№ 3414
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20251100503305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Мина“ ЕООД, ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. М., срещу решение № 285 от
08.01.2025 г. по гр. дело № 2409/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
81-ви състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за
незаконно и отменено уволнението на В. П. М., ЕГН **********, от „Мина“
ЕООД, ЕИК *********, извършено със заповед от 13.11.2023 г. на управителя
на „Мина“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ В. П. М. е възстановен на длъжност „инженер по
телекомуникация“ при „Мина“ ЕООД.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. В
процеса било доказано, че ищецът нямал качества за ефективно изпълнение на
работата. Неправилно СРС бил приел, че в уволнителната заповед следвало да
се посочат липсващите качества на служителя като това можело да бъде
извършено и в друг известен на него документ. Ищецът умишлено бил укрил
от работодателя информация за наличието на болест, попадаща в обхвата на
Наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което не можел да се ползва от
предвидената в закона закрила срещу уволнение. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. М., ищец в
1
първоинстанционното производство, чрез адв. П., е подал отговор на
въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било
законосъобразно. Работодателят не бил изпълнил задължението си преди
издаване на уволнителната заповед да поиска от ищеца медицинска
документация по реда на чл. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. Намира, че
първата инстанция била приложила правилно т. 3 от Тълкувателно решение №
4 от 01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС относно
задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на трудов договор
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Искането към СГС е обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните
като достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото между страните са
отделени като безспорни обстоятелствата, че на 07.09.2022 г. между „Мина“
ЕООД и В. М. бил сключен трудов договор за неопределено време, съгласно
който ищецът е назначен на длъжност „инженер телекомуникация“, с код по
НКПД 2153-6003, и че това правоотношение е прекратено от работодателя на
13.11.2023 г. със Заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ.
На основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в срока на договореното предизвестие при липса на качества на
наетия за ефективно изпълнение на работата. По делото е представено
предизвестие от 13.10.2023 г., получено от служителя на тази дата, с което той
е уведомен от работодателя, че трудовият му договор ще бъде прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ след изтичане на 30-дневен срок, какъвто е и
договорения срок на предизвестие съгласно чл. 7 от трудовия договор.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ предвижда, че в хипотезата по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят може да уволни работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра, само с
предварително разрешение на инспекцията по труда, като съгласно чл. 333, ал.
2 КТ, в този случай, се взема мнението и на трудово-експертна лекарска
комисия (ТЕЛК). Работодателят не твърди и по делото не се установява, той
да е поискал и получил от разрешение за процесното уволнение от ИА
„Главна инспекция по труда“, съответно да е взел мнение от ТЕЛК.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при
2
които работниците, боледуващи от тях, имат особен закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 КТ, заболяването „захарна болест“ е включено в списъка на болести, при
наличието на които, работниците се ползват от закрила срещу уволнение.
По делото е представено Експертно решение № 0805, издадено на
13.04.2022 г. от трудово-експертна лекарска комисия на IV МБАЛ – II състав,
от което се установява, че на ищеца е определена 20 % трайно намалена
работоспособност при водеща диагноза „захарен диабет 2 тип без
усложнения“. Срокът на процента намалена работоспособност е установен до
01.04.2025 г.
Съгласно чл. 4 от Наредбата наличието на заболяване по чл. 1, ал. 1 от нея
се установява именно с решение на ТЕЛК. Решението на тази комисия е
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща съда
материална доказателствена сила. Този документ не е оспорен от ответника по
предвидения в процесуалния закон ред. На това основание, съдът приема, че
към датата на прекратяване на трудовия договор, 13.11.2023 г., ищецът е
боледувал от захарен диабет, която болест присъства в списъка по чл. 1, ал. 1,
от Наредба № 5/20.02.1987 г.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и цели да
предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни съображения. Няма правно значение дали работникът е
уведомил работодателя за заболяванията си, защото, ако към деня на
прекратяване на трудовия договор, работникът има такова, посочено
Наредбата, той се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Работникът
няма легално задължение да уведомява работодателя си, в случай, че бъде
диагностициран със заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Това задължение
е налице само при поискване от работодателя по реда на чл. 2 от нея. Тази
разпоредба корелира със задължението на работодателя по чл. 1, ал. 2 от този
нормативен акт, съгласно която той събира предварителна информация от
работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от изброените
болести. Изводът от тези разпоредби е, че ако желае да прекрати трудов
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, то работодателят трябва да бъде
активната страна и да инициира събирането на информация дали работникът
има заболяване по Наредбата. В противен случай, ако то е налице,
работодателят не може да проведе процедурата по преодоляване на закрилата
срещу уволнение чрез сезиране на Инспекцията по труда и ТЕЛК – тя трябва
да се проведе преди прекратяване на договора.
По делото не се установява ответникът е искал от ищеца, преди издаване
на заповедта за прекратяване на трудовия договор, да му предостави
информация дали страда от конкретно заболяване по Наредба № 5/20.02.1987
г. Меродавният момент, към който следва да се прецени дали работодателят е
направил такова искане, е връчването на процесната заповед на 13.11.2023 г.
Обстоятелствата, че съгласно анамнезата от извършения медицински преглед
на В. М. на 07.09.2022 г., ищецът е уведомил прегледалия го лекар, че има
3
само заболяването АХ (артериална хипертония), и в документа за преглед не
са отбелязани Решението на ТЕЛК и боледуването от захарен диабет, са
ирелевантни към предмета на делото. Непосочването на тези факти в картата
за предварителен медицински преглед не може да се тълкува във вреда на
ищеца, защото към датата на прегледа, към него не е било направено изрично
искане от работодателя да заяви дали страда от някоя от описаните в
Наредбата болести и съответно той не е бил длъжен да предоставя тази
информация.
ТвърдЯ.та в жалбата злоупотреба от ищеца с правата му по чл. 333, ал. 1,
т. 3 КТ би била налице само в случай, че при направено искане от страна
на работодателя, той умишлено укрие свое заболяване, попадащо в обхвата
на закрила (така решение № 168 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. дело №
1113/2011 г., III г. о. и посоченото от жалбоподателя решение № 246 от
12.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 711/2012 г., IV г. о.). В тези решения е
прието, че ако работникът прояви недобросъвестност при получаване на
искане от работодателя да го уведоми дали страда от заболяване по Наредба
№ 5/1987 г., то той не може да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. В
настоящия процес обаче не се доказа, че ответникът е направил искане към
работника по смисъла на чл. 2 от Наредбата, поради което тази съдебна
практика се явява неприложима.
В обобщение, на основание цитираните разпоредби и обсъдени
доказателства, СГС намери, че към датата на издаване на прекратителната
заповед, ищецът е страдал от заболяване, което е било пречка за прекратяване
на трудовия му договор с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ без да
е проведена процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3, и ал. 2 КТ. Съгласно чл. 344, ал.
3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварително съгласие от Инспекцията по труда и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна. При носена от работодателя тежест на доказване
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, той не установи в процеса да е получил
разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за процесното
уволнение. Не се доказа и недобросъвестно отношение на работника спрямо
задължението му чл. 2 от Наредба № 5/1987 г., защото в процеса не се
установи работодателят да му е отправил надлежно искане за предоставяне на
информация дали страда от болест, визирана в чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
На основание чл. 344, ал. 3 КТ, при положение, че съдът констатира
нарушение на правилото за искане и получаване на съгласие от Инспекцията
по труда преди уволнението, то трудовият спор не подлежи на разглеждане по
същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният
съд обсъди и другите възражения в жалбата, които са концентрирани срещу
приетото от СРС изискуемо съдържание на уволнителната заповед и липсата
на обсъждане в тази насока на уведомленията до ищеца от 01.08.2023 г. и
01.09.2023 г.,
4
Съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или
друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
В процесната уволнителна заповед е посочено единствено, че
основанието за прекратяване на трудовия договор с В. М. е чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ. Не са посочени никакви конкретни признаци на проявено от него
неизпълнение на трудово задължение, причинено от липса на знания, умения
или навици.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 01.02.2021 г. по тълк. дело
№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в заповедта за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен
да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по
който работникът се справя с възложената работа.
В мотивите на решението е посочено, че упражняването на
потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които
желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението
за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието
за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на
качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва
следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на
знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение,
както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да
станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да
индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в
заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита
произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или
служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия
резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с
отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на
уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок
от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в
5
обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за
прекратяването на договора.
Действително е налице съдебна практика на ВКС, в която се приема, че
липсващите качества на работника могат да бъдат посочени и в друг, известен
на него документ, към който уволнителната заповед препраща (така решение
№ 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 804/2011 г., IV г. о.). В
настоящия казус препращане в заповедта от 13.11.2023 г. към такъв документ
не е направено. Настъпил е незаконосъобразният резултат, който е описан в
мотивите на Тълкувателното решение – доводите на работодателя за липса на
качества на ищеца са посочени едва в отговора на исковата молба. В
цитираното в жалбата Решение № 89 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. дело №
3111/2021 г., IV г. о., което е постановено след Тълкувателното решение, също
е прието, че е допустимо липсващите качества да бъдат посочени и в други,
известни на служителя документи. И в този случай обаче тези документи са
били описани в прекратителната заповед.
Настоящият състав приема, че при всички положения от съдържанието на
заповедта трябва да може да бъде направен несъмнен извод за същността на
фактите, които основават преценката на работодателя за липсващи качества на
работника. В случая, в заповедта не са цитирани и не е направено
препращане в никаква форма, към получените от служителя уведомления
от 01.08.2023 г. и 01.09.2023 г., в които работодателят е изразил недоволството
си от начина, по които работникът изпълнява трудовите си задължения. При
пълна липса на мотиви в уволнителната заповед, ищецът е останал в
неведение за конкретните причини, които са обосновали извода на
работодателя. Това положение затруднява защитата на работника от незаконно
уволнение и е правно нетърпимо с оглед принципа на КТ за
законоустановеност на основанията за уволнение и конституционния принцип
по чл. 16 КРБ за гаранция и защита на правото на труд (както е посочено в
цитираното Тълкувателно решение).
Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт. Ето защо, единственото възможно решение за
настоящия състав е, след като констатира, че в обсъжданата заповед не са
посочени никакви фактически основания за нейното издаване, да приеме, че
заповедта е издадена незаконосъобразно, поради което и трудовият договор е
прекратен противоправно.
На основание изложеното, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ са основателни. Поради съвпадение на изводите на двете инстанции
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. В производството пред СГС той е представляван
от адв. М. П.. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
6
от 25.02.2025 г., сключен между адвоката и въззиваемия, като страните са се
договорили за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Съдът съобрази действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдебната практика по сходни трудови дела и решението
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и намери, че възнаграждението на
адвоката следва да бъде определено в размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, използвана в
случая като ориентир. Към датата на сключване на договора за правна помощ
минималната месечна работна заплата в страната е била 1077 лева, която сума
следва да се присъди на адв. М. П..
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 08.01.2025 г. по гр. дело №
2409/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 81-ви състав, с което на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено
уволнението на В. П. М., ЕГН **********, от „Мина“ ЕООД, ЕИК *********,
извършено със заповед от 13.11.2023 г. на управителя на „Мина“ ЕООД на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. П. М.
е възстановен на длъжност „инженер по телекомуникация“ при „Мина“
ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв
„Мина“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. В. П., с личен №
********** към САК, сумата от 1077 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ пред Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело №3305/2025 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7