Р Е Ш Е Н И Е
№ 857
гр. Русе, 21.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6339 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Е.М.К., в
която се твърди, че между ответницата като заемополучател и „Изи Асет
Менджмънт“ АД като заемодател е сключен договор за паричен заем от 22.12.2016г.
за сума в размер на 1000лв., която изцяло била усвоена. Ответницата се
задължила да върне заетата сума като заплати обща 1173,96лв. включващи и договорна
лихва, на 9 равни погасителни вноски, всяка в размер на 130,44лв. По договора
за паричен заем Е.М.К. била извършила плащания в общ размер на 1198лв.
Неизплатената главница по този договор била в размер на 542,07лв., договорната
лихва в размер 40,74лв., дължима за периода от 21.01.2017г. – датата на първата
вноска - до 18.09.2017г. – датата на настъпване на падежа по договора. В
сключения договор била уговорена и неустойка за непредставяне от страна на
заемополучателя на обезпечение по договора, като неизплатената част от нея
възлизала на 449,48лв.
Твърди се, че
останалите неизплатени задължения на ответницата по процесния договор са
прехвърлени на 30.01.2017г. по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания и Приложение № 1 към него от 01.04.2018г. на ищеца в
настоящото производство - „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
За събиране на тези
задължения ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № ****/2018г. по описа на РС - Русе и срещу ответницата издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми, вкл. и за дължимата от нея законна лихва от 50,45лв. за
периода от 19.09.2017г.до16.06.2018г.
С оглед
обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника в условията на
чл.47, ал.5 ГПК, се иска в настоящото производство да бъде признато за
установено задължението на Е.М.К. към „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, произтичащо от процесния договор в размер на 542,07лв.
главница, 40,74лв. договорна лихва за периода 21.01.2017г. до 18.09.2017г.;
449,48лв. неустойка за неизпълнено договорно задължение; лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 50,45лв. за периода от 19.09.2017г. до
16.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира се присъждане и на
направените разноски от ищеца в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените
искове. Счита, че в конкретния случай е налице пряко нарушение на разпоредбата
на чл.22 ЗПК и процесният договор следва да бъде обявен за недействителен, в
който случай потребителят следвало да дължи само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихви и други разходи по кредита. Видно било от признанията на
ищеца в исковата молба, че ответникът е платил 1198лв. по процесния договор, с
което следва да се приеме, че е изпълнил изцяло задължението си по връщане на
заетата сума.
На следващо място
се твърди, че уговореното в чл.4 от Договора задължение за учредяване на
обезпечение от страна на ответницата, което е скрепено с неустойка в размер
на 1011,33лв. е нищожна клауза, поради
което тази сума не е дължима от страна на ответницата.
На следващо място
се оспорва и размера на претендираната договорна лихва в размер на 40% и се
иска същата да бъде намалена в размер на 12%.
На четвърто място
се възразява, че ответницата не дължи мораторна лихва тъй като е изплатила
изцяло задължението си по погасителния план преди завеждане на делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 22.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател
и ответницата в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем.
Съгласно уговореното между страните, ответницата е получила в заем сумата от 1000лв.
като се е задължила да я върне на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 130,44лв., с падежи на първата 21.01.2017г. и падеж на
последната 18.09.2017г. В посочените месечни вноски е включена и уговорената
договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40% годишно. Общата
дължима сума по договора е определена на 1173,96лв., а ГПР на заема в размер на
49,03%. В чл. 4, ал.1 от процесния договор е посочено, че в три дневен срок от
сключването му, заемополучателят следва да представи едно от посочените две
обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да представи
служебна бележка от работодател за трудовите си доходи, които да са в нетен
размер над 1000лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели
или поръчители по друг договор за паричен заем със същия кредитор, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други
банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, или да бъде
представена от заемателя банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. В чл. 4, ал.2 от договора е уговорено, че при
неизпълнение на задължението да представи едно от двете обезпечения в посочения
срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1011,33лв., която
следва да заплати разсрочено заедно с уговорените месечни погасителни вноски. В
чл. 8 от договора е посочено, че при забава на плащанията, заемополучателят
дължи на заемодателя заплащане на законната лихва върху забавената сума.
На 30.01.2017г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия), по силата на който и Приложение №1 към него от 01.04.2018г. титуляр на
вземането по процесния договор се станало ищцовото дружество. Според
отбелязването в приложението, дължимото към него момент е 542,07лв. главница, 40,74лв.
договорна лихва, 449,48 неустойка и 40,71лв. лихва за забава.
По депозирано заявление от ищцовото дружество
е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата
на 26.06.2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за дължимите суми произтичащи от процесния договор: 542,07лв.,
неизплатена главница, 40,74лв., договорна лихва за период от 21.01.2017г. до 18.09.2017г.;
449,48лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 50,45лв., законна
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 19.09.2017г. до 21.06.2018г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 21.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 75лв. разноски в заповедното
производство. Заповедта е връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са
изпратени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Според заключението
на изготвената в настоящото производство икономическа експертиза, извършените
от ответницата плащания са в общ размер на 1198лв.(обстоятелство, което се
признава и от ищцовото дружество). Извършените плащания кредиторът е отнесъл за
погасяване на 457,93лв. от дължимата главница, 133,22лв. от дължимата договорна
лихва и 561,85лв. за дължимата неустойка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за
паричен заем. Не се спори и относно условията при които същият е следвало да
бъде върнат, както и за размера на платената сума по договора – 1198лв.
По делото няма
доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното
вземане на нов кредитор (ищцовото дружество) преди образуване на настоящото
производство. Съгласно установената съдебна практика, с връчването на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства (включително уведомление и
пълномощно за съобщаване на цесията) на особения представител по делото, то
ответникът трябва да се счита, че е редовно уведомен за това обстоятелство.
Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение
за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по отношение на
ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане
на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
Съобразявайки
възраженията на процесуалния представител на ответника, както и при извършена
служебна проверка относно недействителността на процесния договор за паричен
заем, или отделни негови клаузи, настоящият съдебен състав намира следното:
Няма основание да
се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
допуснати нарушения на изрично посочените в тази норма текстове от ЗПК. Неравноправна
и съответно недействителна е клаузата на чл. 4 от договора, която предвижда
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя да
представи някое от посочените обезпечения. Тази уговорка създава задължение за
потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока,
както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета
на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от заемополучателя на някое от
посочените обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и логически
безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор
(значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна лихва,
надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по потребителски
кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на изискванията за
поръчители. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция от
заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава
нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна
лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са
изискване за отпускане на кредита , то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно
определена от кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна
лихва, с която многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и
съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответницата като заемополучател не е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 1011,33лв. договорна неустойка.
Т.е общото задължение по процесния договор е за заплащане на отпуснатата в заем
главница и уговорената договорна лихва или общо сумата от 1173,96лв. С
платената от ответницата сума в размер на 1198лв. това задължение е изцяло
погасено, включително е погасено и дължимото по силата на чл.8 от договора
обезщетение за забавено плащане, което за периода от падежа на последната
погасителна вноска до датата на последното плащане – 31.10.2017г. възлиза на
по-малко от разликата между двете суми.
По тези съображения
предявеният установителен иск следва изцяло да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на
спора, направените от ищеца разноски за настоящото и заповедното производства
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, представлявано
от Ивелина Цанкова Кавурска против Е.М.К.
ЕГН********** с адрес *** установителен иск за дължимостта на сумите: 542,07лв.,
неизплатена главница, 40,74лв.
договорна лихва за период от 21.01.2017г. до 18.09.2017г.; 449,48лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 50,45лв., законна лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 19.09.2017г. до 21.06.2018г., както и законна лихва за забава върху
главницата от 21.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед от 26.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: