РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. Варна, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200984 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Б. ИВ. Л., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №5090256, издаден от
ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на превозното средство „Шкода Суперб",
peг.№В0728РК, е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде
отменен. Твърди, че в нарушение на чл.189, ал.4 ЗДвП, управляваното от него на 12.07.2021
г. е заснето в присъствие на контролен орган (полицейски служител), с което е създадена
предпоставка за въздействие върху измерването, регистрирането и записа на нарушението,
установено чрез мобилна камера. Твърди също, че издаване на електронен фиш следва да се
прилага само в случаите, при които съответните технически средства са предварително
позиционирани с предварителни обозначения за съществуването им и работят на
автоматичен режим, неналагащ обслужване от контролен орган. Изтъква, че ЕФ не отговаря
на изискванията на закона и не представлява годен административен акт, с който могат да се
налагат наказания, не съдържа данни за издателя си и прави невъзможна преценката дали
административно-наказващият орган попада сред лимитативно изброените в чл.47 ЗАНН
лица. Твърди също, че не се установява, дали е приспаднат толеранс от 3 км/ч при засичане
на скоростта с техническо средство, че не е установено наличие на обозначителен знак Е24
за въведено видеонаблюдение преди мястото, на което е позициониран радара, не отразено
основанието за наличие на посоченото ограничение на скоростта.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
1
На 12.07.2021 г. в 10.25 ч., в гр. Варна, по бул „Княз Борис I“ до автобусна
спирка „Акациите“, посока к.к. „Златни пясъци“, л. а. "Шкода Суперб", рег.№В0728РК,
собственост на въззивника Б. Л., бил управляван от същия със скорост 82 км/ч при въведено
общо ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения Cordon M2, ID номер MD1194 и за същото на въззивника
бил издаден процесния електронен фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – ЕФ серия К №5090256 от 12.07.2021
г., разпечатка от ел. система на Сектор „Пътна полиция“ Варна, снимков материал, протокол
рег.№819р-19983 от 12.07.2021 г., справка в централна база за рег. номер В0728РК,
протокол за проверка №7-С-ИСИС от 17.02.201 г., писмо АУ-000023 №33913 от 09.07.2018
г., ръководство за работа на потребителите със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение Cordon-M2.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Видно от материалите по АНП – разпечатка от АИС АНД, в информационната
система на МВР е отразено, че ЕФ е връчен на въззивника на 07.03.2022 г., спрямо която
дата, процесната жалба рег.№819000-10686 от 09.03.2022 г. е предявена в
законоустановения срок.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е
наложил законосъобразно наказание. Мястото на нарушението също е ясно конкретизирано
и следователно в тази връзка не е допусната неяснота, която да е накърнила процесуалните
права на санкционираното лице или да е довела до съмнение дали посоченото място се
намира в пределите на града. Поради това не е необходимо назначаването на техническа
експертиза за установяване на точното местоположение по координатни данни, поискано в
жалбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за
издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата
на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за
разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на
дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва
да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
2
нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е
посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област
Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника
в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на
процесното административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство тип Cordon M2, което представлява мобилна видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Доколкото в ЕФ е
посочено, че важащо за съответния участък в населеното място е общовалидното
ограничение по чл.21, ал.1 ЗДвП, отправеното от въззивника възражение за липса на
отразяване в ЕФ за наличие на ограничаващ скоростта знак, е ирелевантно.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014
г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП),
същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г.,
изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова –
ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод,
че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение - 12.07.2021 г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството,
че във фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера,
както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не
са задължителни реквизити на ЕФ.
3
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол №7-С-
ИСИС от 17.02.2021 г. от проверка на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч (видно от
приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е
+/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 82 км/ч, след приспадане на
допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в
жалбата.
Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал
приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съдът намира, че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак
Е24 преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства и системи, а ал.1 от същата разпоредба член изискваше оповестяване
на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване
(изискване на чл.7, ал.1 – отм. от Наредбата). Тези две разпоредби на Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. са отменени с ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за
оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 ЗДвП,
също е отменено с ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Поради горното към датата на
визираното в ЕФ нарушение - 22.03.2019 г. контролните органи не са имали задължение
предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид
изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от
наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188
ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой
е действителният негов извършител, респективно – ползвател на превозното средство. В
случая собственик на процесния автомобил е именно въззивника (видно от приложената
Справка за регистрацията на МПС), на когото правилно е издаден процесния електронен
фиш и който не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на
посочената дата.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради
което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с
цитираната норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е
посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл.182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 32 км/ч, допуснато в населено място,
правилно размера 400.00 лв на наложената глоба е определен в съответствие с фиксираната
стойност в чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.
4
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод
за маловажност на случая.
При тези фактически и правни констатации, съдът счита процесното
нарушение за безспорно доказано и правилно установено, поради което оспореният ЕФ
следва да бъде потвърден като е законосъобразен.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на
първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди
съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №5090256, издаден от ОД МВР
Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на Б. ИВ. Л., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер 400.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9
ЗАНН.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Л., ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Варна, сумата
80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5