Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр. Русе, 15.01.2013 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, VІ-ти състав, в открито
съдебно заседание на 9 януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛГА ЦОНЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като разгледа
докладваното от съдията
ЦОНЕВА адм.д. дело N 296 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.233 от ЗМВР, във вр. с чл.145 и
сл. АПК.
Постъпила е жалба от М.Р.И. *** против
Заповед №3-3543/14.08.2012г. на Директора на ОД на МВР-Русе за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”
и прекратяване на служебното правоотношение на полицай М.Р.И. – младши
автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел
“Охранителна полиция” при ОД на МВР - Русе, категория “Е”- ІІ степен, считано
от датата на връчване на заповедта. Навеждат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при издаване на
оспорената заповед. Жалбоподателят претендира отмяна на административния акт като
незаконосъобразен и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата -
Директорът на ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, счита оспорената
заповед за законосъобразна, а жалбата - неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсулт.
Прокурорът от РОП,
участвал в производството, счита жалбата за неоснователна.
След
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 АПК във вр. с чл.146 АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорената
заповед. Последната е
връчена лично на И. на 15.08.2012 г. срещу подпис. Жалбата
е входирана на 29.08.2012 г. при административния орган, с което е спазен
преклузивният 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорва се
акт, изрично посочен като подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Според разпоредбата на чл.228, т.3 от ЗМВР органите по чл.186, ал.1 от закона налагат всички
наказания по чл.226 за служителите от
категории Д и Е. С оспорената в настоящото производство заповед е наложено
дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР - “уволнение” и е
прекратено служебното правоотношение на полицай М.Р.И. – младши автоконтрольор
І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна
полиция” при ОД на МВР - Русе, категория “Е”- ІІ степен. Наложеното наказание е
такова по чл.226 от ЗМВР по отношение на служител категория “Е”, което обосновава
компетентността на Директора на ОД на МВР - Русе, тъй като сред изброените органи
в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗМВР изрично са посочени директорите на
Областните дирекции на МВР. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган.
В
административната преписка се съдържат данни за редовно започнала и проведена
процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното
производство е образувано със Заповед Рег. № з-695 от 23.02.2012 г., издадена
на основание чл.230, ал.1, т.2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни с писмо Вх. №ЕП - 4881 от 23.02.2012 г. по
описа на ОД на МВР - Русе /Рег. №307/22.02.2012 г. по описа на Дирекция
“Вътрешна сигурност/ за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по
чл.227, ал.1, т.7, предл.2, алт.1 от ЗМВР – “използване на служебното положение
за лична облага” и по чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР /л.34 и
л.51-52 от преписката/. Заповедта
съдържа всички реквизити по чл.239, ал.1,
предл. второ от ППЗМВР. Жалбоподателят
е запознат на 24.02.2012г. срещу подпис
със съдържанието на заповедта, вкл. и с правото да дава обяснения, да представя доказателства
и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, с което е изпълнено
изискването на чл.243, ал.1, предл.2 от ППЗМВР.
От
приложените по преписката доказателства се установява, че първоначално
определеният срок за разследване със Заповед Рег. №з-685 от 23.02.2012 г. е
удължаван неколкократно с нарочни заповеди на Директора на ОД на МВР поради
необходимостта от събиране на информация и доказателства от други органи – съд
и прокуратура /вж. заповеди на л.л.38, 41, 43, 46, 47, 49 от преписката /.
Възможност за удължаване на срока на разследването изрично е уредена в чл.244, ал.2
от ППЗМВР.
За резултатите от разследването е изготвена
Справка Рег. № ПП-18163 от 30.07.2012 г. от дисциплинарно разследващия орган, с
което е спазено изискването на чл.243, ал.3 от ППЗВМР /л.л.18-24 от преписката/.
Жалбоподателят е запознат срещу подпис в 09,00 часа на 30.07.2012 г. със
справката, вкл. и с възможността да даде допълнително писмени обяснения и
възражения в срок от 24 часа, както предписва разпоредбата на чл.243, ал.4 от
ППЗМВР. Полицай М.Р. е дал писмени обяснения /вх.№ ПП-18369/31.07.2012г. на
л.л.26-33 от преписката/.
Дисциплинарно-разследващият
орган е приключил дисциплинарното производство
със становище до Директора на ОД на МВР Рег. №ПП–18409/01.08.2012г.
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на
служебното правоотношение на полицай М.Р. /л.12-л.17 от преписката/.
След получаване на становището и
дисциплинарната преписка, дисциплинарно-наказващият орган е поканил
жалбоподателя да даде писмени обяснения в срок до 10.08.2012 г. с Покана Рег. №
27855 от 03.08.2012 г., връчена лично и срещу подпис на М.Р. /л.7-л.8 от преписката/.
В указания срок служителят е представил писмени обяснения /л.4-л.6 от
преписката/.
Административното производство
е приключило с оспорената в настоящото производство заповед на Директора на ОД
на МВР - Русе, с която е наложено наказание “уволнение” на полицейския служител
и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е издадена в
предвидените по ЗМВР преклузивни срокове. Съгласно чл.225, ал.2 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
Съгласно чл.223 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.3 на същата разпоредба, нарушението
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая последните са изпратени на наказващия
орган на 01.08.2012 г., видно от приложеното на л.9 от преписката
писмо-становище на разследващия орган за наличие на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност. Липсват данни за входиране на писмото при директора
на ОД на МВР, поради което следва да се приеме, че датата, на която наказващият
орган е запознат с материалите по дисциплинарната преписка е 01.08.2012 г.
/това е най-ранната възможна дата/. Това е началният момент, от който започва
да тече 2-месечния срок за упражняване на компетентността на Директора на ОД на
МВР по дисциплинарното наказване. Към 15.08.2012 г., когато е връчена
уволнителната заповед /моментът, към който дисциплинарното наказание се счита
за наложено/ посоченият кратък преклузивен срок не е бил изтекъл. Към момента
на налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл и двугодишният срок от
извършване на деянията, които според заповедта са осъществени на 03 - 04.07.2011г.
Съгласно чл.246, ал.1 ППЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, която следва да съдържа изрично
предписани в нормата реквизити, между които: обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и др.
Процесната заповед е издадена в
писмена форма. Като фактически основания в нея е изложено следното:
На 03 срещу 04.07.2011г. в
гр.Русе на околовръстното шосе в близост до кръговото край КАТ в качеството си на длъжностно
лице, държавен
служител полицай М.Р.И. - младши автоконтрольор
в сектор “ПП” при ОД на МВР - Русе, осъществявал контролна дейност в наряд с
полицай И. Ж. Ш.
/полицай на същата длъжност и в същото звено като жалбоподателя/. По време на
извършване на полицейска проверка полицай Мл. И. поискал 100 румънски
леи от
водач на МПС /свидетел със скрита самоличност № 005-РР/, които не му
се следват. Той обяснил на свидетеля , че приятелят му,
който се движел с МПС след него, е извършил нарушение като управлявал МПС с червени
румънски транзитни номера и извикал
двамата да отидат при полицейския автомобил. Свидетелят извадил 50 румънски
леи, при което жалбоподателят направил знак с очи и мимика на лицето, че това
са малко пари. След това свидетелят извадил 100 леи, жалбоподателят казал
“добре” и парите били приети от съекипника в наряда – полицай Ш.
Дисциплинарно
– наказващият орган е приел, че с така описаното деяние полицай М.Р.И. е
извършил дисциплинарно нарушение по чл.227, ал.1, т.7, предложение 2 от ЗМВР –
“използване на служебното положение за лична облага”, за което е предвидено
дисциплинарно наказание “уволнение”, както и дисциплинарно нарушение по чл.230, ал.2, т.4
от ППЗМВР - “деяния несъвместими с етичните правила за поведение в МВР, с които
се уронва престижът на службата”, за което е предвидено дисциплинарно наказание
“уволнение”.
От
приложеното по преписката Постановление за привличане на обвиняем и вземане
мярка за неотклонение на следовател в СО при СГП-София /л.55-л.57 от
преписката/ се установява, че за гореописаните деяния на жалбоподателя на 21.02.2012 г. са повдигнати
обвинения по ДП №20-П/2011г. по описа на СО при СГП за умишлени престъпления от
общ характер по чл.302, т.1, алт.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр. 1,
вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.387, ал.1, пр. 2, алт.1 от НК и му е взета мярка
за неотклонение “парична гаранция”. На съда е служебно известно, че досъдебно
производство № 20-П/2011 г. по описа на СО в СГП, обвиняем по което е
жалбоподателят М.Р.И., в момента се разследва и все още не е приключило.
Страните не спорят по този факт.
Основното
възражение в жалбата на И. е, че в хода на проведено дисциплинарно производство
не са установени извършени от него дисциплинарни нарушения, за които му е
наложено най-тежкото наказание “уволнение”. Съдът намира тези доводи за
основателни.
Приетата за установена фактическа обстановка
от дисциплинарно-разследващия орган, а впоследствие и от дисциплинарно-наказващия
орган, е въз основа на изисканите от разследващия орган материали от досъдебното
производство по описа на СО при СГП: преписи от протоколи за разпит на защитен
свидетел №005-РР и преписи от протоколи за разпознаване на лица по снимки,
изготвени в хода на ДП № 20-П/2011 г. на СО при СГП /л.л. 60 – 68 от
преписката/, както и Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение по същото следствено дело /л.л. 55-57/. В хода на дисциплинарното производство са поискани
писмени сведения от полицай Ш. /полицаят,
патрулирал съвместно с жалбоподателя на 03-04.07.2011 г./, но той е отказал да
даде такива /л.73 от преписката/ и са взети обяснения от жалбоподателя И.. По
преписката се намират няколко писмени обяснения на жалбоподателя, в които той
твърди, че в процесния ден не са спирали за проверка автомобил с румънски
транзитни номера или управляван от румънски гражданин по бул.”България” или в
близост до “кръговото” при КАТ и с колегата си не са искали или получавали пари
от румънски гражданин.
В
хода на съдебното производство
ответникът не е правил доказателствени искания и не са събрани
доказателства за установяване на описаната в оспорената заповед фактическа
обстановка.
В
съдебното производство са разпитани като свидетели две лица, посочени от
жалбоподателя – Б.Ч. и Г.Г., които са били спирани за проверка от полицаите И.
и Ш. рано сутринта на 04.07.2011г. /видно от наряден дневник на л.л.83-84/. Свидетелите
заявяват, че нямат конкретни спомени за извършената проверка и посочват, че в
обичайния маршрут, по който са се движили през лятото на 2011г., не попада
мястото, на което е извършено дисциплинарното нарушение според оспорената
заповед.
Вменените
на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, дефинирани в чл.227, ал.1, т.7,
предл. 2 от ЗМВР и чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, представляват конкретни негови
деяния /действия и бездействия/, т.е. факти, които подлежат на доказване. Доказателствената
тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната
фаза, е изцяло върху административния орган, съгласно чл.229, ал.4 от ЗМВР. Съдът
счита, че установяването на дисциплинарните нарушения не може да се извърши
единствено и само въз основа на материалите от висящото досъдебно производство
за същите случаи, за които на лицето са повдигнати обвинения за престъпления от
общ характер по НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.224, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл нарушението на служебната дисциплина
не е задължително да представлява престъпление, но дори и да е така, двете
производства - наказателното и дисциплинарното се развиват независимо едно от
друго. Поради автономността на производствата, установяването на релевантните за
всяко от тях факти следва да стане в съответното производство. В конкретния
случай обстоятелствата, послужили като фактически основания за издаване на
процесната заповед, са приети за установени от дисциплинарно - разследващия и
впоследствие - от дисциплинарно-наказващия орган, само въз основа на приобщените
материали от следственото дело. От извършените от разследващия орган действия -
искане и неполучаване на сведения от полицай Ш. и обясненията на жалбоподателя
не може да се установи възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Напротив, обясненията на
жалбоподателя са в обратен смисъл. Приложените по преписката писмени
доказателства също не установяват описаните в заповедта факти, относими към
съставомерността на деянията.
Приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени
материали от следственото дело /протоколи за разпит на защитен свидетел 005-РР
и протоколи за разпознаване на лица от същия свидетел по ДП №20-П/11 по описа
на СО-СГП/ са ползвани в дисциплинарното
производство като основен и единствен източник на сведения за
правнорелевантните факти от състава на приетите за извършени от жалбоподателя дисциплинарни
нарушения. Следва да се има предвид обаче, че тези материали са изготвени и са
събрани за нуждите на наказателното производство. Свидетелските показания на
защитения свидетел /чл.123 от НПК/ са гласни доказателствени средства, които
се събират по предвидения в НПК
специален ред. Те не се ползват с презумтивна доказателствена сила и проверката
им се извършва в рамките на наказателното производство /чл.107 от НК/. В този
смисъл, единствено те не могат да служат за обосноваване на дисциплинарна
отговорност на полицейския служител по реда и при условията на ЗМВР, в какъвто
смисъл жалбоподателят основателно е направил възражения в хода на
дисциплинарното производство. Процесуалната им годност следва бъде изследвана
от наказателния съд. Те не могат да бъдат подлагани на анализ и оценка от други
органи, вкл. и от съд, извън рамките на наказателното производство, поради
спецификата на способа за събиране на доказателството по НПК /чл.141 от
кодекса/. Следва да бъде съобразено и това, че интерпретацията на доказателствената
стойност на доказателственото средство – показанията на свидетел с тайна
самоличност, в наказателното
производство се извършва при съобразяване на императивното правило по чл.124 от НПК, а именно - показанията на свидетели от тази категория, дадени по реда на
чл.141 от НПК, да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства като
предпоставка за изграждане на обосновано обвинение срещу конкретно лице и за
неговото осъждане. Съгласно забранителна разпоредба на чл.124 от НПК обвинението
и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели с тайна
самоличност. По аргумент от нея, дори да се приеме че тези показания са
допустими средства по закон по смисъла на чл.229, ал.3 от ЗМВР, то само и
единствено с тях не може да се обоснове фактически състав на дисциплинарно
нарушение. Образуваното досъдебно производство и повдигнатото обвинение срещу
служителя М.Р.И. сами по себе си не са материално правни предпоставки по ЗМВР
за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Извършените процесуални
действия в хода на досъдебното производство, не освобождават органите,
ангажирани с провеждането на дисциплинарното производство, от дължимата процесуална
активност за събиране на доказателства посредством които може да бъде обоснован
предмета на доказване в това производство. В процесния случай, като се изключат
приобщените материали от досъдебното производство, събраните по преписката
други доказателства не формират извод, че служителят е извършил вменените му
нарушения по ЗМВР, за които е наказан с уволнение. Издадената и оспорена в
настоящото производство заповед е необоснована. При неустановеност на извършени
дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, предложение 1 от ЗМВР и чл.230,
ал.2, т.4 от ППЗМВР, актът е издаден в противоречие с материалния закон. Ето
защо, атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
заповедта е описано и още едно нарушение –
М.Р.И. не е изпълнил служебните си задължения съгласно разпоредбата на
чл.122, ал.1 и ал.3 от Инструкция №з-2295/08.12.2006 г. за ППД на МВР, като не
е докладвал на ОДЧ за извършени действия по служба относно спрени и проверени автомобили и лица /индивидуализирани в
заповедта/, като нарушението е квалифицирано като такова по чл.227, ал.1, т.11,
пр.1 от ППЗМВР “неизпълнение на служебни задължения”, за което е предвидено
дисциплинарно наказание “порицание”. Такова наказание не е наложено с
разпоредителната част на оспорената заповед, тъй като наказанието “уволнение” е
определено съобразно чл.19 от Инструкция
№ Iз-2813 от 04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /обн., ДВ, бр.91 от 18.11.2011 г., в сила от
18.11.2011 г./, според която на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко, може да наложи най-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания. Предвид изложените по-горе съображения
за незаконосъобразност на заповедта за наложеното наказание “уволнение” и
отмяната й, става безпредметно излагането на мотиви от съда за установеността и
законосъобразността на визираното нарушение по чл.227, ал.1, т.11, пр.1 от
ППЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание “порицание”.
Предвид
основателността на жалбата и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на оспорващия направените от него разноски в размер общо на 510 лв. /500 лв. за
адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса/.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от
М.Р.И. ***, Заповед Рег. №з-3543 от 14.08.2012 год. на Директора на ОДМВР
за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното
правоотношение на полицай М.Р.И. – младши автоконтрольор І степен в група
ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР
- Русе, категория “Е”- ІІ степен, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Русе да заплати на М.Р.И. ***,
ЕГН **********, сумата 510 лв. /петстотин
и десет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: