Решение по дело №207/2020 на Окръжен съд - Видин

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                гр. Видин, 21.04.2021 г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.В.С.                                                                                                               2. Д.В.

 

при секретаря Н.К., като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В.        в. ч. х. д. № 207/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 277/29.09.2020 година, постановена по НЧХД 1074/2019г. година, Районен съд - Видин е признал подсъдимия подсъдимия М.П.М., ЕГН **********, род. на ***г., адрес: ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2017г. в гр. Видин в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К.И.П. ***, изразяващо се в тежка обида /псуване на майка/, чрез нанасянето на удар в лицето на същия, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи горен ляв зъб, разклащане на първи горен десен зъб, отток и кръвонасядане на лигавицата на устните на устата, с което на П. е причинено затруднение на говоренето, дъвченето и отхапването, както и временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, поради и което на основание чл.78а, ал.1 от НК Съдът го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С атакувания съдебен акт контролираният съд се произнесъл по предявения граждански иск, държавната такса и разноските.

В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез адв. И.И.. Счита крайния съдебен акт на първоинстанционния съд за незаконосъобразен и необоснован. Излага аргументи, че индивидуализацията на наказанието е неправилна. Посочва, че гражданският иск не е доказан по основание и по размер. Моли съда да намали наложеното наказание, както и да отмени изцяло уважения граждански иск.

В срока по чл. 319 НПК не е постъпила въззивна жалба от друга страна в производството.

В срока по чл. 322 НПК не е постъпило писмено възражение от някоя от страните.

По реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на делото в тази инстанция не предполага провеждане на съдебно следствени действия, необходими за разкриване на обективната истина.

В хода на съдебните прения повереникът на ЧОГИ М.– адв. С. моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

В хода на съдебните прения адв. И. –защитник на подс. М. – моли въззивния сЪд да приеме, че жалбата е основателна и излага аргументи в тази насока.

Видинският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна

На първо място следва да бъде отбелязно, че първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда в нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 287, ал. 7 НПК. Въпреки това настоящата инстанция не би могла да използва правомощието си, регламентирано в чл. 335, ал. 1 НПК, и да върне делото на прокуратурата, защото е ограничена от правилото reformation in pejus, тъй като производството е инициирано единствено по жалба на подсъдимия М..

На следващо място контролираният съд е приел следната фактическата обстановка:

Частният тъжител П. и подсъдимият М. се познавали отдавна, като двамата поддържали приятелски отношения. Вечерта на 25.02.2017г. тъжителят, подсъдимият и св. Е.Р. И. посетили ресторант "****" в гр. Видин, където употребили алкохол. В ресторанта между тъжителя и подсъдимия възникнала кратка разправия, като св. И. успял ги успокои.

На 26.02.2017 г., около 04.30ч., на излизане от заведението, подс. М. и тъжителят П. се спречкали, при което П. бутнал М. и го напсувал на майка. Афектиран от нанесената му обида и в състояние на силно раздразнение, подс. М. нанесъл удар в лицето на тъжителя, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на първи горен ляв зъб, разклащане на първи горен десен зъб, отток и кръвонасядане на лигавицата на устните на устата, с което на П. е причинено затруднение на говоренето, дъвченето и отхапването, както и временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Вследствие на нанесения удар от страна на подсъдимия, на пострадалия П. било причинено не само описаното по- горе телесно увреждане, но и причинените от това болезнени усещания, дискомфорт и невъзможност да се храни нормално за продължителен период от време.

Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, и намира подкрепа в доказателствената съвкупност, с изключение на едно от обстоятелствата, което е подробно обсъдено по – натам в изложението, и друго, което липсва, респ. трябва да бъде допълнено.

Не би могло да бъде подминато противоречието между показанията на св. И. и св. И. което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Вместо това голословно е заявено, че фактическата обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели. Св. И. заявява, че тъжителят е напсувал подсъдимия на майка. Непосредствено след това подс. М. е ударил тъжителят П. с юмрук в лицето. Досежно същите обстоятелства св. И. – майка на частния тъжител казва следното: „Моят син каза, че е ходил с М. и Е. пили са в „*******“ и след като са тръгнали, моят син на предната седалка седи, М. отзад в колата и да отвори вратата, М. го удря отзад и той пада. След това той се е обърнал и го е ударил с някакво желязо.“

Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат кредитирани с пълно доверие, досежно коментираните обстоятелства, показанията на св. И., тъй като са логични, последователни и безпротиворечиви. Същият е единственият свидетел – очевидец и възпроизвежда първични преки доказателства, които не биха могли да бъдат заменени с производни преки, каквито са тези на майката на частния тъжител – св. И.

Освен това, според изготвената и приета съдебно – медицинска експертиза описаните травматични увреждания са резултат от тъпа травма и предвид вида и локализацията си добре отговарят да са причинени от един удар с юмрук, което директно дискретира показанията на св. И. относно твърденията, че подсъдимият е ударил частният тъжител с желязо.

На следващо място, въззивният съд счита, че не може да бъде установено обстоятелството, че подс. М. в бил афектиран от нанесената му обида и в състояние на силно раздразнение е нанесъл инкриминирания удар в лицето на тъжителя. Това е така, защото преди да се достигне до напълно погрешния извод, че делото е от частен характер, е било образувано ДП 1786 – ЗМ – 342/2017 г. по описа на РУ – Видин. В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена допълнителна психолого – психиатрична експертиза, която да даде отговор на въпроса дали на инкриминираната дата подс. М. е бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан от поведението на тъжителя П.. За да може контролираният съд да се позове на това експертно заключение и въз основа на него да прави фактически изводи, трябва да го приобщи по реда на чл. 282 НПК, а именно: да призове вещото лице и да го разпита, или да не го разпитва, а директно да приеме заключението, ако то не се явява и страните са съгласни с това. Нищо подобно не е направено. Напротив, в протокола от проведено съдебно заседание на 12.02.2020 г. е описано, че се приобщават материалите по ДП 1786 – ЗМ – 342/2017 г. по описа на РУ – Видин. Въпреки че не е посочено изрично в протокола, единствената възможност за подобно приобщаване е по реда на чл. 283 НПК, а той от своя страна казва следното: „Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.“ В разпоредбата се имат  предвид всички писмени доказателствени средства, изготвени в резултат на извършени действия по разследването, или такива, изготвени извън наказателния процес, които възпроизвеждат доказателства. Експертното заключение обаче не е нито писмено, нито е устно доказателствено средство, защото със своето заключение, вещото лице не възпроизвежда факти на обективната реалност, а прави логически извод от едни известни за други неизвестни факти, при това на базата на своите специални знания. Експертизата е способ за доказване, но нито писменото, нито устното заключение на вещото лице, може да се отнесе към познатите на закона видове способи за доказване. Заключението на вещото лице има свое самостоятелно, различно и специфично място в системата на доказването по наказателни дела. Това е и причината да има специален ред за неговото приобщаване в съдебна фаза, който е уреден в чл. 282 НПК, а не в чл. 283 НПК. Този извод не се променя от факта, че досъдебното производство е прекратено, а делото е продължило своето развитие като такова от частен характер.

В тази връзка въззивният съд изяснява, че дори експертното заключение да беше приобщено законосъобразно, това отново не би довело до изпълняване на състава на чл. 132 НК.

По – натам, към фактическата обстановка е необходимо да бъде допълнено, че от приложената справка за съдимост е установено, че подс. М. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева с Решение от 27.03.2019 г. на СРС, влязло в сила на 12.04.2019 г., за престъпление по чл. 345, ал. 1, предл. 1 НК.

В обобщение приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. И., св. И. и св. Е., както и от изготвена по делото съдебно­медицинска експертиза № 1786/2017г. /приобщена по правилния процесуален ред/ и приложената актуална справка за съдимост.

На следващо място е абсолютно погрешна правната квалификация на деянието. Демонстрирано е очевидно неразбиране на разпоредбата на чл. 132 НК и института на афекта в Наказателното право.

Както стана ясно, първоначално е било образувано досъдебно производство за средна телесна повреда, същото е било прекратено с постановление на прокурор, което е обжалвано. ВРС е потвърдил прокурорския акт, но ВОС в Определение № 21 от 2020 г. го е отменил. Мотивите за това са били, че не е изготвена експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подсъдимият, предвид нанесената му обида, се е намирал в състояние на физиологичен афект. Наред с това обстойно е разяснено, че „псувнята“ сама по себе си може да предизвика гневно състояние, но от нея не са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.

Вследствие прокуратурата е назначила допълнителна психолого - психиатрична експертиза, според която подс. М. е бил в състояние на физиологичен афект. Държавното обвинение е счело това за достатъчно, за да се докаже, че инкриминираното деяние трябва да се квалифицира по чл. 132 НК. Прокуратурата изобщо не е вникнала в мотивите на съдебния акт на ВОС в цялост, респ. не е констатирала, че дори да е налице физиологичен афект у подсъдимия, предизвикан от изречената псувня от частния тъжител, тя не може да се квалифицира като тежка обида, от която са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Настъпилите тежки последици или възможността за настъпването им е кумулативен, задължителен обективен елемент от състава на престъплението. Следователно, предизвиканото емоционално състояние у подсъдимия, вследствие на отправената към него псувня от частния тъжител, може да бъде считана едниствено за смекчаващо обстоятелство.

В тази връзка, според указанията, дадени в ТРОСНК № 2/1993 г. Тежките последици могат да имат имуществен или неимуществен характер. Когато обаче с противозаконното действие се засягат имуществени права, тежките последици се изразяват в значителни имуществени вреди. Не всяко неблагоприятно отражение върху патримониума на виновния или неговите близки е достатъчно, за да е налице втората предпоставка за приложението на чл. 118 НК /или както е настоящия случай – на чл. 132 НК/ в тази хипотеза. Да се констатира наличието на значителни имуществени вреди означава преди всичко да се установи, че по абсолютния си размер са такива. Това ще рече, да се установи, че паричният еквивалент на причинените вреди е значителен. И само след като се направи обоснован извод за това, съдът следва да се занимае и с втория въпрос - какво е значението на причинената вреда за патримониума на виновния или неговите близки. Ако съдът констатира, че причинените вреди, значителни по абсолютния си размер, затрудняват сериозно виновния или неговите близки в икономическото им проявление, следва да се направи извод, че са налице тежки последици. Тежките последици при противозаконно действие, което не е насочено срещу имуществените права, могат да имат неимуществен характер. За да бъдат последиците тежки, не е достатъчно само причиняването на обикновени неприятни и болезнени емоции, а сериозно накърняване душевния мир на виновния или неговите близки.

Действително псувнята е от категорията действия, които могат да предизвикат гневно състояние, респ. неприятни емоции, но не и сериозно накърняване на душевния мир, следователно не са такива от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл смисъл Р – 46 – 2009 г. – II н.о. с докладчик съдията Биляна Чочева.

Същевременно няма доказателства между кориците на делото да са настъпили и тежки последици с имуществен характер за подсъдимия или негови ближни.

Предвид изложеното, следва несъмнения извод, че извършеното деяние представлява престъпление от общ характер, което е трябвало да бъде квалифицирано по чл. 129 НК – средна телесна повреда.

Както стана ясно обаче, правилото  reformation in pejus намира приложение в настоящото въззивно производство, доколкото същото е образувано по жалба на подсъдимия. Следователно въззивният съд не може да използва правомощието си, регламентирано в чл. 335, ал. 1 НПК, а именно да отмени присъдата и да изпрати делото на прокурора, тъй като чл. 335, ал. 4 НПК го забранява, когато липсва съответна жалба на частния тъжител.

Авторството на деянието в лицето на подсъдимия се доказва пряко от показанията на св. И., които логично и последователно пресъздават осъществяването на инкриминираното деяние. Внимателният им анализ и съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност не оставя разумно съмнение относно това, че подс. М. е извършил инкриминираното деяние.

От обективна страна, отново от показанията на св. И. се доказа, че тъжителят е „напсувал на майка“ подсъдимия. Непосредствено след това подсъдимият е ударил тъжителя с юмрук в лицето.

Видно от назначената и приета съдебно – медицинска експертиза е избит първи, горен ляв зъв – 21 зъб, разклатен първи горен десен зъб – 11 зъб, оток и кръвонасядания на лигавиците на устните на устата. Избиването на 21 зъб, от своя страна, е причинил затруднение на дъвченето и говоренето във фазата на отхапването.

Според Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков под "избиване на зъби", без които се затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Казусът, предмет на настоящото наказателно производство, попада точно в обхвата на този квалифициращ белег.

От субективна страна подсъдимият М. е извършил това престъпление умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на престъплението се доказва от цялостното поведение на подс. М..

Контролираният съд е приложил института на чл. 78а НК и е освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в размер на 1500 лева. В тази връзка от приложената справка за съдимост е установено, че подс. М. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева с Решение от 27.03.2019 г. на СРС, влязло в сила на 12.04.2019 г., за престъпление по чл. 345, ал. 1, предл. 1 НК. Деянието по първото осъждане обаче е извършено след деянието, предмет на настоящото наказателно производство, следователно не е нарушена разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК.

Настоящият съдебен състав счита, че размерът на глобата трябва да остане в посочения размер, предвид проявената снизходителност и невъзможността на въззивния съд да го увеличи.

По  отношение на гражданската отговорност – същата е доказана по основание, доколкото едно деяние, освен престъпление, винаги е и деликт, а престъпление, извършено от подсъдимия спрямо тъжителя, категорично бе доказано в настоящото наказателно производство. Размерът ѝ е правилно определен от контролираният съд. Същият се явява законосъобразен и справедлив, предвид причинените на тъжителя неимуществени вреди, поради което не се намира за необходимо да се намалява.

На последно място, относно разноските, направени пред първоинстанционния съд, същите, съобразно чл. 189, ал. 3 НПК, следва да останат за сметка на подсъдимия.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна и връщането му на прокуратурата. Тъй като обаче правилото  reformation in pejus намира приложение в настоящото въззивно производство, доколкото същото е образувано по жалба на подсъдимия, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК Окръжен съд – Видин

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 277 от 29.09.2020 г. по Н.Ч.Х.Д. № 1074/2019 г., ВРС, НО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: