ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.
Подадена е частна жалба от О. П. М. ЕГН **********, М. И. Б. ЕГН
********** и Л. О. М. ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
Д.Н. А. - *АК срещу определение № 822/04.04.2022 год. по гр.д.№
1165/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд /л.1102 и сл./, в частта, с
което е оставено без уважение възражението на ответниците за местна
неподсъдност на делото на Бургаския окръжен съд.
Твърди се, че определението в обжалваната част е недопустимо, тъй
като предявените искове са недопустими. Изложени са евентуални
възражения за неправилност на определението в обжалваната част като
постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че с писмения отговор на
предявения от КПКОНПИ иск всеки от ответниците е направил възражение
за местна неподсъдност с твърдение, че делото е подсъдно на СГС с искане за
прекратяване на производството пред БОС и изпращането му по подсъдност
на СГС, което неоснователно не е било уважено от БОС. Според частните
жалбоподатели обстоятелството, че предмет на иска са недвижими имоти
следва да се игнорира, тъй като недвижимите имоти описани в исковата
молба не подлежат на отнемане. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
съгласно чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ при определяне на местната подсъдност
законът не изисква предявена претенция за отнемане на недвижимия имот,
поради което неправилно е счел, че местната подсъдност следва да се
определи на базата на придобит имот в гр.Царево, който е с най-висока
оценка, без да вземе предвид, че за имота не е предявена претенция за
1
отнемане. Твърди се, че цитираната в определението съдебна практика на
ВКС е неотносима. Твърди се, че по отношение на ответниците О.М. и Л.М.
липсват недвижими имоти, включени в предмета на отнемане и по отношение
на тях делото следва да бъде изпратено за разглеждане по постоянните им
адреси в гр. С. Твърди се, че по отношение на ответницата М.Б. имотът в гр.
Царево е неотносим, поради което и спрямо нея претенцията следва да се
разгледа по постоянния и адрес в гр.С. Сочи се, че по делото не са
представени актуални данъчни оценки на имотите. Направено е искане за
отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на разноските в
частното производство.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна КПКОНПИ, чрез процесуален представител – гл. инспектор М. Т.
Сочи се, че местната подсъдност в случая се определя от императивната
норми на чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ, тъй като обект на отнемане е недвижимо
имущество чието местонахождение сочи като местно компетентен съд
Бургаския окръжен съд. Твърди се, че определението в обжалваната част е
правилно, а възраженията по частната жалба са неоснователни. Направено е
искане за потвърждаване на определението в обжалваната част.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице-надлежно
упълномощен процесуален представител на ответниците, в срок, срещу акт на
първоинстанционния съд за който е предвидена възможност за въззивно
обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Определението в обжалваната част е постановено от компетентен съд в
рамките на правомощията му, по въпрос относно местната подсъдност на
предявен пред него иск, по който съдът дължи произнасяне, поради което
настоящият съд го намира за валидно и допустимо.
Частните жалбоподатели са ответници по предявен срещу тях иск пред
Бургаския окръжен съд от ищеца КПКОНПИ, с правно основание чл. 153 от
ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, като
претенцията включва и отнемане и на ½ ид.ч. от недвижим имот – сграда
находяща са в с.Лозенец, общ.Царево, обл.Бургаска с данъчна оценка
25 562,30 лв..
От изложението в исковата молба става ясно, че за проверявания период
ответниците са придобили и други недвижими имоти, като този с най-висока
данъчна оценка е недвижим имот в гр.Царево с данъчна оценка 236 351,40 лв.
По отношение на този имот находящ се в гр. Царево, както и на други
придобити през проверявания имот недвижими имоти, Комисията не е
предявила претенции за отнемането им от ответниците.
В ЗПКОНПИ се съдържат специални правила определящи както
2
родовата, така и местната подсъдност на делата по този закон. Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията предявява иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред
окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице.
Разпоредбата на чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ сочи, че когато в имуществото е
включен и недвижими имот, искът се предявява пред окръжния съд по
местонахождението на имота, а в случаите когато в имуществото са включени
повече от един недвижим имот-по местонахождението на имота с най-висока
данъчна оценка.
Настоящият съд намира, че под „имущество“ по смисъла на ал.2 на
чл.153 от ЗПКОНПИ законодателят е имал предвид само такова, посочено в
ал.1 на чл.153 от ЗПКОНПИ – т.е. само имущество за което ищецът твърди,
че е незаконно придобито и за него е предявена претенция за отнемането
му от КПКОНПИ като незаконно придобито. При систематичното
тълкуване на ал.2 на чл.153 от ЗПКОНПИ и изричното уточнение по ал.1, че
става дума за незаконно придобито имущество за което е предявен иск от
Комисията, няма основание да се приеме, че под имущество по ал.2 се имат
предвид и недвижими имоти за които Комисията не е предявила претенции за
отнемането им като незаконно придобито имущество. Цитираното от
окръжния съд определение № 90 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
775/2021 г., IV г. о., ГК, действително е неотносимо към спорния въпрос.
Независимо от горното, частната жалба е неоснователна.
По делото е установено, че тримата ответници, които са проверявани
лица по смисъла на ЗПКОНПИ са с постоянни адреси в гр. С., но по
отношение на един от тях - ответницата М.Б., е предявена претенция за
отнемане на недвижим имот -1/2 ид.ч. от имот находящ се в с. Лозенец, общ.
Царево, обл. Бургаска, което в случая сочи, че съгласно разпоредбата на осн.
чл.153, ал.2 от ГПК местно компетентен да разгледа делото е окръжният
съд по местонахождение на имота – т.е. местно компетентен по
предявената от Комисията искова претенция е Бургаският окръжен съд.
Тъй като претенцията на ищеца в случая е насочена за отнемане само на един
недвижим имот /на ½ ид.ч. от него/, без значение за местната подсъдност е
размерът на данъчната му оценка.
Независимо, че претенциите за отнемане спрямо всеки от тримата
ответници почиват на различни правни основания от специалния закон и
касаят различно имущество, не е възможно разделяне на производството по
отношение на двамата ответници, спрямо които не са заявени претенции за
отнемане на незаконно придобити недвижими имоти и определянето на
местната подсъдност за претенциите спрямо тях на осн. чл.153, ал.1 от
ЗПКОНПИ. Специалният закон – ЗПКОНПИ изрично предвижда
провеждане на едно производство независимо от броя на ответниците и
основанията за конституирането им като такива /чл.154, ал.1 от
ЗПКОНПИ/. Законът не урежда възможност за разделяне на производството
3
в зависимост от броя на ответниците и сочените основания за отнемане на
незаконно имущество от тях. Ето защо наведените възражения от частните
жалбоподатели относно възможностите за разделяне на производството за
разглеждане от различни съдилища не почиват на предвидено в закона правно
основание.
Предвид горното Бургаският окръжен съд, макар и по други
съображения е стигнал до законосъобразен извод относно местно
компетентния съд по спора, поради което определението в обжалваната
част се явява правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 822/04.04.2022 год. по гр.д.№
1165/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд , в частта, с която е оставено
без уважение възражението на ответниците О. П. М. ЕГН **********, М. И.
Б. ЕГН ********** и Л. О. М. ЕГН **********, за местна неподсъдност на
делото на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4