НОХД № 2220/2017 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подcъдимия Г.И.Я. *** за престъпления, както следва:

по чл.345 ал.2 във вр. ал.1 от НК, във вр. с чл.140 от ЗДП и чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, а именно за това, че на 14.10.2017г. в с.Габровица, обл.Пазарджик е управлявал мотор м. „…” с рама № …, което не било регистрирано по надлежния ред, регламентиран в чл.140 от ЗДП и чл.2, чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР;

 по чл.343б ал.1 от НК, а именно  за това, че на 14.10.2017г. в с.Габровица, обл.Пазарджик е управлявал мотор м. „..” с рама № … с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.64 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 935/19.10.2017г. на СХЛ при „МБАЛ Пловдив” АД.

В откритото разпоредително съдебно заседание подсъдимият не се явява, като производството е започнато в негово отсъствие, с участието на служебен защитник. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, като се  признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира за условно осъждане и по двете обвинения.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвиненията и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективни наказания лишаване от свобода и по двете обвинения.

          Районният съд обсъди и прецени  събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:

                Към инкриминираната дата подс. Г.Я. не притежавал свидетелство за управление на МПС, т.е. никога не е придобивал правоспособност като водач по смисъла на ЗДП. До момента е наказван два пъти с две отделни НП за допуснати нарушения по ЗДП съответно през 2010г. и 2011г. Криминално проявен е и е бил осъждан за умишлени престъпления от ОХ, като е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Последно е бил в затвора до 11.01.2011 год., когато е изтърпял наказание от три месеца лишаване от свобода.

          Независимо че бил неправоспособен водач на МПС, през есента на 2017 год., подс.Я. си закупил от свой познат мотоциклет м. „.” с рама № ., който не бил регистриран по надлежния ред в Р България и нямал издадени регистрационни номера. Управлявал мотоциклета основно по горски пътища около родното си с.С., обл.Пазарджишка, в което живеел.

          На 13.10.2017 год. подсъдимият се качил на горепосочения мотоциклет и отишъл с него от с.Сестримо в с.Габровица, обл.Пазарджишка, където пристигнал около обяд. В следобедните часове седнал в питейно заведение в центъра на селото, където започнал да употребява водка, в компанията на различни посетители. Около 22.00 часа заведението затворило, но пред него останала компания, в която били свидетелите К.Л. и Ю.Ю., заедно с други лица, които преди това си били купили бира и си допивали. Към тази компания се присъединил и подс.Я., който продължил да употребява алкохол, а именно водка.

          Около 02.30 часа на 14.10.2017г., подс.Я. решил да се прибира с мотора си в с.С., но тъй като бил видимо пиян, неустановени лица от компанията му казали да не управлява, а да остане и преспи в някоя къща в с.Г..  Той обаче не се съобразил с този апел и потеглил с мотоциклета си в посока изхода на селото към Главен път І-8, известен като стария път за гр.София, откъдето смятал да премине и да се прибере в селото си. Когато изминал около 200-300 метра обаче подс.Я. катастрофирал, т.к. не успял ад вземе завой и се блъснал в каменна дворна ограда на частен имот. Свидетелите К.Л. и Ю.Ю. чули хума от катастрофата и се притекли на помощ на подсъдимия. Заварили го на земята притиснат от мотора и със счупен крак. Св. Л. успял да вдигне мотора от подсъдимия, а св.Ю. позвънил на тел.112 и подали сигнал за инцидента.

          На място пристигнали служители на РУ на МВР-Септември, сред които бил св.С.Щ.. Той установил, че подсъдимият е видимо пиян, но здравословното му състояние не позволявало да бъде изпробван на място за употреба на алкохол. На място пристигнал и екип на спешна помощ, който незабавно транспортирал Я. *** АД, където освен че му била оказана медицинска помощ, при условията на чл.4 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изд. от МЗ, МВР и МП, била взета и кръвна проба за химически анализ с цел установяване на концентрация на алкохол.

          На сутринта бил извършен оглед на местопроизшествие, с което било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото протокол № 935/19.10.2017г. на СХЛ при „МБАЛ Пловдив” АД, на инкриминираната дата в кръвта на подсъдимия е имало алкохол с концентрация от 3.64 на хиляда.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач, изд. от РУ-Септември, подс.Я. е неправоспособен водач на МПС и до момента е наказван два пъти за нарушения по ЗДП с наказателни постановления, а наложените глоби не са били платени до момента.

Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимият, същият  е осъждан общо 5 пъти в периода 1998 год. – 2011 година, за умишлени престъпления от ОХ, като е изтърпявал ефективно наложени му наказания лишаване от свобода. Същият обаче към момента на извършване на настоящото деяние е реабилитиран. Това така, защото деянията, за които е осъден по НОХД № 39/98г., НОХД № 1001/98г. – двете на РС-Пазарджик и НОХД № 36/1999г. на ВС-Пловдив, са били в условията на реална съвкупност, доколкото са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях и са подлежали на групиране по реда на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. От отразеното в справката за съдимост е видно, че са били групирани обаче само деянията по НОХД № 39/98г. и НОХД № 1001/98г. на РС-Пазарджик, като е определено и наложено едно общо най-тежко наказание ЛС за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години.  Това, че наказанието от четири месеца ЛС по НОХД № 36/1999г. на ВС-Пловдив не е било кумулирано не следва да се взима предвид във вреда на осъденото лице, при което деянията и по трите гореспоменати дела следва да се преценяват от настоящия съдебен състав така, сякаш са били групирани, а ако това беше сторено от съответния съд, то на Я. би било определено едно общо най-тежко наказание, каквото е наказанието по НОХД № 39/1998г. - ЛС за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. При това положение е несъмнено, че с изтичането на изпитателния срок, считано от влизане в сила на последната по време  присъда, включена в съвкупността - тази по НОХД № 1001/98г., която е влязла в сила на 23.07.1999г., т.е. на 23.07.2002 година, за Я. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК.

След като реабилитацията по право е настъпила за горните три осъждания, Я. е бил осъден за още две престъпления.

Първото е по НОХД № 2545/2007г. на РС-Пазарджик с присъда, влязла в сила на 09.11.2007г., като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване. Това наказание е било изтърпяно на 04.08.2008 година.

Второто е по НОХД № 1854/2011г. на РС-Пазарджик с присъда, влязла в сила на 14.10.2011 година, като му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване. Това наказание е било изтърпяно на 11.01.2012 година.

Относно тези две осъждания реабилитация по право не може да настъпи за втори път, предвид забраната по чл.86 ал.2 от НК, но може да настъпи абсолютна реабилитация. Нормата на чл.88а ал.4 от НК предвижда, че когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В чл.88а ал.2 от НК пък е разписано, че когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години, но в конкретния случай тази хипотеза не е налице, т.к. двете осъждания са на наказания ЛС под една година, при което е приложим срокът по чл.88а ал.1 от НК.

С оглед на всичко това се налага изводът, че понастоящем, а и към момента на извършване на настоящите престъпления, подс.Я. следва да се третира като неосъждан, т.к. за последните му две осъждания е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК. Казано с други думи, наказанието от осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 2545/07г. е било изтърпяно на 04.08.2008г., а след изтърпяването и на наказанието от три месеца лишаване от свобода по второто дело – НОХД № 1854/2011г., което е станало на 11.01.2012г., е изминал петгодишния срок по чл.82 ал.1, т.4 от НК, към който препраща нормата на чл.88а ал.1 от НК. Това е станало на 11.01.2017 год. и в този срок лицето не е извършило ново умишлено престъпление от ОХ, за което се предвижда наказание ЛС.

В заключение на всичко това следва да се обобщи, че към момента на настоящото деяние подс.Я. следва да се третира като неосъждан.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Л., Ю. и Щ., а също и от писмените доказателства приети по делото.

          Съдът дава изцяло врява на събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се, като по един недвусмислен начин очертават възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка. Непротиворечивостта на събраните доказателства и основно гласните такива,  даде основание на съда да не ги анализира подробно и детайлно.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави както следва:

на чл.345 ал.2 във вр. ал.1 от НК, във вр. с чл.140 от ЗДП и чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, тъй като на 14.10.2017г. в с.Габровица, обл.Пазарджик е управлявал мотор м. „.” с рама № .., което не било регистрирано по надлежния ред, регламентиран в чл.140 от ЗДП и чл.2, чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР;

 на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 14.10.2017г. в с.Габровица, обл.Пазарджик е управлявал мотор м. „.” с рама № … с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.64 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 935/19.10.2017г. на СХЛ при „МБАЛ Пловдив” АД.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на съставите на престъпленията, които осъществява, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и е предвиждал, и допускал общественоопасните последици на деянието по чл.343б ал.1 от НК.

Казано с други думи, при осъществяването на престъплението по чл.345 ал.2 от НК е действал с пряк умисъл, т.к. е имал ясното съзнание, че по улиците отворени за обществено ползване управлява процесния мотоциклет, който има статут на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДП. Съзнавал е и това, че МПС не е било регистрирано като такова по надлежния ред, т.е. по  реда на чл. 140 и сл. от ЗДвП и чл. 2 и чл. 12 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР и респ. за него няма издадени държавни контролни номера. На последно място е имал и съзнанието, че няма право да управлява това МПС по пътищата отворени за обществено ползване, но въпреки всичко, преследвайки пряката си цел да се придвижи с мотоциклета от една точка до друга, е сторил това.

 При осъществяването на престъплението по чл.343б ал.1 от НК подс.Я. е действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал,  че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но отново преследвайки пряката си цел - да се придвижи с мотоциклета от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.

В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП подсъдимият е управлявал МПС, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 3.64 на хиляда, нарушението на ЗДП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изд. от МЗ, МВР и МП.

          При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия за извършените  престъпления, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на двете деяния е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включени са в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”.С тях се засягат важни обществени и лични интереси.

От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършените от подсъдимия две деяния, която е също висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС и е управлявал мотоциклета по пътища от републиканската пътна мрежа, а и в населено място, като е съставлявал потенциална опасност за живота и здравето на останалите участници в движението.

Преценявайки личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с висока степен на обществена опасност, независимо че не е осъждан – реабилитиран, за което подробни съображения се изложиха по-горе. Първо следва да се каже, че независимо от реабилитацията неговите минали осъждания във всички случаи следва да се отчитат като негативни характеристични данни за личността му. Това е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от миналите осъждания не би могло да има, но тези минали осъждания биха могли да се преценяват от гледна точка на морала и да охарактеризират негативно подс.Я. в чисто личностен аспект. В същото време той е негативно охарактеризиран по местоживеене. В характеристичната му справка е посочено, че е криминално проявен, има заведени преписки за нарушаване на обществения ред след злоупотреба на алкохол, както и постъпвали сигнали от граждани, че управлява МПС след употреба на алкохол и създава предпоставки за ПТП.

Причината за извършване на престъпленията следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, в изграденото у него и демонстрирано чувство за безнаказаност.

          Като отегчаващи  отговорността обстоятелства съдът прецени изключително негативните характеристични данни, фактът, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, миналите нарушения на правилата по ЗДП, за които е санкциониран по административен ред с НП, както и това, че в резултата на управлението е настъпило ПТП за щастие без особено тежки последици за подсъдимия и други участници в движението, а накрая и изключително високата концентрация на алкохол в кръвта, надхвърляща три пъти минималната стойност на престъпния състав по чл.343б ал.1 от НК и седем пъти допустимата стойност за управление на МПС по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са чистото съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация, направените самопризнания, изразеното разкаяние за стореното, тежкото семейно положение и имотно състояние /живеещ сам, изоставен от родителите си от малък и израснал в детски дом/.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че за престъплението по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК на  подс.Я. следва да бъде определено наказание от пет месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл.343б ал.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева. Според настоящия съдебен състав тези наказания са съответни на тежестта на извършените деяния и с тях ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Доколкото двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност и на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.Я. едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намери, че кумулативно наложеното наказание глоба за престъплението по чл.343б ал.1 от НК следва да се присъедини изцяло към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подс.Я., т.к. само така в пълна степен биха се постигнали целите по чл.36 от НК. По тези съображения и на основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наказанието глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

С оглед характеристичните данни за личността на подсъдимия, подробно изложени по-горе и преди всичко поради фактът, че той се е оформил като личност, грубо погазваща правилата за движение по ЗДП- основно забраната да се управлява МПС от неправоспособен водач, и след употреба на алкохол, съдът намери, че за постигане целите на наказанието, най-вече за поправяне и превъзпитание на дееца, се налага ефективно изтърпяване на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода. По тази причина не бе приложен институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, макар че не съществува формална пречка за това, доколкото към момента на деянието подс.Я. е бил реабилитиран, респ. неосъждан.

Следва да се държи сметка обаче и за това, че институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при положителен извод относно това, че осъденият може да се поправи и без настаняване в пенитенциарно заведение. Такъв извод настоящият съдебен състав не направи, след като анализира всички факти характеризиращи личността на дееца, а и конкретиката на инкриминираните събития. На подсъдимият не му е бил достатъчен фактът, че е неправоспособен и като такъв няма въобще право да управлява, каквото и да е МПС. Той обаче се е снабдил и управлявал нерегистрирано МПС – процесния мотоциклет, а на инкриминираната дата е направил това и след тежка злоупотреба с алкохол, т.е. след като е започнал да пие концентрат /водка/ в следобедните часове на 13.10.2017г.,  което продължило до ранните часове на следващия ден. В същото време не се е отказал от управлението независимо от апелите на членове от компанията му, които са го приканвали да отседне за през нощта в някоя къща в с.Габровица.

Отчето беше и това, че последното осъждане на Я. е пак за шофиране след употреба на алкохол. Вярно е, че за това осъждане той е бил реабилитиран на 11.01.2017г., т.е. пред настоящото деяние, но не може да не стои на вниманието на съда, че е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода. Обстоятелството, че е извършил настоящото престъпление по чл.343б ал.1 от НК само девет месеца след настъпилата абсолютна реабилитация иде да покаже, че последно изтърпяното наказание лишаване от свобода  не е постигнало своя поравително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект.

По  тези причини и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото не са налице хипотезите на чл.57 ал.1, т.1 и т.2 от горепосочения закон.

При този изход от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  Я. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 25 лв. за химическа експертиза.

 

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: