РЕШЕНИЕ
№ 2938
гр. В., 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110100045 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от
„ЕРП С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
****, с която против Е. Д. У., роден на ***** г., в ******, с адрес в ********,
по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми:
- 235,97 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия, начислена за периода от 16.12.2021 г. до 21.12.2021 г., за обект на
потребление, заведен с аб. № ********, с адрес: ****, къща, кл. №*****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, както и
- 20,21 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
от падежа на всяка от издадените фактури до 25.11.2022 г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ответникът е клиент на ищеца за обект на потребление заведен с аб. №
********, с адрес: ****, къща, кл. №*****. Твърди се, че до обекта на
потребление е доставена ел. енергия, която е потребена и не е заплатена от
ответника. Облигационните отношение между страните се регламентират с
ОУДПЕЕ. Сочи се приложимост на разпоредбите на чл.16, т.2, чл.27 и чл.32 от
приложимите Общи условия.
Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по облигационното
правоотношение, като през процесния период е доставил до обекта на
ответника електроенергия, която последният е потребил, но не е заплатил.
1
Поради забава в плащането, ответникът дължи законна лихва за забава, за
всеки просрочен ден. Тъй като изпълнението е с определен срок, ищецът не
следва да кани ответника, да изпълни задължението си за плащане.
Със заявление на ищеца, образувано в ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на
ВРС, същият е поискал да бъде издадена заповед за претендираните в
настоящото производство суми. С разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението, като е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен
иск за вемането си в срока по чл.415, ал.1, т.3 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която
предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на сумите: 235,97 лева - главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия, начислена за периода от 16.12.2021 г. до 21.12.2021 г., както и 20,21
лева – мораторна лихва върху главницата.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва страните по делото да са
обвързани в облигационно правоотношение, като намира, че по делото не са
представени доказателства за това. Оспорва вземането на ищеца да е ликвидно
и изискуемо, като заявява, че до ответника не е била изпратена покана за
изпълнение. Твърди, че ответникът не е бил уведомен за издадените фактури,
като заявява, че адресът посочен в същите е различен от адреса на имота, до
който се твърди, че е доставена електроенергия. Оспорва в обекта на
ответника да е била консумирана ел.енергия в соченото от ищеца количество.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. 318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл. ЗЕ, при
действие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П.П.“ АД, одобрение от ДКЕВР /сега КЕВР/ с решение №ОУ-
061/07.11.2007 г.
Налице е проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
****/2022 г., по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „ЕРП С.“
АД, ЕИК *********, с което против Е. Д. У. е отправено искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, за следните суми: 235,97 лева,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия,
начислена за периода от 16.12.2021 г. до 21.12.2021 г., за обект на потребление,
заведен с аб. № ********, с адрес: ****, къща, кл. №*****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, както и 20,21 лева – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от падежа на всяка от издадените фактури
до 25.11.2022 г.
С разпореждане №44351/05.12.2022 г., по ч.гр.д. № ****/2022 г. на ВРС,
заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение, като е намерил,
2
че са налице отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК, за
издаване на исканата заповед, а именно – длъжникът няма постоянен адрес и
обичайно местопребиваване на територията на страната. На заявителя е
указана възможността да предяви осъдителен иск за сумите, в
законоустановения едномесечен срок, на осн. чл.415, ал.1, т.3 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, образувана в настоящото дело.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
ищеца да установи, че през процесния период, между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, елемент от съдържанието, на което е
задължението на ответника да престира определена или определяема парична
сума, на соченото от ищеца основание, при неизпълнението на това
задължение от страна на последния. За изпълнение на горното, ищецът следва
да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия през процесния
период; че доставял електроенергия до обекта на потребление, която е
отчетена правилно; настъпването на падежа на паричното задължение и
размера на обезщетението за неговата забава за посочения период.
Взаимоотношенията между страните следва да се регулират от
разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 ТЗ, при субсидиарно
прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба е двустранен,
възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и
полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи
условия за продажба на електрическа енергия на Е.-П.П.” АД и Общи условия
на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРП С.” АД, валидни към посочения
период. Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Именно
крайният клиент е страна по сделките с електрическа енергия, съгласно чл.92
ЗЕ, като същият е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б, б.
„а“ДРЗЕ.
Ответникът оспорва съществуването на облигационна връзка между
страните, но възражението му е неоснователно. От приобщените по делото
писмени документи - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
******** г. на П.С., помощник нотариус по заместване при В.М. – нотариус
3
№465 НК, с район на действие РС Д., вписан вх.рег.№******* г. в СВ – Д.,
заявление №3472423/04.12.2014 г. за продажба на електрическа енергия,
подадено от ответника до Е.-П.П.“ АД, договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.-П. М.“АД
при общи условия №3472368/13.01.2015 г.; заявление №3472368/04.12.2014 г.
до „Е.-П. М.“АД, за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.-П. М.“ АД при Общи
условия, се установява, че страните по делото се намират в облигационно
правоотношение, като инициативата за възникване на същото е на
потребителя.
По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от
същото, начислените количества електроенергия са вследствие единствено на
редовно снети показания от отчетника на електромера, като не е извършена
корекционна процедура. За процесния период от 42 дни, електромерът в
обекта на ответника е отчел общо 1093 кВтч. Електроенергията, отчетена по
двете тарифни скали е реално доставена до обекта на потребление, като
начисленото количество електроенергия може реално да премине през СТИ,
респективно, същото е потребено в имота на ответника.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на Е.-П.П.“ АД /ОУ/, одобрени с решение №ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на потребителя да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия, в сроковете и по
начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен
ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – Е.-П.П.” АД, стойността на
фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните
изчерпателно изброени в чл.18а ОУ.
Анализът на приобщените по делото писмени доказателства сочи, че
ответникът има качеството потребител, както и че ищецът е изправна страна
по действащия между страните договор, в т.ч. че същият е доставил до имота
на ответника количеството ел.енергия, посочено в процесните фактури, че
тази електроенергия е потребена, както и че извършените изчисления са
правилни. При горните доводи, съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че до имота му не е доставено количеството ел. енергия, чиято
стойност се претендира за плащане, както и че същото не е потребено от него.
Съгласно чл.16, ал.3 ОУ, потребителят има право да получава срещу
заплащане, писмени справки за количеството използвана от него електрическа
енергия до 36 месеца преди датата на искането. Отделно, при несъгласие с
вписаното потребление в сметката за консумирана електрическа енергия,
потребителят има право да подаде писмено възражение, като ищецът се
задължава да извърши проверка по възражението /чл.20, ал.6 ОУ/. По делото
не се представят доказателства, а и не се твърди потребителят да се е
възползвал от своите права и при несъгласие с отразеното в издадените
фактури, да е заявил своите възражения. Като не е сторил това, следва да се
4
приеме, че ответникът е признал вземането на ищеца за доставена и потребена
ел. енергия, в имота му, за процесния период.
Ищецът успешно доказа, че е изправна страна по сключения договор с
ответника. До имота на потребителя е доставено и потребено количеството
ел.енергия, посочено в процесните фактури. По делото не се доказа
ответникът да е изпълнил своето задължение, като заплати стойността на
доставеното до собствения му обект, количество ел. енергия.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 235,97 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, начислена за периода от
16.12.2021 г. до 21.12.2021 г., за обект на потребление, заведен с аб. №
********, с адрес: ****, къща, кл. №*****, ведно със законна лихва от
02.12.2022 г. до изплащане на вземането, е основателен и подлежи на
уважаване изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ, валидни към процесния
период, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към Е.-П.П.” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В процесния случай, ищецът
претендира мораторна лихва върху главница в размер на 20,21 лева, за периода
от падежа на задължението по всяка от фактурите до 25.11.2022 г. При данни,
че падежът на първата фактура е 24.01.2022 г., то началната дата на периода, за
който се дължи мораторна лихва е 25.01.2022 г., по аргумент на чл. 84, ал.1
ЗЗД. След изчисление, извършено от съда на осн. чл.162 ГПК, се установява,
че лихвата за забава, за периода от 25.01.2022 г. до 25.11.2022 г. е в размер на
19,99 лева. До този размер акцесорният иск подлежи на уважаване, а за
разликата над 19,99 лева до пълния претендиран размер от 20,21 лева, искът
подлежи на отхвърляне.
С оглед изгода от спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се
следват сторените разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №****/2022 г. по описа на ВРС, в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, Е. Д. У.,
роден на ***** г., в ******, с адрес в ********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕРП С.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, сумата
от 235,97 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия, начислена за периода от 16.12.2021 г. до 21.12.2021 г., за обект на
потребление, заведен с аб. № ********, с адрес: ****, къща, кл. №*****,
5
ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 19,99 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода от 25.01.2022 г. до 25.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва, за разликата над 19,99 лева до пълния претендиран размер от 20,21
лева.
ОСЪЖДА Е. Д. У., роден на ***** г., в ******, с адрес в ********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕРП С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ****, сторените разноски по делото, в размер на 875 лева,
както и разноските по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на ВРС, в размер на 75
лева.
Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6