Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Р., 07.04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Р.нски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на тридесети
март, две хиляди двадесет и втора в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4684 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
А.К.Й. заявява, че с Н.К.П. са дъщери на Л.Ф.Я., починала на 29.08.2020г.
Няколко дни след смъртта на наследодателката, ищцата установила, че през
2017г. майка й дарила на Н.П. следния недвижим имот: апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1771.1, в гр.Р., с
административен адрес: ул.“Б.“№23, в двуетажна сграда №1, ет.1, съгласно схема
и документ за собственост, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, килер и
сервизни помещения със застроена площ 56.36 кв.м., две избени помещения, от
които едното под южната част на апартамента, а другото под стълбището на
главния вход на сградата срещу стълбата за мазата, с таван над западните
апартаменти с размери4 на 6 метра, заедно с ¼ идеална част от пералнята
на тавана, заедно с 1/24 идеални части от общите части на сградата и 1/8
идеална част от дворното място, равняваща се на 81.50 кв.м., находящо се в гр.Р.,
ул.“Б.“№23, представляващо ПИ с идентификатор 63427.2.1771 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Р., цялото с площ 652 кв.м., в кв.227,
номер по предходен план 1771, сделка обективирана в нотариален акт №115, том
ІІІ, рег.№2006, дело №417/2017г., вписан в АВ с вх.рег.№5683/30.04.2017г.
Молителката твърди, че след смъртта си Л.Б.не е оставила никакво друго
имущество, като с извършеното дарение е накърнена запазената й част, която
съобразно разпоредбата на чл.29 ЗН възлиза на 1/3 от наследствената маса.
Поддържа, че дарственото разпореждане е извършено с единствения имот, който
формира масата на наследството, а отделянето на 1/3 идеална част от имота е
неудобно. Счита, че жилището следва да се върне в наследството предвид факта,
че стойността на дарения имот, надвишава с повече от ¼ идеална част
стойността на разполагаемата част и невъзможността надарената да запази имота,
тъй като стойността му е по-висока от запазената част и разполагаемата част
взети заедно.
След откриване на наследството, единствено Н.П. ползвала апартамента, като
лишила сестра си от възможността да владее своята идеална част. Поради това,
ищцата претендира на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение в размер на 115 лева
за всеки месец до предаване владението на имота.
С оглед безуспешните опити за извънсъдебно уреждане на спора, А.К.Й. моли
съда да постанови решение, с което:
- да намали с 1/3 идеална част дарственото разпореждане обективирано в
нотариален акт №115, том ІІІ, рег.№2006, дело №417 от 30.04.2014г. по описа на
нотариус с рег.№629, вписан в АВ с вх.рег.№5683/30.04.2014г., акт №82, том 14,
дело №2682, относно следния недвижим имот: апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1771.1, в гр.Р., с
административен адрес: ул.“Б.“№23, в двуетажна сграда №1, ет.1, съгласно схема
и документ за собственост, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, килер и
сервизни помещения със застроена площ 56.36 кв.м., две избени помещения, от
които едното под южната част на апартамента, а другото под стълбището на
главния вход на сградата срещу стълбата за мазата, с таван над западните
апартаменти с размери4 на 6 метра, заедно с ¼ идеална част от пералнята
на тавана, заедно с 1/24 идеални части от общите части на сградата и 1/8
идеална част от дворното място, равняваща се на 81.50 кв.м., находящо се в гр.Р.,
ул.“Б.“№23, представляващо ПИ с идентификатор 63427.2.1771 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Р., цялото с площ 652 кв.м., в кв.227,
номер по предходен план 1771, до размера необходим за допълване запазената част
на ищцата, като върне имота в наследствената маса.
- да осъди Н.К.П. да й заплати обезщетение в размер на 115 лева на месец за
времето на ползване на имота, от датата на смъртта на общия наследодател, до
окончателно предаване владението.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК Н.К.П. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите претенции.
Оспорва иска за заплащане обезщетение за лишаване от право на ползване с
мотива, че докато не е установено със сила на присъдено нещо правото на
собственост на А.Й. върху процесния имот, надарения като едноличен собственик
няма правно задължение да осигурява достъп на ищцата до имота.
Счита за основателен иска за намаляване на дарението. Поддържа, че към
момента на смъртта, общия наследодател не е притежавал друго имущество и тъй
като дарението е направено в полза на единия от наследниците по закон, ищцата
разполага с правото да претендира намаляването му, до размера на запазената си
част.
Развива правни доводи, досежно приложение разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН.
Съдът, съобразявайки становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
С договор, обективиран в нотариален акт №115, том ІІІ, рег.№2006, дело №417
от 30.04.2014г. по описа на нотариус с рег.№629, вписан в АВ с
вх.рег.№5683/30.04.2014г., акт №82, том 14, дело №2682, Л.Ф.Я. дарила на Н.К.П.
следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1771.1, в гр.Р., с административен адрес: ул.“Б.“№23, в
двуетажна сграда №1, ет.1, съгласно схема и документ за собственост, състоящ се
от стая, кухня, вестибюл, килер и сервизни помещения със застроена площ 56.36
кв.м., две избени помещения, от които едното под южната част на апартамента, а
другото под стълбището на главния вход на сградата срещу стълбата за мазата, с
таван над западните апартаменти с размери 4 на 6 метра, заедно с ¼
идеална част от пералнята на тавана, заедно с 1/24 идеални части от общите
части на сградата и 1/8 идеална част от дворното място, равняваща се на 81.50
кв.м., находящо се в гр.Р., ул.“Б.“№23, представляващо ПИ с идентификатор
63427.2.1771 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., цялото с
площ 652 кв.м., в кв.227, номер по предходен план 1771, при съседи на дворното
място: 63427.2.410; 63427.2.1770; 63427.2.1700; 63427.2.1752; 63427.2.1750;
63427.2.1749.
Л.Ф.Я., починала на 29.08.2020г. е оставила следните наследници по закон: Н.К.П.
– дъщеря и А.К.Й. – дъщеря.
През м.септември 2020г. А.Й. изпратила до Н.П. писмена покана за доброволно
уреждане отношенията по повод извършеното от наследодателя дарение, с което е
накърнена запазената част на ищцата.
Приложени са данъчна оценка и скица на процесния имот.
За установяване твърдения на страните по делото е допуснат разпита на И. М.
Й. и Е.Г. Т..
И.Й. – съпруг на ищцата, заявява, че след приключване ремонтни дейности по
спорното имущество, сестрите преустановили контактите помежду си, отношенията
им охладнели. А. Т. узнала за дарствената сделка непосредствено след
погребението на Л. Я.. Била афектирана от факта, че имотът е прехвърлен без
нейно знание и поканила Н.П. да уредят доброволно отношенията си във връзка с
наследството. Ответницата предложила да прехвърли целия имот на А.– дъщеря на
ищцата, но А. Т. отхвърлила предложението с мотива, че има две деца. Свидетелят
споделя, че полагал грижи за А.като за свое дете. Поддържа, че ищцата имала
желание да подпомага ответницата в грижите за майка им, а след смъртта на
наследодателката да се включи в организацията за погребението, но Н.П.
отклонила предложенията.
Е. Т.твърди, че Н.П. полагала грижи за племенницата си А.от раждането й до 12 –
13 годишната й възраст. Грижила се и за майка си, която имала сериозни
здравословни проблеми. Между А.и баба й съществувала силна емоционална връзка. Л.Б.споделяла
желанието си, спорния имот да остане за внучката й. През годините, разходите
свързани с имота поемала изцяло ответницата.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че пазарната
стойност на имота (който съставлява наследствената маса) към момента на смъртта
на наследодателя възлиза на 77 400 лева, а към настоящия момент –
76 400 лева.
Средномесечния наем за сходен имот към момента на смъртта на
наследодателката възлиза на 220 лева.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът квалифицира правно предявения иск по чл.30 ЗН, обективно съединен с
претенция за заплащане обезщетение за времето на ползване на имота, от датата
на смъртта на общия наследодател, до окончателно предаване владението.
По иска с правно основание чл.30 ЗН:
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. С иска
по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване запазената част от наследството,
когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя в полза на
други лица. Когато прецени, че този иск е основателен, съдът пристъпва към
извършване намаление на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл.32 – 36 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право
на запазена част и лицето, облагодетелствано от безвъзмездната разпоредителна
сделка на наследодателя.
За да се установи дали дарственото разпореждане накърняват запазената част
на ищцата е необходимо да се образува и съответно остойности наследствената
маса, съобразно условията на чл.31 ЗН. Наследствената маса се образува от
всички имущества, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му, като се извадят задълженията и мислено се прибавят даренията, според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството.
В конкретния случая се установи, че към момента на смъртта си
наследодателят на страните е притежавал единствено апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1771.1, в гр.Р., с административен
адрес: ул.“Б.“№23, в двуетажна сграда №1, ет.1. Стойността на имота към момента
на откриване на наследството е 77 400 лева.
Разполагаемата и запазената част се определят по правилата на чл.28 и чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Лидия Янкова, починала
на 29.08.2020г. е наследена от дъщерите си А.К.Й. и Н.К.П.. Запазената част на
ищцата е 1/3 (арг. чл.29, ал.1), а равностойността й – 25 800 лева.
Не е спорно между страните, че с извършеното от наследодателя дарение е
накърнена запазената част, поради което претенцията, като основателна, следва
да бъде уважена.
Искът за възстановяване накърнена запазена част от наследството е
конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва промяната в
отношенията между страните – облагодетелствания от дарението губи права над
частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена
разполагаемата част следва да се върне в наследствената маса за разпределение
между наследниците. Връщането се осъществява според изискванията на чл.36 ЗН,
т.е. в натура – чрез отделяне на част от вещите или на част от недвижимия имот,
равностойна на намалението. Когато се касае за недвижим имот, често е
невъзможно да се отдели реална част от него, какъвто е и настоящия казус. В
тези случаи се заплаща парична сума равностойна на запазената част (ако
облагодетелствания задържа имота) или на разполагаемата част (ако имота се
връща в наследството) по цени към момента на намаляването. Въпросът дали имотът
ще бъде задържат от облагодетелствания или ще бъде върнат в наследството се
решава в зависимост от размера на превишението на разполагаемата част спрямо
стойността на подарения имот, а именно дали стойността на имота (определена по
правилата на чл.31 ЗН, по цени към момента на откриване на наследството)
надвишава с повече или по-малко от ¼ разполагаемата част. Ако
надвишението е повече от ¼, имотът се връща в наследството, а
облагодетелствания получава стойността на разполагаемата част. Такъв е и
настоящия случай, тъй като разполагаемата част е 1/3 от стойността на имота.
Когато надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чиито
безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН, той има наследствен дял
от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този
наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и
припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от
разполагаемата част той ще получи по реда на чл.36, ал.1, изр.1 от наследника,
упражнил правото си по чл.30, ал.1 ЗН. В тази хипотеза на ответника следва да
се присъди равностойността на припадащата се на ищеца част от разполагаемата
част. В този смисъл е Решение №48/25.02.2013г. по гражданско дело №715/2012г.
на ВКС, І г.о. Наследствената маса се
състои единствено от спорния имот. Разполагаемата част от наследството е 1/3.
Припадащата се на ищеца част от разполагаемата част е 1/6 с равностойност
12 900 лева.
По иска с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС:
Задължението за заплащане претендираното обезщетение, произтича от
посочената правна норма, съгласно която, когато общата вещ се ползва лично само
от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно основателността
на иска е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от единия
съсобственик; този съсобственик възпрепятства възможността на другите
съсобственици да ползват вещта, съобразно нейното предназначение; писмена
покана за заплащане обезщетение за ползата, от която е лишен съсобственика.
В случая не е налице първата от визираните предпоставки. Както бе
отбелязано по-горе, искът по чл.30 ЗН е конститутивен и съответно с влизането
му в сила настъпва промяната в отношенията между страните. Следователно до
влизане в сила на решението за възстановяване запазената част на ищцата не е
налице съсобственост върху имота между страните. Искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски съразмерно с уважената част от претенциите. Съдът намира за
основателно релевираното от ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалните действия на
пълномощника, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1000
лева. При това положение разноските на ищеца за двете претенции, съгласно
списък по чл.80 ГПК (молба с вх.№262928/28.03.2022г.) възлизат на 1882.60 лева,
а съобразно уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 941.30 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да поеме разноските на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. В случая за двата
иска е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като съобразно
отхвърлената част, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
300 лева.
По компенсация между двете вземания Н.К.П. следва да заплати на А.К.Й.
сумата 641.30 лева.
С оглед изхода на спора разноските за допълнителната експертиза следва да
се разпределят между страните поравно.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН дарението, извършено от Л.Ф.Я., ЕГН **********,
починала на 29.08.2020г. в полза на Н.К.П.,
ЕГН **********, обективирано в нотариален акт №115, том ІІІ, рег.№2006,
дело №417 от 30.04.2014г. по описа на нотариус с рег.№629, вписан в АВ с
вх.рег.№5683/30.04.2014г., акт №82, том 14, дело №2682, относно следния
недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1771.1, в гр.Р., с административен адрес: ул.“Б.“№23, в
двуетажна сграда №1, ет.1, съгласно схема и документ за собственост, състоящ се
от стая, кухня, вестибюл, килер и сервизни помещения със застроена площ 56.36
кв.м., две избени помещения, от които едното под южната част на апартамента, а
другото под стълбището на главния вход на сградата срещу стълбата за мазата, с
таван над западните апартаменти с размери4 на 6 метра, заедно с ¼
идеална част от пералнята на тавана, заедно с 1/24 идеални части от общите
части на сградата и 1/8 идеална част от дворното място, равняваща се на 81.50
кв.м., находящо се в гр.Р., ул.“Б.“№23, представляващо ПИ с идентификатор
63427.2.1771 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., цялото с
площ 652 кв.м., в кв.227, номер по предходен план 1771, което дарение е
направено в полза на Н.К.П., ЕГН ********** в размер
на 1/3 идеална част.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.К.Й., ЕГН **********
от наследството на Л.Ф.Я., ЕГН **********, починала на 29.08.2020г. в размер на
1/3 идеална част.
ОСЪЖДА А.К.Й., ЕГН ********** с адрес: ***7 да заплати на Н.К.П., ЕГН ********** с адрес: ***
сумата 12 900
лева, на основание чл.36, ал.1 от ЗН, представляваща
стойността на разполагаемата част от наследството на Л.Ф.Я., ЕГН **********, починала
на 29.08.2020г.
ОСЪЖДА Н.К.П., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на А.К.Й., ЕГН ********** с адрес: ***7
разноски по компенсация в размер на 641.30
лева.
ОСЪЖДА А.К.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 80 лева –
разноски за допълнителна експертиза.
ОСЪЖДА Н.К.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 80 лева –
разноски за допълнителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Р. в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: