№ 343
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Ас. Б. Н.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно
административно наказателно дело № 20221100601505 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 03.12.2021г. по НАХД № 10204/2020г., СРС, НО, 109 състав е признал
обвиняемия ЕМ. Б. Г., за невиновен в това, че на 21.11.2019 г. около 20:00 часа в гр. София
при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Ютонг“ модел
„ЗК6126ХГА“ с peг. №****, движейки се по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул.
„Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ и на около 8,0 м. след пешеходната пътека на
кръстовището с бул. „Христо Ботев“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 116 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците ...“ и е реализирал
пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно от дясно наляво спрямо
посоката на движение на автобуса пешеходец Т.С.М., като по непредпазливост му причинил
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в открито счупване
на глезенния израстък на лявата малкопищялна кост с нараняване на делтоидния лигамент в
резултат на индиректно травматично въздействие /задпределна ротация и натиск в областта
на глезена под въздействие на собствената тежест на тялото/, което травматично
въздействиее реализирало критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на осн. чл. 304
от НПК е оправдан по обвинението за извършело престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“,
предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
Срещу решението е постъпил протест и допълнение към него, с който се иска да се
отмени постановеното решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното
обвинение. Посочва се, че изводите на съдебния състав за наличието на „случайно деяние“
са неправилни.
С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.
1
Постъпило е и писмено възражение от обв. Е.Г. чрез защитника му адв. Я.А., в което
се твърди, че СРС е направил верни изводи, за това, че в качеството си на водач на моторно
превозно средство, обвиняемият не е могъл по обективни причини да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици. Посочва се, че е налице
хипотезата на случайно деяние, според чл.15 от НК, поради което престъплението не е
извършено от неговата субективна страна. Прави се искане протеста да бъде оставен без
уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено.
В разпоредително заседание на 20.04.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по
съображенията изложени в него. Изразява убеждението си, че решението следва да бъде
отменено и постановено такова, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно.
Упълномощеният защитник на обв. Г. – адв. А. поддържа писменото възражение и
моли съда да остави протеста без уважение. Излага, че в хода на съдебното производство,
пред първата инстанция са събрани доказателства, с които по категоричен начин се
установява, че макар и от обективна страна да са налице признаците на извършеното
престъпление, то се констатира липсата на такива от субективна страна. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение.
Обвиняемият Е.Г. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното решение, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, вкл. и
доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден с срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по
същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по
делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от
първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че обв. ЕМ. Б. Г. е роден на **** г. в гр.София, живее в гр.
София, ул. „****, българин , български гражданин , неосъждан , неженен, със средно
образование , трудово зает, с ЕГН **********.
Към 21.11.2019г. обвиняемият работил като шофьор в „Столичен автотранспорт”
ЕАД. Същият имал правоспособност за управление на моторно превозно средство за
категории „С ДЕ М СЕ Д АМ В ТКТ BE”, според писмо от ОПП СДВР от 29.06.2020г.
На 21.11.2019г. около 20:00ч. в гр.София автобус марка „Ютонг”, модел
„ЗК6126ХГА” с рег.№ ****, собственост на „Столичен автотранспорт” ЕАД бил управляван
от обв.Е.Г.. На предните седалки от страната на вратите на автобуса се превозвал друг
2
шофьор към „Столичен автотранспорт” ЕАД, обучаващ се за маршрута на автобуса
свидетеля Д..
Превозното средство се движело по бул. „Христо Ботев” и достигайки кръстовището
с бул. „Сливница”, на зелен за маршрута му на движение светофар, предприел маневра
„завой надясно” по бул. „Сливница” в посока към ул. „Опълченска”, движейки се със
скорост между 10 и 15 км./ч.
Пътното платно на бул. „Сливница” след кръстовището било с четири ленти за
движение на пътните превозни средства, като най-дясната за посоката на движение на
автобуса била обозначена като „бус лента”, настилката била асфалтова, без неравности, а
след кръстовището имало пешеходна пътека, регулирана със светофар. По същото това
време свидетеля Т.С.М. се намирал на тротоара на бул. „Сливница” откъм бус лентата и
предприел движение по пресичане на пътното платно от разстояние на няколко метра от
пешеходната пътека по посока на движение на автобуса, светофара за който също светел със
зелен цвят.
За 21.11.2019г. не е постъпвала информация в дирекция „Управление и анализ на
трафика” за временна неизправност на светофарната уредба, според писмо от дирекция
„Управление и анализ на трафика” от 14.05.2020г.
При маневрата - завиване надясно на кръстовището, управлявания от обвиняемия
автобус, поради габаритите си, навлязъл в лентата, съседна на бус лентата, като предната му
част била насочена надясно - към бус лентата.
Възприемайки автобуса свидетелят М. спрял движението си, но обвиняемият
забелязал пострадалия едва в страничното огледало за обратно виждане и въпреки
предприетото от негова страна спиране на автобуса, настъпил удар с дясната странична част
на управлявания от обвиняемия автобус в тялото на свидетеля М., в резултат на което
тялото му било отхвърлено назад и пострадалият паднал на пътното платно. Ударът
настъпил на около пет метра от тротоара от страната, от която тръгнал да пресича
пострадалия. Вследствие на реализираното пътно транспортно произшествие по
непредпазливост обвиняемият причинил на свидетеля М. следните травматични
увреждания: открито счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост с
нараняване на делтоидния лигамент в резултат на индиректно травматично въздействие
(задпределни ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест
на тялото), което релизирало медико- биологичния признак трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата, както и
по-леки травматични увреждания с оглед възможната им правна квалификация като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - мекотьканни травми и локално
възпаление и мозъчно сътресение. Пострадалият бил преместен от обвиняемия и свидетеля
Д. до тротоара на пътното платно, където била изчакана медицинска помощ.
На 21.11.2019г. в 20, 08 часа постъпило обаждане от свидетеля К. към телефон за
спешни повиквания 112 относно настъпилото пътно транспортно произшествие от
телефонен номер **********, според писмо от Регионален център 112 - София.
От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза се установява следните травматични увреждания на пострадалия: открито
счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост е нараняване на делтоидния
лигамент. Мозъчно сътресение. Разкъсно-контузна рана в челната област на главата.
Кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясната яблъчна област. Кръвоизлив под
конюнктивита на дясната очна ябълка. Според вещото лице, същите са резултат от
действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на пътно
транспортно произшествие, както се съобщава в предварителните сведения. Травмата на
левия глезен, изразена в счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост с
нараняване на делтоидния лигамент е резултат от индиректно травматично въздействие
(задпределни ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест
на тялото) и реализира критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок от повече от тридесет дни. В хода на лечението
на счупването е настъпило локално възпаление на меките тъкани в областта на левия глезен,
наложило извършване на хирургична обработка с изрязване на възпалени и некротични
3
меки тъкани, което реализира медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Травмата на централната нервна система, изразяваща се в
мозъчно сътресение и мекотъканните травматични увреждания - разкъсно- контузни рани,
хематоми и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, по отделно и в съвкупност
реализират критериите на същия медико-биологичния признак.
В съдебно медицинска експертиза са обсъдени анамнезтични данни от клиничната
токсикология за прием на алкохол (водка) и отчетена концентрация в дъха на пострадалия
0,99 промила с дрегер.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна медико-
автотехническа експертиза вещите лица са отговорили на поставените задачи, като са
съобразили, че тъй като не е открито петно от кръв и автобусът е преместен, мястото на
удара се определя по свидетелски показания. В тази връзка обсъжда показания за
отдалечеността на мястото от пешеходната пътека - на свидетеля Д. - 7 м., както и
обясненията на обвиняемия, депозирани пред съда 8-10м. Прието е, че водачът на автобуса е
извършил десния завой по възможно най-краткия път, така че автобусът да навлезе във
втората лента и да започне да се връща в бус лентата, по които данни е разработена
траекторията на движението му. Отчетен е като основен проблем, свързан с траекторията на
движение на превозното средство да се установи мястото на удара на пешеходеца и в кой и
до кой момент водачът е имал възможност да види движещия се по платното за движение
пешеходец и дали е имал възможност да предотврати удара. За решаване на същия бил
използван специализиран софтуер. За начало на симулацията е прието преминаване на
автобуса през стоп линията на бул. „Христо Ботев” на процесното кръстовище. Според
проведената симулация към момента на тръгване на пешеходеца (четвърта секунда от
началото на симулацията) същият не е бил видим за водача на автобуса във видимия
диапазон, сключен между рамената на острия ъгъл, очертаващ се от видимия отвор на първа
врата на автобуса. Прието е, че пешеходецът става видим след втората си крачка (след пета
секунда на симулацията на програмата) в случай, че водачът гледа през прозорците на
първата врата - задното й стъкло, гледайки надясно и ако не е имало правостоящи пътнищи,
препречващи видимостта странично надясно на водача. В този момент водачът е следвало
да наблюдава и намиращото се високо в десния ъгъл на челното стъкло на автобуса
огледало, тъй като задните гуми все още не са били навлезли в платното за движение на бул.
„Сливница”, а едновременно с това и да наблюдава пространството пред него, за да не се
появи пешеходец, пресичащ бул. „Христо Ботев”. Отбелязано е наличие на обширно
невидимо пространство, намиращо се между двете жълти линии - условните ограничения на
видимостта на дясно огледало и през прозореца на предната врата. Сочи се, че вече след
навлизане на превозното средство върху пешеходната пътека водачът на автобуса следва да
оглежда пространството в дясното огледало, с оглед обсъдената останала невидима част за
него и с оглед възможността за пресичане на пешеходци. Отчетено е, че ударът е настъпил
на 8,9 секунда от началото на симулацията, а за да предотврати удара водачът е следвало да
е видял пешеходеца минимум 2,2s (времето, необходимо на водача да спре) +0,43 s (време за
реакция) = 2,63 секунди преди момента на удара. Затова водачът би могъл да предотврати
удара, ако е видял пешеходеца в интервала между 5, 0 и 6, 27 секунда от началото на
симулацията (поради изчислителна грешка неправилно посочена 7,3 секунда, а именно 8,9-
2,63=6,27).
Именно защото пешеходецът се движи по диагонал към отсрещния край на
пешеходната пътека, същият се намира през цялото време до излизането му от възможното
полезрение на водача до лявата граница на видимостта в зрителния ъгъл, излизайки от
същата на 8, 3 секунда преди да навлезе кратко време след това в зрителното поле на
огледалото за задно виждане в 8,7 секунда от началото на симулацията (л. 15 от
заключението, първа илюстрация). В това отношение е логичен и обоснован извода, че в
процес на завиване надясно на автомобила на кръстовище с малък радиус на завоя и при
възможност пешеходецът, приближаващ се странично да се възприеме от водача визуално
само чрез външно огледало, ударът е бил непредотвратим, тъй като скоростите на
движещите се обекти се сумират, автобусът освен че се движи напред по крива, се
приближава странично и ударът настъпва след 0,2 секунди от момента на навлизане в
зрителното поле.
4
При приетите стойности в симулацията е счетено, че ударът е настъпил по дължината
на пътя на 5 метра от пешеходната пътека, а по неговата широчина на около 5 м. вляво от
десния тротоар.
Опасната зона за спиране при скорост от 10 км.ч. е изчислена на 5м., а при скорост от
15 км.ч. на 7,0 м. Правилно е отбелязана особеността на динамиката на скоростта на
движение на двете предната и задна оси на превозното средство при завиване, а именно
задната се движи със значително по-ниска скорост от предната част, както и условията на
настъпване на удара странично на автобуса, поради което от значение се явява напречната
компонента на скоростта на дясната част.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите от досъдебното производство Т.С.М., Д.А. Д.,
С.П.К., обясненията на обвиняемия дадени пред съда и показанията снети в съдебно
заседание на свидетеля Д. Д., както и намиращите се в досъдебно производство
№11419/2019г. по опис на РТП-ОР СДВР Протокол за оглед на местопроизшествие от
21.11.2019г. - л. 12, фотоалбум към същия - л. 14, съдебно медицинска експертиза - л. 26,
автотехническа експертиза - л. 36, писмо от Регионален център 112 - София - л. 57, писмо от
дирекция „Управление и анализ на трафика” от 14.05.2020г. - л. 69, проект за светофарна
уредба на процесното кръстовище - л. 60, писмо от ОПП СДВР от 29.06.2020г. - л. 76,
регистрационни данни за автобус марка „Ютонг”, модел „ЗК6126ХГА” с рег.№ ****,
справка за съдимост - л. 90, а също и комплексна медико- автотехническа експертиза,
назначена и изслушана от съда.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради
което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите
към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените
възражения на държавното обвинение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372
от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.
Правилно първоинстанционният съд e констатирал, че отправна точка за преценка на
гласните и писмени доказателствени средства се явява заключението на изготвената
5
комплексна медико-автотехническа експертиза, която се явява обективна, всестранна,
научно обоснована, като в основата на изводите на вещите лица са залегнали данните от
констативен протокол за ПТП настъпило на 21.11.2019г и от данни от протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.11.2019г..Обстоятелствата около неговото настъпване са
изследвани непосредствено от първата инстанция и в рамките на проведеното процесуално-
следствено действие назначаване на КМАТЕ, поради което и районен съд е изпълнил
отговорно задълженията си по разкриване на обективната истина. Позовавайки се на
посочените източници на доказателства първата инстанция е подложила на съпоставка и
внимателен анализ гласните доказателствени средства – обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите Д. Д.,С.К.,Т. М. посочил е кои гласни доказателствени
източници следва да бъдат поставени в основата на изводите по фактите, кои конкретно
обстоятелства гласните доказателствени средства установяват и кои части от показанията не
могат да бъдат възприети, като доказателствения анализ на районния съд е основан на
процесуалните законови изисквания и правилата на формалната логика и не се констатират
основания за различни изводи от страна на въззивната инстанция. Правилно е установено, че
обстоятелствата, включени в главния факт в процеса посоката на движение на МПС,
предприетите маневри, участниците в ПТП, обстоятелствата, че обвиняемият Г. на зелен за
маршрута му на движение светофар, предприел маневра „завой на дясно“ по бул.
„Сливница“ в посока към ул. „Опълченска“, като по същото време св. М. се намирал на
тротоара по бул. „Сливница“ откъм буслентата и предприел движение по пресичане на
пътното платно от разстояние на няколко мета от пешеходната пътека по посока на
движение на автобуса, светофара за който също светел със зелен цвят, като несъмнено се
установяват действията на обвиняемият и св. М., скоростта на движение на автобуса,
оставането му в неговото платно за движение, както и задействане на спирачната му система
непосредствено при удара.
Правилно са възприети и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмените
доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на правилно изведена фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правилни правни изводи относно обективната съставомерност на деянието,
извършено от обвиняемия Е.Г. като престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1, б. "б", пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна се установява, че обвиняемият на 21.11.2019 година, около 20:00
часа, в гр. София, при управляване при управление на моторно превозно средство - автобус
марка „Ютонг“ модел „ЗК6126ХГА“ с per. №****, движейки се по бул. „Сливница“ с посока
на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ и на около 8,0 м. след
пешеходната пътека на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 116 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците ...“ и е
реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автобуса пешеходец Т.С.М., като по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в
открито счупване на глезенния израстък на лявата малкопищялна кост с нараняване на
делтоидния лигамент в резултат на индиректно травматично въздействие /задпределна
ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест на тялото/,
което травматично въздействие е реализирало критериите на медико- биологичния признак
трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
Първоинстанционният съд е изложил подробни, задълбочени, обосновани и
съобразени със закона и съдебната практика правни съображения относно съставомерността
на деянието на обвиняемия от гледна точка на приложимия материален закон.
Въззивният съд отчете, че по отношение на спорния факт са налице очевидци – св. К.
и обв. Г., което означава, че съществува обективна възможност да се установи истината. Ето
защо, на първо място, следва да се изходи от естеството на обясненията на обвиняемия. При
проверка на достоверността им неизбежно следва да се вземе предвид двойствената им
правна природа – на средство на защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина. Обвиняемият не оспорва механизъма на
увреждане на пострадалия, но твърди, че видял същия едва в последния възможен момент в
6
огледалото за странично виждане. В това отношение обясненията му са подкрепени от
свидетеля Д., който твърди пред съда, че в момента когато забелязал пострадалия извикал
„човек”, а шофьорът казал „видях го в огледалото”. От заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза се установява, че възможността за реакция - около 0,2 -
0,3 секунди при възприемане на пострадалия в страничното огледало за обратно виждане, не
дава възможност за реагиране на водача за предотвратяване на удара, което фактически
логично е довело до настъпването му.
Вещото лице А. е заявило пред съда, че при изместване само с един метър на
първоначалната позиция на обвиняемия, то той не би бил видим в нито един момент от
симулацията през прозореца на предната странична врата, което не се намира в корелация с
изложеното от св. К., тъй като в тази част показанията му не се отличават с достатъчна
конкретност за разположението на пострадалия. На следващо място от представените схеми
на движение на пострадалия е видно, че същият през цялото време, в което се намира във
възможната видимост за водача, изразена в остър ъгъл на визуалното поле през прозореца на
предната врата на автобуса, той се движил в десния край от гледна точка на водача на
видимото поле, а именно почти на границата му. Отчетени са и условията, при които
свидетелят К. е видял пострадалия - от другата страна на булеварда през четири платна за
движение, поради което и преценката на свидетеля не би могла да бъде по-конкретна. Тук
следва да се отбележи и установената концентрация на алкохол при св. М., което би могло
да доведе до по-значителна степен и възможност на залитане при него, каквото е и
заключението на КМАТЕ.
При това положение, след като показанията на св. К. в по-голямата си част са
дискредитирани по отношение на съществени обстоятелства, а обясненията на подсъдимия
не са опровергани, тогава няма основание обясненията да бъдат игнорирани или
подценявани като доказателствен източник. На тази основа въззивният съд ги кредитира и
въз основа на тях прие за установено, че обвиняемият е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал на светофара при завой надясно с цел навлизане в бус лентата по бул. „Сливница” и
на автобусната спирка, намираща се близо до кръстовището, когато настъпил сблъсък с
пешеходеца, пресичащ по диагонал пътното платно към отсрещния край на пешеходната
пътека.
Оттук нататък районният съд е дал верен отговор и на въпроса по отношение на
субективната страна на престъплението.По делото по категоричен начин е установено,че
извършваната от обвиняемия маневра на пътно превозно средство с голяма дължина,
значителен периметър от продължението на пътя от вътрешната страна на завоя по правило
остава по технически причини невидима за водача. От обсъдената доказателствена
съвкупност съдът намира, че субективната реакция на водача е била в зависимост от
факторите, а именно същият не е имал техническа възможност да реагира, тъй като
траекторията на св. М. не е била на пешеходната пътека, а е избрал траектория извън
пешеходната пътека, и то не по правата на й, а на косо.Не се доказва по несъмнен начин
дали пострадалият е попаднал по време на предвижването си на пътното платно във
видимия за водача периметър през прозореца на предната странична врата на автобуса или
не.Оттук е и извода, че обвиняемият Г. в качеството си на водач на моторно превозно
средство, не е могъл по обективни причини да предвиди и предотврати настъпването на
общественоопасните последици, като е налице хипотезата на случайно деяние, според чл. 15
от НК, поради което престъплението не е извършено от неговата субективна страна.
Именно и по тези съображения деянието на обвиняемия се квалифицира като
случайно по смисъла на чл. 15 НК, тъй като деецът не е могъл по обективни причини да
предвиди общественоопасните последици. Правните съображения на първата инстанция
относно неприложимостта на чл. 15 НК са обосновани и съответни на закона, като са
съобразени с цитираната съдебна практика на върховната инстанция. В този смисъл и
доводите в протеста относно приложимост на чл. 15 НК са неоснователни и са намерили
отговор още в мотивите на първоинстанционния съд.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че обвиняемото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
7
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2021 г., постановено по НАХД № 10204/2020 г.,
по описа на СРС, НО,109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8