Решение по дело №392/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, подадена чрез пълномощник – Т. С. – главен юрисконсулт и процесуален представител на Териториална дирекция Митница Пловдив, против Решение №186 от 05.09.2024 год., постановено по АНД №417/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е изменено наказателно постановление №BG2024/3000-171/НП от 26.04.2024 год., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

Касаторът заявява в жалбата, че не споделя мотивите на съда и решението в частта, в която НП е изменено и имуществената санкция е намалена от 2000 лева на 500 лева, поради което го оспорва в тази му част. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, поради което моли да бъде отменено, като излага съображения за това. Сочи, че фактическата и правна обстановка по случая е описана подробно и в НП, и в решението на съда и че в съответствие с извършеното нарушение, АНО правилно определил нарушената правна норма и за жалбоподателя възниквало задължението да заплати санкцията за това нарушение. Твърди, че и АУАН, и НП, съдържат изискуемите се от закона реквизити и са издадени от компетентен орган. Сочи, че районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения при издаване на процесните АУАН и НП, изразяващи се в това, че не било доказано от субективна страна и частично от обективна извършеното нарушение. Касаторът заявява, че не споделя подробно изложените в решението на съда мотиви в тази връзка, като счита, че обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл.90е, ал.1, т.1 oт ЗАДС, респ. след като не е уведомило в 14-дневен срок териториалното митническо управление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението за търговия с тютюневи изделия за обект - магазин ***, дружеството „Капри 2021“ ЕООД е осъществило посочения състав на нарушение по чл.126а, ал.1, т.1 от ЗАДС. Според касатора, всички събрани по преписката, както и в хода на съдебното производство, документи и обстоятелства били достатъчни, ясни и категорични, за това, жалбоподателят да разбере за какво точно е санкциониран и да организира адекватно защитата си и не било нарушено правото му на защита. Сочи, че била направена преценка за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН от АНО, но конкретният случай не попадал в тази хипотеза, тъй като през 2022 год. дружеството било извършило нарушение по същия състав, за което имало влязло в сила Споразумение за прекратяване на АНП, приложено по делото. Касаторът счита също, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, че са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че не е нарушено правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Отново заявява, че счита, че изводите на съда за отмяна (!?!) на наказателното постановление са неправилни, като отново повтаря, че счита, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна по несъмнен начин и че същото се установява и от дадените в хода на административнонаказателното производство обяснения и останалите факти по делото, както и че правилно е определен размерът на дължимия акциз (!?!). Касаторът отново твърди, че НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното, счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като от една страна правилно възприел изложената от фактическа и правна страна обстановка, като е приел, че има извършено нарушението по смисъла на посочената норма, а от друга -постановил неправилно решение. Твърди, че с оглед характера на нарушението, а именно неговата повторност, то това обосновавало и този размер на наказанието. В този смисъл касаторът счита, че правилно е определен размерът на имуществената санкция и че същият не следва да бъде намаляван и че правилно и законосъобразно е съставен АУАН и е издадено обжалваното НП. Касаторът счита, че нарушението не е формално, същото било доказано от обективна и субективна страна, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Заявява, че подробни съображения по съществото на спора, с който съдът е сезиран, както и по отношение законосъобразността на издаденото наказателно постановление №171 26.04.2024 год. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив ще изложи в съдебно заседание по делото. С жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №186 от 05.09.2024 год. на Районен съд - Кърджали по АНД №417/2024 год., в частта, с която е изменено наказателно постановление №171/2024 год. на директора на ТД Митница Пловдив, като наложеното на „Капри 2021“ ЕООД наказание - имуществена санкция, в размер на 2000 лева, е намален на 500 лева, за извършеното от него нарушение по чл.99е, ал.1, т.1 от ЗАДС, с което е осъществен състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди изцяло наказателно постановление №171/26.04.2024 год. на директора на ТД Митница Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Пловдив.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив, не се явява и не се представлява. От пълномощника на касатора - Т. С. – главен юрисконсулт, е депозирано писмено становище, с което отново моли съда да уважи подадената жалба срещу първоинстанционното Решение №186 от 05.09.2024 год. на Pайонен съд - Кърджали, с което е изменено наказателното постановление по съображенията, изложени в нея. Счита, че НП е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, като и при съставянето на АУАН, и при издаването на НП, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Отново сочи, че правилно е квалифицирано извършеното нарушение, което е доказано по несъмнен начин, видно от събраните в хода на АНП и първоинстанционното съдебно производство доказателства. Моли да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Пловдив.

Ответникът по касация – „Капри - 2021“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и че правилно съдът е приел, че е останал недоказан елемента на повторност на извършеното нарушение от санкционираното дружество и е преквалифицирал същото. На следващо място счита, че намалената имуществена санкция, в размер към минимума, не оправдава и не налага промяна на същата, по какъвто и да е начин. По тези съображения предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което е било изменено процесното НП, издадено против касатора „Капри 2021“ ЕООД [населено място].

Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №186 от 05.09.2024 год., постановено по АНД №417/2024 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №BG2024/3000-171/НП от 26.04.2024 год., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което, на основание чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС, на „Капри 2021“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, като е преквалифицирал санкционната норма по чл.126а, ал.1 от ЗАДС и е намалил размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, от 2000.00/две хиляди/ лева, на 500.00/петстотин/ лева.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Агенция „Митници“, с адрес - [населено място], [улица], да заплати на „Капри 2021“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], сумата от 300.00/триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, от фактическия страна районният съд е приел за установено, че нa 14.12.2023 год. свидетелката Г. Т. - [длъжност] в Териториална дирекция Митница Пловдив, извършила проверка във връзка с подадено от „Капри 2021“ ЕООД [населено място] Уведомление рег.№[номер]/[дата] за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. Дружеството било титуляр на валидно Разрешение за търговия с тютюневи изделия №[номер]/[дата], за обект: магазин ***, с адрес: [населено място], [улица]. При направена справка в единен портал за заявяване на електронни административни услуги в Търговския регистър, свидетелката Т. установила, че на 16.11.2023 год. е извършена промяна на управителя на дружеството, а именно - заличен бил В. И. А. и след промяната била вписана С. Ю. М.. Уведомлението за промяна в обстоятелствата трябвало да бъде подадено в 14-дневен срок от настъпването й на 16.11.2023 год., т.е. до 30.11.2023 год. включително. В случая обаче, същото било подадено със закъснение - депозирано било на 12.12.2023 год. в Териториално управление град Кърджали, след което било препратено и входирано в Териториална дирекция Митница Пловдив, с рег.№[номер]/[дата] Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка от 15.12.2023 год. Във връзка с констатациите в този протокол, на 13.02.2024 год. управителят на дружеството - С. Ю. М., дала писмени обяснения, в които посочила, че в 14-дневен срок от промяната на обстоятелствата се явила в митницата в Кърджали, където поради липсващи документи, митнически служител потвърдил, че имала срок от един месец за уведомяване за настъпили промени и можело да ги подготви в този срок и съответно, на 12.12.2023 год. се явила и подала документите. Във връзка с установеното нарушение, на 13.02.2024 год. свидетелката Г. Т. съставила срещу „Капри 2021“ ЕООД [населено място] АУАН по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, който бил връчен на управителя С. Ю. М., като същата го подписала и получила без възражение. На 26.04.2024 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС, било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, за извършено при условията на повторност нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС. В наказателното постановление било посочено, че нарушението се явявало повторно, видно от Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство №[номер] от [дата]

Тази фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетеля Г. Т.; от Акт за установяване на административно нарушение от 13.02.2024 год.; справка от Търговски регистър; Писмени обяснения от 13.02.2024 год.; Протокол за извършена проверка от 15.12.2023 год.; Уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия рег.№[номер]/[дата]; Разрешение за търговия с тютюневи изделия №[номер]/[дата]; Споразумение №[номер] от [дата], както и от другите приети по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, която разпоредба задължава лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, да уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й и че санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС, който предвижда, че всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лева или с имуществена санкция от 500 до 2000 лева. Съдът е посочил също, че квалификацията е във връзка с чл.4, т.17 от ЗАДС, регламентираща, че „повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Районният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е осъществило вмененото му административно нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, като е посочил, че представляващият лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е част от обстоятелствата, които се декларират при подаване на искането за издаване на разрешение и затова при всяка промяна в представителя си, лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия/в случая дружеството „Капри 2021“ ЕООД/ е длъжно да уведоми за това обстоятелство директора на териториалната дирекция в регламентирания 14-дневен срок и че жалбоподателят „Капри 2021“ ЕООД е уведомил митническите органи за извършената промяна в управителя на дружеството на 12.12.2023 год., подавайки уведомление по образец, съгласно Приложение №19в към чл.117а от ППЗАДС, входирано в Териториална дирекция Митница Пловдив с рег.№[номер]/[дата] Съдът е отбелязъл, че промяната на управителя е настъпила на 16.11.2023 год., поради което уведомлението е следвало да бъде подадено до 30.11.2023 год., а това не е било сторено. Поради това районният съд е приел, че правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение, извършено от жалбоподателя, на 01.12.2023 година.

Съдът е констатирал обаче, че видно от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признака „повторност“. Посочил е, че липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС. Съдът е счел, че цитираното от наказващия орган Споразумение №[номер] от [дата]/обуславящо признака повторност/ е било известно и на контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН, а от друга страна, както вече се посочило, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС и осъществява състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Предвид това и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, въззивната инстанция е приела, че следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесното деяние от такова по чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС, в нарушение по чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Посочено е, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗАДС. Отбелязано е, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка и че такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Посочено е, че в случая фактите, покриващи признаците на състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС са идентични и в акта, и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, районният съд е извел извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя, за нарушението по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, се следва наказание на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Според въззивната инстанция, следва да се измени и размера на наказанието, тъй като наложената на жалбоподателя „имуществена санкция” е в максимума от 2000 лева , като е прието, че така наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като при определянето му следва да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е посочил, че в случая нарушението се изразява в закъснение само с 12 дни, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 30.11.2023 год., а това е сторено на 12.12.2023 год., както и че следва да се вземе предвид, че жалбоподателят, макар и след срока, е уведомил митническите органи за промяната в обстоятелствата и е отстранил нарушението още преди да бъде установено с акта. Поради това районният съд е извел извод, че следва да измени наказателното постановление и досежно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“, което следва да бъде намалено до минимума от 500 лева, като е приел, че именно с наказание в такъв размер в конкретния случай биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.

Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на признака „повторност“ на нарушението, съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към основния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. Приел е също, че от изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита, като е отбелязъл, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Съдът е посочил, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице - търговец на тютюневи изделия, да изпълни задълженията, които му вменява законът и че като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция и затова и счел за неоснователно възражението, че закъснението за подаване на уведомлението било по вина на служител на Агенция „Митници“. Съдът е посочил, не на последно място, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.к. осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС и че следва да се има предвид също, че жалбоподателят вече е имал наложена санкция за същото по вид нарушение през 2022 год. Съдът е отбелязъл, че всички останали доводи за краткия срок на закъснението и изпълнението на задължението да се подаде уведомление, са взети предвид от въззизвната инстанция при определяне размера на наказанието и са мотивирали намаляването му до минимума.

Съдът най-сетне е посочил, че от пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и че в случая, от жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение, в размер на 400 лева. Районният съд е приел, че по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, като е посочил, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Митници“, с адрес: [населено място], [улица], именно същата, в качеството й на юридическо лице (чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“), следва да понесе тези разноски по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Според настоящия състав, атакуваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия се процесуален ред. Касационната инстанция намира, освен това, за правилен и обоснован крайния извод на Кърджалийския районния съд и респективно за правилен и законосъобразен и крайния резултат, постановен с обжалваното решение.

В настоящия случай не е спорно, че в съставения срещу ответника по касация АУАН №BG13022024/3000/А-84 от 13.02.2024 год., деянието, вменено му като нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, не е квалифицирано като такова, извършено при условията на повторност. В АУАН нито от фактическа, нито от правна страна, не описано такова квалифициращо обстоятелство, респ. административното обвинение е за нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, но не и за такова нарушение, извършено при условията на чл.4, т.17 от ЗАДС, съгласно която, „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Квалификацията на деянието като извършено „повторно“ по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС, се появява за първи път едва в издаденото процесно наказателно постановление, като в него за първи път са описани и фактическите обстоятелства, които според наказващия орган обуславят този извод, а именно – наличието на сключено Споразумение №[номер] от [дата] за прекратяване на административнонаказателно производство, с което, за извършено деяние по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, на ответника по касация е било наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 400 лева, на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Предвид това, правилен е изводът на районния съд, че липсата в така съставения и връчен АУАН на обстоятелства, квалифициращи деянието като извършено „повторно“, осуетява възможността на соченото за нарушител лице да се защити срещу административното обвинение в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС. Съдът в настоящия състав намира за недопустимо едва с крайния акт в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а именно - с наказателното постановление, на наказаното лице да се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи предмета на „административното обвинение“, по каквито то не се бранило до момента, респ. да се предявяват съставомерни признаци от състава на нарушението, които до момента не са му били предявени. От друга страна, установеното при проверката деяние на ответника по касация безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС и съответно, осъществява състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, както правилно е приел и районния съд. С оглед на горното и тъй като не се налага да изменя фактическата обстановка, правилно и в съответствие с правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, районният съд е преквалифицирал административното нарушение, от такова по чл.126а, ал.1, във вр. с чл.4, т.17 от ЗАДС, в нарушение по чл.126а, ал.1 от ЗАДС, т.е. от нарушение, извършено в условията на повторност, в такова, което не е извършено повторно. Районният съд правилно е посочил, че прецизирането на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като и в съдебното производство то се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.

На следващо място настоящата инстанция в пълна степен споделя и извода на районния съд, че наложеното наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева, е явно несправедливо, като това наказание всъщност е наложено с процесното наказателно постановление в предвидения в чл.126а, ал.1 от ЗАДС максимум. Правилно районният съд е приел, че при определянето на размера на наказанието „имуществена санкция“ следва да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Извършената от районния съд преценка на тези обстоятелства, описани по-горе, също се споделя от настоящата инстанция и не е нужно да се преповтаря. Правилно, предвид тази преценка, районният съд е изменил размера на наложеното наказание „имуществена санкция“, като го е намалил до минимума от 500 лева, предвиден в разпоредбата на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, като се споделя и изводът, че именно с наказание в такъв размер, в конкретния случай биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.

Предвид изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата, подадена от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез пълномощника му и процесуален представител – Т. С. – главен юрисконсулт, се явява неоснователна и недоказана, а атакуваното решение на Кърджалийския районен съд, с което е изменено процесното наказателно постановление №BG2024/3000-171/НП от 26.04.2024 год., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, се явява правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, следва същото, с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. такива не са претендирани от ответника по касация в настоящото производство, а няма данни такива въобще да са били и сторени от него.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №186 от 05.09.2024 год., постановено по АНД №417/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.