№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и четвърти
състав
на двадесет и четвърти октомври 2022 г., в открито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от председателя
Административно дело №2004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Д.Ц., с адрес ***,
чрез адв. С.Д. – ВАК със съдебен адрес ***, срещу решение № 2153-03-113/04.08.2022
г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на Национален
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на Ц. срещу Разпореждане
№031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор Краткосрочни плащания
към ТП – гр. Варна на НОИ, с което на Ц. повторно му е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица след постановено решение № 346 / 23.03.2022 г. по адм.дело
№ 2805/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане са издадени в
противоречие с решение № 346 / 23.03.2022 г.
по адм.дело №2805/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна, поради
което са нищожни. В условията на алтернативност навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон.
В съдебно заседание, редовно призован
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените
в нея основания. Представя списък с разноски, които претендира.
Ответника по жалбата Директора на
Териториално поделение – гр. Варна на Национален осигурителен институт, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че съдът е върнал преписката
за разглеждане и за нова преценка на административния орган , не с указания да
бъде отпуснато обезщетение за безработица , а за да бъде преценено дали такова
да бъде отпуснато. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, административният съд приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 6843
/ 30.07.2021 г., peг. № 031-00-3576 / 30.07.2021 г. В.Ц. е поискал Отпускане на
ПОБ, като е посочил, че последното му трудово правоотношение, с работодател във
Великобритания, е прекратено, считано от 01.06.2021 г., поради изтичане срока
на договора. Декларирал е, че в периода от 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, е упражнявал трудова дейност в друга
държава - Великобритания („Англия“), от 20.04.2017 г. до 01.06.2021 г. Към
заявлението е приложил Декларация, относно определяне на пребиваване, във
връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава-членка на ЕС със СЕД U002: във Великобритания от 27.05.2018 г. до
28.06.2019 г., от 19.06.2019 г. до 30.11.2019 г., от 25.11.2019 г., до
09.08.2020 г. и от 06.08.2020 г. до 31.05.2021 г. Представил е документи на
английски език, касаещи четирите му осигурителни периода и доходи във
Великобритания.
С разпореждане №
031|-00-3576-1 / 02.08.2021 г., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, административният
орган е спрял производството по отпускане на поисканото от жалбоподателя със
заявление от 30.07.2021 г. ПОБ, тъй като със СЕД U001 следва да бъде служебно
изискано удостоверяването със структуриран електронен документ от компетентната
институция на Великобритания на осигурителните му периоди там, необходими за
преценка правото на ПОБ по чл. 54а от КСО.
Чрез Системата за
електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и
Европейския съюз до компетентната институция на Великобритания, на 10,08,2021 г., е изпратен структуриран
електронен документ СЕД U001 с искане за удостоверяване на осигурителен стаж на
жалбоподателя за посочените от него периоди. На 12.10.2021 г. е изпратено второ
напомнително искане. В отговор, от компетентната институция на Великобритания е
получен структуриран електронен документ СЕД U002 (за осигурителен стаж), в
който |е потвърден период на осигурена заетост от 27.05.2018 г. до 31.05.2021
г., без посочване на основанието за прекратяване на заетостта, поради
невъзможност да бъде открит работодателя. Предвид което, с разпореждане №
031-00-3576-2 от 13.10.2021 г., на основание чл. 55 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), административното производство е
възобновено.
С Разпореждане №
03|l-00-3576-3 / 20.10.2021 г. по подаденото на 30.07.2021 г. от В.Д.Ц.
заявление за отпускане на ПОБ, с последно прекратяване на осигуряването от
01.06.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО,
му е отказано отпускане на ПОБ, поради неприложимостта на чл. 30 от
Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне, в сила от 31.01.2020 г,). Като мотивите за това
са, че осигурителният период в Обединеното кралство е от 27.05.2018 г. до
31.05.2021 г., след което няма български осигурителни периоди. Разпоредбата на
чл. 30 от Споразумението за оттегляне, в случая не е приложима, тъй като със
завръщането си в България жалбоподателя прекъсва трансграничната ситуация, в
която се е намирал към 31.12.2020 г. и положението му не обхваща едновременно
държава-членка и Обединеното кралство. Нормата на чл. 32 от Споразумението за
оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и
след 31.12.2020 г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято
преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая
лицето не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на
прекратяването, на която да се преценява право на обезщетение за безработица,
вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат
сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение.
С решение № 2153-03-144
/ 02.12.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ е отхвърлена подадената от В.Д.Ц.
жалба вх. № 1012-03-383 / 02.11.2021 г. срещу посоченото разпореждане за отказ
№ 031-00-3576-3 / 20.10.2021 г.
По подадена срещу
посоченото решение № 2153-03-144 / 02.12.2021 г. на Директора на ТП - Варна на
НОИ жалба, е образувано адм.д. № 2805 / 2021 г. на Административен съд - Варна.
С решение № 346 / 23.03.2022 г. по посоченото адм.д. № 2805 / 2021 г. на
Административен съд - Варна, е отменил Решение № 2153-03-144 / 02.12.2021 г. на
Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на В.Д.Ц. срещу
Разпореждане № 031-00-3576-3 / 20.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП - Варна на НОИ, и е върнал преписката по Заявление вх. №
6843 /30.07.2021 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, подадено от него, за ново разглеждане и
произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на решението.
С Разпореждане №
031-00-3576-5 / 14.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на Ц. отново е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица (ПОБ).
В мотивите на
разпореждането е прието, че с решение № 346 / 23.03.2022 г. Административен съд
- Варна е отменил решение № 2153-03-144 / 02.12.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Варна, с което е потвърдено разпореждане № 031-00-3576-3 / 20.10.2021
г. за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица на В.Д.Ц., като
е указал на административния орган, че преценката за правото на обезщетение
следва да се извърши съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество между
ЕС и Европейската общност за атомна енергия от една страна и Обединеното
кралство Великобритания и Северна
Ирландия от друга страна.
При последвалото
обжалване по административен ред, директора на ТП на НОИ Варна е възприел
мотивите на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна и
отново е отхвърлил жалбата на Ц..
При така изложената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда, намира процесното решение №
2153-03-113/04.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на
Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на Ц. срещу
Разпореждане №031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор
Краткосрочни плащания към ТП – гр. Варна на НОИ, с което на Ц. повторно му е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица след постановено
решение № 346 / 23.03.2022 г. по адм.дело № 2805/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Варна, за нищожно, на основание чл.177, ал.2 от АПК. В
посочената разпоредба е предвидено, че актовете и действията на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни.
В мотивите на решение №
346 / 23.03.2022 г. по адм.дело № 2805/2021 г. по описа на Административен съд
гр. Варна ясно са посочени текстовете от международните договори, които следва
да намерят приложение в настоящият казус, както и начина на тълкуването и
прилагането им. От цитираното решение не остава съмнение, че чл. 54а от КСО не
поставя като условие някаква част от завършените периоди на осигуряване, обхванати
18-месечния период, да бъдат завършени в България, а еднозначно и безусловно
зачита времето, признато за осигурителен стаж на основание на европейските
регламенти за координация на системите на социална сигурност, за придобиване на
право на парично обезщетение за безработица. Що се отнася до значението на
думата „сумиране“, използвана в наименованието на член SSC.7 от Споразумението
за търговия и сътрудничество, тя не може да се тълкува в смисъл, че изисква да
има периоди на осигуряване в повече от една държава, след като КСО не предвижда
такова условие. Самият текст на член SSC.7 е ясен и еднозначен и смисълът му е,
че периодите в Обединеното кралство следва да се зачитат в държавите членки
като равностойни на периодите, завършени в съответната държава членка.
Веднага в следващият
абзац на решението /л.5 предпоследен абзац от решението/, съдът
безпротиворечиво е посочил, че тъй като сам не би могъл да отпусне
обезщетението, тъй като не е съд по същество, това следва да бъде сторено от
административния орган при спазване на мотивите на решението и указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
Не се споделят мотивите
на административния орган, че решаващият съд само му е посочил международният
договор, който следва да бъде приложен и е върнал преписката за нова преценка
на обстоятелствата. Преценката на органа е сведена до прилагането на закона по
начина посочен от съда и изчисляване на дължимото обезщетение за безработица, а
не дали изобщо да бъде отпускано такова обезщетение.
След като с влязло в
сила решение на съда е прието, че Ц. има право на обезщетение за безработица,
настоящият състав на съда намира издаденото решение, както и потвърденото с
него разпореждане, с което отново е отказано отпускане на обезщетение за
безработица, за издадени в противоречие със съдебното решение.
Предвид изложеното съдът
намира, че жалбата на Ц. се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Предвид изхода на спора,
съдът намира претенцията за разноски за основателна, в посочения в списъка по
чл.80 от ГПК размер от 460 лв., от които 450 лв. за адвокатско възнаграждение и
10 лв. за заплатената по делото държавна такса.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение № 2153-03-113/04.08.2022 г. на Директора на Териториално поделение
– гр. Варна на Национален осигурителен институт, както и потвърденото с него
Разпореждане №031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор
Краткосрочни плащания към ТП – гр. Варна на НОИ, с което на В.Д.Ц. повторно е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица след постановено
решение № 346 / 23.03.2022 г. по адм.дело №
2805/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
ВРЪЩА на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна
преписката по Заявление вх. № 6843/30.07.2021 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица, подадено от В.Д.Ц., за ново разглеждане и
произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на В.Д.Ц. ***, ЕГН **********,
сумата 460 (Четиристотин и шестдесет цяло) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: