№ 4170
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110107275 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ **** от 20 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 7275 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26566/14.02.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 35696/24.02.2022г. на СРС и Молба, вх. №
192401/15.09.2022г. на СРС, подадена от Д. И. И. срещу С. Г. И..
Ищецът Д. И. И. чрез адв. И. Р. – АК-София, е предявил срещу
ответника С. Г. И. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева,
платена от ищеца на ответника на 01.06.2020г. без основание, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /14.02.2022г./ до
окончателното ú изплащане, както и сумата от 173,07 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 01.06.2020г.-13.02.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът бил адвокат. Във връзка с получени от
ищеца заплахи и натиск да предостави парична сума на дружество, в което
бил инвестирал, ищецът се свързал с адв. С. И. за консултация, като на
01.06.2020г. му превел по банков път за хонорар сумата от 1000,00 лева. За
нея в последствие бил подписан и договор за правна помощ и съдействие №
**********/18.06.2020г. При среща било договорено изготвяне, подписване и
депозиране в Софийския районен съд на заявления по чл. 410 ГПК срещу
съответни търговски дружества. На 01.07.2020г. адв. И. предал на клиента си
книжа, които той сам трябвало от своя страна да подаде в съответни
институции, като му заявил, че следва да доплати още 2700,00 лева за
държавни такси по пет заповедни производства, както и за адвокатски
хонорари. Ищецът взел такава сума на заем и я изплатил на ответника, като се
подписал на празни бланки на адвокатски договори, копия от които щели да
му бъдат дадени по-късно. На 06.07.2020г. ищецът предал на адв. И. още
5000,00 лева за адвокатски хонорар, тъй като ответникът му заявил, че е
получил заплахи и се страхува. Адв. И. не се явил заедно с ищеца за даване на
сведения по подадена пред СДВР жалба. При извършена справка в СРС
установил, че няма образувани от него заповедни производства. При справка
в САК се разбрало, че адв. И. е с наложено дисциплинарно наказание
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за периода от
21.02.2020г. до 21.11.2020г. Ищецът сигнализирал САК, като на адв. И. било
наложено дисциплинарно наказание и бил лишен от права за срок от 12
месеца. Подадена била и жалба до СДВР. Ищецът сочи, че при сключването
на процесния договор от 18.06.2020г. ответникът бил в невъзможност да го
изпълни, тъй като бил с отнети права. Налице била изначална невъзможност
за изпълнение, а ищецът бил подведен от ответника, че е правоспособен
адвокат. Затова сумата от 1000,00 лева била платена без основание и
подлежала на връщане. При условията на евентуалност, ако искът по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен, то се предявява такъв за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ако и той бъде отхвърлен, при условията
на евентуалност се предявява иск по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 27 и
чл. 34 ЗЗД за унищожаване на Договор за правна защита и съдействие №
**********/18.06.2020г., сключен между Д. И. И. и С. Г. И. като унищожаем
поради осъществена от С. Г. И. измама и въвеждане в заблуждение на ищеца
2
Д. И., като се иска ответникът да бъде осъден да върне платената по договора
сума от 1000,00 лева. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не се явява или се явява лично, като се представлява от адв. Р..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
68085/13.03.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Г. И. е подал Отговор, вх.
№ 143896/11.07.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорват се фактическите твърдения и
правните изводи, направени в исковата молба, като същите не отговаряли на
действителните договорки и споразумения между страните. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответникът не се явява или се явява
лично. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
състезания. В предоставения за това десетдневен срок не са депозирани
писмени бележки.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на
ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
описаното в исковата молба плащане. Ответникът следва да установи, че за
него е налице основание да задържи внесената сума. По иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е ответникът е
получил без основание парична престация в определен размер, размера на
сумата, която е отишла в негова полза, размерът на сумата, с която е обеднял
ищецът, както и връзката между обедняването и обогатяването. В тежест на
ответника е да установи наличие на основание да получи и задържи
процесните суми. По иска с правно основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 и
чл. 27 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен посоченият от него
договор, по който ищецът и ответникът са страни, както и наличието на
измама и въвеждане в заблуждение на ищеца от ответника и плащането на
процесната сума поради измамата/въвеждането в заблуждение. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест е за ищеца,
който следва да установи наличието на неплатено на падежа парично
задължение и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка
от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие (по делото е налице
сравнително четливо такова - л. 281-гръб) на 18.06.2020г. между Д. И. И.
(клиент) и С. Г. И. (адвокат) е сключен Договор № **********/18.06.2020г. за
3
правна защита и съдействие, по силата на който клиентът възлага на адвоката
осъществяването на правна защита и съдействие, изразяващи се в правни
консултации, изготвяне на документи, включително до правораздавателните
органи, за извършена спрямо клиента измама, както и подаването им.
Уговорен е хонорар от 1000,00 лева, платим по банков път по сметка на
адвоката в "ОББ" АД. Видно от представеното на л. 20 авизо, на 01.06.2020г.
по сметка на С. Г. И. в "ОББ" - кл. Централен е преведена сумата от 1000,00
лева, като основание на плащането е посочено "адвокатски услуги". На
18.06.2020г. Д. И. е дал на адв. С. И. пълномощно да го представлява,
попълнено на бланка от кочан на АК-София. И договорът, и пълномощното,
са подписани и от клиента И. и от адвокат И.. Липсва правна пречка и не
противоречи на житейската логика възможността дължимата по договора
сума да бъде платена авансово /реално преди подписването му от страните/,
както е сторено в конкретния случай. Видно от разпечатката от електронна
поща на л. 343 от делото, номерът на банковата сметка е предоставена от
ответника на ищеца още на 29.05.2020г.
По делото като свидетел е разпитан И.А.. Показанията му съдът, като
прецени същите внимателно, включително съобразно обстоятелствата по чл.
172 ГПК, кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са
дадени целенасочено пристрастно. А. е приятел на ищеца, като преди време е
бил негов работодател. Знае кой е ответникът и го посочва в съдебната зала
като адвокат. Сочи, че преди време ищецът купувал някакви неща и го
излъгали /свидетелят уточнява, че не знае точно какво, ставало дума за
някакви акции или нещо подобно/. В тази връзка имал проблеми и му бил
необходим адвокат. Многократно возил ищеца до София. Присъствал на
среща между ищеца и адв. И. в пицария в град София. На нея адвокат И.
обяснил, че много трудно било да се осъдят измамилите Д. хора, тъй като
били много мощни и страшни, но само той можел да свърши това, щяло да е
мудно и скъпо, можело и някой да му направи нещо. Давал големи обещания.
Свидетелят е возил ищеца да дава пари и на ръка на същия адвокат. Разказвал
му, че постоянно го кара да подава документи и други неща, но не върши
нещо конкретно, а само иска пари. Ходили да подадат книжа и в
Министерския съвет - вътре влязъл само Д., а свидетелят чакал в автомобила.
Тъй като поведението на адвоката го съмнявало, свидетелят проверил и
установил, че той е със спрени права.
Видно от представеното заверено копие, с Решение от 16.12.2019г. по
д.д. № 315/2019г. на Дисциплинарния съд при Софийската адвокатска
колегия адв. С. Г. И. е признат за виновен в това, че не е изпълнил
задълженията си по чл. 49, ал. 1 ЗАдв за заплащане на дължими вноски към
АК-София за периода 01.07.2019г.-30.09.2019г., поради което му е наложено
наказание по чл. 133, ал. 1 т. 4 ЗАдв, а именно - лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от девет месеца, като следва да
заплати на АК-София и разноски в размер на 25,00 лева. Съгласно писмо, вх.
№ 230391/27.10.2022г. на СРС, от АК-София, на адв. И. не е изпращано
самото решение. В хода на производството до него са изпращани писма,
върнали се като непотърсени, поради което адв. И. е уведомен за
производството по реда на чл. 139, ал. 2 ЗАдв с поставяне на уведомления.
4
Съобщение за решението е публикувано в ДВ, бр. 15 от 21.02.2020г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗАдв упражняването на адвокатската професия е
дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите
лица. Според чл. 24, ал. 1 ЗАдв упражняването на адвокатска професия
включва устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото,
изготвяне на книжа, свързани с възложената от клиента работа,
представителство и защита правата и интересите пред органите на съдебната
власт, администрацията и физическите и юридически лица. Съгласно чл. 133,
ал. 1, т. 3 и 4 ЗАдв за извършено от адвокат дисциплинарно нарушение може
да му бъде наложено наказание лишаване от право да упражнява адвокатска
професия за срок от 3 до 18 месеца, а при повторно нарушение - до 5 години.
ЗАдв не предвижда специална процедура за уведомяване на адвокатите
за постановеното по дисциплинарното производство решение, като чл. 139,
ал. 6 ЗАдв препраща по неуредените въпроси към НПК. Съгласно чл. 140, ал.
1 и ал. 2 ЗАдв, аналогично на чл. 310 НПК, дисциплинарният съд се
произнася с решение, което обявява чрез прочитането му. Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването пред Висшия
дисциплинарен съд. Не е предвидено задължение за съобщаване на страните
на обявения в това заседание акт. След като страната е редовно призована,
включително съобразно чл. 139, ал. 2 ЗАдв, но не се е явила, в нейна тежест е
да установи какво се е случило и при преценка да подаде жалба. По делото
доказателства, че срещу решението на Дисциплинарния съд при САК по д.д.
№ 315/2019г. е подадена жалба или по друг начин същото е атакувано, не бяха
ангажирани. То е обнародвано в Държавен вестник и от датата на
обнародването (р.50199/14.11.2022г.-гр.д.3035/2022г.-ВКС,ІІІг.о.) адв. С. И. е
лишен временно от правото да упражнява адвокатска професия за срок от
девет месеца, т.е. от 21.02.2020г. до 21.11.2020г.
Факт е, че временното лишаване от право да се упражнява адвокатската
професия не отнема на наказаното лице качеството на адвокат, а само го
лишава от правото да я практикува, като в негова тежест остава спазването на
адвокатските задължения, които не са свързани директно с упражняването на
адвокатската професия - да пази тайната на клиента си, да пази книжата си, да
върне получените от клиентите оригинали и др. (така р.5/23.02.2021г.-
гр.д.2820/2020г.-ВКС, ІVг.о.). Естеството на наложеното дисциплинарно
наказание обаче се изразява в пълно ограничение за адвоката за определения
срок да упражнява адвокатската професия, т.е. да осъществява в качеството
си на адвокат всички онези дейности, описани в чл. 24, ал. 1 ЗАдв. Иначе
казано, на временно лишения от права адвокат е забранено да дава
консултации /устни и писмени/, да изготвя книжа във връзка с възложена от
клиенти работа, да осъществява представителство като адвокат. Това означава
също така, че през този период адвокатът не може да бъде страна по договори,
възлагащи извършването на такава работа през времетраене на наказанието
му, в която попадат функции, присъщи на адвокатската професия. Дори и
такива да му бъдат възложени, той не може да ги изпълни, тъй като му е
наложена забрана за това. Дори и ако такъв договор бъде сключен, то той би
бил с изначално невъзможен предмет - адвокатът като такъв не може да
изпълни възложената му работа, тъй като за това съществува непреодолима
5
правна пречка - наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание (арг. ТР
3/2014-2016-ОСГК).
В тази връзка следва да се обърне внимание на това, че, видно от
показанията на св. А., въпреки че е ангажирал адвокатска помощ от страна на
ответника и му е плащал, ищецът Д. И. като цяло сам придвижвал въпросите
си. От друга страна действията на адв. С. И., изразяващи се в сключването на
процесния договор за правна защита и съдействие, са били предмет на
проверка от Дисциплинарния съд на АК-София, който със свое Решение от
16.07.2021г. по д.д. № 115/2021г. е признал адв. С. И. за виновен в това, че за
периода от 01.06.2020г. до 04.09.2020г. с цялостното си поведение във връзка
с поетия ангажимент за защитата и съдействието на Д. И. е накърнил
престижа и достойнството на професията, като в това число е осъществявал
дейност по чл. 24 ЗАдв и е сключил договор за правна защита и съдействие,
след като е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия, за което
му е наложено отново наказание лишаване от право да упражнява адвокатска
дейност, при изрично отбелязване, че адвокатът не е и свършил работата,
която е обещал на своя клиент. Решението е потвърдено от Висшия
дисциплинарен съд с негово решение от 20.10.2021г. по д.д. № 29/2021г.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорите с невъзможен предмет са
нищожни. За нищожност съдът следи служебно. С оглед горните
съображения съдът приема, че Договор № **********/18.06.2020г. за правна
защита и съдействие, сключен между Д. И. И. и С. Г. И. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет. За
нищожността е ирелевантно дали някоя от страните по договора е действала
виновно. Когато договорът е нищожен поради изначално невъзможен
предмет, липсва основание за преминаване на осъществената по него
престация, като същата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
(арг. ПП 1-1979г., т. 1). Поради това и предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД при получено нещо без основание /на
нищожно основание/ ответникът следва да се счита за изпаднал в забава още
към момента на престиране на процесната сума, като не е необходимо да бъде
канен да я върне (така р.985/01.09.2010г.-гр.д.2924/2008г.-ВКС, ІVг.о.).
Изчислена съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен
продукт, за периода 01.06.2020г.-13.02.2022г. дължимата законна лихва за
забава възлиза на 173,07 лева, следователно предявеният за нея иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Изложените съображения са достатъчни за обосноваване
основателността на предявените искове, като аргументите на ответника и
представените от него доказателства не са в състояние да обосноват противен
извод.
Тъй като са уважени първоначално предявените искове, то отпада
необходимостта и задължението за произнасяне по евентуално съединените
такива.
По разноските:
6
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на спора
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Ответникът е
възразил единствено срещу това, че претенцията за разноски е
несвоевременно заявена /което възражение е неоснователно/, но не и срещу
размера на конкретните суми. Доказано е заплащането на претендираните
като разноски 1289,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, от град София, Столична община,
да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, от село Д., община Т., на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000,00 лева, платена от ищеца
на ответника на 01.06.2020г. без основание във връзка с Договор №
**********/18.06.2020г. за правна защита и съдействие /Авизо с УИН
************* от 01.06.2020г на "Банка ДСК" АД/, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /14.02.2022г./ до окончателното ú
изплащане, както и сумата от 173,07 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 01.06.2020г.-13.02.2022г.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, от град София, Столична община,
да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, от село Д., община Т., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1289,00 лева, представляваща разноски по
делото на първа инстанция (гр.д. № 7275/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7