Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………. 22.11.2018 г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 15 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
В закрито заседание в следния състав : Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гр.дело № 3993 по описа за 2018 година.
Настоящото гр. д. е образувано по искова
молба от Г.П.Г., като майка и законен представител на малолетното дете Н.М.М.,
против М.Д.М. - за изменение на издръжка. Моли се да бъде увеличен размерът на
издръжката, която ответникът е осъден да заплаща, от 65 лв. на 250 лв. месечно.
В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора заверени писмени доказателства, да се даде възможност на ответника да завери застрахователната полица и да представи декларация за СИС.
Мотивиран така и на основание чл. 312 от ГПК, чл. 146 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
НАСРОЧВА делото на 14.12.2018 г. от 11.40 часа, за когато да се призоват страните и Д „СП” – Стара Загора.
ИЗГОТВЯ следния доклад по делото:
Бързо производство – по реда на глава двадесет и пета от ГПК, на основание чл. 310, т.6 от ГПК, вр. с чл. 146 ал. 2 от СК.
Производството по настоящото дело е
образувано по иск по чл. 150, вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, предявен от Г.П.Г., като
майка и законен представител на малолетното дете Н.М.М. ***, против М.Д.М. ***.
Ищцата твърди, че бракът им с ответника бил прекратен с влязло в законна сила Решение №822 от 12.07.2011г., постановен по гр.д. №2842/2011г. по описа на PC - Стара Загора, като упражняването на родителските права било предоставено на нея, а ответникът бил осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер 65 лева, считано от 26.05.2011г. От определяне на издръжката изминали повече от шест години, през които се увеличили нуждите на детето и за неговото задоволяване били необходими повече средства, издръжката не отговаряла на определения законов минимум, била и напълно недостатъчна за осигуряване ежедневните потребности на детето от храна, облекло, разходи за бита, учебни материали и пособия, посещения на обществени, културни и спортни прояви, свързани с възрастта му. Детето тренирало редовно футбол, за което се заплащала такса от 30 лева, посещавало и индивидуална занималня, за което майката заплащала месечно около 200 лева. В заплащането на тези разходи бащата не участвал, а доходите на майката били недостатъчни за задоволяване на растящите с възрастта потребности на детето. Възможностите на ответника позволявали да поеме по-голяма част от издръжката на детето, нямал и задължения за издръжка на други лица.
Моли
се да бъде изменен размерът на присъдената издръжка и да бъде осъден ответникът
да заплаща на малолетното дете Н.М.М., чрез неговата майка и законен
представител, ежемесечна издръжка от 250 лева, считано
от подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва по размер. Не се оспорва, че от постановяване на решението (12.07.2011г.) до сега са настъпили обстоятелства, предполагащи увеличение на горепосочения размер на издръжката - по-голямата възраст на детето и по-големите му нужди, изискващи повече средства за задоволяването им, като се приема, че единствено в този аспект, определен от по-голямата възраст на детето, е налице изменение на потребностите му. Твърдяната трайна промяна на конкретно посочените други обстоятелства не била подкрепена с нито едно доказателство. Към момента детето било преустановило тренировките по футбол, тъй като вече не желаело да тренира, защото имало много за учене и предпочитало да наблегне на уроците. Невярно било твърдението, че ответникът не се включвал в плащането на тези разходи, тъй като именно той записал детето във ФК „Верея" и в повечето случаи заплащал тренировките лично и го водил, докато такива били посещавани. Посочената сума за посещение на индивидуална занималня отново била некоректна, понеже при последното заплащане от ответника през декември 2017г. тя била в размер на 80 лева - далеч от посочения в исковата молба размер от 200 лева. В подкрепа на това твърдение липсвали писмени доказателства. Майката твърдяла, че нейните доходи са недостатъчни за задоволяване нуждите на детето и прилагала удостоверение за средномесечен доход в размер около 2500-3000 лева, твърдейки, че доходите на бащата, около 600 лева нето месечно, били абсолютно достатъчни да поеме не половината, а по- голямата част от издръжката на детето. Ответникът работел като стругаро-фрезист в частна фирма и нерядко получавал чисто месечно възнаграждение под 600 лева. С оглед позоваването на другата страна на законоустановения минимум за издръжка на дете по чл. 142, ал. 2 СК, детето получавало дължимата от ответника издръжка реално и в обикновения размер през изминалите години, тъй като бащата се стараел да задоволява всички негови нужди, духовни и финансови, доколкото му е възможно и позволяват доходите му, като винаги се включвал в разходите за детето - дрехи, училище, извънкласни занимания, тренировки. Добросъвестно изпълнявал бащиния си дълг и никога не отказвал да заплаща какъвто и да е било разход за детето, дори и тези, посочени от майката. Всяко лято водел детето на море, а през зимата - на планина, изцяло за негова сметка, като се подготвял и заделял финансови средства предварително. При нужда го записвал на допълнителни уроци, които изцяло заплащал, в т.ч. на курс по математика на стойност 98 лв., уроци в частна школа на стойност 150 лв. и др. С повод и без повод правел подаръци на сина си във вид на пари и предмети /дрехи, обувки, лакомства/, но не счел за необходимо да пази квитанции и други документи, доказващи извършените от него плащания, тъй като за него това било бащин дълг, изпълняван с желание и удоволствие, макар и със затруднение, тъй като финансовото му състояние не било много добро. Не очаквал, че някой ден може да му се наложи да ги доказва. Пред съда не били изнесени обективните факти за издръжката на детето през визирания от майката 7-годишен период по смисъла на чл.3 от ГПК. Самият факт на предявяване на иска след толкова дълго време от предходното съдебно определяне на издръжката, имплицитно съдържал в себе си извънсъдебно признание и представлявал доказателство за това, че нуждите на детето са били задоволени в пълна степен, при активното участие и заинтересованост от страна на бащата в изпълнение на задължението му да осигурява издръжка на детето. Към настоящия момент бащата продължавал добросъвестно да заплаща обикновената и обичайна издръжка на детето в обикновения и обичайния й размер. Ответникът нямал никакви допълнителни средства, сключил и застраховка живот в полза на сина си, за която плащал застрахователна премия в размер на 60 лева месечно, живеел сам в домакинство и естествено сам поемал всички текущи разходи по него, в т.ч. ток, вода, телефон, храна и т.н. Всичко това обуславяло извода, че доходите му са крайно недостатъчни да покрият искания от ищцовата страна размер на издръжката, без това да затрудни значително неговата собствена такава. В този смисъл била и присъдената с Решение № 822 от 12.07.2011 г. издръжка към законния за този период минимум. Изискваното от чл. 150 от СК изменение на обстоятелства, относно възможностите на бащата не били настъпили. Предвид това, че доходите на ответника били в пъти по-ниски от тези на майката, тя следвало да участва в издръжката на детето в размер по-голям от този на бащата. Нуждата от допълнителни уроци, занималня и тяхното заплащане не представлявали форма на дължима от ответника обикновена и обичайна издръжка, като това искане, без да е доказано по размер, било неоснователно. Излагат се съображения и се цитира съдебна практика.
Моли се съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск в частта
му над размера от 150 лева като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски, съобразно
отхвърлена част на иска.
Всяка страна е длъжна да установи изгодните за нея факти.
Ищцата следва да установи промяна на обстоятелствата, които да обуславят увеличение на издръжката, нарастване на нуждите на детето и/или нарастване възможностите на ответника. Следва да ангажира и доказателства за основателност на претенцията в предявения размер - за стойността на учебните пособия и др. разходи за обучение и прехрана и за останалите твърдения в исковата молба, на които основава претенцията си, както и за доходите на ответника. Ответникът следва да провежда насрещно доказване и да докаже причини, препятстващи да заплаща издръжка в искания размер.
При определяне на издръжката, съдът се ръководи от възможностите на родителите и от интересът на детето, възрастта му.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по- благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се намали наполовина размерът на дължимите се държавни такси.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 2842/11г. по описа на Старозагорския районен съд.
ПРИЕМА като писмени доказателства: декларация за СИС на Г.Г., удостоверение № РС-17-752/21.06.2018г., удостоверение изх.№52/09.11.2018г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да завери в съдебно заседание застрахователна полица №**********, след което, съдът ще се произнесе по приемането й.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото най-късно в първото съдебно заседание декларация за семейно и имотно състояние, като го предупреждава, че съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ПРЕПИС ОТ РАЗПОРЕЖДАНЕТО да се връчи на страните, а на ищцата и от отговора и приложенията, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно искания във връзка с това и предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в установения срок не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Препис от ИМ, ведно с доказателствата към нея и настоящото Разпореждане да се изпрати на Д „СП„ гр. Стара Загора, като УКАЗВА на същата да изпрати представител, който да вземе становище по така предявения иск или да представи по делото социален доклад.
Да се връчи на страните препис от разпореждането, ведно с приложенията.
Делото да се докладва незабавно в деня на постъпването на искания на страните, депозирани във връзка с указанията и доклада.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Районен съдия: