Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260338
гр. Кюстендил, 14.05.2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на десети май,
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.
д. № 465/2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
А.В.И., ЕГН: **********, от с. Нов Чифлик, чрез адв.
И.А., съдебен адрес ***21, е предявил против „МВЕЦ ДРАГОВИЩИЦА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. Мездра, ул. „А.
Стамболийски“ № 26 искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №
003/18.01.2021 г., издадена от представляващия дружеството, с която на осн. чл.
325, т.4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по силата на
което последният заемал длъжността „Отчетник измервателни уреди“ с код по НКПД
9623001, да бъде възстановен ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност и
да му заплати сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответното дружество, без да спори
по съществуването на трудовото правоотношение, оспорва исковете и
обстоятелствата, на които се основават, моли за отхвърлянето им и присъждане на
разноските, прави доказателствени искания.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
На
01.05.2018 г. страните по делото сключили Трудов договор № 007/01.05.2018г., по
силата на който ищецът се съгласил да заема при ответното дружество длъжността
„отчетник измервателни уреди“ с код по НКПД: 96230001 със задължения, утвърдени
от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от
договора. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение възлизало на
510,00 лв. при 8-часов работен ден и със срок на трудовия договор – „до
завършване на определена работа“. Описанието на заеманата от И. длъжност е
посочено в приложената на л. 15 и 16 от делото длъжностна характеристика,
връчена на последния, видно от положения от него на 01.05.2018г. подпис, а и от
подписаната от него декларация № 007 за запознатост, част от трудовото му
досие, представено от работодателя. Последното съдържа още допълнителни
споразумения досежно актуализиране на основното трудово възнаграждение на
работника през годините, заключение от Служба по трудова медицина, установяващо
годността на работника да изпълнява заеманата длъжност, проведените начален и
последващи инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд и др. Със
Заповед № 003/18.01.2021 г. за прекратяване на Трудов договор №
007/01.05.2018г., на осн. чл. 325, т.4 от КТ трудовото правоотношение между
страните било прекратено, като за връчването на заповедта е представена обратна
разписка (л. 14 от делото), с получател от дата 05.03.2021 г. Валентин Любенов И.
и без посочване съдържанието на пратката.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се
обсъждат подробно.
Съобразявайки
горното съдът счете, че предявените искове са допустими и основателни, поради
което ще се уважат. Мотивите на съда са следните:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя законът е възложил
доказване законосъобразността на
издадената заповед. В случая не е спорно по делото наличието на трудово-правна
обвързаност между страните, прекратя ване
действието на която е обективирано в процесната заповед, връчена не лично на
работника, а по пощата с обратна разписка на 05.03.2021г.
За да бъде законно уволнението на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда – със завършване на
определената работа, следва да се установи, че определената в трудовия договор
работа е завършена. Посоченото основание се прилага само за прекратяване на трудови
договори, сключени по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ– сключени до завършване
на определена работа, какъвто е и настоящият случай. Така, трудовият договор се
прекратява със завършване на определената работа. Поради това особено важно е
точното и ясно определяне на работата в трудовият договор, както и
установяването на конкретните обстоятелства, с настъпването на които се приема,
че работата е завършена. Когато в трудовия договор е вписан текстът „до
завършване на определената работа“, без да е посочено в какво се състои тя,
приема се, че договорът е за неопределено време.
В настоящия случай безспорно
процесният договор не сочи точно и ясно определяне на работата, доколкото не
съдържа конкретизация на вида, обема и количеството й. Дори описанието на
длъжността в представената длъжностна характеристика не води до подобна
определеност. Съдържанието както на процесния трудов договор, така и
на длъжностната характеристика, не дават възможност по какъвто и да е начин,
вкл. по реда на чл. 20 ЗЗД,
да бъде определен срока на окончателния трудов договор, тъй като липсват
каквито и да било уговорки относно временния характер на възложената трудова
функция, белези, индивидуализиращи ясно и точно с каква продължителност ще е
работата, за изпълнението на която работникът е нает. Не става ясно и в
конкретния случай каква
определена работа е завършена, за да е настъпило основание за прекратяване на
договора.
Само за пълнота съдът ще посочи, че
изложените в отговора на исковата молба контрааргументи досежно законността на
уволнението не са относими към настоящия спор. Същите сочат на извършени от
работника нарушения на трудовата дисциплина, които поначало са основание за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност, вкл. чрез налагане на най –
тежкото дисциплинарно наказание, каквото е дисциплинарното уволнение, но не
придават законосъобразност на извършеното прекратяване на процесното отношение
на соченото в заповедта основание.
Предвид изложеното съдът
намира, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
посочено в процесната заповед – „завършване на определена работа“, доколкото
същото е приложимо за срочните трудови договори, а както съдът установи, в
настоящия случай и с оглед вече изложеното, процесното трудово правоотношение в
темпорално отношение има характеристиката на такова, сключено за неопределен
срок. По така изложените съображения и с оглед доказателствената тежест на
работодателя, съдът счита, че фактическият състав на уволнителното основание –
завършване на определена работа - не е осъществен, поради което и
прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е
незаконосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, т.1 от КТ – основателен и
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ:
Уважаването на този иск
предполага отмяна на уволнението и заличаване на последиците от него с оглед на
това да бъде възстановено правоотношението във вида, в който е съществувало
преди прекратяването му, какъвто е и настоящият случай. Така, предвид
основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, имащ
характеристиката на главен такъв съотнесен към настоящия, то и последният, с
оглед акцесорния си характер, се явява основателен и следва да бъде уважен като
бъде възстановен работникът И. на заеманата от него при ответното дружество
длъжност от преди уволнението, а именно – „отчетник измервателни уреди“.
По
разноските:
Предвид изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноските в производството .
В исковата молба пълномощникът
на ищеца адв. И.А. отправя искане за осъждане на ответника да заплати
адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца
съгл. чл. 38 от ЗА. Според цитираната разпоредба адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист, като ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя
от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и се поема от насрещната страна, която се осъжда
да го заплати. Имайки предвид изложеното и доколкото по делото са представени
договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, съдът
счита, че следва да удовлетвори молбата на адв. А., тъй като от така
представените доказателства се установява, че същият е надлежно упълномощен да
представлява ищеца А.И., оказал е правна помощ на същия, представлявайки го по
настоящото дело, като изрично в договора за правна помощ и съдействие е
посочено на какво основание се оказва безплатната правна помощ, а именно на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В случая лицето, на което е оказана
правна помощ съгласно отразеното в договора за правна помощ, попада сред кръга
на лицата, имащи право на безплатна правна помощ, което обстоятелство не е
нужно да бъде доказвано (Определение № 616 от 05.06.2017 г. по гр. д. №
5089/2016 г., 4 гр. о. на ВКС). Налице е и другото условие за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, а именно изходът от
настоящото дело, който е изцяло в полза на ищцовата страна. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. А. следва да се присъди
дължимото му се адвокатско възнаграждение, което, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/04 за МРАВ, възлиза на 650,00 лв.
Тъй като се
касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове – в общ
размер на 100,00 лв.- по 50.00 лв. за исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т.1 и
т. 2 от КТ.
Водим от горното и на осн. чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 003/18.01.2021г. за прекратяване на
трудов договор № 007/01.05.2018г., издадена
от представляващия ответното дружество „МВЕЦ ДРАГОВИЩИЦА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. Мездра, ул. „А.
Стамболийски“ № 26, с която на осн. чл. 325, ал.1, т.4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между
дружеството и А.В.И., ЕГН: **********, от с. Нов чифлик, по силата на което
последният изпълнявал длъжността „отчетник измервателни уреди“ по НКПД:
96230001.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.В.И., ЕГН: **********, от с. Нов чифлик на заеманата от преди
издадената на осн. чл. 325, ал.1, т.4 КТ Заповед № 003/18.01.2021г. за
прекратяване на трудов договор № 007/01.05.2018г. на представляващия „МВЕЦ
ДРАГОВИЩИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. Мездра, ул. „А. Стамболийски“ № 26, длъжност, а именно: „отчетник измервателни уреди“ по
НКПД: 96230001.
ОСЪЖДА „МВЕЦ ДРАГОВИЩИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. Мездра, ул. „А. Стамболийски“ № 26 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. И.А. – Адвокатска колегия – гр. Враца, съдебен адрес:***21, сумата от 650,00
лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗАдв във
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/04 за Минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 465 от
описа на Районен съд – гр. Кюстендил за 2021 г.
ОСЪЖДА „МВЕЦ ДРАГОВИЩИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. Мездра, ул. „А. Стамболийски“ № 26 ДА
ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд – гр.
Кюстендил сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр. Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 20.05.2021 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: