Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /26.02.2021
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19566/2019 г.
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление:*** срещу З. З. М., ЕГН **********,
адрес: *** обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, както следва: 1/ с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, за сумата от 4871.11 лева – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.07.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението; 2/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, за сумата от 796.79 лева –
договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 20.09.2018 г. до
14.07.2019 г.; 3/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК
за сумата от 33.75 лева –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 21.08.2018
г. до 23.07.2019 г.; с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 11782/2019 г. по описа на
ВРС.
В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за
присъждане на горните суми.
В депозираната искова молба ищецът „Б.Д.“
ЕАД обосновава правния си интерес от предявените искове с
твърдения, че за претендираните суми са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, връчени на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че между банката и ответника З. З. М. е
сключен Договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2018 г., по силата на
който е усвоена сума в размер на 5000 лева. Ищецът поддържа, че
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката фиксирана годишна лихва
в размер на 19.95 %. Посочва, че по силата на чл. 13.1 от Общите условия в
случай на забава в плащанията се начислява годишна лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%.
Позовава се на чл.13.2 от Общите условия, съгласно който при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Посочва, че
съгласно чл. 14.1.1 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. Излага, че
ответникът е извършвал плащания единствено по първите две вноски по
погасителния план, като е погасил изцяло вноската с падеж 20.09.2018 г. и
частично – тази с падеж 20.10.2018 г. Заявява, че поради допуснатата забава е
обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, за което
ответникът е уведомен чрез ЧСИ. В условията на евентуалност ищецът поддържа, че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на препис от исковата молба
на ответника. В исковата молба се твърди, че общо дължимата сума по кредита е в
размер на 5 821.65 лева, формирана, както следва: главница – 4871.11 лева,
договорна лихва – 796.79 лева за периода от 20.09.2018 г. до 14.07.2019 г.,
обезщетение за забава – 33.75 лева за периода от 21.08.2018 г. до 24.07.2019 г.,
разход за изискуем кредит – 120 лева. Отправя искане до съда за приемане за
установено, че З. З. М. дължи на „Б.Д.“ ЕАД процесните
суми. В условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за присъждане на горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, както и реалното
получаване на заетата сума. Прави възражение за прекомерност на претендираната договорна лихва. Счита, че ответникът не е
надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. № 11782/2019 г. по описа на Районен съд – град
Варна е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 срещу З. З. М., ЕГН ********** по реда на чл. 417 ГПК
за сумите както следва: 4871,11 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и един
лева и 11ст./ дължима главница по Договор за кредит №11/25466626 от 01.08.2018
г., сключен между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:*********, кредитор и З. З. М., ЕГН:**********,
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 24.07.2019 г., до изплащане на вземането,
сумата от 796,79 лв. /седемстотин деветдесет и шест лева и 79ст./ договорна
лихва за периода от 20.09.2018 г. до 14.07.2019 г., сумата от 33.75 лева –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 21.08.2018
г. до 23.07.2019 г.; сумата от 120 лева
– разходи при изискуем кредит, както и сторени разноски в размер на 116,43 лева.
Последната е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на З. З. М., ЕГН **********.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за
кредит за текущо потребление от 01.08.2018 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
********* като кредитор и З. З. М., ЕГН ********** като кредитополучател. От
съдържанието на договора се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 5000
лева като срокът му за издължаване е 60 месеца, считано от неговото усвояване.
Посочено е, че усвояването му следва да се извърши по банковата сметка на
кредитополучателя в срок до 01.09.2018 г. Падежната дата за издължаване на
месечните вноски е 20-то число на месеца. Отразено е, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент – 19,95 % или 0,06% на ден, а годишният процент на
разходите е 22,96 %.
Приети като писмено доказателство са общите условия за
предоставяне на бързи кредити, от които се установя, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент, а лихвата се начислява върху усвоената и непогасената
част от кредита и се заплаща месечно. При забава на плащането на месечните
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и надбавка 10 процентни пункта. Като писмено доказателство по делото е приет
погасителен план и ГПР към договора за кредит за текущо потребление от 01.08.2018
г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор и З. З. М., ЕГН **********,
от който се установява падежа на всяка една от 60 месечни вноски със
съответните разбивки по пера. Същият е двустранно подписан от страна на кредитора
и кредитополучателят.
Прието като писмено доказателство е извлечение от такси
по кредити за текущо потребление, двустранно подписани от кредитора и
кредитополучателя, от които се установява, че разходите при изискуемост
възлизат на 120 лева.
Като писмено доказателство по делото е приета декларация
от З. З. М., ЕГН ********** от 01.07.2019 г., с която заявява, че му е
предоставена необходимата преддоговорна информация и
общите условия, прилагани по кредити за текущо потребление, за потребителски
кредит в размер на 5000 лева, със срок 60 месеца и лихвен процент 19,95 % за
сравнение на различни предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит.
Приет като писмено доказателство по делото е констативен
протокол от 23.05.2019 г., изготвен от ЧСИ с рег. № 895 и район на действие
Окръжен съд – град Варна, от който се установява, че е връчил покана –
уведомление с изх. № 06-20-00636/13.03.2019 г., с която обявява кредита по
договора за банков кредит от 01.08.2018 г. за предсрочно изискуем и придружително писмо с изх. № 3935/18.03.2019 г., издадени
от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********* на З. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 47,
ал.5 ГПК. Посочил е, че е посетил адреса на 28.03.2019 г., на 13.04.2019 г. и
на 30.04.2019 г. като е залепено уведомление, което не е пуснато в пощенската
кутия, тъй като не е била налице такава.
От извлечение от счетоводни книги, изготвени от „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********* към 24.07.2019 г. по отношение договор за кредит, сключен
със З. З. М., се установява, че са налице девет непогасени месечни вноски по лихва
и/или главница към датата на изискуемостта – 15.07.2019 г. Отразено е, че
общият размер на задълженията възлиза на 5667,90 лева, от които дължима
главница – 4871,11 лева; дължима договорна лихва – 796,79 лева за периода от
20.09.2018 г. до 14.07.2019 г., обезщетение за забава – 33,75 лева за периода
от 21.08.2018 г. до 24.07.2019 г., както и 120 лева разходи при изискуемост.
По делото са приети като писмени доказателства справка по
разплащателната сметка с титуляр З. З. М., открита в б. „Д.“ ЕАД и справка по
кредитната сметка с титуляр З. З. М., открита в б. „Д.“ ЕАД, както и справка за
движението по кредита предоставен в полза на З. З. М..
От справка на актуално състояние на трудовите договори
към 21.01.2020 г., изготвена от Национална агенция на приходите се установява,
че в периода 02.05.2019 г. до 16.05.2019 г. З. З. М. е упражнявал трудова
дейност в „С.Б.“ АД.
Прието като доказателство по делото е заключение по
съдебно – почеркова експертиза, от което се
установява, че подписите, положение за кредитополучател, за клиент и за
декларатор в договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2018 г., общите
условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, такси по кредити за
текущо потребление, погасителен план и ГПК, декларация от 01.07.2018 г. и
декларация от 01.08.2018 г. са изпълнени от З. З. М..
Като доказателство е прието заключение по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата по договора
за кредит за текущо потребление от 01.08.2018 г. е постъпила по банковата
сметка с титуляр З. З. М.на 01.08.2018 г. с основание за получаване на сумата –
„авт. Усвояване на бърз кредит“. Още на първата
падежна дата 20.08.2018 г. по разплащателната сметка няма достатъчно средства
за покриване на падежиралата вноска като това се
отнася и за падежните дати от 20.08.2018 г. до 20.07.2019 г. Към датата на
подаване на заявлението в съда – дължимата главница е в размер на 4871,11 лева;
редовната договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 14.07.2019 г. – 796,78
лева и обезщетението за забава за периода от 21.08.2018 г. 23.07.2019 г. –
33,75 лева. Няма данни да са извършвани плащания към датата на изготвяне на
експертизата, поради което дължимите суми са идентични на посочените към датата
на депозиране на заявлението. Вещото лице е посочило, че за периода от
21.08.2018 г. до 24.07.2019 г. дължимата лихва за забава върху всяка просрочена
главница е в размер на 23,34 лева, а върху всяка неплатена вноска, включваща
лихва и главница е в размер на 64,74 лева. От съдебно счетоводната експертиза
се установява, че последното извършено плащане от страна на З. З. М. е
извършено на 31.12.2018 г., с което е погасена част от третата дължима вноска с
падеж 20.10.2019 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното по отношение
на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са допустими,
тъй като са предявени в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие на
връчване издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и имат за
предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение на 01.08.2018
г. въз основа на сключения между тях договор за кредит за текущо потребление, с
който е предоставен на ответника кредит в размер е 5000 лв. Този извод на съда
се подкрепя и от приетото по делото заключение по съдебно почерковата
експертиза, която съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на
останалия събран по делото доказателствен материал. От
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение по
назначената съдебно счетоводна експертиза се установява изпълнение на
задължението на кредитора на 01.08.2018 г. да предостави кредитната сума в
размер на 5000 лева по разплащателната сметка на кредитополучателя, поради
което същият се явява изправна страна по възникналото облигационно
правоотношение.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от
договор за потребителки кредит, към процесните
отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на спора
съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно съответствието на
договорните разпоредби с императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му, общия размер на
кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен
лихвен процент – 19,95 %, годишния процент на разходите по кредита – 22,96 %.
Съдържа информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е в
съответствие с изискванията на закона, съдържа дата и място на сключването му,
вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент
на разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на
кредита, ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал.
1, т. 11 до т. 26. Правото на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо
разяснено в инкорпорираните в него общите условия.
В приетия по делото договор от 01.08.2018 г. се установява, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифа за лихвите, таксите и
комисионните. Последната е приета като писмено доказателство по делото и от нея
е видно, че разходи при изискуем кредит са в размер на 120 лева. В частта досежно събирането на такси за изискуем кредит, нормата се
явява неравноправна. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Събирането на такса за изискуем кредит има за цел
заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта
на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването
им на практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава
над допустимия размер. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Предвид гореизложените мотиви,
искът за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане на първите две месечни вноски като с
последното извършено плащане от 31.12.2018 г. е погасена частично третата
дължима вноска с падежна дата 20.10.2018 г. След 31.12.2018 г. няма извършвани
плащания. В чл.13.2 от общите условия, приети като писмени доказателства по
делото се установява, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка 10 процентни
пункта. От съдебно счетоводната експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателествен
материал и приетото като писмено доказателство извлечение от счетоводните
книги, изготвено от „Б.Д.“ ЕАД към 24.07.2019 г. се установява, че са налице
настъпилите обективни факти за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
именно забава в плащанията на лихва и главница над 90 дни.
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
заповедното производство се представят доказателства, че е извършено
уведомяване на Зехнит М. за обявяване на кредита за
предсрочната изискуем чрез извършеното връчване от страна на ЧСИ с рег. № 895 и
район на действие Окръжен съд – град Варна.
При обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да
са спазени изискванията за връчване, аргумент от чл. 43 ЗЧСИ, който препраща
към разпоредбите на чл. 37 до 57 от ГПК. В случай, че връчителят
не намери адресата на адреса или лице, което е съгласно да получи съобщението
следва да пристъпи към изпълнение на процедурата, разписана в разпоредбата на
чл. 47 ГПК. Спазването на същата е условие за валидността на връчването. За да
се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК следва да
спазени последователно разпоредбите на чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр.
86 от 2017 г./. Липсата на спазване на законовите изисквания на посочени норми,
води до извод за неспазена процедура по връчване на уведомлението за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, а от там и не следва да се приема, че е
налице валидно извършено уведомяване на длъжника от страна на кредитора за
обявената предсрочна изискуемост на кредита.
В процесния случай се
установява, че длъжникът е посетен на адреса три пъти – 28.03.2019 г., 13.04.2019
г. /неприсъствен ден/ и на 30.04.2019 г. като не е намерен адресата или лице,
съгласно да получи поканата, поради което на 30.04.2020 г. е залепено
уведомление като в рамките на двуседмичния срок длъжника не се е явил да получи
книжата, поради което е прието, че уведомлението, с което се обявява кредита за
предсрочно изискуем е връчено редовно на основание чл. 47 ГПК. ЧСИ не е
извършил служебна справка за регистрирани трудови договори на З. З. М..
От съдържащата се в кориците на делото справка за
регистрирани трудови договори на З. З. М. се установява, че в периода на
връчване на книжата, с която кредита се обявява за предсрочно изискуем ответникът
се е намирал в трудово правоотношение с работодателя „С.Б.“ АД.
Преди да се приеме уведомлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем за редовно връчено на основание чл. 47 ГПК ЧСИ е
следвало да извърши и проверка относно регистрирани трудови/граждански договори
на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност, с оглед връчване по
месторабота, съгласно нормата на чл. 47, ал.3 ГПК /изм. с. ДВ, бр. 86 от 2017
г./. В настоящия случай не се установи да е извършвана справка в НАП относно
регистрирани трудови/граждански договори на длъжника, респ. място на
упражняване на стопанска дейност от същия. Горепосочените пропуски от страна на
частния съдебен изпълнител при извършване на връчване на уведомлението до З. З.
М. водят до извод за опорочена процедура по връчване на същото, което означава,
че не може да се приеме същото за редовно връчено на основание чл. 47, ал.5 ГПК, което от своя страна влече липса на уведомяване на длъжника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението в съда. В този
смисъл определение по в.т.д. № 574/2018 г. по описа на търговско отделение на
Окръжен съд – град Варна.
В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа
изявление от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК при разглеждане още
на установителните искови претенции.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В
мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк.
д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска
следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция,
а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния
иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява
съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в
исковия процес. При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или
производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по
общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от 02.04.2019г. по тълк.
д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че
правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това,
че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск
е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми. В този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2
ТО, решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от
26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С решение №10 от 25.02.2020 г. по
т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед
събраните по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба,
следва изводът, че предсрочната изискуемост на кредита се счита обявена с
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на
18.02.2020 г. /лист 60/ от делото. Защитата, която се осъществява от назначения
по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той
се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е надлежно извършено чрез връчване на исковата молба на особения
представител. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
по описа на първо т.о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната
изискуемост е обявена в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 422 ГПК, с връчване на препис от исковата молба и при съобразяване липсата
на извършени плащания от страна на ответника след 31.12.2018 и на приетото по
делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът
цени като компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата
претенция за претендираната главница и договорна
лихва. Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този
смисъл са разясненията на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба на 18.02.2020
г., следва изводът, че същата е дължима до 17.02.2020 г. вкл., но предвид
недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от ищеца рамки, следва
изводът, че претендирана договорна лихва следва да се
уважи в заявения размер за процесния период. Върху
дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.
Съобразно достигнатите изводи, че предсрочната
изискуемост настъпва в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК с
връчване на исковата молба на 18.02.2020 г. и заключението на вещото лице, че
липсва плащане от страна на З. З. М. като същият е закъснял с плащането още на
първата вноска, следва изводът, че същият е в забава, поради което дължи
обезщетение за забава. Предвид недопустимостта съдът да се произнася извън
заявените от ищеца рамки, следва изводът, че претендираното
обезщетение за забава следва да се уважи в заявения размер за процесния период сумата от 33.75 лева – обезщетение за
забава, начислено по договора за кредит за периода от 21.08.2018 г. до 23.07.2019
г. вкл.
При този изход на
спора и предвид разгледаните по същество установителни
искови претенции, не подлежат на разглеждане предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
По искането за присъждане на сторените в
производството разноски:
Съгласно разрешението
възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Сторените в
заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на 116,43 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В
исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 228,41 лева – платена
държавна такса; 200 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза и 320 лева – депозит за назначаване на особен представител. При съобразяване на разпоредбата
на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът дължи произнасяне и за разноските в заповедното производство.
Предвид уважената част от исковите претенции в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в размер на 163,95 лева за заповедното производство и в
размер на 835,77 лева за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление:*** и З. З. М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че З. З. М., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616 сумата от 4871.11 лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
01.08.2018 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 и З. З. М., ЕГН **********
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 24.07.2019
г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 11782/2019 г. по описа на ВРС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление:*** и З. З. М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че З. З. М., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616 сумата от 796.79 лева,
представляваща дължима договорна лихва, начислена по договора за кредит от
01.08.2018 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 и З. З. М., ЕГН **********
за периода от 20.09.2018 г. до 14.07.2019 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 11782/2019 г. по описа на ВРС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление:*** и З. З. М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 33, ал.1 ЗПК, че З. З. М., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616 сумата от 33.75 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава, начислено по договора за кредит от
01.08.2018 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 и З. З. М., ЕГН **********
за периода от 21.08.2018 г. до 23.07.2019
г. за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело №
11782/2019 г. по описа на ВРС
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК предявена от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление:***
срещу З. З. М., ЕГН **********, адрес: ***, с искане да се приеме за установено
в отношенията между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление:*** и З. З. М., ЕГН **********, адрес: ***, че З. З. М., ЕГН **********
дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК121830616 за сумата от 120 лева, представляваща разходи
при изискуем кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 11782/2019 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА З. З. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 163,95 лева, представляваща сторени разноски
в заповедното производство и сумата от 835,77
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковите претенции
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: