Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.01.2017г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия М.
КАРАДЖОВА гражданско дело № 534 по описа за 2016г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
М.Я.Д. твърди, че тя и сестра й – ответницата
Й.Я.С., са придобили по наследство от майка им, ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел І-183, кв. 26
по плана на гр. Садово, състоящ се целия от 945 кв.м., при граници: улица,
Борис Делев, Цветанка Маргаритова и Йордан Пашев, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м. и стопанска постройка. След това на
основание съдебно решение по гр.д.№ 725/1997г. те придобили и останалата
½ идеална част. Въпреки това ответницата е призната на основание
наследство и давностно владение за собственик на целия, описан по-горе недвижим
имот, за което е съставен нотариален акт №179, том ІІ, дело 367/2011г. по описа
на нотариус Светлана Кожухарова. Твърди, че ответникът не е станал собственик
на цялата сграда, тъй като в негова полза не е изтекла предвидената в закона
десетгодишна придобивна давност. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на нея, че М.Д. е собственик на ½ ид.ч. от УПИ ІІІ-183,
кв.26 по плана на гр. Садово, с площ от 945 кв.м., застроен, при граници: УИП
ІІІ-184, УИП V.185, УПИ VІІ-187, УПИ ІІ-182 (което е означението на спорния
имот по действащия регулационен план), ведно с построената в имота жилищна
сграда с площ от 80 кв.м. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че само тя е заплатила цената на ½ ид.ч. от имота, за което
са били осъдени двете страни със съдебно решение по гр.д.№725/1997г. по описа
на АРС. След това вложила много средства, за да подобри състоянието на вещта,
което било изключително лошо. Всичките й искания към ищцата за предприемане на
съвместни действия за извършване на ремонт били отхвърлени. За целия период от
тогава до сега, само ответницата заплащала дължимите местни данъци и само тя,
заедно с дъщеря си, живеела в същия. Ето защо моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че са сестри и по наследство от майка си са придобили общо ½
идеална част от правото на собственост върху спорния недвижим имот, както и че
по сега действащия регулационен план на гр. Садово същият представлява УПИ ІІІ-183, кв.26 по плана на гр.
Садово, с площ от 945 кв.м., застроен, при граници: УИП ІІІ-184, УИП V.185, УПИ
VІІ-187, УПИ ІІ-182, като в него се намира жилищна сграда с площ от 80 кв.м. Не
е спорно, а видно и от съдебно решение по гр.д.№725/1997г. с него е уважен
предявения от тях двете иск на основание чл. 33 то ЗС за изкупуване на
останалата ½ идеална част от трето лице. С него М.Д. и Й.С. са осъдени
да заплатят на това трето лице сумата от 367813 лева. Без значение за
принадлежността на правото на собственост е коя от тях е изпълнила така
породеното задължение. Ако са верни твърденията на ответницата, че това е
направила само тя (подкрепени от писмените доказателства на лист 39), то от
това са възникнали облигационни отношения между страните. Но и двете са
придобили на това основание – цитираното съдебно решение, останалата ½
идеална част при равни права.
Не е спорно между
страните, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели Вълкова,
Вълчева, Николов и Александров се установява, че от 1998г. ответницата живее в
спорния имот. Според първите трима първоначално сестрите си поделили
помещенията в къщата, както и площта на двора, чрез жребий. При това положение С.
е била държател на идеалните части, принадлежащи на сестра й. За да придобие
правото на собственост върху тях, е необходимо да се докаже, че тя е променила
намерението си и е своила същите. В тази връзка е без значение обстоятелството дали
ищцата се е считала за собственик, тъй като за да тече придобивна давност е от
значение намерението на лицето, което упражнява фактическата власт. Заплащането
на данъци за имота не доказва това намерение, поради което изложените в тази
връзка доводи и събраните за установяването им доказателства не следва да се
обсъждат. Сключеният договор за ипотека за ½ идеална част от правото на
собственост, също не може да се разглежда като индиция за намерението на
ответницата, нито пък като признание, което прекъсва давността, тъй като същото
следва да бъде изрично. Действително от показанията на свидетелите Николов и
Александров се установи, че именно Й.С. е извършила всички необходими разноски
за запазването на вещта, като освен това е правила и полезни такива. Самата тя
твърди, обаче, че е искала съдействие и средства за това от сестра си, като
съсобственик. Установи се също така, че Й.С. е противопоставила на М.Д.
намерението си да бъде собственик на нейните идеални част, но нито един от
свидетелите не може да посочи кога точно е станало това. Свидетелката Вълкова
твърди, че М. отдавна не е имала свободен достъп, но преди три-четири години Й.
сложила катинар. При това положение ответницата не е доказала чрез пълно и
пряко доказване, че е владяла ½ идеална част от спорния имот за период
от 10 години, тъй като за безспорно установен начален момент на владението може
да се приеме датата, на която е подадена молба за съставяне на нотариален акт
по обстоятелствена проверка. Действително този нотариален акт по принцип
размества доказателствената тежест, но в случая и двете страни разполагат с
официални документи за притежаваните по ½ идеална част от правото на
собственост. По тази причина е необходимо всяка от тях да докаже наличието на
своето придобивно основание чрез пълно и пряко доказване. Ето защо и след като
ищцата е направила това, а ответницата – не, предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ½
идеална част от правото на собственост върху спорния имот, както и да се отмени
нотариален акт №179, том ІІ, дело №367/2011г. по описа на нотариус Светлана
Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в регистъра на
Нотариалната камара с рег. №234, до размер на ½ идеална част.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по делото разноски в размер на
109,75 лева, внесена държавна такса и 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Я.С.,
ЕГН ********** ***, че М.Я.Д., ЕГН ********** *** е собственик на ½
идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-183, кв.26 по плана на гр.
Садово, с площ от 945 кв.м., застроен, при граници: УИП ІІІ-184, УИП V.185, УПИ
VІІ-187, УПИ ІІ-182, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80
кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт №179, том ІІ, дело №367/2011г. по описа
на нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград,
вписана в регистъра на Нотариалната камара с рег. №234, с който Й.Я.С., ЕГН **********
*** е признат за собственик по наследство и давностно владение на УПИ ІІІ-183, кв.26 по плана на гр.
Садово, с площ от 945 кв.м., застроен, при граници: УИП ІІІ-184, УИП V.185, УПИ
VІІ-187, УПИ ІІ-182, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80
кв.м. до размер на ½ идеална част.
ОСЪЖДА Й.Я.С., ЕГН **********
*** да заплати на М.Я.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 609,75 лева (шестстотин и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: