Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260689/21.6.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 255 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 13-473/21.12.2020
г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор" /ИАМН/, гр. София срещу „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Марина" ЕАД, с ЕИК *********, с което на
същия е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на основание
чл.116ж., ал.2 от Закона за лечебните заведения, за извършено нарушение
на чл.7г., ал.2, т.3 от Закона за лечебните
заведения.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила като се твърди, че нарушението е неправилно
описано и също така не е квалифицирано правилно. Поради тези и други
съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно
призовано, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, ИАМН се представлява от
процесуален представител, който оспорва основателността на така депозираната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На основание Заповед № РД-13-473/10.07.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор"
(ИАМН) е извършена проверка на У. „С.М.“ ЕАД ***. Проверката е за установяване
изпълнението на дадени задължителни предписания съгласно Констативен протокол №
13-172/08.04.2020 год., издаден от ИАМН. В него са дадени задължителни
предписания, които е трябвало да бъдат изпълнени в определен срок – 10.05.2020
год. в т.ч. да отпадне т.5 от Ценоразписа на лечебното заведение /ЛЗ/, касаеща доплащане от пациентите, приети за лечение по
клинична пътека, в случаите, когато прекъсват болничното си лечение по
собствено желание, преди да е изпълнен минималния болничен престой.
Мотива на комисията за отпадане на т.5 от
Ценоразписа на ЛЗ са били свързани с факта, че формирането на цени за
„доплащане по КП“ от ЛЗ, бил нарушен чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: „Лечебните заведения, сключили договор с
НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват
и приемат плащания/ доплащания от задължително здравноосигурените лица за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал.1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда
на тази наредба".
В посочения срок ЛЗ е информирало за
предприетите действия по изпълнение на задължителните предписания, като е
представен нов утвърден Ценоразпис, в сила от 09.05.2020 год., в който е
отпаднала – т.5, но е създадена нова – т.6 с аналогично съдържание, но с ново
наименование на услугата: „пациентите приети за лечение по клинична пътека, в
случаите, когато прекъсват болничното си лечение по собствено желание след
извършване на всички основни диагностични и терапевтични /оперативни/ процедури
на КП, но преди да е изпълнен минималния болничен престой, да заплащат суми,
представляващи възстановяване на разход по КП.
АНО приел, че нарушението е извършено на
08.05.2020 г. - денят на утвърждаване със Заповед № 297/08.05.2020 год. на нов
Ценоразписа на У. „С.М." ЕАД, ***.
Предвид това на въззивното дружество бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение, а въз основа на него впоследствие
е било издадено и Наказателно постановление, с което въззивното дружество било
санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл.116ж., ал.2 от Закона за
лечебните заведения, за извършено нарушение на чл.7г., ал.2, т.3 от Закона за
лечебните заведения.
Като свидетел по настоящето дело е бил разпитан
актосъставителя – св. Я.Н. и свидетеля при установяване на нарушението – Ю.Г.,
които в своите показания сочат, че т.5 от Ценоразписа на лечебното заведение е
отпаднала, но е създадена нова т.6 от Ценоразпис на лечебното заведение с
аналогично съдържание, поради което не е било изпълнено даденото предписание,
както и че в болничното заведение има ценоразпис за доплащане от здравно
осигурени лица на медицинска помощ по пакетите, заплащани от НЗОК.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните
по делото доказателства, обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Въз основа на извършената служебна проверка и по
направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, които да са ограничили
правото на защита на наказаното лице.
Съдът
намира, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на извършване на
нарушението. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и предявяването на жалбоподателя.
На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
Правилна е и
дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
АУАН и НП са
издадени от компетентен орган при спазване изискванията на чл.235 от ЗЗ.
Посочената като нарушена
правна норма чл.7г, ал. 2, т.3 от Закона за
лечебните заведения гласи, че „Държавните органи, длъжностните лица,
физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, които имат право: „да дават
задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им“.
Правна
норма чл.2, ал.4
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с
ПМС № 119 от 22.05.2006 г.: гласи, че „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска
помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания
от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ
от пакета по ал.1, - /Здравноосигурените
лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната
здравно-осигурителна каса (НЗОК), които им гарантират достъпно лечение в
съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното
заболяване/ за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази
наредба."
Здравното осигуряване и свързаните с него отношения се
урежда от Закона за здравното осигуряване (чл. 1, ал. 1 ЗЗО). Според
разпоредбите на чл.6, ал.1 във вр. с чл.22 – чл.32 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е специализиран
орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, който разполага със
самостоятелен бюджет и отговаря за набиране и разходване на паричните средства
на задължителното здравно осигуряване. В съответствие с нормата на чл.53, ал.1 ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският
лекарски съюз приемат чрез подписване, Национален рамков договор за
медицинските дейности. Следователно, по своята правна същност Националният
рамков договор за медицинските дейности съдържа условията за оказване на
медицинска помощ.
ЗЗ е предвидило право за
пациентите във всеки един момент да прекъснат лечението си по свое усмотрение и
закона не е предвидил негативни последици за него, както и не е предвидил
доплащане за пациента за неизплатената част на пътеката. Приетия ценоразпис за
доплащане и приетото плащане от пациента са извършени без правна обосновка и в
противоречие на закона, забраняващ извършване на доплащане от здравно осигурени
лица по предвидените КП. Независимо от предвидената от закона възможност
пациента сам по своя воля да прекрати лечението си преди изтичане на минимално
определения болничен престой в болнично заведение, то независимо от негативните
финансови последици за болницата, закона не е предвидил, а дори е и забранил
доплащане.
Правилно е била определена
и санкционна норма от Закона за лечебните заведения сочеща: чл.116ж., ал.1: който не изпълни задължително
предписание по чл.7г., ал.2, т.3, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с „глоба“ в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - от 3000 до 6000 лв., като в ал. (2) е посочено, че когато
нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се
налага „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 6000 лв., а при повторно
нарушение - от 10 000 до 15 000 лв.
Доколкото нарушението е първо такова, осъществено от
въззивното дружество, то правилно и АНО е определил наказание в минималния
размер предвиден в санкционната норма.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен
случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушенията, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може
да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи
в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на
АНО.
В този смисъл атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
13-473/21.012.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор" /ИАМН/, гр. София, с което на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света
Марина" ЕАД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000.00 /три
хиляди/ лева, на
основание чл.116ж., ал.2 от Закона
за лечебните заведения.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Марина" ЕАД, с ЕИК *********, гр.Варна да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор", сумата от 100.00 /сто/
лева, предсатвялаваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :