№ 442
гр. Благоевград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Гражданско дело №
20211200100480 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ИМ на Ф. С. Ш. срещу З.“ АД, с която е
предявен иск за главница като частичен в размер на 55 000 лева от
общия размер на вредите 75 000 лева с правна квалификация чл. 432,
ал.1, вр. с чл. 429 , ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл. 380, ал.1 от КЗ и
претенция за лихва с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ.
Ищцата излага твърдения, че на 05.06.2019 г. около 13,30 часа на
път II – 19, 26 км. - гр. Разлог се е возела в автомобил „П.“ с рег. №
*****, управляван от М. Ст. Ш.. При движението на същия с
несъобразена скорост, водачът е изгубил контрол върху управлението
му и се е преобърнал вляво от пътя, движейки се в посока към
Благоевград. За ПТП-то е бил съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 9 от 2019 г., а процесният автомобил е имал
сключена валидна застраховка ГОА, с полица № ***** с ответното
застрахователно дружество. Твърди се, че във връзка с ПТП-то на
водача е съставен АУАН № 0737496 от 05.06.2019 г. за констатирано
извършено административно нарушение по ЗДвП.
Ш. сочи, че се е возела на задната седалка зад пътника до водача
1
и в резултат на ПТП-то е получила контузия на главата и травма на
шията. Във връзка с тези травми е имала болничен престой в „МБАЛ“
гр. Разлог, Хирургично отделение от 05.06.2019г. до 07.06. 2019 г.
Сочи, че е била приета със симптоматика загуба на съзнание,
невъзможност да стои права, палпаторна болка в окосмената част на
глава, болки в дясната страна на шията, нестабилна походка и стоеж.
Твърди, че след изписване от болничното заведение е
продължила медикаментозно лечение и е била неработоспособна,
което е довело до продължителен отпуск по болест за срок от шест
месеца.
Ищцата сочи, че възстановителният й период от травмите е
протекъл бавно, с множество неразположения, като хронично
посттравматично главоболие, констатирано увреждане на шийните
коренчета, световъртеж и други разстройства на вегетативната нервна
система, усещане за изтръпване и слабост в двете ръце и левия крак,
нестабилна походка и загуба на равновесие. Твърди, че в резултат на
тези физически неразположения е била в невъзможност да се
обслужва сама, било е необходимо съдействието на близките й, за да
се придвижва. През този период същата е посещавала различни
лекари, приемала е медикаменти и не е била способна да работи.
Ищцата сочи, че изживяванията, свързани с ПТП-то са се
отразили на психиката й и на начина й на живот. Сочи, че не може да
води пълноценен живот, както преди ПТП-то, тъй като е намалила
социалните контакти, не може да се движи свободно, станала е
затворена и изпитва постоянно чувство на страх и безпокойство.
Изложено е фактическо твърдение, че е предявила писмено
застрахователна претенция към ответното дружество с молба от
22.07.2019 г. и до момента застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение.
В отговора на ответното дружество се излагат възражения срещу
2
всички твърдени факти от ищцата, като се оспорва механизмът на
ПТП с твърдение, че същият не е изяснен, сочи се, че не е установено
противоправно и виновно поведение от водача на МПС-то, причинило
процесното ПТП. Твърди се, че ищцата не е претърпяла
неимуществени вреди под формата на травми, болки и страдания.
Формулирано е възражение за съпричиняване от ищцата Ш.,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан като обезопасяващо
средство.
Изложено е възражение за прекомерност на претенцията, тъй
като същата не е съобразена с критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
Изложено е възражение за недължимост на законна лихва върху
претендираното обезщетение от сочената от ищцата начална дата, а се
твърди, че същото обезщетение следва да се определи съобразно
регламента на чл. 497 от КЗ.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника е с
правно основание чл. 51 от ЗЗД, а за периода на дължимата лихва за
забава е с правно основание чл. 429, ал.3 от КЗ.
Към доказателствения материал е приобщено заключението на
комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза.
След анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност,
Благоевградският окръжен съд прие за установен от фактическа
страна следното :
Видно е от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№9/2019г., съставен непосредствено след инцидента и на мястото на
същия от инспектор в РУ на МВР – Разлог, че е причинено ПТП от
водача М.Ш. с лек автомобил с рег. №*****, марка „Пежо“, модел
207. Констатирано е, че автомобилът е собственост на Стефан Ш. и за
него има сключена застраховка „ГО“ в „З.А.Д.Е.“ АД с валидност от
07.03.2019г. до 06.03.2020г. Последното обстоятелство не се оспорва
3
от ответното дружество, поради което следва да се приеме за
доказано.
На водачът М.Ш. е бил съставен акт за установяване на АН, а
въз основа на него е било издадено НП №19-0331-000550 от
14.06.2019., с което е санкциониран с наказание глоба за това, че не е
избрал скорост на движение, съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Ищцата, чрез упълномощен адвокат, е отправила до З.“ АД
искане да й се изплати застрахователно обезщетение за претърпени
болки и страдания в размер на 75 000лв., ведно със законна лихва от
датата на вредоносното събитие. В писмената си застрахователна
претенция е описала кога, къде и при какви обстоятелства е
реализирано ПТП – то, какви физически наранявания е получила от
него и какви болки и страдания е изживяло от причинените
травматични увреждания.
На претенцията застрахователят е отговорил с уведомителни
писма, с които е искал представяне на доказателства за ПТП – то и
вредите, а с последното с рег. №10324/5/27.05.2020г. е отговорил, че
застрахователно-експертната му комисия е определила да й бъде
изплатено обезщетение в размер на 5 000лв. В делото няма твърдения
и доказателства тази сума да е била изплатена от ответното дружество
на Ш..
Като свидетели са разпитани съпругът и братът на ищцата, които
имат ежедневен контакт с нея и лични възприятия за ПТП- то и за
състоянието й след него. Първият – свид. С.Ш., твърди че веднага
след инцидента съпругата му е била настанена за лечение в болница за
три дни. След това е била изписана за домашно лечение и е била с
поставена шина на врата почти четири месеца. Твърди, че на Ш. й
правят вливания на лекарства със системи два пъти в месеца, както и
4
инжекции през няколко дни, но не знае какви са тези лекарствата.
Свидетелят разказва, че той е пътувал в катастрофиралата кола и
е установил контакт със съпругата си веднага сле ПТП – то, като е
разговаряла както с него, така и с екипа от Спешна помощ, който е
дошъл на място. Жената сама е обяснила как се чувства и какво я
боли.
Сочи, че инцидентът е променил поведението и битието на Ш.,
защото вече я е страх да се вози в кола, не излиза с приятели, не ходи
на гости или в кафенета, а също така е сменила трудовата си
длъжност, за да работи по – лека работа.
Свидетелят твърди, че ищцата има постоянен световъртеж,
повръщала е четири месеца след инцидента и изпитва почти
постоянно болка във врата. Тези показания противоречат на изводите
на медицинската експертиза, поради което съдът не им дава вяра.
В показанията на свид. Шольов се излагат същите фактически
твърдения, поради което съдът счита, че не следва да ги повтаря.
От заключението на КСАТМЕ се установява следният
механизъм на ПТП – то :
На 05.06.2019г. водачът М.Ш. е управлявал лек автомобил П. с
ДК№ **** по второстепенен път II-19 в посоката от гр. Разлог към гр.
Симитли, при светло и ясно време по суха асфалтова настилка. В
автомобила на предната дясна седалка е пътувал Стефан Ш., а на
задната седалка се е возила Ф.Ш.. Около 13.30 часа л.а. ПЕЖО се е
+000
намирал в района на местността „Предела“ и преди 26 километър,
в участъка на пътя представляващ дълга права отсечка с насрещен
наклон, а върху асфалтовата настилка (по данни на свидетеля Ш.) в
близост до банкета към насрещната лента е имало ивица от
повърхностно насипан пясък. Това е бил момента, в които водачът Ш.
е предприел изпреварване на попътно и по - бавно движещ се пред
него автомобил със скорост, която е била не по-малка от 96,3 км/ч.
5
След отклонението на автомобила в посока наляво и навлизането му в
насрещната лента, предната лява гума на л.а. ПЕЖО е достиганала до
ивицата пясък, при което водачът рязко е отклонил управляващите
предни колела надясно за коригираща траекторията маневра на
автомобила.
Според вещото лице, след рязкото отклоняване на предните
управляемите колела, които освен управляеми са и теглителни за л.а.
ПЕЖО, и са били значително натоварени при движението на
автомобила в режим на изпреварване, попадането на предната лява
гума върху пясъка, технически е довело до свободното превъртане на
предната лява гумата. В резултат на превъртането на гумата,
сцеплението й е достигнало до нула, което е довело до загуба на
напречна устойчивост в предният мост и до странично занасяне на л.а.
ПЕЖО в посока наляво към банкета. Вследствие от страничното
занасяне, л.а. ПЕЖО се е отклонил в посока наляво, което е било
съчетано със започналото страничното завъртане по посока на
часовниковата стрелка на купето и навлизане на автомобила в
участъка с денивелация в терена от банкета. Освен въртенето на
автомобила в хоризонтална равнина, поради денивелация на терена
веднага е настъпило и странично завъртане на купето около
надлъжната ос.
Експертът е категоричен, че при продължилото движение на
автомобила по наклона, купето бързо се е обърнало странично,
преминало е върху тавана и така обърнат л.а. ПЕЖО се е плъзнал по
него като е достигнал до стъблото на дърво, като силно се ударил в
него. Вследствие от удара в стъблото, под действието на силата на
тежестта, е последвало отдалечаване (отскачане) на автомобила и
установяването му неподвижно в крайното му положение.
Експертът счита, че от техническа гледна точка причината за
настъпването на ПТП е била предприетото изпреварване от водача Ш.
в участък от пътя със значителен насрещен наклон, което го е
6
принудило да увеличи скоростта на минимум 96,3 км/ч. При това
изпреварване, загубата на сцепление на левите гуми, при рязкото
отклоняване на управлямите колела, е довело до неконтролирано
странично занасяне на автомобила и навлизането му в банкета.
Относно наличната хоризонтална маркировка в участъка на
удара и района на ПТП е констатирал, че в участъка между двата завоя
няма поставени знаци, указващи на водачите ограничения на
скоростта, към датата на ПТП.
При изсушването му в открито с.з. вещото лице разяснява, че в
участъка на ПТП разрешената скорост е била до 90 км/ч, а водачът се
е движил минимум с 96,3 км/ч. Заедно с това, ако го е нямал пясъка
върху пътното платно, за който твърди свид. Ш., скоростта на
автомобила е щяла да бъде много по-висока, защото пясъкът оказва
съпротивление на гумите. Експертът счита, че водачът не се е
съобразил с наличието на пясък на пътното платно при извършване на
маневрата „изпреварване“, тъй като не е трябвало да изпреварва в този
участък. В случая изпреварването е реализирано в участък с много
голям насрещен наклон и скоростта му е трябвало да бъде много по-
висока, за да изпревари движещ се пред него автомобил, който се
движил поне със 70-80 км/ч.
Вещото лице инж. Н. сочи, че процесният лек автомобил
заводски е проектиран и оборудван лентови предпазни инерционни
колани, които след задействане от опън, се блокират от инерционни
спирачки за седалката на водача и за всяка от седалките за пътниците.
При извод, че от техническа гледна точка пътничката Ш., преди
загубата на страннична устойчивост на л.а. ПЕЖО и удара на
автомобила в дървото, е била без правилно поставен предпазен колан.
Това е така защото, по тялото на Ф. С. Ш. не са били описани никакви
видими травматични увреждания, включително и такива, които са
характерни и се получават при поставен предпазен колан по време на
ПТП.
7
В с.з. при разпита му вещото лице инж. Н. пояснява, че в
автомобила има заводски монтирани предпазни колани и за
пътниците, не само за шофьора. Ако това, което свидетелите са
казали, че автомобилът е бил останал по таван и пострадалата е била с
поставен предпазен колан, дори и с тежестта на тялото си тя не може
да го откачи, за да се получи травмата на главата. Сочи, че задната
седалка е изключително тясна на този автомобил и пътничката е била
почти фиксирана и без колан на мястото на седене.
Вещото лице съдебен лекар, участвал в състава на комплексната
експертиза заключава, че в медицинските документи е отразено, че от
извършените прегледи първоначално е било установено натъртване на
меките тъкани на главата — контузия на главата и мозъчно сътресение
(комоцио церебри). Във връзка с появили се по-късно оплаквания от
болки в областта на шията, повече в дясно, световъртеж от централен
произход, хронично постравматично главоболие е било определено,
че се касае за навяхване на гръбначния стълб в шийния отдел и
увреждания на коренчета на нерви шийния отдел.
Експертът сочи, че черепномозъчната травма — контузия на
меките тъкани на главата и мозъчно сътресение без сигурни данни за
загуба на съзнание са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Посоченото в медицинските документи навяхване на гръбначния
стълб в шийния отдел й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а уврежданията на коренчетата на нерви
в шийния отдел, установени от преглед при лекар невролог са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертът е констатирал, че за мозъчното сътресение е било
проведено тридневно болнично лечение, през което време е проведено
медикаментозно лечение с пирамем, аналгини и вливания с водно-
солеви разтвори, а след изписването й от лечебното заведение няма
данни да е проведено лечение.
8
Установил е също, че на ищцата са издадени три болнични
листове за временна нетрудоспособност общо за шестдесет (3x20) дни
при свободен режим, като няма данни през този период да е
провеждано лечение. В последствие във връзка с оплаквания от
световъртеж, изтръпване на крайниците и силно главоболие е
провеждано медикаментозно лечение в домашни условия и издавани
болнични листове общо още за 44 дни.
Според експерта, получените травматични увреждания, както и
субективните оплаквания свързани с тях ще оздравеят, като е
възможно и пълно възстановяване за около 3,5 месеца, което личи от
липсата на видими, обективно установени морфологични увреждания
във връзка с черепномозъчната и гръбначна травми. Прави извод, че
установените травматични увреждания съчетано, едновременно удар в
областта на главата и навяхване на гръбначния стълб е възможно да се
получат при преобръщане на автомобила на едната му страна и/или по
таван, както и от страничен удар, ако е удара е бил с невисока скорост
и от дясната страна на автомобила, т.е. от страната, от която се е
возила пострадалата пътничка.
При изслушването му в с.з. експертът пояснява, че установените
травматични увреждания от ПТП не предполагат описания от
свидетелите дълъг възстановителен период. Касае се за мозъчно
сътресение без сигурни данни за загуба на съзнание. Факта, че
пострадалата е разговаряла със съпруга си веднага след ПТП
категорично сочи, че няма загуба на съзнание. Освен това в
медицинската документация, като външни травматични увреждания
се сочи единствено болка при опипване в окосмената частна главата,
без да е локализирана коя част на главата. Освен това се сочи и болка
при опипване в областта на шията, по-силно изразено в дясно, но не е
описано реакцията на мускулатурата, която в тези случаи да се
втвърдява-ригидност, което е на практика неволева реакция за
обездвижване на шийния раздел. Сочи, че ако е налице такова
9
втвърдяване на мускулатурата, това означава, че има травма в
областта на шията, заради особеностите на гръбначния стълб в тази
част. Когато е засегната шията, реакцията на организма е да
обездвижи тази част, като се поучава тази мускулна регидност там.
Травмите на шийния раздел на гръбначния стълб, според
категоричното становище на вещото лице, се диагностицират с
рентгеново изследване и компютърно томографско изследване, като
при ищцата обективно не е било установено нищо такова.
Експертът заключава, че от обективните данни не може да каже,
че има констатирано навяхване на гръбначния стълб, както и причина
за физиологични реакции, като повръщане. Това може да го има и при
по-леки мозъчни сътресения, дори да не е имало загуба на съзнание и
да възникнат по-късни усложнения, но гаденето не е от тях. Гаденето
и повръщането часове и дни след травмата, а в случая и месеци не се
дължи на мозъчна травма. При мозъчно сътресение мозъчна травма
повръщането е еднократно или двукратно скоро след травмата. Тези
симптоми, които се сочат са симптоми по-скоро на миниероподобно
заболяване, което не е с произход ПТП-то.
Увреждането на коренчетата на нерви в шийния отдел може да се
дължи на ПТП, но трябва да има разместване на прешлените на
гръбначния стълб до степен, която да притиска тези коренчета. Няма
обективирано разместване на прешлените, което да е установено с
компютърна томография или с рентгенова снимка. Може да ги има, но
е трудно да се направи причинно-следствена връзка между
оплакванията и ПТП-то.
Медицинските свидетелства и епикризи, приети като писмени
доказателства в делото, не следва да бъдат обсъждани самостоятелно
от съда, тъй като са анализирани от експерта, изпълнил медицинската
част от експертизата.
От изложената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
10
По иска за неимуществени вреди :
Правната квалификация на предявения иск против
Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг Живот и Здраве"
АД е чл. 432 ал.1, вр. с чл. 429 , ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и
чл. 45 от ЗЗД.
По силата на първата норма, увредено от пътно- транспортно
произшествие лице може да претендира обезщетяване на
претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият
от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В настоящият казус се установи безспорно извършването на
деянието от М. Ст. Ш., който при управлението на лек автомобил "П."
с рег. №***** на 05.06.2019г. е причинил ПТП, тъй като се е движел
със скорост около 96, 3км/ч, т.е. по – висока от разрешената в пътния
участък по път II – 19 в посока от гр. Разлог за местността „Предел“,
която не е била съобразена с характера и интензивността на
движението и с условията на пътното платно. За доказването му е
приобщено и обсъдено във фактическата обстановка заключение на
вещо лице, изготвило автотехническа експертиза, който е категоричен,
че непосредствената причина за настъпването на инцидента от
техническа страна е била предприетото изпреварване от водача Ш. в
участък от пътя със значителен насрещен наклон, което го е
принудило да увеличи скоростта на минимум 96,3 км/ч. При това
изпреварване, загубата на сцепление на левите гуми, при рязкото
отклоняване на управлямите колела, е довело до неконтролирано
странично занасяне на автомобила и навлизането му в банкета, а след
11
това и страничен удар в дърво.
Изложените фактически констатации се потвърждават от
писмените доказателства. В делото липсват твърдения и доказателства
за друг механизъм и/или препоставки(като лоша видимостта или
техническа повреда) за настъпване на ПТП. Ето защо възраженията на
ответника за недоказаност на механизма на ПТП са необосновани.
Заедно с изложеното, съдът счита, че така описаното деяние на
водача на застрахования автомобил има белега противоправност,
защото нарушава чл. 20, ал.2 от ЗДвП, който изисква от водачите при
избиране скоростта на движение, да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Категорично в случая се установи, че водачът Шейгов се е движел със
скорост, която не му е позволила да извърши маневрата изпреварване,
а в същото време не е била съобразена с условията на пътното платно
и съвкупността от скорост и условия на платното е довела до загуба на
контрол върху автомобила и невъзможност да спре пред
препядствието.
В казуса е установена и вината на деликвента под формата на
непредпазливост, тъй като за нея е установена оборима презумпция в
чл. 45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на
противното. От ангажираните доказателства не може да се направи
извод, че презумпцията е оборена.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства го
установяват, че автомобилът управляван от причинителят на
непозволеното увреждане е имал действаща към момента на ПТП - то
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество.
Поради това, застрахователното дружество, с което е сключен
договорът за застраховка "Гражданска отговорност", следва да
12
репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди
предявяване на съдебната претенция, ищцата е заявила писмена такава
пред застрахователя. Изложеното прави съдебното производство
допустимо.
Според съда доказателствата в делото установяват категорично
единствено причиненото телесно увреждане на Ф.Ш. мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, както и палпаторна болка в
областта на окосмената част на главата и на шията.
Както подробно обясни вещото лице съдебен лекар, ищцата е
разговаряла веднага след ПТП – то със съпруга си, докато още е била
в автомобила и с лекарския екип на мястото на инцидента, което
категорично сочи, че няма загуба на съзнание.
Заедно с това, заключава, че от анализа на медицинската
документация, като външни травми са описани само болка при
опипване в областта на окосмената част на главата и областт на шаята,
по – силно изразена в дясно, без да е описана реакция на
мусукулатурата на шията, която реакция е медицински показател за
травма в областта на шията. Нещо повече, липсват ренгеново и/или
томографско изследване на шийния дял на гръбначния стълб, от които
да може да се правят констатации за увреждане на коренчетата на
нерви в шийния дял на гръбначния стълб.
Поради това съдът намира за необосновани констатациите в
медицински документи в делото за наличието на такова увреждане на
коренчета на нерви, причинено от процесното ПТП. Вещото лице е
категорично, че такава причинно – следствена връзка не може да се
изведе от доказателствата.
Експертът съдебен лекар напълно отрича показанията на свид.
Ш., който следва да се отбележи, че е пряко заинтересован от изхода
13
на делото, което прави твърденията му необективни, че Ф.Ш. в
резултат на ПТП – то е повръщала дни, седмици и месеци и е
получила световъртеж и главоболие. Вещото лице приема, че няма
физическа травма от инцидента, която да причини такова състояние на
ищцата. Същото според него прилича на миниероподобно състояние,
което обаче, не е в причинно – следствена връзка с ПТП – то.
Доказаните в делото физически травми - мозъчно сътресение и
палпаторна болка в областта на главата и на шията, са причинили на
ищцата болки в момента на причиняването им, и няколко дни след
ПТП – то, за което свидетелства и краткия й болничен престой от три
дни. На същата не са правени никакви медицински манипулации
и/или операции. Липсват обективни данни и изводи на вещото
съдебен лекар, че в резултат от травмите, причинени от ПТП – то тя е
имала нужда от помощ при обслужване и придвижване. Екпертът е
категоричен, че няма данни да е провеждала някакво лечение след
изписването й от болницата.
Съдът приема, че продължителният период на ползване на
отпуск по болест не се е дължал на обективни причини, а на
субективно представяне на физическото състояние на Ш. от самата
нея пред консултиралите я лекари.
Следва да се отчете, че ищцата е имала негативни емоционални
изживявания, защото е получила страх от предвижване с автомобил,
както и ограничение на социалните й контакти. Изложените
обстоятелства също следва да се определят като вреди,
непосредствено причинени и свързани с процесното ПТП.
Спорен в делото е въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението, в контекста на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
14
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства
около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Претенцията на ищцата за вредите, причинени от процесното
ПТП е в размер на 55 000 лв., но предявени като частичен иск от
сумата от 75 000лв., на която тя оценява същите. Съдът намира, че за
доказаните в казуса такива справедливото обезщетение е 24 000лв.
При определянето на размера на обезщетението, съдът отчита и
обстоятелството, че увреждането не е било тежко, тъй като е
причинено само мозъчно сътресение, без трайни последствия за
ищцата, същото не е застрашавало живота й и към момента няма
медицинска причина тя да не е възстановена от травмата. Заедно с
това, установените болки в областта на шията и главата при опипване
са били без трайни последици за здравословното й състояние. Всички
други субективни оплаквания и състояния, наведени от ищцата не се
дължат на травматични увреждания от ПТП – то.
Заедно с това, макар че е изпитвала страх да се вози в автомобил,
ищцата ходи на работа ежедневно с автобус, което показва, че няма
трайни и значими психически травми.
На следващо място, към момента на причиняване на
неимуществените вреди, икономическите показатели в страната
15
определят горната сума като справедлив материален еквивалент на
претърпените от Ш. болки и страдания. Обезщетение над сумата от
24 000лв., определено въз основа на установените в делото факти и
обстоятелства противоречи на разбирането за справедливост и води до
неоснователно обогатяване на ищцата, което е недопустимо.
След изложеното следва да се отговори на възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, осъществено от пострадала, тъй
като е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.
Вещите лица, изпълнили КСАТМЕ правят категоричен извод, че
липсват обективни данни Ш. да е пътувала с поставен предпазен
колан в момента на ПТП-то. Заедно с това сочат, че поради
характеристиките на мястото, на което е била позиционирана в
автомобила, тя е била почти фиксирана към седалката и без
поставения колан, но липсата му е приничила удара в областта на
главата. Последният е в причинна връзка с най – тежката травма -
мозъчното сътресение, поради което съдът приема, че
съпричиняването от нейна страна следва да редуцира дължимото й
обезщетение до 18 000лв.
Над горната сума искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за мораторна лихва :
Като законна последица от частичната основателност на главния
иск и доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде
присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съдът
счита, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ за доброволно изплащане на
застрахователното обезщетение след предявяване на писмената
претенция от пострадалото лице, т.е. от 22.10.2019г. Същата се дължи
до окончателното изплащане на обезщетението.
Разноските :
16
Върху уважената цена на иска и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
БлОС държавна такса в размер на 720лв.
На осн. чл. 38, ал.2 и ал.1, т.2 във вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. на
адв. М.Б. - член на АК - Пловдив, като пълномощник на ищцата Ф.Ш.,
следва да бъде определено възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска, което следва да се заплати от ответника, в размер на 1
070лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената
част от иска ищцата следва да заплати на ответното дружество
разноски за производството в размер на 669, 36лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., бул.“Х.К.“ №43, представлявано от Д.Д., Р.Б.,
Й.Ц. и Е.И. да заплати на Ф. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в с. К.,
община Б., област Благоевград сума в размер на 18 000(осемнадесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства, вследствие на полученото телесно увреждане при ПТП на
05.06.2019 г., ведно със законната лихва от 22.10.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата
от 18 000 лв. до претендирания размер от 55 000 лв., предявен като
частичен иск от 75 000лв. и искът за законна лихва за периода от
05.06.2019 г. до 22.10.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., бул.“Х.К.“ №43, представлявано от Д.Д., Р.Б.,
Й.Ц. и Е.И. да заплати на адв. М.Б. - член на АК - Пловдив адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в
17
размер на 1 070 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в с. К., община Б.,
област Благоевград да заплати на З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: град С., бул.“Х.К.“ №43, представлявано от Д.Д.,
Р.Б., Й.Ц. и Е.И. направените по делото разноски в размер на 669,
36лв, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., бул.“Х.К.“ №43, представлявано от Д.Д., Р.Б.,
Й.Ц. и Е.И. да заплати по сметка на Благоевградския окръжен съд,
сумата от 720 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Софийския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18