№ 732
гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103267 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 23 ал.2 СК.
Ищцата К. Т. К. ЕГН ********** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „** чрез
адв. И. П. твърди в исковата си молба против Б. Ж. К. ЕГН ********** с адрес : гр. Паза** ,
че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на ** г. и прекратен с Решение №
853/15.10.2021 г. по гр. д. № 3304/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила
на 15.10.2021 г.Твърди се, че по време на брака, с нот. акт № 179, том I, рег. № 2650, дело №
37 от 02.07.1999 г. по описа на нотариус Веселина Гагова, ищцата била призната на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК за собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ-
АПАРТАМЕНТ № 3 на втори жилищен етаж в южната част на сградата в гр. Паз** по плана
на гр. Пазарджик, застроен върху 82,8 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
тоалетна и антре, при съседи на жилището: изток - ап**., при съседи: изток - ** - стълбище
и юг - улица, ведно с прилежащите му 4,98 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху общинско място. Сградата била построена по реда на Закона за
жилищностроителните кооперации със собственик ЖСК „с“, вписана по ф. д. № 2335/1995г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик, чийто член била ищцата. Строежът бил изпълнен от
търговското дружество „МЕДЕЯ“ ООД в съответствие с разрешение за строеж №
433/01.08.1996 г., като за ползването на сградата е издадено разрешение № 326/12.10.1999 г.
Разпределението между кооператорите на апартаментите и гаражите в сградата е извършено
с договор от 23.10.1998 г.
Твърди се, че по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Пазарджик горепосоченото жилище е обозначено като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.506.842.1.9, адрес на имота: гр. **, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 82,80 кв.
м., прилежащи части: 4,98% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 5**, над обекта: **.Твърди се, че гаражът е обозначен
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, адрес на имота: гр. Пазарджик, ул.
** ет. 0, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
1
посочена в документа площ: 22,80 кв. м., прилежащи части: 4,98% ид. ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 551**, под обекта:
няма, над обекта: 55155.506.842.1.2 и **.
Твърди се, че описаният имот до момента на издаване на разрешение за ползване, е
придобит с лични средства на ищцата, дарени от нейния баща Т. а л. Твърди се също, че
страните по делото по това време са били младо семейство с дете родено 1991 г., работили
са, но получаваните от тях заплати били ниски и с тях са покривали само разходите на
семейството. Всички суми, които като член на ЖСК „с“ ищцата е дължала за изграждане на
сградата, са заплащани от бащата на ищцата на нейно име с негови пари. Така за
строителството на сградата, съответно от името на ищцата, баща й е заплатил следните
суми: 5.000 лева на 18.12.1995 г. за изработване на арх. проект за строителство; 10.500 лева
на 15.01.1996 г. за изработване проект II вноска; 370.750 лева на 21.10.1996 г. - аванс етаж I
ЖСК „с“; 212.000 лева на 23.01.1997 г. - договор етаж 2; 1.229.820 лева на 02.05.1997 г. -
аванс СМР ЖСК „с“; 1.317,000 лева на 01.07.1997 г. - аванс СМР ЖСК „с“ ет. III;245.479
лева на 29.07.1997 г. - керемиди и капаци; 836.790 лева на 08.09.1997 г. - 80% етап покрив
ЖСК „с“;209.193 лева на 02.02.1998 г. - 20 % етап покрив ЖСК „с“;179.596 лева на
18.05.1998 г. - последна вноска ЖСК „с“.
Твърди се, че ответникът е знаел това и не е възразявал, тъй като жилището се е
правило за семейството. Когато започнал работа като пожарникар, в имуществената си
декларация той е посочил, че горепосочения имот е придобит със средства на неговия тъст
Т. а л.Твърди се, че след издаване на разрешението за ползване на сградата и въвеждането
им във владение, горепосочените два обекта - жилище и гараж, били предадени в груб вид,
без мазилки, дограма и настилки. Бащата на ищцата финансирал изцяло измазването на
стени и тавани, закупуването и монтажа на прозорците, входната врата на апартамента и
дюшемето в стаите. Със средства от семейството на страните са били закупени и монтирани
вътрешните врати и довършителните работи по санитарните възли. Страните са се нанесли в
имота на 02.07.2004 г.
Твърди се от ищцата, че горепосоченият недвижим имот е придобит в по-голямата
си част с нейни лични средства. Налице е частична трансформация на нейни лични
средства в придобития имот. Лични са средствата за придобиването на имота до момента
на издаване на разрешение за ползване на сградата и въвеждането ни във владение на имота.
Тези лични средства представляват 8/10 от стойността на имота. Довършителните работи са
извършвани съвместно от двамата съпрузи в режим на СИО, най-вече с безкористната
помощ на бащата на ищцата. Тези средства представляват 2/10 от стойността на имота.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че ищцата е индивидуален собственик на 8/10 ид. части от горепосочения
недвижим имот.Претендират се разноски.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се
отрича, че страните са бивши съпрузи.Твърди се, че от 1989 година до 1997 година
ответникът е осъществявал трудовите си функции в Горско стопанство гр. Пазарджик. От
1997 година до настоящия момент работи като оперативен дежурен към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. През всичките тези години е
работел и като строител на частно. По този начин реализирал допълнителни доходи от
трудова дейност за семейството им. Твърди се, че при сключването на гражданския брак
ищцата е работила като магазинер до 1999 година/2000 година на минимално трудово
възнаграждение. От 2000 година до настоящия момент работи в Окръжен съд Пазарджик
като деловодител. През това време е била и във временна неработоспособност поради
майчинство. През всичките тези години реално не е знаел какъв е размерът на трудовото
възнаграждение на ищцата, тъй като само той осигурявал всички средства за издръжка на
2
семейството им.
Твърди се, че от самото начало на съвместното им съжителство винаги са отделяли
средства и са спестявали за изграждането на техния дом. Когато са решили да се включат в
ЖСК „с" през 1996 година, двамата са преценили в документите да бъде вписано само името
на ищцата К. К., но всички средства били общи на семейството и никога не са подлагали
това на съмнение.Твърди се, че не отговаря на истината, че придобитият недвижим имот по
време на гражданския им брак, до издаване на разрешението за ползване, е придобит изцяло
с лични средства на ищцата, дарени от баща й Т. л. Никога ищцата не е сключвала договор
за дарение между нея и баща й. Отделно от това ищцата не посочвала какъв е размерът на
дарението, според нея, което е получила от баща си и кога, при какви условия, при какви
обстоятелства.Твърди се, че бащата на ищцата Т. л е осъществявал трудовите си функции в
държавно учреждение, като е получавал минимално трудово възнаграждение. До 1988
година е работел като шофьор на линейка в Бърза помощ към МБАЛ-Пазарджик. От 1988
година е бил пенсионер, като получавал пенсия в минимален размер за прослужено време за
осигурителен стаж и възраст. Не е осъществявал допълнителна трудова дейност, от която да
реализира допълнителни доходи, които би могъл евентуално да спести, за да дари на дъщеря
си и то в твърдените от нея размери. Твърди се , че той никога не е разполагал с големи
финансови възможности, за да извършва разпореждане на парични средства посредством
дарение.Твърди се, че действително Т. л е имал спестявания през годините в минимални
размери. При започването на строителството той е предложи да даде на страните по делото
част от сумите в заем, като в последствие ответника да му ги върне и ответника тогава се е
съгласил.Твърди се, че Т. л е помагал в началото, частично - една или две вноски, но
паричните средства не са били дадени посредством дарение на ищцата, а в заем, който
ответникът е върнал до последната стотинка.
Твърди се, че тъй като официално в документите на ЖСК „с” гр. Пазарджик
фигурира името на ищцата, по тяхно общо решение, това е и единствената причина в
представените с исковата молба квитанции да фигурира само нейното име.Твърди се, че в
квитанция от 18.12.1995 година е посочено, че сумата е получена лично от К. К., както и в
квитанция от 18.05.1998 година. Това било така, тъй като са плащани тези суми от спестени
семейни пари. В останалите квитанции е посоченото, че сумите са внасяни от Т. л, но той е
бил само физическия приносител на тези суми. Твърди се, че задължените лица са били
страните по делото и те са си поемали плащанията по изграждането на апартамента и гаража
им. В моментите, когато той е внасял посочените суми, страните са били служебно
ангажирани, и това е единствената причина на фигурира неговото име. Твърди се, че тези
квитанции представляват хвърчащи листчета и конкретно посочените суми са изключително
завишени. Самите квитанции не са фактури или други разходо-оправдателни документи, от
които да се черпи каквато и да било информация. Оспорва тяхната истинност по отношение
на съдържанието и по отношение на положения подпис.
Ответникът твърди, че неговите родители също са помагали финансово при
правенето на вноските по изграждането на апартамента. Част от паричните средства са
предоставени от тях. Лично на ответника са му давали пари на ръка, с които впоследствие са
плащали част от вноските и за изграждането на процесния имот.Оспорва се твърдението , че
бащата на ищцата бил финансирал изцяло измазването на стени и тавани, закупуването и
монтажа на прозорците, входната врата на апартамента и дюшемето в стаите. Твърди се, че
всички строително-ремонтни и строително-монтажни работи са изпълнени физически от
ответника или от други майстори, които той е намирал и на които той е плащал. Електро и
ВиК инсталациите, мазилките и банята са направени от майстори, на които е заплащал
ответникът. Останалите довършителни работи били извършени от ответника.
Ответникът твърди, че са му били необходими 4 години, за да може да извърши
всички строително ремонтни дейности по апартамента и гаража, както и обзавеждане на
3
апартамента, за да могат да живеят там. Довършителните работи до издаването на Акт 16
стрували на семейния бюджет 5 000 000 неденоминирани лева.Не отговаряло на истината, че
при попълване на имуществената му декларация като пожарникар, бил посочил, че
процесния недвижим имот бил придобит със средства на бащата на ищцата Т. л.
Декларираното от него в тази декларация, е че апартамента им е придобит по реда на чл. 35,
ал.2 ЗЖСК, както е самата истина. През годините винаги бил поддържал доброто състояние
на апартамента и гаража. Последният ремонт, който извършил бил през 2021 година - 2022
година. Ответникът твърди, че средствата, които е вложил за този ремонт са в размер на 15
000 лв. /петнадесет хиляди лева/. Тази сума била заплатена само за материали. За
ремонтните дейности - труд не е плащал, тъй като той сам си извършил строително
ремонтните работи. Ремонтните дейности се изразявали в подмяна на дограма на прозорци,
подмяна на обзавеждане, измазване на стени и др.
Твърди се, че всички данъчни задължения, свързани с процесния имот през годините,
са заплащани от ответника. В отдел „Местни данъци и такси" към Община Пазарджик е
декларирано, че семейното им жилище е собственост на ищцата и на ответника при равни
права. Това е видно и от представеното с исковата молба Удостоверение за данъчна оценка с
изх. № Д0007524/06.10.2022 година, издадено от МДТ към Община Пазарджик. Освен това
се поддържа, че в представеното с исковата молба Решение № 853/15.10.2021 година,
постановено по гр. д. № 20215220103304 по описа за 2021 година на Районен съд
Пазарджик, е било посочено, че семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „А** остава в обикновена съсобственост и на двамата съпрузи. Позовава се
на Тълкувателно решение № 3/2015 година от 29.11.2018 г. по Тълкувателно дело № 3/2015
г. на ВКС ОСГК , според постановките, в което след като със споразумението не е уговорено
изрично неравенство на дяловете, независимо че са били налице законовите предпоставки за
това, следва, че съпрузите са възприели правилото за равенство на дяловете и то става
задължителна част от постигнатото помежду им споразумение”.Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция и да я оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат , респективно
оспорват иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между стрaните е, че са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на ** г., е прекратен с развод,
на основание чл. 50 СК, с решение № 853/15.10.2021г. по гр. дело № 3304 / 2021 г. на ПзР. С
бракоразводното решение съдът е утвърдил постигнато между страните споразумение по чл.
51 СК, съгласно което семейното жилище, представляващо апартамент , находящ се в гр.
Пазарджик, на ул. „Александър Стамболийски № 68, ет.2, ап.3 , се предоставя за съвместно
ползване на съпрузите, като остава в обикновена съсобственост и на двамата съпрузи и ще
се ползва и от двамата.
Не се спори и че по време на брака между страните, с нот. акт № 179/ 1999 г.от
02.07.1999 г. , на основание чл. 35 ал.2 ЗЖСК ищцата К. Т. К. е призната за собственик на
процесния недвижим имот представляващ апартамент в гр. Пазарджик, на ул. „ **8 , който
съгласно представената схема , представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
4
55155.506.842.1.9 ., заедно с гараж № 6 с идентификатор **. От същия нотариален акт и
копие от съдебно решение по ф.д. №2335/1995 г. по описа на ПзОС се установява, че
имотите са придобити на основание договор за отстъпено право на строеж на ЖСК „с“ на
дворно място, в което кооперацията е построила жилищна сграда , при разпределението на
която ОС е взело решение на К. Т. К. да се издаде нотариален акт за придобиване на
собствеността. Установява се , че окончателният разделитен протокол от ОС на ЖСК е бил
съставен на 23.10.1998 г.
По делото са представени копия от 10 броя квитанции към РКО, издадени от ЖК „ с“ ,
като две от тези квитанции са за заплатени суми от ищцата К. К. / на 18.12.1995 г. „ с
посочено основание „ изработване на архитектурен проект „ и на 15.01.1996 г. с посочено
основание „ изработване на проект ІІ вноска „ . Останалите 8 броя Квитанции издадени от
„МЕДЕЯ“ ООД , за която страните не спорят , че представлява строителната фирма
реализирала строителството на процесните недвижими имоти. Тези квитанции се отнасят до
извършени плащания , като не е спорен и факта, че тези плащания касаят извършване на
дейности във връзка с това строителство. Във всяка една от тези квитанции издадени в
периода 21.10.1996 г. до 18.05.1998 г. е отбелязано , че квитанцията е получена или от К. К.
или от нейния баща Т. а л – лично или като вносител.
Според представения по делото нот. акт № 87/1994 г., на 18.10.1994 г. родителите на
ищцата Т. а л и м и ла са продали на едно трето лице дворно място находящо се в с. в с
площ от 800 кв.м. , ведно с масивна жилищна сграда и гараж за сумата от 96800,00 лв.
Представено е по делото копие от спестовна книжка за жилищно- спестовен влог, ,
който първоначално е открит на името на Т. а л , а след това като титуляр с прехвърляне от
08.03.1989 г. е записана ищцата К. Т. ла / К.. Отбелязано е , че този влог е открит през 1988
г. и към момента на прехвърлянето е над 10 години.
Установява се от представените по делото писмени доказателства / л.159 и 161/ , че
бащата на ищцата Т. а л е починал на 18.08.2022 г. и че нейната майка м и ла е починала на
02.11.2014 г. , като ищцата К. Т. К. е тяхно единствено дете.
Също така от изисканите и представени по делото документи от МБАЛ гр. Пазарджик
и ТП на НОИ гр. Пазарджик , се установява, че за периода 01.01.1988 г. до м. мат 1988 г.
бащата на ищцата е получил БТВ в размер от 603,53 л. / средномесечно около 200,00 лв. ,
като той е бил освободен от длъжност поради пенсиониране на ** г. и е получил като
обезщетение две брутни заплати общо 419,95 лв. След пенсионирането му е отпусната с
решение на ПО от 01.08.188 г. пенсия в размер от 132,80 лв. , която през годините е била
индексирана като към 01.01.1994 г. е била в размер на 1383 лв. ,а към 17.05.1995 г. е била в
размер от 2003 лв.
Представени са по делото писмени доказателства от ГД „ Пожарна безопасност „,
видно от които ответникът Б. К. е служител в тази дирекция, като в изпълнение на своите
задължения , същият всяка година в периода от 1998 г. до 2005 г. е попълвал и подавал
имотни декларации. Установява се , че процесния апартамент е бил деклариран за първи път
5
от него през 2000 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно техническа експертиза, заключенията по които съдът
цени като компетентно изготвени и надлежно обосновани. Въз основа на тези заключения и
представените по делото писмени доказателства / протокол за определяне на строителна
линия и ниво, разрешение за ползване, 10 броя квитанции за извършени плащания в периода
18.12.1995 г.18.05.1998 г. , съдът приема за доказано, че процесния апартамент е построен
въз основа на одобрен проект за жилищна сграда на ЖСК с“ в кв. 59, парцел VІІ- общински
от 29.07.1996 г. , като на 12.10.1999 г. след реализирано строителство е издадено разрешение
за ползване № 326. Обектите са били предадени във владение на кооператорите в груб вид, с
различна степен на извършени допълнителни видове работи – без мазилки, дограма,
настилки, санитарно- битово обзавеждане. Вещото лице Г. в основното си заключение е
определило придобивната стойност на апартамента и гаража до степен „ издаване на
разрешение за ползване „ съгласно цени на СМР по еталон на „Строй Експерти“ за
построяване на сградата от м. септември 1996 г. до м. октомври 1998 г. за груб строеж, както
следва : за апартамент – 15893460 недоминирани лева и за гараж – 3057 252
неденоминирани лева. Вещото лице е сумирало представените 10 броя квитанции към
приходни касови ордери и е получило сумата в размер от 4245 387 неденоминирани лева.
Вещото лице е определило съотношението между придобивната стойност и стойността за
довършване на имотите , съответно в размер на 56 % за апартамента и 64% за гаража.
Същото съотношение е приело вещото лице и в допълнителното си заключение след
извършване на повторен оглед и след като е дало подробни разбивки за стойността на
строителството , съотнесено към сумата с , която според отбелязванията в тетрадка на
кооперацията и фактура е участвал ответникът в довършителните работи, а именно в
размер на 889 611 лв.
Тази сума е отчетена от вещото лице Л. в заключението на допуснатата по делото
съдебно- икономическа експертиза, след като вещото лице се е запознало с данните
съдържащи се в представената по делото тетрадка на ЕС на кооперацията във връзка с
извършването на довършителните работи , времето на извършването и вида на тези работи,
заедно с данни за заплащането на тези разходи и техния размер.
За доказване твърденията на ищцата , че с получените от сделката с имота в с. в
през 1994 г. средства , той е надарил дъщеря си за построяване на процесното жилище, са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелите л а л и е Г. к – братовчеди на
ищцата от страна на нейния баща , които съдът цени при условията на чл.172 ГПК.
В показанията си свидетелите л л и е к са категорични, че през 1994 г. бащата на
ищцата Т. л е продал свой имот в с. в , който включвал къща и дворно място с идеята да
закупи жилище на дъщеря си в гр. Пазарджик. Действително продал имота си и инвестирал
средствата в строеж на жилище в гр. Пазарджик. Плащането по сделката с имота се
извършило от купувачката в марки, тъй като тя работела в Германия. Родителите на ищцата
се радвали , че ще осигурят ищцата с жилище , понеже тя била единствено дете. Имотът
6
представлявал къща в с.в на два етажа и голям двор с плодни дръвчета. Свидетелят л
поддържа, че той закарал продавачите по сделката до нотариус в гр. Пловдив и парите били
броени пред него – петдесет и две хиляди марки. Купувачката била българка ,но със сина си
живеели дълги години в Германия и затова те платили във валута – марки. Категоричен е за
намеренията на Т. л да вложат средствата за апартамент в кооперация , за да бъде осигурена
дъщеря им К..
Разпитани са и свидетели посочени от ответника. Свидетелите Н. Г. Т., д м г и й
З.а и установяват, че след сключването на брака между страните, младото семейство
живеело в дома на бащата на ищцата. За тази цел бил извършен ремонт , като св. г не е
категоричен дали този ремонт е извършен в помещенията на бащината къща на ищцата
непосредствено след сключването на брака /1989 г. / или след продажбата на имота в с. в /
след 1994 г./ И тримата свидетели са категорични , че ответникът работел като пожарникар
към момента на строителството на процесния апартамент, но той самият разбирал от
строителни и ремонти работи и вложил много труд и средства както в довършителните
работи на апартамента и гаража, така и в довършителните работи на общите части на
сградата и благоустрояването около нея. Св. Т. твърди, че също притежава апартамент в
процесната кооперация , в която имало три входа с по шест апартамента. Плащали
строителството на етапи. Смята , че и ищцата и ответникът тогава били семейство и
двамата си внасяли вноските. Твърди ,че тя водела специална тетрадка , в която отразявала
плащанията , които получавала от съкооператорите за довършителните работи на общите
части на сградата. Сумите били получавани от двамата , но в тетрадката повече фигурирало
името на Б.. Тези плащания започнали през 1997 г. , но подчертава , че не събирала пари за
строителната фирма. Там всеки си плащал отделно. Не знае кой е финансирал семейството.
Категорична е обаче, че ответникът изцяло сам си довършил апартамента. Св. Т. твърди, че
когато те се включили в кооперацията били изградени само приземните гаражи. Първият
етаж още не бил изграден. Подчертава , че тетрадката , която е водела се записвали само
сумите , които се събирали след като апартаментите им били предадени от строителя. На
общите събрания на кооперацията присъствали и к и Б..Св. и установява , че строителството
било извършено от строителната фирма „Медея“ , като плащането се извършвало на етапи.
Всеки кооператор си заплащал вноските на строителната фирма. За апартамента на страните
не знае кой точно е плащал вноските, но установява, че на общите събрания на
кооперацията присъствали и ищцата К. К. или нейния съпруг Б. или бащата на ищцата,
който тогава бил пенсионер. Кооперацията била построена и предедена в груб вид. За да им
се издаде акт 16 ги задължили да си поставят дограма и входни врати , за да могат да се
измажат общите части на сградата. Б. К. ходил да поръчва дограмата. Терасите също сами
си изградили, тъй като от строителя били предадени само на замазка. От фирмата им
направили и външна мазилка , но после имали довършителни работи вътре по стълбището.
Всички в кооперацията се включили в извършване на вътрешната мазилка на стълбището, а
Б. К. с личен труд иззидал парапетите на стълбищата. Б. наковал и дюшемето в апартамента,
той си закупил сам теракота и фаянса за санитарните помещения. През това време
ответникът работел като пожарникар, а ищцата най- напред работела в хлебарница , а
7
някъде към 2000 г., родила дъщеря си и излязла в отпуск по майчинство. Може би преди
това започнала работа в съда. Строителството в груб вид им предали през 1997 г. , а след
това до 2003 г. си стягали апартаментите. Свидетелката не отрича, че бащата на ищцата
идвал често на строежа и много се радвал , че страните са си направили хубаво жилище. Той
обичал много и зет си и затова ги подкрепял през цялото време. Водопроводът и ел.
системата в кооперацията били направени след като строителите им предали строежа в
груб вид.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е за признаване на частична трансформация на лично имущество
в придобиването на недвижими имоти по време на брака, чието правно основание чл. 23
ал.2 СК.
По делото е безспорно, че към датата на започване и приключване на строителството
и снабдяване на ищцата с нотариален акт за процесните недвижими имоти / нот. акт № 179 /
1999 г. /- страните са бил в граждански брак, който е прекратен с влязло в сила съдебно
решение от 15.10.2021 г. Със съдебното решение е одобрено споразумение по чл. 51 СК, в
което по отношение на процесното жилище – апартамент – бившите съпрузи са договорили ,
че то остава в обикновена собственост на двамата съпрузи. При липса на посочен обем на
правата в съсобствеността, следва да се приеме, съобразно разясненията дадени с
тълкувателно решение № 3/29.11.2018г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, в
последващ исков процес може да се установява по-голям дял на съпрузите, на основание
частична трансформация на лично негово имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985г. /отм./,
съответно чл. 23, ал. 1 и 2 СК. Такова установяване е допустимо и в настоящия случай, тъй
като имотите са придобити в хипотезата на реализирано по време на брака строителство
като ЖСК и съгласно чл. 21 ал.3 СК съвместния принос се предполага до доказване на
противното.
Въведените от ищцата твърдения са, че 8/10 ид.ч. от апартамента и гаража са лично
нейно имущество придобито по време на брака след трансформация на друго нейно лично
имущество , а именно – чрез парични средства за строителството, надарени й от нейния
баща, което изключва приноса на ответника.
В мотивите на ТР 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС се приема , че искът по чл. 23 СК е
положителен установителен иск за собственост въпреки , че в съдебната практика по
приложение на чл. 21 ал.1 и ал.2 СК от 1985 год. /отм./ , който кодекс за първи път
законодателно въвежда исковете за трансформация в резултат на вложени лични средства ,
никога не е имало спор относно характера на иска. Приема се , че същият е коректив на
съпружеската имуществена общност, тъй като „бракът не може да е източник на
неоснователно обогатяване “, поради което независимо на чие име е придобит един
недвижим имот, законодателят с разпоредбите на чл. 23 ал.1 и ал.2 СК дава възможност да
се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването на лично
8
имущество е изцяло обективен- изследва се характера на вложените средства. Искът по чл.
23 СК е правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.
Приема се, че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата за
придобиване на имота.
В подкрепа на твърденията, че за придобиването на имота са вложени лични на
ищцата средства / като дарени от нейния баща / - са представени 10 бр. квитанции към ПКО
за извършени плащания към сдружението и „МЕДЕЯ „ООД за която фирма не е спорно и
се установява по делото , че е строителната фирма извършила процесното строителство. Във
всяка от тези квитанции е посочено , че тя е получена от ищцата К. К., респективно от Т. К. ,
като в част от тези квитанции Т. К. е отбелязан като вносител от името на К. К.. Периодът
на извършените плащания обхваща 18.12.1995 г. до 18.05.1998 г. Тези документи
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща
доказателствена сила и тяхната доказателствена стойност съдът е длъжен да прецени след
съпоставката им с всички събрани в настоящото производство доказателства. По делото са
събрани писмени доказателства- писмо подписано от управителя на строителната фирма „
Медея „ ООД вх. № 12510 / 16.05.2024 г., който документ не е оспорен от страните и
според който процесната кооперация е изпълнена в груб строеж от „Медея“ ООД и поради
изтеклите гаранционни и давностни сокове , фирмата не съхранява каквато и да било
документация , касаеща въпросния обект, включително и информация и разходно –
оправдателни документи. Този факт се установява от и заключението на ВЛ Г.. С оглед
изложеното и при формиране на правните си изводи, съдът цени събраните гласни
доказателства / предвид разпоредбата на чл. 165 ал.1 във връзка с ал.2 ГПК/ , анализът на
които, ведно с коментираните писмени доказателства, съотнесени към твърденията на
страните, обосновават еднозначния извод, че при започване на процесното строителство в
края на 1995 г. бащата на ищцата е инвестирал средства , като тези средства той е получил
след продажбата на свой недвижим имот в с. в около година преди това. Анализът на
събраните по-горе доказателства, включително и конкретните , последователни и
непротиворечиви показания на св. л и св. к обосновават извода , че волята на Т. л е била с
тези средства да надари дъщеря си и по този начин на подкрепи нейното семейство. По
делото не е събрано нито едно доказателство , което да опровергава този извод или да сочи ,
че извършените с квитанциите плащания са с други средства – общи за семейството.
Напротив – доказано е, че двамата съпрузи в този период са работели по трудово
правоотношение и не се установява да са имали доходи извън получаваните от тях работни
заплати. Установява се , че са живеели в къщата на бащата на ищцата , но не са събрани
каквито и да било доказателства по делото в подкрепа на твърденията на ответника, че тези
средства или част от тях са представлявали даден от бащата на ищцата заем , който
ответникът е погасил чрез плащане. От друга страна е безспорно , че ищцата е
единственото дете на своите родители , като през м. март 1989 г. нейният баща й е
прехвърлил правата си по жилищно- спестовен влог и това е станало няколко месеца преди
сключване на гражданския й брак с ответника. Тези доказателства се подкрепят изцяло от
гласните такива , които макар и преценени с оглед евентуалната заинтересованост на
9
свидетелите, доказват по един несъмнен начин , че бащата на ищцата последователно е
осигурявал средства за закупуване на жилище за неговата дъщеря , както и че по-голямата
част от получената от продажбата на имота в с. в сума е била вложена на името на ищцата за
строителство и закупуване на жилище. Тук следва отново да се отбележи , че доказването
на покупна цена за имота по- голяма от удостоверената в нотариалния акт е допустимо със
свидетелски показания доколкото се касае до оспорване направено от трети лица по
сделката / чл. 164 ал.1 т.2 ГПК във връзка с чл. 165 ал.2 пр.последно от ГПК/. С оглед
показанията на свидетелите л и Крамфилова, писмените доказателства - нотариалният акт
№ 87/1994 г. , квитанции за плащане, съдът приема за установено , че на 18.04.1994 г.
бащата на ищцата Т. л е продал/ заедно със своята съпруга / собствения си недвижим имот в
с. в , общ. Пловдив за сумата от 52 000 марки и с част от тези суми са заплатени разходи по
етапите на процесното строителство. В тази връзка публично достъпни и проверими са
фактите относно курса на германската марка към този момент и темповете на
инфлационните процеси особено през 1997 и 1998 г.
От заключението на ВЛ Г. се установява, че строителната стойност на двата обекта
, която се явява и тяхна придобивна стойност / до етап на „ груб строеж „ / е в размер от
15893460,00 лв. за апартамента и 3 057 252 лв. , а вложените средства по представените
платежни документи са в размер от ** лв. Безспорно се установява, че разрешението за
ползване / на л.15 / е било издадено към 1999 г. , като договорът за разпределение на
апартаментите и гаражите – като вече самостоятелно обособени и изградени обекти на „
груб строеж „ е сключен на 23.10.1998 г. В обобщение съдът намира, че в настоящото
производство е оборена презумпцията за съвместен принос / чл. 21 ал.3 СК / за ** / **
идеални части от процесните обекти, поради което за тези идеални части ищцата се
легитимира като индивидуален собственик след частична трансформация на лично
имущество. Предявената искова претенция по чл.23 СК следва да бъде уважена до този
размер, именно до размера на **/** идеални части / 2,24/10 / като до претендирания размер
от 8/ 10 ид.ч. исковата претенция се явява недоказана,/ тъй като не е оборена презумпцията
за съвместен принос при придобиване на имущество възмездно по време на брака / и
поради това следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че цената за
придобиване на имота е неговата строителна стойност като „груб строеж „ и това е
стойността която се взема предвид при определяне на съотношението към лично вложените
средства за това придобиване. Всякакви други довършителни работи / извършени със
средства и труд на едната или другата страна /нямат отношение към тази стойност ,а
техният вид размер и цена , биха били от значение при претенции за подобрения – т.е. тези
средства не водят до възникване на вещни , а на облигационни отношения между страните.
По разноските: С оглед постановения правен резултат по иска и уважената му част в
полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в доказания размер и
удостоверен в списъка по чл. 80 ГПК , а именно в размер от 1116,83 лв. , а в полза на
10
ответника разноски съответно в размер от 2794,36 лв.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ПО ИСКА на К. Т. К. ЕГН ********** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „**
чрез адв. И. П. против Б. Ж. К. ЕГН ********** с адрес : гр. Паза** с правно основание чл.
23 ал.2 СК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Ж. К. ЕГН **********, че К.
Т. К. е придобила чрез частична трансформация на лично имущество по време на брака
**/** идеални части / 2,24/10 / от следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 3
на втори жилищен етаж в южната част на сградата в гр. Паз** по плана на гр. Пазарджик,
застроен върху 82,8 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и антре, при
съседи на жилището: изток - ап**., при съседи: изток - ** - стълбище и юг - улица, ведно с
прилежащите му 4,98 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинско място следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 3 на втори
жилищен етаж в южната част на сградата в гр. Паз** по плана на гр. Пазарджик, застроен
върху 82,8 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседи на
жилището: изток - ап**., при съседи: изток - ** - стълбище и юг - улица, ведно с
прилежащите му 4,98 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинско място, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от **/** идеални
части / 2,24/10 / до претендирания размер от 8/10 ид.ч. - като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Ж. К. ЕГН ********** с адрес : гр. Паза** да заплати на К. Т. К. ЕГН
********** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „** чрез адв. И. П. сторените по делото
разноски в размер от 1116,83 лв.
ОСЪЖДА К. Т. К. ЕГН ********** , със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „** чрез
адв. И. П. да заплати на Б. Ж. К. ЕГН ********** с адрес : гр. Паза** сторените по делото
разноски в размер от 2794,36 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11