№ 287
гр. Дупница, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Деа Д. И.
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Н. Н. Л., с ЕГН ********** срещу Н. Г. Н., с
ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане /по ½
част от всеки един от ответниците поотделно/ на сума в общ размер на 7 354.46 лв., а
не както първоначално е предявена за сумата от 7 600,22 лв., включваща следните
вземания: 1107.71 лв., от които за храна – 500 лв., за лекарства – 450 лв., за хигиенни
консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100 лева; 743,38 лв. –изразходваната
електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.; 300 лв. – наем за медицинско
легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. – заплащане на такса за кабелна
телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.; 583.50 лв. – държавна такса по гр.
дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42 лв. – стойността на заплатения
данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.; 2540 лв. –
заплатени възнаграждение на наети лица за гледане и оказване на помощ на майката
на ищцата; 1254 лв. – стойността на разходите за погребението на майката на ищцата
/съобразно приетия за окончателен доклад на л. 181/ починала на 13.06.2024г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2024г. /датата на депозиране на
исковата молба / до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че лицето Е. К. Х. /трето лице за настоящия спор/ е общ на
страните наследодател на страните, починала на 13.06.2024г. Приживе – на 22.08.2023
г., постъпила на лечение в изключително тежко здравословно състояние. На 29.08.2023
1
била изписана и до смъртта си цялостна грижа за нея полагала ищцата. Финансовите
разходи за това надвишавали личните доходи на болната жена, които били в размер на
7309.70 лв. От 2023 г. до смъртта й разходите й, вкл. разходи за храна, лекарства и
консумативи и домашни потреби, ел. енергия, наем за медицинско легло, такса за
кабелна телевизия, държавна такса по гр.д. № 2549/2019г., топлоснабдяване, студена
вода, данъци и такси, разходи за наети лица, които да полагат грижи за нея, както и
разходи за погребението й, възлизали на общата сума от 15498.42 лв. Ищцата живеела
извън страната, като след заболяването на нейната майка се прибрала и останала до
месец ноември 2023 г., за да организира грижите за нея. В този период била лишена от
доходи, но продължавала да заплаща наем за жилището си в размер на 733 британски
лири на месец, или 5507.70 лв. Наред с това, прибирайки се обратно във
Великобритания, загубила част от работата си, като впоследствие се налагало да
пътува до България многократно, за което сторила разходи в размер на 1953.95 лв.
С оглед изложените съображения счита, че разходите за издръжка, гледане и
погребение на майка й, възлизали на сумата от 22510.07 лв. За периода септември 2023
г. - юни 2024 г. доходите на Е. Х. били в размер на 7309.70 лв., респ. недостигът от
15200.37 лв., бил поет от ищцата. Ищцата счита, че половината от тази сума следва да
се поеме от ответниците, които получили половината от сумата, която притежавала
майка им. С оглед изложеното ищецът счита претенциите му за основателни.
В указания по реда на чл.131 от ГПК срок е постъпил отговор от ответниците
по делото, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани като
в тази връзка са релевирани следните съображения: всички разходи направени от
ищцата, изброени подробно в исковата молба, свързани с издръжката на
наследодателката Е. К. Х., включително и за погребението й, са направени от ищцата в
изпълнение на осъзнат неин морален дълг и не подлежат на обезщетяване от
останалите наследници на наследодателката; разходите, сторени от ищцата за наем на
помещение във Великобритания, и за нейни транспортни разходи не са причинени от
ответниците и липсва каквото и да е правно основание да се претендира тяхното
заплащане от ответниците; дори и да се приеме, че действително разходите за
издръжка на Е. К. Х. за процесния период, включително и за погребението й възлизат
на сума в общ размер от 15 498.42 лв.е видно, че самата Е. К. Х. освен сумата от
7 309.70 лв. от пенсия е получила и сумата от 12 417.60 лв. чрез пълномощника си Д.
И. Л.; тези средства напълно покриват твърдените от ищцата нужди от издръжка,
включително и разходите за погребението й; на ищцата са разпределени и 8 903.20 лв.
по изп. дело 53/2024г. на ДСИ при РС - Дупница, представляващи наследствения й дял
от вземането на нейната майка. С оглед и извършеното на 23.12.2022г. и на
30.01.2023г. разпореждане с имущество, е очевидно че Е. К. Х. е можела да се издържа
от имуществото си и след смъртта си, е останало имущество за разпределяне между
наследниците й. Предвид изложените съображения намират предявените искове за
2
неоснователни и недоказани.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищцата носи доказателствената
тежест да установи своето обедняване и обогатяването на ответника както и
причинната връзка между тях (доколко обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт). При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат основанието на своето обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил - до размера на
обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да
е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно
да са обусловени обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на едното лице да
става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен
резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване
на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Най-после, правото на
този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити ( чл.
59, ал. 2 от ЗЗД). Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да
се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. При
хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването т.
е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
друго лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и
се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи,
3
които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът
по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи
от посочения вид е нормативно или договорно обусловено.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което
може да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/. увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/. извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно
обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например:
увеличаване на актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива -
погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид Тълкувателно решение
№ 12 от 22.03.1971 г. по гр. дело № 112/1970 г., ОСГК, съгласно което лицето, което е
давало издръжка /съзадължено лице или трето лице/, вместо задълженото
/съзадълженото/ да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл.
59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси
издръжка е предявил или не иск за такава, както и разясненията по т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979г., Пленум на ВС.
В конкретния случай ищцата извежда съдебно предявените субективни права
при твърдения, че единствено тя е полагала грижи за своята майка, при условие, че
самите ответници също е трябвало да полагат грижи, доколкото същите също се явяват
наследници на нейната майка. Ето защо ищцата претендира единствено сумата,
равняваща се на наследствената част на ответниците, а именно сума в общ размер на 7
354.46 лв., включваща следните вземания: 1107.71 лв., от които за храна – 500 лв., за
лекарства – 450 лв., за хигиенни консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100
лева; 743,38 лв. –изразходваната електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.;
300 лв. – наем за медицинско легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. –
заплащане на такса за кабелна телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.;
583.50 лв. – държавна такса по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42
лв. – стойността на заплатения данък сгради и битови отпадъци за периода от
01.01.2024г. до 31.12.2024г.; 2540 лв. – заплатени възнаграждение на наети лица за
гледане и оказване на помощ на майката на ищцата; 1254 лв. – стойността на
разходите за погребението на майката на ищцата. Ето защо съдът приема, че
твърденията на ищцата са във връзка за наличието на задължения на ответниците към
нейната майка, които тя /вместо внуците/ е изпълнявала и по този начин е обедняла за
сметка на ответниците, които пък, спестявайки разходи, са се обогатили.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявените искове се
4
установява следното: по делото е безспорно установено, че ищцата Н. Н. Л. е дъщеря
на починалата Е. К. Х., а ответниците Н. Г. Н. и Е. Г. Н. са внуци на починалата Е. Х..
В тази връзка от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 104-л. 105/
се установява, че починалата на 13.06.2024г. Е. К. Х. е имала дъщеря – ищцата по
делото и син Г. Н. Г. /починал на 07.07.2022г./ като ответниците са синове на
починалия Г. Г. и съответно внуци на починалата Е. Х..
От приетата по делото ССчЕ /л. 187-л. 191/, кредитирана от съда като обективно
и професионално изготвена, както и от приетите по делото удостоверение за получен
доход от пенсия и добавка, издадено от НОИ /л. 7/ се установява, че през процесния
период от 01.09.2023г. до 13.06.2024г. починалата Е. Х. е получила сума в общ размер
от 7309.70 лева, представляваща общата на стойност на пенсия и добавки /по 730.97
лева месечно/. Същевременно от представените по делото Решение №
260008/18.03.2022г. по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС – Дупница, III с-в /л.
106/, потвърдено с Решение с № 245/14.12.2022г. по възз. гр. д. № 270/2022г. по описа
на ОС – Кюстендил, III с-в /л. 107-л. 110/ се установява, че на ответниците, в
качеството на наследници на починалия Г. Н. Г. е възложен допуснатия до делба имот,
представляващ втори жилищен етаж от сграда с идент. № 2, построена в ПИ
68789.606.157 в кв. 201 по плана на гр. Дупница като ответниците са осъдени да
заплатят на Е. Х. сумата от 29000 лева и на ищцата сумата от 14500 лева за уравнение
на дяловете им като същевременно Е. Х. е осъдена да им заплати сумата от 4646 лева,
представляваща припадащите й се съобразно правата в съсобствеността от стойността
на направените от Г. подобрения. С решението Е. Х. и ищцата са осъдени да заплатят
на ответниците разноски в размер на 1200.00 лева.
От представените по делото платежни документи /л. 111-л. 113/ и
удостоверения, издадени от „Български пощи“ /л. 114-л. 116/ се установява, че на
31.05.2024г. починалата Е. Х. е получила три парични превода, всеки от който на
стойност от 4139.20 сума в общ размер от 12417.60 лева /3 х 4139.20 лева/.
В конкретния случай от приетата по делото ССчЕ се установява следното: за
периода от 10.10.2023г. до 04.06.2024г. е заплатена сумата от 319.43 лева –
изразходвана ел. енергия; /л. 187, стр. 2/; за периода от 01.02.2024г. до 01.08.2024г. е
заплатена сума в общ размер от 700.00 лева/ х 100.00 лева месечно – наем за
медицинско легло; за периода от 29.10.2023г. до 02.06.2024г. е заплатена сума в общ
размер от 5180.00 лева за почасово гледане на починалата Е. Х. /вещото лице е
посочило, че за периода от м.01.09.2023г. до 14.06.2024г. лицето Е. Х. е ползвала
следните услуги от Община Дупница: 1. по проект „Грижа в дома“, са били назначени
по трудов договор за „домашен помощник“ две лица. За извършената услуга лицата са
получавали трудово възнаграждение, осигурени от Европейски социален фонд; за
периода 01.09.2023г. - 31.12.2023г. е била назначена Р. С. Д. с месечно трудово
5
възнаграждение в размер на 1100 лв.; за периода 01.01.2024г. - 31.01.2024г. е била
назначена Т. Х. М. с месечно трудово възнаграждение в размер на 1100 лв.; 2.
Механизъм „Лична помощ“ – асистентът предоставил лична помощ за периода от
01.02.2024г. до
14.06.2024г. на ищцата Н. Н. Л.; същата е била назначена по трудов договор и е
получавала месечно възнаграждение в размер на 1312.08 лв.; средствата за изплащане
на месечното възнаграждение са осигурени от Агенция за социално подпомагане -
гр.Дупница/; за периода от 25.09.2023г. до 15.06.2024г. е заплатена сума в общ размер
от 50.00 лева за телевизия; вещото лице е посочило, че е представена само една
квитанция за закупени лекарства на името на Е. Х. в размер на 12.00 лв., а по
отношение на останалите изброени лекарства в общ размер на 1665.84 лева за периода
от 07.09.2023г. до 15.11.2024г. експертът е посочил, че за тези разходи са представени
само касови бележки, като не са представени каквито и да било медицински рецепти,
че същите са издадени от медицинско лице; в тази връзка буди и недоумение
обстоятелството, че част от касовите бележки за закупени лекарства касаят
период след смъртта на Е. Х., настъпила на 13.06.2024г. /видно от представеното
удостоверение за наследници – л. 104, поради което няма как да са закупени за
починалото лице/; за периода от 23.09.2023г. до 29.05.2024г. е заплатена сумата от
581.15 лева – медицински консумативи; вещото лице е посочило, че са представени и
платежни документи за сторени разходи за стоки за бита и за хранителни стоки, но
същевременно посочва, че не може да прецени дали се отнасят за починалото лице Е.
Х.; вещото лице е посочило, че са представени доказателства за заплатени траурни
услуги в размер на 2508.00 лева; общ. такса гробно място на стойност 20.00 лева;
държавна такса по гр. дело № 2549/2019г. в размер на 1167.00 лева и квитанция МДТ
земя в размер на 15.84 лева.
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата Н. И. Л. /л. 196 и сл./ се установява следното: свидетелката се е
запознала с ищцата, когато е работела като социален медиатор към Общината по
проект „Патронажна грижа“; проектът се е състоял в обгрижване на болни и възрастни
хора, самотноживеещи; починалата Е. Х. е била записана от ищцата по този проект; от
септември месец 2019г. е започнала програмата, като същата е продължила пет
години; грижите за Е. Х. са се изразявали в полагането по два часа на ден на грижи от
жена-санитар, която ходела в къщата на бабата; грижите продължили пет години до
смъртта на Е. Х. през 2024г.; освен посещението на санитаря, и самата свидетелка
ходела лично при Е. Х.; броят на посещенията се определял на база индивидуалната
оценка на потребителя, като посещенията при Е. Х. били три дни седмично като от
един момент нататък през 2022г. до смъртта й се ходело всеки ден, защото
здравословното й състояние започнало да се влошава; свидетелката и останалите
служителки от проекта закупували лекарства, изписани от личния лекар на Е. Х.;
6
паричните средства за лекарствата на Е. Х. били предоставяни от ищцата; посещенията
от свидетелката Л. и от санитаря били безплатни, доколкото се включваха в проекта,
но ищцата била наела допълнително други жени, които били на разположение, защото
когато се усложнило състоянието на Е. Х., имало непрекъснато човек при нея;
свидетелката е възприела непосредствено поне три жени, които са се грижили за Е. Х.
от 2019 г. до смъртта й; през 2019 г. – 2020 г. нямало наети други жени, защото
здравословното състояние на Е. Х. било по-добро; болногледачките били наети от 2021
г., когато състоянието й се влошило; свидетелката лично е водила Е. Х., след като я
приеха в „Левтеровата болница“ в гр. Дупница с пневмония през 2023 г; Е. Х. била там
по здравна каса, като престоят й бил седем дни и ищцата лично си дошла от Англия; Е.
Х. имала и рана от залежаване, поради което се нуждаела от допълнителни
медицински прегледи; само през първата година посещенията от лекарите били
безплатни; след това ищцата плащала за всеки преглед като единият преглед струвал
50.00 лв., а другият – 100.00 лв.; имало и посещение при доктор Г. Киров, посещението
при когото струвало 50.00 лв.; освен лекарства била закупувана и храна за Е. Х.; след
2023 г. първоначалният проект се преобразувал в „Грижа в дома“, в който проект
свидетелката била диспечер и имало пет социални медиатори, които се грижели само
за закупуване на храна, памперси, но не всеки ден; храната по едно време се взимала
от „Социалния патронаж“ като същата не била безплатна, всичко се плащало от
ищцата; ответниците живеели с Е. Х. в една обща къща, но свидетелката не е
общувала с тях, доколкото същите са се криели и не са полагали каквито и да било
грижи за Е. Х.; наетите от ищцата жени са хранели Е. Х., сменяли са памперсите й;
свидетелката и ищцата подали до социалните документи за количка и за други
помощни средства; ищцата закупила специално медицинско легло за Е. Х..
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата Е. Д. Д. /л. 197, стр. 2 и сл./ се установява следното: свидетелката
Д. познава ищцата от м. септември 2023г., тъй като ищцата имала нужда от
болногледач за майка й; при нея работела една приятелка на свидетелката като
болногледачка; свидетелката започнала да се грижи за Е. Х. през средата на месец
септември 2023г. като ходела веднъж седмично за по два часа; грижите продължили от
2023 г. до 24 февруари или март 2024г.; грижите се изразявали в смяна на памперси,
даване на лекарства; вземане на храна от социалните, хранене на Е. Х., преобличане,
пране на дрехи, простиране; три пъти се наложи свидетелката да отиде при Е. Х. в
събота и неделя за по един-два часа; заплащането се осъществяло по 10.00 лева на час;
парите били заплащани от ищцата и от нейната снаха; имало и други жени, които се
грижели за Е. Х. и които били от социалните, както и други наети от ищцата
болногледачки; свидетелката е посещавала Е. Х. и през нощта, без да казва на ищцата
като свидетелката е намирала Е. Х. обляна с вода от горе до долу и счита, че това е
дело на внуците й – ответници по делото; ищцата е оставяла на свидетелката по 200.00
7
лева за храна и памперси; единствено внуците са разполагали с ключ от къщата.
По отношение на следните искове: за храна – 500 лв., за лекарства – 450 лв., за
хигиенни консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100 лева; 743,38 лв. –
изразходваната електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.; 300 лв. – наем за
медицинско легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. – заплащане на такса за
кабелна телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.; 583.50 лв. – държавна
такса по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42 лв. – стойността на
заплатения данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.;
2540 лв. – заплатени възнаграждение на наети лица за гледане и оказване на помощ на
майката на ищцата, следва да се изложат следните съображения: право на издръжка
има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си
/чл. 139 СК/. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури
издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да
отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. В конкретния случай по делото е
безспорно установено, че починалата Е. Х. е била нетрудоспособно лице, с оглед
тежкото си здравословно състояние и ежедневната нужна от чужда физическа помощ.
В този смисъл от приетата по делото ССчЕ /л. 187-л. 191/, както и от приетите по
делото удостоверение за получен доход от пенсия и добавка, издадено от НОИ /л. 7/ се
установява, че през процесния период от 01.09.2023г. до 13.06.2024г. починалата Е. Х.
е получила сума в общ размер от 7309.70 лева, представляваща общата на стойност на
пенсия и добавки /по 730.97 лева месечно/. Следва да се съобразят и представените по
делото платежни документи /л. 111-л. 113/ и удостоверения, издадени от „Български
пощи“ /л. 114-л. 116/, от които се установява, че на 31.05.2024г. починалата Е. Х. е
получила три парични превода, всеки от който на стойност от 4139.20 сума в общ
размер от 12417.60 лева /3 х 4139.20 лева/.
Във връзка с гореизложеното съдът е необходимо да вземе предвид и нормата
на чл. 140, ал. 1 СК, в която законодателят е регламентирал, че лицето, което има
право на издръжка, може да я търси първо от своите деца и съпруг. В случая обаче
ищцата, в качеството си на дъщеря на починалата Е. Х. претендира заплащането на ½
част от тези разноски от ответниците, в качеството им на внуци на починалото лице.
Настоящият състав счита, че предявените искове следва да се отхвърлят,
доколкото в случая законодателят изрично е посочил, че лицето, което има право на
издръжка, може да я търси първо от своите деца и съпруг като чак на следващо място
са посочени внуците. В случая следва да се съобразят и специфичните особености на
настоящото производство, свързани с нравствения дълг на ищцата в качеството си на
дъщеря към нейната майка.
За пълнота, следва да се посочи, че дори и да се примат исковете за
8
основателни, следва да се съобрази обстоятелството, че починалата Е. Х. е получила
сума в общ размер от 7309.70 лева, представляваща общата на стойност на пенсия и
добавки /по 730.97 лева месечно/. Следва да се съобразят и представените по делото
платежни документи /л. 111-л. 113/ и удостоверения, издадени от „Български пощи“ /л.
114-л. 116/, от които се установява, че на 31.05.2024г. починалата Е. Х. е получила три
парични превода, всеки от който на стойност от 4139.20 сума в общ размер от 12417.60
лева /3 х 4139.20 лева/. В този смисъл следва да се съобрази и заключението на
вещото лице, от което се установява, че е представена само една квитанция за
закупени лекарства на името на Е. Х. в размер на 12.00 лв., а по отношение на
останалите изброени лекарства в общ размер на 1665.84 лева за периода от 07.09.2023г.
до 15.11.2024г. експертът е посочил, че за тези разходи са представени само касови
бележки, като не са представени каквито и да било медицински рецепти, че същите са
издадени от медицинско лице; в тази връзка буди и недоумение обстоятелството, че
част от касовите бележки за закупени лекарства касаят период след смъртта на
Е. Х., настъпила на 13.06.2024г. /видно от представеното удостоверение за
наследници – л. 104, поради което няма как да са закупени за починалото лице/.
Същевременно следва да се посочи, че за периода от 23.09.2023г. до 29.05.2024г. е
заплатена сумата от 581.15 лева – медицински консумативи като вещото лице е
посочило още, че са представени и платежни документи за сторени разходи за стоки за
бита и за хранителни стоки, но същевременно посочва, че не може да прецени дали се
отнасят за починалото лице Е. Х..
Настоящият състав намира, че действително не са представени доказателства,
че сторени разноски са за заплащане на ежедневните нужди на починалото лице Е. Х..
От приетата по делото ССчЕ се установява, че за периода от 10.10.2023г. до
04.06.2024г. е заплатена сумата от 319.43 лева – изразходвана ел. енергия; /л. 187, стр.
2/. Експертът в тази връзка изрично посочва, че от приложените справки на л. 15 и л.
16 е установил, че след направена справка в Електрохолд България само една от
партида е била на името на Е. Х. с № 300139833612. По делото е безспорно установено
обстоятелството, че Е. Х. е живяла с ответниците в една къща като втората партида е
за ползваната от тях ел. енергия.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че за периода от 25.09.2023г. до
15.06.2024г. е заплатена сума в общ размер от 50.00 лева за телевизия.
От приетата по делото ССчЕ и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че за периода от 01.02.2024г. до 01.08.2024г. ищцата е заплатила сумата от
700.00 лева – наем за медицинско легло. Същевременно обаче Е. Х. е починала на
13.06.2024г. /видно от представеното удостоверение за наследници – л. 104/, поради
което буди недоумение обстоятелството защо леглото е върнато на 18.09.2024г.
От приетата по делото ССчЕ, както и от събраните по делото гласни
9
доказателства се установи, че за периода от 29.10.2023г. до 02.06.2024г. е заплатена
сума в общ размер от 5180.00 лева за почасово гледане на починалата Е. Х. /вещото
лице е посочило, че за периода от м.01.09.2023г. до 14.06.2024г. лицето Е. Х. е
ползвала следните услуги от Община Дупница: 1. по проект „Грижа в дома“, са били
назначени по трудов договор за „домашен помощник“ две лица. За извършената услуга
лицата са получавали трудово възнаграждение, осигурени от Европейски социален
фонд; за периода 01.09.2023г. - 31.12.2023г. е била назначена Р. С. Д. с месечно трудово
възнаграждение в размер на 1100 лв.; за периода 01.01.2024г. - 31.01.2024г. е била
назначена Т. Х. М. с месечно трудово възнаграждение в размер на 1100 лв.; 2.
Механизъм „Лична помощ“ – асистентът предоставил лична помощ за периода от
01.02.2024г. до
14.06.2024г. на ищцата Н. Н. Л.; същата е била назначена по трудов договор и е
получавала месечно възнаграждение в размер на 1312.08 лв.; средствата за изплащане
на месечното възнаграждение са осигурени от Агенция за социално подпомагане -
гр.Дупница/.
Предвид всички гореизложени съображения съдът намира предявените искове
за неоснователни.
По отношение на иска за сумата от 1254 лв. – стойността на разходите за
погребението на майката на ищцата, починала на 13.06.2024г.
В българското законодателство не съществува правна разпоредба, която да
регламентира изрично в чия тежест следва да са разноските по повод смъртта и за
погребението на едно лице. Чл. 5, изр. 2 ГПК предвижда, че при липса на закон съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Съгласно
съдебната практика (напр. Решение № 6853 от 13.12.2011 г. на СГС по гр. д. №
2760/2007 г.) тези разноските за погребението на едно лице след смъртта му следва да
се поемат от лицата, от които починалото лице е имало право да получава издръжка
приживе. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 СК е предвидено, че лицето, което има право
на издръжка, може да я търси първо от своите деца и съпруг. Настоящият състав на
съда, изхождайки от тази постановка и основавайки се на общите правила на морала,
действащи в социума, приема, че дълг на децата към родителите след смъртта на
последните е да се погрижат за погребението, в това число и да поемат разноските за
същото. Когато друг, вместо тях, извърши тези разходи и при липсата на друг път за
защита, отношенията следва да се уредят именно на плоскостта на неоснователното
обогатяване и общото правило на чл. 59 ЗЗД.
В случая обаче ищцата, в качеството си на дъщеря на починалата Е. Х.
претендира заплащането на ½ част от тези разноски от ответниците, в качеството им
на внуци на починалото лице. Предвид изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 СК
10
съдът намира, че в случая ищцата е изпълнила нравствения си дълг на дъщеря към
своята майка като не следва да претендира заплащане на този разход от ответниците,
които са по-далечни родственици на починалото лице. В този смисъл следва да се
съобрази и обстоятелството, че разходите за погребение не могат да бъдат свързани по
никакъв начин с наследството, тъй като съгласно чл.1 от Закона за наследството то се
открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи откриването на
наследството парични взаимоотношения между наследниците, включително сторен
разход след и по повод на смъртта на наследодателя не са взаимоотношения във връзка
с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл.60, ал.1 от ЗН. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение
№171 от 26.03.2009 год. по ч. гр. д. №2105/2008 год. на ВКС, IV г. о.
Предвид гореизложените съображения предявеният иск се явява неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответниците като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сума в общ размер от 1005.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Дупница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница,
ул. *** срещу Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН **********, с общ адрес:
гр. Дупница, ул. *** обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане /по ½ част от всеки един от
ответниците поотделно/ на сума в общ размер на 7 354.46 лв., включваща следните
вземания: 1107.71 лв., от които за храна – 500 лв., за лекарства – 450 лв., за хигиенни
консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100 лева; 743,38 лв. –изразходваната
електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.; 300 лв. – наем за медицинско
легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. – заплащане на такса за кабелна
телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.; 583.50 лв. – държавна такса по гр.
дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42 лв. – стойността на заплатения
данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.; 2540 лв. –
заплатени възнаграждение на наети лица за гледане и оказване на помощ на майката
на ищцата; 1254 лв. – стойността на разходите за погребението на майката на ищцата
починала на 13.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Н. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г.
Н., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. Дупница, ул. *** сумата от 1005.00 лева –
заплатени разноски за производството пред РС – Дупница.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
12