Р Е
Ш Е Н
И Е № 137
гр.Пещера,10.ІІ.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд,гражданска
колегия ,в публично заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар: Севделина Пенчева
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №1800 по описа на Съда за
2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В Чрез пълномощника си юрк. К. А., е депозирал
срещу Ф.С.Г. от с.Козарско искова молба с правно основание чл.
422, ал.1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК , посочени цена на иска: 5960.88лв. в която твърди следното:
В законоустановен срок по чл.415,
ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пловдив по
ч.гр.д. № 9652/2018., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на
13.08.2018г., предявявам настоящия установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу
Ф.С.Г., по договор № ********** в размер на 5960.88лв./Пет хиляди дсветстотии и шестдесет лева и
осемдесет и осем ст./ ,представляващи неизплатено задължение. Вземането на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 12.06.2017г. Александър
Ковчев, кандидатства за отпускането на потребителски кредит, като е попълнил
Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, след което е
предоставен Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит.
След взето информирано решение от
страна на А. К. на 14.06.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор, от една страна и А. Д. К., като длъжник и Ф.С.Г.,
като солидарен длъжник от друга страна.
На основание общите условия към
договора за потребителски кредит във връзка с чл.121 - чл.127 от Закона за
задълженията и договорите Ф.С.Г., в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски креди, се задължава да отговаря за задължението на А. Д. К. при
условията, посочени в договора.
Договорът е сключен при следните параметри: Рефинансиране:
Кредитор: ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
Сума на рефинансиране: 1995.11 лв.
В полза на А. Д. К.По кредита:
Сума на кредита 3050 лева.
Срок на кредита: 24 месеца.
Размер на вноската по кредита: 188.56 лв.
Годишен процент на разходите (ГПР) 49.90%
Годишен лихвен процент: 41.17%
Лихвен процент на ден: 0.11 %.
Дата на погасяване: 1 -во число от месеца
Дължима сума по кредита: 4525.44 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
2287.44 лв..
Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги: 95.31 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
Общо задължение: 6812.88 лв.
Общ размер на вноската: 283.87 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
рефинансира задължението на Александър Ковчев в размер на 1995.11 лв. на
14.06.2017г.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната
сума в размер на 1054.89 лв. по посочената от Александър Ковчев сметка, видно
от приложеното преводно нареждане с банкова референция 270PMWP********* от 14.06.2017г. Сумата представлява остатъчна
стойност на одобрения кредит, след рефинансиране на задължението в размер на
1995.11.лв
Ответника от своя страна поема
задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключва за срок от 24
месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 283.87 лева и падежна
дата всяко 1-во число на месеца. Договорът е подписан при Общи условия /по
нататък наричани за краткост „ОУ"/. ОУ са неразделна част от Договора,
подписани са от Александър Ковчев и Ф.С.Г. и е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва.
В резултат неизпълнението на
длъжника и обстоятелството, че е платил 3 пълни вноски, след изпадането му в
забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит, а именно ,,....В случаи, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост " на 16.01.2018г. договорът
за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД и до ответника е изпратено писмо-уведомление на 18.01.2018г.
Дружеството е взело решение, да
не се възползва от уговорените в чл.12.4 от общите условия, касателно начисляване на неустойка в
размер на 35% /тридесет и пет процента/, поради което такава неустойка не е
начислявана.
В настоящето производство „ ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 25.27лв.
В настоящото производство
дружеството „ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси и
претендираните с подаденото заявление такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30 лв.
Претендираме само законна лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.След дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в PC Пловдив, ответника е направил плащане в размер на 100 лв
на дата 30.05.2018г., като същото плащане е отразено по кредита, към дата на
подаване на установителния иск
Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата Ф.С.Г. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сума в размер 5960.88 лв. /пет хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и оссм
ст./ представляващи неизплатено задължение.В съответствие с изложеното, считаме, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на KE,KЛ и СД са длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че
ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това,а е усвоил предоставената в заем сума, направил
е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие
за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр. Пловдив. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
9652/2018 г. На 13.08.2018г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД получава съобщение съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на
установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното и след
като се убедите в основателността на исковата претенция, моля да постановите
решение, с което да установите съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжниците Ф.С.Г. в размер на 5960.88 лв. /пет
хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и осем ст./ представляващи
неизплатено задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от адв. Г.Г.,***, , особен представител на Ф.С.Г., а именно:
Считам, че
исковата молба е нередовна и моля, да оставите същата без движение, предвид
следното:
Ищецът с исковата молба е посочил
цена на иска и е заявен петитум за установяване на съществуването на вземане в
полза на„ ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД общо в размер на 5960,88 лева.
С оглед на твърдяното от ищеца настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита на посочената дата , моля да
оставите без движение исковата молба, като бъде указано на ищеца да посочи
размер и период на всеки от исковете за главница по кредита, пакет допълнителни
услуги, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение, при съобразяване с
изплатените суми по кредита, включително и направеното плащане от ответника ,
след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в РС-Пловдив.
Оспорвам неоснователността и
размера на предявените искове , като правя възражение за нищожност на клауза от
договора относно договорена
възнаграднтелна лихва и допълнителен пакет услуги посочени в т.VІ от процесния Договор за
потребителски кредит №**********.
В т. VI от договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаграднтелна лихва по
договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%.
Считам, че така уговорения размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата
се явява нищожна. Налице е трайноустановена практика на Върховен касационен съд на Република
България, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като
ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаграднтелна лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва.
В този смисъл е практика на ВКС/ Решение№4/2009г.
по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение №877
по т.д.№662/ 2012г. и др./ според която съглашението за плащане на
възнаграднтелна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Ето защо клаузите на т. VI от договора,с които е уговорен ГЛП в размер иа 41.17% и лихвен
процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното
равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа
на добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
Поради това,че нищожните уговорки
нямат правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Уговореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2 287.44 лева е прекомерно и
противоречащо на законовите изисквания.
Предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в
каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията заложени
в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че „Видът,
размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие с императивното
правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено едно общо възнаграждение за плащане в размер
на 2 287.44 лева. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, тоест същото е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените услуги, както е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор.
В Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 14.06.2017г. е уговорено, че изискуемостта
на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на
допълнителни услуги в размер на 2 287.44 лева настъпва от датата на сключване
на самото Споразумение и е включено в размера на месечните погасителни вноски
по кредита, които са с краен размер от 283,87 лева.
Считам, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Бонус +" в
размер на 2 287,44лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4
от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
Оспорвам неоснователността и
размера на предявените искове , като правя възражение за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, поради неспазени изискванията на чл.10 ал.1,,
чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и чл.12, ал.1 т.1-9 от ЗПК , и във връзка с чл.22 от ЗПК. В договора за потребителски кредит липсва изискуемо па закон съдържание, а
именно разбиване по пера-главница, договорна лихва и допълнителни
разходи/такси/ , на задължението на кредитополучателя, респективно липсва
информация за това каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи/такси/ се погасява с всяка отделна погасителна вноска и как се формира
размерът на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя в невъзможност
потребителя да разбере с извършените от него плащания каква част от
задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима.
С оглед аргументите ми за
недействителност на процесния договор за кредит, приложима е нормата на чл.23
от ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи/услуги по кредита.Поради гореизложеното, Ви моля,
да отхвърлите предявените срещу ответника искове като неоснователни.
С допълнителна молба от
23.08.2019г ищецът е уточнил видът и размерът на задълженията на ответника, а
именно – 2789.50лв. непогасена главница; 1170.26лв. договорно възнаграждение;
2001.12лв. възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Заповед № 5359 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9652/2018 г., по описа на РС
Пловдив за 2018 година, със същата е разпоредено длъжниците Александър Димитров Ковчев и Ф.С.Г.
да заплатят солидарно на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ,ЕИК *********, , следните суми:
главница в размер на 5960.88лв.,ведно
със законна лихва от 08.06.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 30лв.
такси по тарифа; сумата от 25.27лв. за периода 02.08.2017г. до 16.01.2018г.; както и сумата от 12.33лв. ДТ
и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от неипълнено
задължение Договор за потребителски кредит № **********/14.06.2016г.
Не се спори между страните и е видно
от приетите по делото доказателства – Искане за отпускане на
потребителски кредит – Профи кредит Стандарт, Декларация във връзка с обработката на лични данни , Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, между ищцовото дружество и лицето Александър Ковчев на 14.06.2017г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** / 14.06.2017г от една страна ,а
ответникът по настоящето дело Ф.С.Г. е солидарен длъжник от друга страна.
Параметрите на договора са както
са посочени в исковата молба, включително уговорените ГПР от 49.90%, ГЛП от
41.17% и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги „Бонус плюс“ в размер на 2287.44лв.
Видно от сключеното между
страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от са договорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Приети са също така по делото и Общите условия на дружеството към процесния
договор, както и погасителен план към процесния Договор за потребителски кредит.
По делото се приеха основно и допълнително
заключения навещото лице Ц.К., които
Съдът кредитира като компетентно изготвени и неоспорени от страните.
Прието е по делото извлечение по сметка по Договор за потребителски
кредит № **********,
видно от което от длъжника са погасени три
вноски от 283.87лв., както и минимална
част от четвърта вноска, в размер на 0.39лв. , които
обстоятелства не се оспорват от ответника.
По делото е представено и уведомително писмо от 18.01.2018 г., изхождащо от ищеца до
ответника Ф.Г. ,за едностранно прекратяване на
договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 16.01.2018г.
В този аспект, не са изложени от ищеца твърдения и
не са представени доказателства за връчване на това уведомление преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
При възприетата фактическа обстановка, от правна
страна Съдът намира следното:
Ищцовото дружество "Профи Кредит
България" ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства . Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла
на чл. 9 ЗПК, както
и чл.143 -148 ЗЗП.
По настоящето дело Съдът на първо място намира за
недействителна
и неравноправна клаузата за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, като в случая се претендира сумата от 2001.12лв.Същата е е нищожна поради накърняване
добрите нрави , по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и
поради заобикаляне на разпоредбите на закона за потребителския кредит, чл. 21, ал. 1 от ЗПК ввъ вр. с чл.10а ЗПК. В чл. 10а
от ЗПК са регламентирани възможностите на кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Съгласно
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Т.нар. „пакет допълнителни услуги“ и съответно
тяхната цена нямат характер на дължими такси
за конкретно предоставени допълнителни услуги от кредитора, различни от
произтичащите от договора за потребителски кредит дейности и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради
това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл.
143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143 т. 19 от ЗЗП
и неравноправна клауза.
На второ място, Съдът счита за нищожна клаузата за така договорената възнаградителната лихва/ договорната/ ,която противоречи на добрите нрави и
поради това същата е нищожна.
Съгласно чл. 19ал. І от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. ІІ е предвидено, че ГПР се изчислява
по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР –
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В настоящия случай ГПР е в размер на 49.90% и не надвишава максимума от 50
%. Законът не регламентира максимум на възнаграждението / възнаградителна
лихва/, но този максимум се
налага от добрите нрави, а критерий е законната лихва, чиито размери съгласно
чл. 86, ал. ІІ от ЗЗД се
определят от МС.
С Постановление № 426 от
18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Противоречащи на добрите
нрави са сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостигът на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и др..
Съдебната практика приема, че подобно
неравноправие, съотв. неоснователно
обогатяване е налице, когато е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща три
пъти размера на законната лихва, т.е нейният трикратен размер е 30. 00 % към момента на сключване на догомвора на 12.06.2017г.
Поради това уговореният
размер на процесната възнаградителна лихва от 41. 17%
надвишава трикратния размер на законната лихва и следователно тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави
и не обвързва кредитополучателя , поради което и ответникът като съдлъжник не дължи и сумата от 1170.26лв. договорно
възнаграждение;
По аргумент от чл.23 ЗПК, дължима е чистата
стойност на кредита, която е в размер на 2789.50лв. главница, към 30.05.2018г.
В случая, тъй като
предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими
се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на
решението по иска по чл. 422 от ГПК/ съобразно разпоредбата на чл.235, ал. ІІІ от ГПК, съгласно която Съдът взема предвид фактите,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/.
Към тази дата, е настъпил крайният срок за
погасяване на кредита – 12.06.2019г., поради което дължим се явява целият остатък от главницата, а именно 2789.50лв.
С оглед на изложеното,
Съдът намира че предявеният иск се явява основателен и
доказан за сумата от 2789.50лв. ,като исковете за 1170.26лв. договорно
възнаграждение и 2001.12лв.
възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 78,ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски общо в размер на 1168.44лв. в исковото и заповедно производство, съобразно представен списък
на разноските/ л.70 от делото/, включително е основателна претенцията му на основание чл.
78 ал. 8 ГПК във вр.
с НЗПП да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди размер на
юрисконсултското възнаграждение в
претендираният размер от 150 лева.
От друга страна, от бюджета на Съда е заплатена на
в.л.Ц.К. обща сума от 395.60лв. възнаграждение за изготвмените експертизи.
Съобразно уважената част от иска, за сумата от 2789.50лв.
, представляваща 47 % от от цялата
претенция 5960.88 лв. , на ищеца следва
да се присъдят разноски от 546.79лв., платими от ответника.
Съответно в полза на РС Пещера ищецът следва да
заплати сумата от 210.47лв., по аргумент от чл.78ал.VІ ГПК.
Водим от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
Признава за установено, че
Ф.С.Г., ЕГН ********** *** дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, представлявано
от С. Н., О. Л., Д. Х. и И. Г., сумата от 2789.50лв., ведно със законна лихва
от 08.06.2018г. до окончателното изплащане.
Отхвъря като неоснователен иска
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
,ЕИК *********,да се приеме за установено, че Ф.С.Г., ЕГН **********
*** дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ,ЕИК ********* сумата от 1170.26лв. договорно
възнаграждение/ възнаградителна лихва/ и
сумата от 2001.12лв. възнаграждение по закупен пакет допълнителни
услуги.
Осъжда Ф.С.Г., ЕГН ********** *** ,
да заплати на на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, представлявана
от С.Н., О. Л., Д. Х.р и И. Г., сумата от 546.79лв. разноски.
Осъжда
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, представлявано от С. Н., О. Л.,
Д. Х.и И. Г., да заплати на Районен съд Пещера сумата от 210.47лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: