№ 807
гр. **** , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500380 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК . Образувано
е по въззивна жалба с вх. № 262194/12.01.2021 г., депозирана от Ф. Ф. Д. с
ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат В.Р., с адрес за призоваване
гр. ****, бул. ****, срещу Решение № 261769/22.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 9301 по описа на РС-**** за 2020 г., с което е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от ищеца Ф. Ф. Д. срещу К. Т. Д. с ЕГН ********** и В. С. Д. с
ЕГН ********** и двамата с адрес гр.****, ж.к. ****, иск за делба на
следният недвижим имот: Апартамент № 125, находящ се в гр. ****, ж.к.
„**** с площ от 61,05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет,
коридор, балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.4502.248.7.8 по КККР на гр.**** одобрени със Заповед № РД-18-
30/19.06.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.4502.248.7.7 и
10135.4502.248.7.9, под обекта: 10135.4502.248.7.5 и над обекта:
10135.4502.248.7.11, ведно с принадлежащата изба № 125 с площ от 2.20
кв.м., както и 0.5679% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти и
съделители: Ф. Ф. Д. – 1/6 ид.ч., К. Т. Д. – 1/6 ид.ч. и К. Т. Д. и В. С. Д., в
режим на съпружеска имуществена общност – 4/6 ид.ч.
Във въззивната си жалба въззивникът сочи, че постановеното решение
е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
1
правила. Намира за неправилно, че първоинстанционният съд е приел, че
ищецът по делото не е установил по несъмнен начин да е приел наследството,
останало след смъртта на дядо му ****. Поради това, намира за неправилно и
становището на съда, че разрешението дадено с Тълкувателно решение №
1/2012 година на ВКС ОСГК е неприложимо в настоящия случай, доколкото
след навършване на пълнолетието му - 15.01.2000 година, ищецът не е
извършил действия, с които несъмнено е показвал намерението си да приеме
наследството, а такива е извършил едва с декларирането на процесния имот
на 23.06.2020 година, поради което в периода от 15.01.2000г. до 23.06.2020г. е
бил призовано към наследяване лице, но не е приел наследството, нито се е
отказал от него.
Въззивникът намира за неправилни тези изводи, като сочи, че с
конклудентни действия е приел наследството от дядо си още на 12.04.2000г.,
когато завел пред районен съд **** дело за делба на имущество, останало му
в наследство от дядо му Т****. За действителното образуване на това съдебно
производство свидетелствали и показанията на св. Д**** Д., който сочел, че
„Имам дело и с ****, и с Филип, но в Повеляново. Делото приключи отдавна,
още майката на **** беше жива. Филип беше страна по делото, срещу мен.“.
Въззивникът сочи, че РС **** е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си, вменени
му от нормата на чл. 146 от ГПК, при разпределение на доказателствената
тежест да посочи подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за
кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Твърди, че с доклада
по делото, изготвен с определение от 22.10.2020 г. и обявен за окончателен с
определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание на
30.11.2020 година, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже
придобиването собствеността върху имота от **** и **** през 1985г. и
настъпването на смъртта на ****, както и това, че негови наследници по
закон са преживялата съпруга ****, синът му К. Т. Д. и внук му Ф. Ф. Д.. Така
посочените указания били изпълнени изцяло от него, но в нарушение на
нормата на чл. 146 ГПК, съдът не му е дал указания, че следва да докаже дали
и кога е приел наследството на ****, за да ангажира доказателства в тази
посока. Същевременно съдът е мотивирал решението си именно с това
обстоятелство. Ф.Д. сочи, че съгласно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
следва да посочи за кои от твърдените или отричани от страните факти не се
сочат доказателства, но като не е сторил това, Варненски районен съд го е
лишил от възможността да установи кога е приел наследството, вследствие на
което е достигнал до неправилни правни изводи, като го е приравнил с
призовани към наследяване лица, които не са заявили дали приемат или се
отказват от наследството. В резултат на допуснатото нарушение на
процесуалните правила, първоинстанционният съд е приел, че презумпцията
по чл. 69 от ЗС е приложима спрямо ответниците, тъй като същата е
неприложима само при владение срещу наследници, съгласно TP № 1/2012
2
година на ОСГК на ВКС, поради което и е счел за доказано възражението на
ответниците, че са придобили по силата на придобивна давност полагащата
му се 1/6 идеална част от процесния имот за доказано и е отхвърлил
предявения от него иск за делба.
В заключение моли за отмяна на атакуваното решение, като вместо него
бъде постановено ново, с което да бъде допуснат до делба процесния имот,
при квоти: 1/6 /една шеста/ идеална част за Ф. Ф. Д. ЕГН **********; 4/6
/четири шести/ идеални части в съпружеска имуществена общност за К. Т. Д.
с ЕГН ********** и В. С. Д. с ЕГН **********; 1/6 /една шеста/ идеална част
за К. Т. Д. с ЕГН **********, както и да му бъдат присъдени съдебно -
деловодните разноски за настоящата инстанция.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемите, чрез процесуалния
си представител адвокат Белчева считат, че не са налице сочените от
въззивника пороци на съдебното решение. Намират, че не е налице
нарушение на правилата на чл. 146 от ГПК, тъй като видно от протокола от
съдебно заседание от 30.11.2020г., съдът е извършил доклад на делото, дал е
правна квалификация на спора и е разпределил доказателствената тежест.
Именно в доклада си съдът е указал на ищеца, че следва в условията на пълно
и главно доказване да установи твърденията си, че е наследник по закон на
****. Според въззиваемите това доказване включва установяване на факта ,
че ищецът е дееспособно лице, че е лице, от кръга на призованите към
наследяване, както и на самото приемане на наследството – изрично или чрез
конклудентни действия.
Въззиваемите сочат, че при липса на твърдения от страна на ищеца, че е
приел наследството преди 2020г., няма как съдът да укаже на същия, че не
сочи доказателства в тази насока. Твърдят, че макар още в отговора на
исковата молба са направили възражение, че нито декларирането на имота от
страна на ищеца в Община ****, нито подаване на искова молба през 2020г.
легитимират същия като собственик на 1/6 идеални части от имота, поради
изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от май месец 1995г. до
май месец 2005г., ищецът е останал пасивен и не е релевирал твърдения, че е
приел наследството още през 2000г.
Предвид изложеното въззиваемите намират, че не са допуснати
нарушения на нормата на чл. 146 от ГПК, поради което и не са налице
основания за приемане на приложените към въззивната жалба доказателства,
на основание чл. 366, ал. 3 от ГПК.
Сочат, че от писмените доказателства по делото се е установил смесен
фактически състав на придобиването на право на собственост по отношение
на процесния имот, тъй като 4/6 от имота били придобити на основание
възмезден договор, а само 1/6 е придобита от К.Д. на основание наследяване.
Предвид това въззиваемите считат, че по отношение на тях следва да се
3
прилага общото правило на нормата на чл. 69 от ЗС, доколкото изключението
посочено в ТР 1/2012г. предвижда, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се
прилага на общо основание между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Въззиваемите твърдят, че от събраните по делото гласни доказателства
се е установило, че те владея имота за себе си, като са отричали правото на
собственост на въззивника, манифестирали са пред него и пред трети лица
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години своето намерение
спрямо него, като волята за това владение е стигнало до неговото съзнание.
Предвид всичко изложено в отговора, въззиваемите молят
постановеното решение на РС **** да бъде потвърдено.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът, чрез
процесуалния си представител адвокат Р. поддържа въззивната жалба, като
моли същата да бъде уважена. Сочи, че по делото безспорно се е установило,
че е съсобственик на процесния недвижим имот, като е приел наследството на
дядо си още на 12.04.2000г. Претендира и сторените съдебни разноски.
Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адвокат **** поддържат отговора на
въззивната жалба, като молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Сочат, че презумпцията по чл. 69 от ЗС следва да бъде приложена в
настоящото производство, тъй като съсобствеността между страните не е
възникнала само на основание наследяване, а В.Д. е придобила собствеността
върху имота чрез сделка. Предвид това твърдят, че въззивникът е следвало да
обори презумпцията, но такова оборване не е било проведено успешно по
делото, поради което и тяхното възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност е било доказано. Претендират сторените разноски в
настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК, констатира следното:
Производството по гр.д. №9301/2020. на РС **** е образувано по
искова молба от Ф. Ф. Д., срещу К. Т. Д. и В. С. Д. , двамата с адрес гр.****,
ж.к. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за
допускане до делба на Апартамент № 125, находящ се в гр. ****, ж.к. „****
с площ от 61,05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор,
балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.4502.248.7.8 по КККР на гр.**** одобрени със Заповед № РД-18-
30/19.06.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.4502.248.7.7 и
4
10135.4502.248.7.9, под обекта: 10135.4502.248.7.5 и над обекта:
10135.4502.248.7.11, ведно с принадлежащата изба № 125 с площ от 2.20
кв.м., както и 0.5679% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти и
съделители: Ф. Ф. Д. – 1/6 ид.ч., К. Т. Д. – 1/6 ид.ч. и К. Т. Д. и В. С. Д., в
режим на съпружеска имуществена общност – 4/6 ид.ч.
Ищецът твърди, че дядо му и баба му (**** и ****) придобили
собствеността върху процесния апартамент в режим на съпружеска
имуществена общност на 26.06.1985г. по силата на договор № 7046 за
продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти,
сключен с ОбНС – ****. **** починал на 05.05.1995г., като оставил за свои
наследници преживялата съпруга ****, сина си К. Т. Д. и внука си Ф. Ф. Д..
Бащата на ищеца починал преди баща си, поради което ищецът Ф. Ф. Д. го
заместил в наследството на ****. По посочения начин ищецът **** Д. и
ответникът К. Т. Д. придобили по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент.
С договор за издръжка и гледане сключен на 23.05.1995г. обективиран в
нотариален акт, **** прехвърлила на К. Т. Д., по време на брака му с В. С. Д.,
собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния апартамент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответниците излагат съображения, че искът е недопустим и
неоснователен. Твърдят, че съгласно чл. 1 от ЗН след откриване на
наследството определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те
обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат съобразно
разпоредбата на чл. 48 ЗН. Ищецът от момента на откриване на наследството
на **** не реализирал нито една от правните възможности, с които
разполагал – не е приел наследството по опис, както го задължавал закона,
тъй като към 05.05.1995г. е бил на 13 години, нито приел наследството с
конклудентни действия. По изложените доводи ответниците оспорват ищецът
да се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот на
основание наследяване на ****.
Ответниците твърдят, че от месец май 1995г. до подаване на отговора на
исковата молба упражняват фактическа власт върху целия имот постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя собствена.
5
Намират, че декларирането на имота в община ****, дирекция МД през
юни 2020г., както и подаването на исковата молба през м. август 2020г. не
легитимирали ищеца като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, дори
тези действия да бъдат възприети като приемане на наследството на ****,
защото към този момент тази 1/6 ид.ч. от собствеността върху имота била
придобита от тях на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна
придобивна давност, считано от м. май 1995г. до м. май 2005г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
От договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 26.06.1985г. е видно, че **** и **** са
закупили Апартамент № 125, находящ се в гр. ****, ж.к. ****, със застроена
площ от 61.05 кв.м., с принадлежащото избено помещение с полезна площ от
2.20 кв.м., както и 0.5679 % ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 12
761 лева, която била платена напълно при сключване на договора /лист 5 от
делото/.
От удостоверение за наследници на **** се установява, че същият е
починал на 05.05.1995г., като оставил за свои наследници по закон съпругата
си ****, сина си К. Т. Д. и внука си Ф. Ф. Д.. От Удостоверение за
наследници на **** Д. – син на **** се установява, че същият е починал
преди баща си.
От Нотариален акт № 98, том XVII, нот. дело № 5371/23.05.1995г. по
описа на нотариус Маджунова, се установява, че **** е прехвърлила на К. Т.
Д. собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния
апартамент № 125, находящ се гр. ****, ж.к. ****, по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
/лист 6 от делото/.
От Удостоверение с № АУ081263ВН /лист 26 от делото/ се установява,
че К. Т. Д. и В. С. Д. са сключили граждански брак на 28.09.1986г. – преди
датата на сключване на договора за издръжка и гледане.
Видно от Декларация от 23.06.2020г. по чл. 14 от ЗМДТ /лист 35 от
делото/, ищецът е декларирал пред община ****, че е собственик на 1/6 ид.ч.
от процесния апартамент.
От приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства, а
6
именно Искова молба по гр.д. № 139 по описа на Районен съд - **** за 2000
година, ведно с приложенията към нея, Решение, постановено на 30.06.2000
година по гр.д. № 139 по описа на Районен съд - **** за 2000 година по
допускане на делбата и изменящото го решение, постановено на 25.11.2002
година по в.гр.д. № 86 по описа на Окръжен съд - **** за 2000 година;
Решение, постановено на 08.03.2004 година по гр.с. № 139 по описа на съда за
2000 година, постановено от PC - **** по извършване на делбата, ведно с
потвърждаващото го решение № 452/04.05.2005 година, постановено по гр.д.
№ 1315 по описа на Окръжен съд - **** за 2004 година, се установява, че
ищецът, в качеството си на наследник на **** е водил производство по
съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в село ****, община ****.
В производството пред първа инстанция е било допуснато събирането
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на всяка от страните
– **** и Златка **** на страната на ответниците и Д**** Д. и **** на
страната на ищеца.
В показанията си **** заявява, че познава ответниците от 1999г., тъй
като с ответницата В.Д. били колежки и съседки. Когато свидетелката се
запознала с ответниците те вече живеели в апартамента в ж.к. **** с двете си
деца. **** ходела ежедневно в дома на ответниците, без събота и неделя,
когато внуците идвали на гости. Свидетелката отивала да види ответницата
след работа, тъй като последната полагала специални грижи за децата си,
които били с увреждания. Съседите се отнасяли към ответниците като със
собственици, събирали такси и знаели, че в жилището живеят ответниците и
децата им **** и ****. Свидетелката не е чувала някой да оспорва правото на
собственост на ответниците. Само **** вземала решения за ремонти на
жилището и само тя ги извършвала, като свидетелката е виждала само тя да
заключва с ключ входната врата. **** сочи, че когато майката на ****
получила инсулт, временно била в апартамента през 2016г. или 2017г.
Ответниците не са коментирали със свидетелката как са придобили
собствеността и тя не е чувала да има друг собственик.
Свидетелката З****а твърди, че познава ответниците и често им ходи
на гости, особено събота и неделя, когато трябвало те да отидат някъде
заедно. Децата им били големи, но били инвалиди и свидетелката оставала с
тях. **** твърди, че е виждала ищеца когато бил 5- годишен на една сватба, а
след това 4-5 години преди заседанието. Веднъж когато била на гости на
ответниците, на вратата се позвънило. **** отворила с думите „а, Филип“.
Ищецът влязъл при баба си, която тогава била в апартамента за да я водят на
лекар. Свидетелката си тръгнала след 15-20 минути и не видяла страните по
делото да разговарят. Според свидетелката ищецът влязъл като гостенин,
защото позвънил на вратата и нямал ключ да си отвори сам. Ответниците
живеели в процесния апартамент от може би 30-33 години и свидетелката
знаела, че е техен и не е чувала някой да им оспорва собствеността върху
7
имота. Само **** правела ремонти в апартамента. Част от ремонтите си
правела само, но за смяна на дограмите, за ремонт на коридора, банята и
тоалетната викала майстори.
В показанията си Д**** **** Д. - първи братовчед на ответника К.Д.
сочи, че е имал дело срещу ищеца и срещу ответника К.Д. за имот в село
****. **** и **** първоначално живеели в ж.к. **** в един блок с ****. След
това се преместили в бл. 304 в ж.к. „**** Бащата на ищеца починал преди
раждането му. Ищецът продължавал да ходи в апартамента. Свидетелят не
знае дали ищецът има дял от апартамента, но трябвало да има защото бил
обещан на баща му. Апартаментът бил обещан първо на бащата на ищеца и
майка му го обзавела. Ищецът и ответниците били в добри отношения и
свидетелят не знае ответниците да са го гонили от апартамента. Ищецът не
споделял на свидетеля да е ходил да търси дял от апартамента и свидетелят не
е присъствал на такова ходене.
Свидетелката Златка ****а **** - първа братовчедка на ответника К.Д.
и на бащата на ищеца, сочи, че страните имат общи имоти в ****, **** и
апартамент във Владиславово. Свидетелката ходила в апартамента когато
бащата на ищеца е бил жив и живеел в апартамента. Сега в апартамента
живеели ответниците. **** не знаела апартаментът да е само на ответниците
и не е говорила с тях за тези неща. Ищецът пътувал по корабите и когато се
връщал се обаждал и се виждали с нея във ****. Ф.Д. си купил апартамент
преди 5-6 години и споделил, че се надява да се разбере с ответниците
относно тези имоти и да си погаси заема. Този разговор бил преди 3-4 години.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
8
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане до делба
на недвижим имот, за който ищецът твърди, че е съсобствен на всички страни
по делото. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в
решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от императивен порядък,
тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на
делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по
начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в
противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между
съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез
ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални
собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при
определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред
когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е
длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален
закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността и да
допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във
въззивната жалба.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в
процеса, съделителите следва да установят наличието на съсобственост
помежду си, както и основанието, на което тя е възникнала. Предвид факта,
че като основание за собствеността са посочени наследство на общ за ищеца
и единия ответник наследодател, както и правна сделка, по силата на която и
ответницата е придобила идеални части от имота, съделителите следва да
установят придобиването на право на собственост на процесния имот от
общия им наследодател, както и действителността на сключената правна
сделка.
С оглед въведеното правоизключващо възражение от двамата ответници,
че същите са изключителни собственици на целия имот поради изтекла в тях
полза придобивна давност, в тяхна тежест е да било да установят, че са
владели процесния апартамент в рамките на предвидения от закона срок,
както и че са го владели само за себе си.
Между страните не се спори, че **** и **** са закупили по време на
брака си процесния апартамент през 1985г., както и че след смъртта на ****
негови наследници по закона са били **** – съпруга, К. Т. Д. - син и Ф. Ф. Д.
– внук.
9
Страните не спорят и, че двамата ответници са придобили в СИО 4/6
ид.ч. от собствеността върху апартамента с договор за гледане и издръжка от
1995г., сключен между К.Д. и Любка ****а.
Спорно между страните е било дали ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от
имота на соченото от него основание, както и дали ответниците са придобили
собствеността върху тази 1/6 идеална част по давност. Именно в това се
състоят и оплакванията, релевирани от въззивника Ф.Д. във въззивната
жалба.
Съгласно нормата на чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с
приемането му. Приемането на наследството е акт, с който призованите към
наследяване лица изразяват воля да придобият включените в наследствената
маса права и задължения. Приемането на наследството може да бъде
извършено чрез изрични действия на призованото към наследяване лице,
както и чрез конклудентни действия, от които по несъмнен начин може да се
изведе волята на наследника да придобие наследството. В този смисъл е
разрешението дадено в т. 14 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум
на ВС. Тези действия могат да бъдат най-различни, поради което
изброяването им е невъзможно, но безспорно като такова действие следва да
бъдат възприемани действията по предявяване на иск за делба на
наследствено имущество. Видно от приетите пред настоящата инстанция
писмени доказателства, приложени към въззивната жалба, Ф.Д., в качеството
си на ищец, и ответника в настоящото дело К.Д. са депозирали искова молба
за извършване на съдебна делба на общи техни наследствени имоти,
придобити по наследство от ****. По така предявения иск е било образувано
гр.д. № 139 по описа на Районен съд - **** за 2000 година. По делото е била
допусната и извършена делба на съсобствени между страните имущества,
като решенията на РС **** са влезли в сила.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че с
действията си по предявяване на иск за делба през 2000г., въззивникът и ищец
в първоинстанционното производство Ф.Д. е извършил действия, с които по
недвусмислен начин е изразил желанието си да приеме наследството на
починалия си дядо, респективно същият е приел наследството и има
качеството на наследник на наследодателя ****, поради което е станал
собственик на процесните 1/6 ид.ч. от процесния апартамент.
Тъй като по делото се установи соченото от ищеца придобивно
основание, а именно че същият е придобил по силата на наследствено
правоотношение претендираните от него идеални части от недвижимия имот,
в тежест на ответниците е било да установят фактите и обстоятелствата, на
които са обосновали възражението си, че са придобили тези 1/6 ид.ч. и по-
конкретно давностно владение на същите в периода от 1995г. до датата на
подаване на отговора на исковата молба.
10
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. По същия начин се придобива и правото на
собственост върху идеални части от недвижим имот. Владението като
фактическо положение е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е налице
фактическият състав на владението кумулативно следва да са налице двата му
основни признака – обективния (corpus), съставляващ фактическото владение
на имота и субективния (animus), представляващ намерението на владелеца да
свои вещта. Тъй като намерението за своене не е факт от обективната
действителност, а съществува в съзнанието на владелеца, поради което и
доказването му е изначално по-трудно, законодателят е предвидил оборимата
законова презумпция на чл. 69 от ЗС, съгласно който владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В ТР№1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС
в отношенията между съсобствениците е приложима на общо основание, щом
като съсобствеността е възникнала от различен юридически факт от
наследяването. В случай, че основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици (каквото е сънаследяването), то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
Именно такава е фактическата обстановка в настоящото дело.
Съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено
правоотношение, по силата на което ищецът, ответникът К.Д. и починалата
Любка ****а са станали сънаследници на починалия им общ наследодател
**** и са придобили по наследство идеални части от процесния недвижим
имот.
При така установената фактическа обстановка по делото и предвид
посоченото по-горе, презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена,
поради което и ответниците е следвало да докажат, че държането от тяхна
страна на собствените на ищеца 1/6 ид.ч. от апартамента е било превърнато
във владение с намерението имотът да се свои. В тази връзка настоящият
състав на съда намира за неоснователно възражението на ответниците, че по
делото не следва да намира приложение разрешението на ТР 1/2012 на ОСГК
на ВКС, тъй като съсобствеността между страните е възникнала по силата на
смесен фактически състав, а не по силата на наследствено правоотношение.
Това е така тъй като макар приемането на наследството да е било направено
11
за пръв път през 2000г. чрез предявяване на иска за делба, то приемането
произвежда действие към датата на откриване на наследството на
наследодателя – 05.05.1995г. Тази дата е по-ранна от датата на прехвърлянето
на 4/6 от идеалните част по силата на договор за издръжка и гледане от
23.05.1195г., поради което и следва да се приеме, че съсобствеността между
страните е възникнала по силата на сънаследяване, респективно и владението
е започнало на това основание.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ответниците живеят в процесния апартамент от около 30 години, като за
целия период от 1995г. до датата на провеждане на съдебното заседание пред
РС ****, никой от свидетелите не е чул някой да е предявявал имуществени
претенции срещу тях, свързани с процесното жилище. Единствено в
показанията си свидетелката Златка ****а **** сочи, че от разговори между
нея и ищеца е разбрала, че последният се надява да получи дял от
апартамента, за да погаси задълженията си по договор за заем. От
показанията на другите свидетели обаче се установява, че за целия период, в
който ответниците живеят в апартамента, същите са владеели цялото жилище,
като само те са имали ключ за него, само те са взимали решения за ремонти и
подобрения, като и само те са ги извършвали. Установява се, че когато
ищецът е посещавал чичо си (ответник по делото) в процесния апартамент,
същият е звънял на звънеца, тъй като не е разполагал със собствен ключ.
От тези показания следва да се изведе извода, че ответниците са
владеели целия апартамент в процесния период, като владението им е било
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Също така владението
им категорично е било противопоставено на ищеца, който е бил лишен от
свободен достъп до имота, а за да го посети е било необходимо това да му
бъде разрешено от ответниците, които единствени са имали ключове за
достъп.
Предвид това, настоящият състав на съда намира, че макар презумпцията
по чл. 69 от ЗС да е неприложима в отношенията между сънаследниците, то
намерението на ответниците да своят апартамента се е доказало категорично
от данните по делото.
От всичко изложено по-горе се установява, че ответниците са станали
собственици на целия процесен недвижим имот, като 1/6 ид.ч. ответникът
К.Д. е придобил по наследство от баща си ****, 4/6 ид.ч. двамата ответници
са придобили по силата на договор за издръжка и гледане от 23.05.1995г., а
останалата 1/6 идеални части са придобили по силата на давностно владение,
осъществено в периода от 1995г. до 2005г., като това владение продължава и
към настоящия момент.
Тъй като по делото не се установи наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесното недвижимо имущество, то предявеният
12
иск за делба е неоснователен, поради което и същият правилно е бил оставен
без уважение от РС ****.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, въззиваемата страна има право на компенсация
на сторените пред настоящата инстанция разноски по защита срещу
неоснователната жалба. Същата е представила списък на разноските по чл. 80
от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021г.,
съгласно които на адвокат Белчева е било заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Доколкото в проведеното по делото
съдебно заседание процесуалният представител на въззивника изрично е
посочил, че не възразява срещу така претендираните разноски, то същите
следва да бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261769/22.12.2020 г., постановено по гр.
д. № 9301/2020г. по описа на РС-****, 41 съдебен състав.
ОСЪЖДА Ф. Ф. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, ж.к. ****, бл. 2,
вх. Д, ет. 3, ап. 45, да заплати на К. Т. Д. с ЕГН ********** и В. С. Д. с ЕГН
********** и двамата с адрес гр.****, ж.к. ****, сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13