осъден да й заплати и сумата 18 000 лв. ведно със законната
лихва от 29.03.2019г. В обжалваните от ответника части решението е
правилно като резултат и подлежи на потвърждаване (при липса на
обосновани самостоятелни оплаквания срещу уважаване на иска за
акцесорното вземане). При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на жалбоподателката се присъждат разноски за държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 360 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на представителя по пълномощие на
жалбоподателката се присъжда адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ в размер на 1 070 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28 септември 2020г. по гр. д. № 4313/2019г. на
Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000
лв. до 30 000 лв. и вместо това постановява:
7
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В. К. П., ЕГН **********,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата 18 000 лв. (разликата над 12
000 лв. до 30 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, - болки и страдания от получено травматично
увреждане на 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 360 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична община, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. М. Д. адвокатско възнаграждение
за безплатна правна помощ в размер на 1 070 лв. - за защита във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28 септември 2020г. по гр. д. №
4313/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав в останалите обжалвани
части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8