№ 332
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204494 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.О. Ш.Ф., ЕГН **********, против
Наказателно Постановление № 21-0819-003354/31.08.2021 год. на Началника
на група в сектор "ПП" при ОД МВР- Варна, с което й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка, твърди
се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се
иска неговата отмяна.
1
В съдебно заседание, въз. Ф., редовно призована, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П.М.,
ВАК отново моли за отмяна на постановлението поради липса на
субективната страна на нарушението, доколкото въззивницата не е имала
виновно поведение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.
Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.04.2021 г. около 22:36 ч. в гр. Варна, на северен пътен възел
"Аспарухов мост", до спирка "Корабостроител", при използване на
автоматизирано техническо средство, било установено, че л. а. "Киа
Спортидж" с рег. № В 91 49 ТА, е бил управляван без сключена застраховка
"Гражданска отговорност" При обработка на данните и при справка в
информационната система на сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна се
установило, че автомобилът, който бил собственост на въз. Н. Ф., е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП от 24.02.2021 год.,
тъй като в регистъра на Информационния център на "Гаранционен фонд"
нямало данни за сключен и действащ договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въззивницата Ф. от своя
страна попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала
автомобила. С оглед на така установеното, била извършена проверка, а
материалите били изпратени на ВРП с мнение за образуване на досъдебно
2
производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление от 03.08.2021 год. прокурор при ВРП отказал да
образува досъдебно производство, тъй като било установено, че въз. Ф.
действително е управлявала МПС, което било със служебно прекратена
регистрация. Доколкото обаче нямало доказателства, че същата като
собственик на автомобила е била уведомена и е знаела, че автомобила е с
прекратена регистрация, то не бил налице субективният елемент от състава
на престъплението. В постановлението било посочено, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, като компетентен да
наложи наказание за административното нарушение бил Директорът на ОД на
МВР- Варна или упълномощено от него лице. Поради това и копие от
постановлението било изпратено на Началника на сектор „ПП“-Варна.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
Наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Ф. на
02.04.2021 г. около 22:36 часа. е управлявала МПС със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП, от 24.02.2021 г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДП и за
него на въз. Ф. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП било наложено
наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
3
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-003354/ 31.08.2021 год. е
издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор "ПП" при
ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по
смисъла на чл. 34 от ЗАНН. То е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, която норма, макар и да не е посочена в постановлението, предвижда,
че административно-наказателна преписка се образува без приложен акт само
когато производството е било прекратено от прокурора.
Вмененото във вина на въззивницата нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и
срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в постановлението е
направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на въз. Ф.,
което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната
инстанция.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е
допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, доколкото по безспорен и
категоричен начин е установено, че въз. Н. Ф. е управлявала автомобил, който
е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи,
че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, т. е. че не е сключена задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", и се уведомява собственика на превозното
средство.
В случая, от приложената по преписката справка за автомобила и от
4
съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила
именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена
регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно
още, че не са били събрани доказателства за това, че собственика на
превозното средство – въз. Ш., е била уведомена за прекратяването на
договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на
регистрацията.
Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на
превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено
факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което
е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това.
След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Ш.
е била уведомена, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, то
не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който
кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от
въз. Ф. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от
субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая
следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес
виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се
докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
5
По делото не се събраха доказателства за това, че въз. Н. Ф. виновно
е управлявала служебно дерегистрираното превозно средство, което е било и
с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивницата не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма
сключен договор и действаща застраховка "Гражданска отговорност", каквото
нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се
изследва обстоятелството дали е знаела или не, че няма сключен такъв
договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това
обстоятелство. Тя е санкционирана, за това, че управлява автомобил с
прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от
липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика, което е визирано в чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственика на автомобила да е уведомен, то тогава същият
няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради това и постановлението следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
6
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените
бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за
присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната
страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21- 0819 -003354/
31.08.2021 год. на Началника на група в сектор "ПП" при ОД МВР - Варна, с
което на Н.О. Ш.Ф., ЕГН ********** е наложено административно наказание
7
"Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лв. и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8