Присъда по дело №128/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 27 от 01.04.2024 година, постановена по НОХД №
128/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият Ш. Г. /S. G./, роден на 01.08.1983г. в гр. Сафранболу, Република Турция,
гражданин на Република Турция, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за
това, че на 21.03.2024 година, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Д. Н. Д. от АК –
Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би
попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Ш.
Г..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. Н. Д. заявява, че
обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и пледира съдът да постанови
присъда като признае Ш. Г. за виновен и му наложи наказания в минимален размер при
условията на чл. 55 от НК предвид наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства
– чистото му съдебно минало, самопризнанието и съдействието на органите по
разследването.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Ш. Г. /O. U./ е роден на 01.08.1983г. в гр. Сафранболу, Република
Турция и е гражданин на Република Турция.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне, като от обясненията му
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, е
видно, че спрямо него имало постановена в Р Турция присъда и той се укривал от
полицейските органи в страната си. Заявява, че искал да отиде в европейска държава, по-
конкретно в Германия, където да пребивава, но тъй като не разполагал с необходимата виза
за влизане в Р България или друга страна от ЕС, решил да премине от Република Турция в
Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред - без
съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В
изпълнение на намерението си на 20.03.2024 година подсъдимият отишъл в град Одрин,
Република Турция, където се срещнал с непознати за него сирийски граждани. При разговор
с тях, подсъдимият узнал, че може да бъде преведен през турско - българската граница
срещу заплащане на определена сума. След като заплатил поисканата парична сума в размер
на 500 евро, подсъдимият бил отведен до паркиран товарен автомобил, където сирийските
граждани премахнали покривалото на ремаркето на товарния автомобил и указали на
подсъдимият да се качи. Следвайки указанията, подсъдимият се качил в ремаркето на
товарния автомобил, без да бъде забелязан от водача на автомобила. Не след дълго, водачът
на товарния автомобил /неустановен при разследването/, предприел управление в посока
турско - българската граница. След като товарният автомобил преминал турския граничен
пункт се насочил към ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, за влизане в страната
1

ни. На 21.03.2024 година, около 01.00 часа в района на ГКПП-Лесово подсъдимият Ш. Г.,
укрит в ремаркето на товарния автомобил, влязъл през границата на страната ни от
Република Турция в Република България. След като товарния автомобил излязъл от района
на ГКПП-Лесово и се насочил към вътрешността на страната ни, подсъдимият дочул
разговор на водача, при който същият заявил, че няма да пътува до Германия. Щом
товарният автомобил преустановил движение в района на намираща се в близост до
граничния пункт бензиностанция, подсъдимият излязъл от ремаркето. Наблизо подсъдимият
видял паркиран лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с румънски peг. №
DJ12STZ. Подсъдимият попитал водача на автомобила - К. Ш. дали ще го превози до
Република Румъния. К. Ш. се съгласил, след като подсъдимият му заявил, че притежава
документ за самоличност. Подсъдимият се качил в автомобила и К.Ш. предприел
управление на същия по път І-7. По същият път, в района на разклон за с.Малко
Кирилово,община Елхово, автомобилът, управляван от К. Ш. бил спрян за проверка от
полицейски служители.
От показанията на св.В. П. – служител в РУ на МВР Троян, командирован за
времето от 12.03. до 26.03.2024г. в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово, е видно, че по време
на работа на 21.03.2024г. е бил на път І-7 в близост до разклона за с. Малко Кирилово и там
с колегите си спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с румънски
рег.номера. При извършената проверка установили, че водачът е турски гражданин и
представил документ за самоличност, но пътуващият с него на задната седалка мъж заявил,
че няма документ за самоличност, като той също бил турски гражданин според твърдението
на водача на МПС. Св. П. сигнализирал на колегите си от гранична полиция, които се
отзовали и те отвели водачът на автомобила и пътуващият с него мъж в ГПУ в Елхово.
Установено било, че пътника в МПС е подс. Ш. Г., който нямал надлежно разрешение,
даващо му право за влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че подс.Ш. Г. не е осъждан на територията на Република България
към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля В. П., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля В. П. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ш. Г. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 21.03.2024 година, в района на ГКПП
Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля В. П., а и в обясненията на
2

подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено
„влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Ш. Г. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Ш. Г. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, както и предвид
направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически
констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие,
3

че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи
наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския
предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от
НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на
държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Ш. Г., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.Ш. Г. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Ш. Г. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски за явяване на свидетел в размер на
89.28 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово,
както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	27
Дата:	1 април 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200128
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 март 2024 г.

Присъда по дело №128/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите