Решение по дело №2006/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на от „РАЯ ТРЕЙД 2018“ ЕООД съ седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх . Ж, ет.5 , подадена чрез адв. И. С., срещу решение № 951/17.07.2024 г., постановено по АНД №1784/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление / НП / № В-002834 от 17.08.2023 г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП,по налагане на имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.200 от ЗЗП на „Р. трейд 2018“ ЕООД .

Релевира се допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, , ал.1 , т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН . Няма мотиви в обжалваното решение на изведения краен правен извод. Твърди се недоказаност на административнонаказателното обвинение . Даденото описание на нарушението в АУАН и НП не кореспондира с „материалния закон“. Твърди се неправилна правна квалификация на деянието , както и „неправилно описание на неговите обективни признаци“. Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение . Претендира за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява .

Ответникът – директорът на на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП редовно призован , не се представлява .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява касационната жалба за допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна , за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност пред РС-Варна е било НП № В-002834 от 17.08.2023 г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.200 от същия закон на „Р. трейд 2018“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Повторното разглеждане на подадената жалба от „Р. трейд 2018 „ ЕООД е по изпълнение на решение № 4351/25.04.2024г. на Адм. съд -Варна , с което е отменено решение № 8/04.01.2024г. на ВРС и е постановено връщане на делото за ново разглеждане .

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 12.04.2023 г., при проверка в магазин в [населено място], пазар „Младост“, модул 11, стопанисван от „Р. трейд 2018“ ЕООД, се установило, че в обекта се предлагат за продажба хранителни продукти както следва: 3 кг агнешки черва, 4 кг агнешко шкембе, 8 кг агнешки черва, 12 кг агнешки комплект, 1,4 кг филе „Елена“, 7 бр. суджук, 7 кг пилешки гърди, 2 кг пилешки шишчета, 2 тарелки по 10 бр. кюфтета, и мн. други, като в близост до стоката няма предварително обявена продажната й цена.

От правна страна Варненският районен съд е счел отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на атакуваното пред него НП. Събраните доказателствени източници според предходната съдебна инстанция обосновават правилността на предприетото административнонаказателно санкциониране на нарушителя . Дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието е правилна. Случаят е счетен за немаловажен, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за недопустимо. За допустимостта на обжалваното съдебно решение касационният съд е длъжен да следи служебно предвид чл. 218, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Производството по анд. № 1784/2024г. е било образувано на 30.04.2024г. , при действието на разпоредбата на новата редакция на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (изм. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т. 4.

Издател на процесното НП е директорът на РД към КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище , Разград и Силистра със седалище Варна , Този административнонаказващ орган е участвал в съдебното обжалване на издаденото наказателно постановление, но пред решаващия съд са били представени доказателства за отнета териториална компетентност на този орган предвид заповед № 984/07.11.2023г. на председателя на КЗП , с която е разпоредил директорът на РД за областите София ,, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София да издава НП за територията на РД – Варна. Цитираната заповед с правна характеристика на вътрешноведомствен административен акт е постановена преди образуване на АНД. № 1784/24г.по описана ВРС и този съдебен орган е следвало да се съобрази със същата при конституиране на страните в процеса.

Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените случаи към НПК, но в този кодекс няма регламентация за изменения на страните , поради което на основание чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове във вр. с чл. 63в ЗАНН следва да се приложи правилото на чл. 153, ал.3 АПК, според което при отнета компетентност на административния орган, съдът го заличава и служебно конституира като страна по делото компетентния орган.

В хода на съдебното обжалване на НП варненският районен съд е следвало да замени издателя на процесното НП с директора на РД София към КЗП . Този процесуален пропуск е съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като е лишил надлежната страна , притежаваща административнонаказателна компетентност към етапа на съдебното обжалване , да участва в съдебното производство. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса.

В контекста на изложеното атакуваното съдебно решение е недопустимо и в правомощията на касационния съд е да го обезсили на основание чл. 221, ал.3 АПК. При обезсилване на решение делото се връща за ново разглеждане . Съдът не счита , че съществува пречка по смисъла на чл. 227 АПК ,тъй като с цитираното по-горе решение № 4351/25.04.2024г. на Адм. съд-Варна е отменено решение на районния съд поради неправилност, докато по настоящото дело Варненският адм. съд обезсилва съдебно решение на районния съд поради неговата недопустимост.

При този изход на правния спор разноските за настоящото касационно производство следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

ОБЕЗСИЛВА решение № 951/17.07.2024г. , постановено по АНД. № 1784//2024г. по описа на Районен съд-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.