№ 592
гр. София, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 459 от 01.07.2019 г., постановено по настоящото дело,
САС, ТК, 11 –ти състав, е отменил в неговата цялост Решение от 14.12.2021 г.
по т. д. № 2519/2020 г. на СГС, ТО, VI – 18 –ти състав, като вместо него е
постановил друго, с което „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати на
„Автотрейд“ ЕООД сумата от общо 131 542, 11 лв., представляваща сбор от
неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни
нареждания от 06.11.2018 г. в размер на 56 605, 18 лв.. и по нареждане от
09.11.2018 г. в размер на 74 936, 96 лв., както и разноски за производството
пред СГС в размер на 10 772, 52 лв. и сумата от 6791, 68 лв. – за въззивното
производство.
С молба от 20.07.2022 г. ответникът „Банка ДСК“ АД, като е посочил,
че въззивното Решение на отговаря на изискванията на чл. 248, ал. 1 във
връзка с чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, е поискал същото да бъде допълнено в
частта за разноските, като бъде посочена банковата сметка на ищеца, по която
да бъдат преведена цената на уважените искове.
Редовно уведомен, ищецът е оспорил така депозираната молба като
неоснователна, като е посочил, че липсва процесуален ред съдът да задължи
страната да посочи банкова сметка.
Предмет на настоящото производство е и молбата за изменение на
въззивното Решение в частта за разноските, депозирана от ищеца
„Автотрейд“ ЕООД, който моли за присъждане на пълния размер на
посочените в списъците по чл. 80 от ГПК разноски, респ. оставяне без
уважение възраженията на ответника за прекомерност на претендираните
разноски, както и за присъждане на ДДС върху заплатения адвокатски
1
хонорар.
Редовно уведомен, ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с
който оспорва молбата на ищеца като неоснователна.
По молбата на ответника:
Макар и процесуално допустима като подадена в срока, същата е
неоснователна.
С разпоредбата на чл. 127, ал. 1, ал. 2, ар. 3 и ал. 4 от ГПК е
регламентирано съдържанието на исковата молба и в този смисъл
изискването, визирано в ал. 4, е част от съдържанието на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, регламентираща задължението и
правомощието на съда по проверка редовността на исковата молба обаче,
изрично сочи, че липсата на предвидения в чл. 127, ал. 4 от ГПК елемент от
съдържанието на исковата молба не е от категорията "нередовности" на
исковата молба, водещи до нейното обездвижване. Съгласно чл. 129, ал. 2 от
ГПК, когато исковата молба не отговаря само на изискванията по чл. 127, ал. 1
и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок
допуснатите нередовности. С оглед на правилото на чл. 129 от ГПК съдът
няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127,
ал. 4 от ГПК, като единствената последица от непосочването на банкова
сметка в съдебния акт би могло да бъде евентуално между страните да бъде
повдигнат спор за кредиторова забава. Следователно, непосочването в
исковата молба на банкова сметка, с която е предявен осъдителен иск, не е
основание, както за обездвижване на исковата молба, като нередовна по реда
на чл. 129, ал. 2 от ГПК, така и да бъдат приложени санкционните последици
по чл. 129, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и решение № 167/30.01.2020 г. по т.
д. № 2273/2018 г., второ т. о., така и в определение № 160/27.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3262/2019 г., III г. о., и в определение № 401/25.06.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2186/2018 г., II т. о. /.
Предвид изложеното, постановено следва да бъде Определение, с което
молбата на Банката за изменение на въззивното Решение в частта за
разноските да бъде оставена без уважение.
За частично основателна съдът намери молбата на ищеца.
Съгласно дадените разяснения в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата, в т. ч. и за настоящата
инстанция, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай и след тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
2
договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай, предвид общия размер на цената на исковете,
респ. обжалваемия интерес, приложение следва да намери разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение е в размер на 4160, 84 лв.
Не могат да бъдат споделени обаче твърденията на ищеца за значителна
за ищеца фактическа и правна сложност на делото - по делото пред СГС са
проведени три на брой открити съдебни заседания, а пред въззивната
инстанция – едно – единствено, събраните писмени доказателства не се
отличават със своя голям обем, а по делото пред първоинстанционния съд е
изслушано и прието основно и допълнително заключение на съдебно –
компютърна експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира за основателно стореното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
претендираните разноски, като намира, че такива следва да бъдат присъдени в
минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За основателна обаче съдът намира молбата на ищеца в частта, в която
се иска изменение на въззивното Решение в частта за разноските, като към
присъдените такива за заплатено адвокатско възнаграждение да бъде
добавена стойността на ДДС. Съгласно константната съдебна практика в
лицето на определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС,
ІІ т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т.
о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. и
др., съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от възнаграждението. Доколкото в конкретния
случай по безспорен начин се установява, че адвокатско дружество „Д. и Л.“ е
регистрирано по ЗДДС, към присъдените на ищеца разноски за заплатен
адвокатски хонорар за двете инстанции в размер на 4160, 84 лв. следва да
бъде добавен ДДС върху тази сума или ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от още 832,17 лв. съдебни разноски за производството пред всяка от
двете съдебни инстанции.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка ДСК“ АД за изменение
на въззивното Решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, да заплати на
3
„Автотрейд СА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. „Трети март“ № 59,
сумата от общо 1 664,34 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща данък добавена стойност върху
заплатеното от „Автотрейд СА“ ЕООД адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Автотрейд СА“ ЕООД за
изменение на въззивното Решение в частта за разноските в останалата й част
без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните по
реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4