Решение по дело №6575/2019 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,27.04.2020 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в открито заседание на девети март  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  Мл.с.ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 6575 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

                      С решение от 14.02.2019 г., постановено по гр. д.14643/17 г., СРС ,53 състав ОСЪЖДА на основание чл.373 ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр., чл. 82, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.23, т.1 и т.4, вр., чл.20 т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари „Е.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,1592, Летище София, да заплати на АФГ И.ГМБХ /,,AFG INVEST , GMBH/, със седалище и адрес: Австрия, гр. Виена, *****, 1040 Виeна, сумата от 2 481.02 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Е.“ АД с ЕИК *****, да заплати на АФГ И.ГМБХ , сумата от 319.86 лв., лихва за забава за периода от 03.11.2015 до 09.03.2017 г.

ОСЪЖДА „Е.“ АД с ЕИК *****, да заплати на АФГ И.ГМБХ , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 720 лв. за направени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страна на ответника - „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК *****.

          Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника , с която се обжалва постановеното решение  като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Неправилно съдът приел,че седва да носи отговорност пред товародателя-ищец по делото за престъпни действия от трети лица.Неправилно съдът приел,че е доказан размера на иска ,липсва оценителна експертиза,която да установи размера на изчезнал5ия товар.Не ставало ясно дали претендираната сума произтича от неизпълнен договор или от непозволено увреждане.

             Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение  и да се отхвърлят исковете .Претендира разноски.

              Срещу въззивната жалба  не е подаден отговор от въззиваемата страна ,но в съдебно заседание  същата се оспорва.Претендира разноски.

                След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота следва да се отбележи следното:

               Съгласно чл. 373 ТЗ, при договор за превоз рискът от погиване на вещта, обект на договорното правоотношение, се носи от превозвача от момента на получаване на стоката до нейното предаване на възложителя. Договорната отговорност на превозвача е уредена и в разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конвенцията /СМК/, според която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

Ищецът е заплатил сумата от 150 лв. на превозвача „Е.“ ЕООД, като последният се е задължил да извърши превоза. Налице и договор с трето лице — превозвач, на което е възложено от ответника да извърши доставката на процесиите стоки най-късно до 02.11.2015 г. в гр. Виена, Австрия.

Стоките, предмет на доставка, са взети от шоурума на „А.И.“ ЕАД от последващия превозвач „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК ***** на дата 30.10.2015 г. Не се спори, че и до настоящия момент, превозът от страна на последващия превозвач, не е извършен. Не се спори, че е налице вреда, тъй като ищецът - товарополучател не е получил процесните стоки.

Приложение намира чл.374 ТЗ, според който, превозвачът отговаря за действията на следващия превозвач до предаването на товара /чл.374, ал.1 ТЗ/, а при причинени вреди двамата превозвачи отговарят солидарно пред възложителя /чл.374, ал.2 ТЗ/, т.е. ответника отговаря за неизпълнението на поетото задължение за извършване на превоз от лицето, което сам е избрал като подизпълнител на заявката. Чл.З от Конвенцията СМК, допуска превозвачът да прибегне до услугите на трети лица - в случая - до последващият превозвач “Б.Б.“ ЕООД, при осъществяване на превоза. Според текста, превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези лица действат в изпълнение на техните функции. Цитираните норми от ТЗ и Конвенцията СМК следва да са приложима уредба спрямо настоящия спор, тъй като е налице договорно правоотношение между търговци, а именно субекти на правото, които действащото законодателство определя като специфични, предвид засилените изисквания за дължимата от тях грижа, а именно грижата на добрия търговец, която налага и въвеждането на солидарност между превозвачите.

.

Въззивникът-ответник излага съображения за евентуални престъпни действия от страна на контрахента му „Б.Б.“ ЕООД, привлечен като трето лице помагач, на когото е възложил да извърши превоза. По делото не са представени убедителни доказателства за твърдяната от ищеца „престъпна схема“ и „изчезване“ на товара. Не е налице и непредотвратимо събитие от извънреден характер. Обстоятелството, че последващият превозвач „Б.Б.“ ЕООД, не е извършил превоза, не е предоставил стоката на получателят, нито я в върнал на товародателя и е направил така, че ответникът да не може да осъществи контакт с него, не се включва в състава на разпоредбата на чл.306, ал.2 от ТЗ. Налице е договорно неизпълнение от страна на последващия превозвач, а не непреодолимо извънредно събитие, което да послужи за освобождаване от отговорност на ответника. Освен това, ответникът не е твърдял и не е доказал, че е налице някоя от хипотезите на чл.17, т.2 от Конвенцията, които биха изключили отговорността му.

        Първоинстанционното решение е постановено при спазването на материалния и процесуалния закон и е обосновано.

        Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .

        На възиваемата страна се дължат сторените разноски по делото в размер на 450 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съдът намира за неоснователно,тъй като хонорарът е определен като минимален такъв съобразно Наредба №1/2004 за МРАВ.

            Воден от горното, СГС

 

       

                                              Р   Е   Ш   И:

           ПОТВЪРЖДАВА  решение от 14.02.2019 г., постановено по гр. д.14643/17 г., СРС ,53 състав

           ОСЪЖДА  „Е.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,****, Летище София, да заплати на АФГ И.ГМБХ /,,AFG I. , GMBH/, със седалище и адрес: Австрия, гр. Виена, *****, **** Виена сумата 450 лв.разноски пред въззивната инстанция.

        РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                      2.