Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315
гр. Русе, 04.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в открито
заседание на 21 ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
адм.
дело № 397 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 220, ал. 1
от ЗМ.
Образувано е по жалба на М.А.К. *** против Решение № 32-139032 от 10.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция
(ТД) Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 от
ЗМ и чл. 59 от АПК е
отказано да се приеме декларираната митническа стойност в размер на 4 326, 75 лева на декларираната
стока с МД с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г.; на основание чл. 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 201З г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е определен нов размер на митническата
стойност на стоката – 15 012, 59 лева и на
основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито в размер на 1 068, 58
лева и на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане под отчет и
досъбиране ДДС в размер на 2 350, 88
лева, като
жалбоподателят
е задължен да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително
дължимите държавни вземания в общ размер на 3 419, 46 лева, както и лихви
за забава. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с
процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на
митническата стойност на внасяните в страната стоки. Претенцията е да се отмени обжалваното решение. Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски, съгласно
представен списък на разноските (л. 62 от делото).
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция
Митница Бургас в Агенция „Митници“,
чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено становище вх. № 4035 от 02.10.2023
г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата, като счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. (л. л. 43 и 44
от делото)
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в срок, срещу годен за оспорване акт и като подадена от адресата на акта, имащ правен интерес от оспорването,
доколкото с акта се създават задължения.
Съобщението за постановяване на оспорения акт е получено от жалбоподателя на 09.05.2023 г., видно
от известието за доставяне на л. 10 от преписката, а жалбата срещу акта е подадена чрез куриерска
услуга на 23.05.2023 г. (л. л. 21 и 22 от адм. дело № 974/2023 г. по описа на
АдмС - Бургас) и е входирана при ответника със съответен номер и дата от 25.05.2023 г. (л. 4 от
адм. дело № 974/2023 г. по описа на АдмС - Бургас), т. е. жалбата е подадена в 14-дневния срок, определен с нормата на чл. 149,
ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
На 14.02.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е
приета МД с MRN 20BG001008016893R9 (с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18
, М.А.К., пряк представител в ел. д. 3/19 „МИРАМАР“
ООД, за режим допускане за свободно
обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВАН
ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ, MAPKA „NISSAN“ МОДЕЛ „ROGUE“, TИП „ROGUE“, ПЪРВА РЕГ: 01/01/2018, ЦВЯТ: WHITE,
Р.ОБЕМ: 2 000, Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ; ШАСИ:
5N1AT2MV0JC747557“.
За стоката е посочено
следното в МД: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – Канада; в ел.д. № 4/1 „Условие на
доставка“ - „CFR
- Стойност
и навло“; в ел.д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура„/№ 6/15 „Код на
стоката — код по ТАРИК“ - 8703 23 90
00; в ел.д. № 4/16 „Метод за
определяне на стойността“ - „1 - Договорна стойност на внасяните стоки
(чл.70 от Кодекса)“; в ел.д. № 4/14 „Цена
на стоката“ – 3 200, 00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – CAD; В ел.д. № 7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ - GLDU7608040 (л. л. 39 и 40 от преписката).
На база
декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата
стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., а именно на база договорната стойност, т. е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. Декларираното условие на доставка е „CFR - Стойност и навло“.
Към митническата
декларация са приложени следните документи: фактура № RA-Е19112821
от 28.11.2019 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.“, 4880 rue
Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; опаковъчен
лист № RA-E19112821, издаден от
„9378-6135 QUEBEC Inc.“, 4880 rue
Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; PERMIT-VEHICLE PORTION № L0021056; Морска
товарителница № MEDUMT836092 (л. л. 42 – 45 от преписката).
Митническата
стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е
следната: цена на автомобила, съгласно приложена фактура, CAD – 3 200,
цена на автомобила при условие на доставка CFR, CAD –
3 200; митническата стойност е определена в размер на 4 326, 75 лева, размерът на митото – 432, 68 лева и ДДС в размер на 951, 89 лева.
С получено Писмо peг. № 32-441111 от 16.12.2022 г. на ЦМУ, от
канадските митнически власти - „Canada Border Services Agency“ е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в
Канада с местоназначение ЕС. Посочената информация е препратена до всички
териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, съответно в ТД
Митница Бургас е постъпила с Писмо peг. № 32-17346 от 13.01.2023 г. на
ТД Митница Бургас (л. л. 32 – 34 от преписката).
Анализирани са всички, приложени към МД
документи и предоставените данни от канадските митнически власти (към писмото
са приложени записите за износ за износителите, посочени в искането на
българските митнически власти - извадка от електронен документ, предоставен от
канадските митнически служби на л. л. 29 и 30 от преписката), при което е
установено наличието на съответствие
по отношение на декларираната стока, а именно автомобил 2018 NISSAN ROGUE (1650 KG), номер на шаси 5N1AT2MV0JC747557, контейнер GLDU7608040, с който е превозван автомобилът; наличието на
несъответствие по отношение
на декларираната в МД цена в размер на 3 200 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 10 555,
00 CAD и обстоятелството, че към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени
плащания, предвид декларирания код 11 в ел. д. 8/5 вид на сделката и код 1 в
ел. д. 4/16 Метод за определяне на стойността.
След анализ на приложените към МД документи и
получения отговор от канадските власти, митническите органи приемат, че не са
налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или
елементите, които се прибавят към нея и че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката,
определена по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно плащането
на декларираната цена, митническите органи приемат, че декларираната въз основа
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена на
база фактура № RA-E19112821 от 28.11.2019 г., издадена от 9378-6135 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена. Счели са, че за да е налице
покупко-продажба следва да са налице следните елементи на сделката: две страни -
купувач и продавач, като от представената фактура не било видно наличие на
волеизявление между двете страни (ФЛ и ЮЛ), тъй като липсвали подписи върху
нея, липсвали и доказателства къде е осъществена тази сделка и налице ли е
плащане по нея и как е платено.
Прието е, че в изпълнение на нормата на чл. 74, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата
стойност на стоката следва да бъде определена по един от методите,
регламентирани в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
При изследване на
метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
за наличие на „идентични стоки“ е достигнато до извод, че не може да се
определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като липсва информация за периода 14.11.2019 г. до 14.02.2020
г. за внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните
стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики,
степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество,
авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в
която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в
същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на
стоката в МД, включително и документи за техническото състояние на декларирания
автомобил.
Въз основа на
разпоредбата на чл. 74, пap. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, била извършена преценка може ли да
бъде приложен следващият резервен метод, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква
б). Установено било, че в конкретния случай
методът за определяне на митническа стойност, въз основа на сходни стоки също е неприложим,
тъй като липсва информация за периода 14.11.2019 г. до 14.02.2020 г. за приети
договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не
са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен
на щета и съставни части с декларираната стока, което да им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение и които са били допуснати в свободно обращение в
приблизително същото време.
В чл. 74, § 2, буква
в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е регламентиран третият вторичен метод за
определяне на митническата стойност на стоките. Според митническите органи този
метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната цена, на която
внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на
митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или
почти по време на внасянето на стоката от проверяваното лице, като тази цена се
намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и
продажбата им при определени условия.
Така, въз
основа на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е
прието, че следва да се определи може ли да бъде
приложен следващият резервен метод. Счетено е, че разпоредбата
на чл. 74, пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 също е
неприложима, предвид
това, че за приложимостта на този метод са необходими данни за
разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки,
преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за
производството, както и на допълнителните елементи, като степен на амортизация,
коефициент на щета и други. Посочено е, че такава база
данни също липсва, както и липсва информация за размер на обичайната печалба и
размер на общи разходи.
Посочено е, че по отношение на субсидираност и
само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на
дадено правило, следва да се приложи следващото в установената поредност.
Разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда последната
предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките. Съгласно тази разпоредба,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи по
горепосочените вторични методи, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава
трета „Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) №
952/2013. Допълнено е, че във връзка с чл. 144, пар. 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на
предходните методи, като така определената митническа стойност следва да се
основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически
стойности. Прието е, че предвид липсата на данни за определени преди това
митнически стойности, които са съпоставими с декларираната стока, прилагането
на резервния метод следва се извърши в съответствие с чл. 144, пар. 2 на същата
разпоредба.
АО е приел, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяната стока, аргументирано е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод,
че същите са неприложими, митническата стойност е определена именно съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. З от Регламент (ЕС) № 952/2013, във
връзка с чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с
наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от
канадските митнически власти. Въз основа на така
изложените мотиви, органът е счел, че декларираната митническа стойност за употребявания
автомобил по процесната митническа декларация не е платената действително или
подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с
местоназначение на митническата територия на Съюза. В тази връзка е посочил, че
полученият отговор от канадските власти представлява официален документ,
изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по
установена форма и ред, съгласно сключеното споразумение относно митническо
сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между Европейската общност и
Канада. С оглед на това обстоятелство, той представлява годно доказателство за
извършените от митническите органи действия по проверка по линия на международното
сътрудничество. Отбелязал е, че според постоянната съдебна практика, правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010
г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439, т.27).
В получените в рамките на международното сътрудничество електронни документи с
данни от канадските митнически власти е посочен номер на износна митническа
декларация, стоката е индивидуализирана с шаси № 5N1AT2MV0JC747557, с описание и тегло на
същата и данните съвпадат с тези по представените документи към митническата
декларация за допускане за свободно обращение с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г. По горепосочената митническа декларация е
декларирана цена по фактура, посочена в ел. д. 4/14 „цена на стоката“ в размер
на 3 200, 00 CAD на
идентифицираната по шаси стока /употребяван автомобил/, а установената
декларирана стойност при експорт от Канада е в размер на 10 555, 00
канадски долара.
В заключение, митническата стойност за стоката „УПОТРЕБЯВАН
ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ, MAPKA „NISSAN“ МОДЕЛ „ROGUE“, TИП „ROGUE“, ПЪРВА РЕГ: 01/01/2018, ЦВЯТ: WHITE,
Р.ОБЕМ: 2 000, Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ; ШАСИ:
5N1AT2MV0JC747557“ по митническата декларация за допускане за свободно
обращение с MRN
20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г., е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 15 012, 59 лева (10 555 CAD х вал. курс
1,35211 BGN/ CAD = 1 4271, 52 лева
+ 741, 07 лева), във връзка с налични данни в
Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното
сътрудничество – електронни документи с данни от канадските митнически власти.
Посочено е, че за декларираната стока по
митническа декларация с MRN20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г. възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в
размер на 1 068, 58 лева мито и 2 350, 88 лева
ДДС, общо 3 419, 46 лева.
Във връзка с горното, съгласно разпоредбата на чл. 22, пар. 6 във връзка с чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на митнически кодекс на Съюза и на основание чл. 8, пар. 1 от ДР на
Комисията /ЕС/ 2015/2446 /правото на изслушване/ със съобщение, обективирано в
Писмо peг. № 32-60487 от 14.02.2023 г. до М.К., последният е уведомен за мотивите, на които ще се основава оспореното в настоящото
производство решение и му е предоставен 30-дневен срок за изразяване на
становище, както и за представяне на допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа
на декларираната митническа стойност на стоката, съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е връчено на 08.03.2023 г. на
лицето, видно от известие за доставяне ИД PS 8000 02WZOT F. (л. л. 21 - 28 от преписката).
В определения от
митническите органи срок, със Становище peг. № 32-136012 от 07.04.2023 г., К. изразява несъгласие във
връзка с установения за досъбиране размер на вносно мито и ДДС в съобщение,
обективирано в Писмо peг. № 32-60487 от 14.02.2023 г. Твърди, че е закупил автомобила на
цената от 3 200 канадски долара, предвид състоянието му – катастрофирал с удар
в предната и странична част. Твърди, че автомобилът не е бил на ход, затова и
цената му била толкова ниска. Твърди още, че продавачът е закупил автомобила на
търг, проведен между потенциални купувачи и собственика му. К. заплатил
договорената цена на купувача, като плащането извършил в брой, тъй като нямало
изискване за банково плащане на дължимата сума, съобразно размера й, била му
издадена фактура и подписан договор за покупко-продажба, канадски образец
/такъв обаче не представя/. Експортът бил организиран от представител на
продавача, като на К. не било известно какво било декларирано пред канадските
власти при износа на автомобила. Твърди, че документите били представени от
него в сектор ПП при ОД на МВР – Русе при регистрацията на автомобила. За
оформянето на вноса се свързал с „Мирамар“ ЕООД, гр. Бургас, което дружество да
го представлява пред българските митнически власти. Твърди, че не е налице
основание да се приложи вторичен метод за определяне на митническите стойности,
тъй като е налице реално договорена стойност и действително заплатена цена в
размер на 3 200 канадски долара. Представя копие на пълномощно; документ,
удостоверяващ разрешение за внос от 14.02.2020 г. и вече представената с МД
фактура (л. л. 15 – 20 от преписката).
Становището на К. е
обсъдено от органа, който е приел, че въпреки изразеното несъгласие, лицето, в
качеството на купувач по сделката, не
представя допълнителни документи в потвърждение на реално договорена
стойност и действително заплатена цена, като например преводни нареждания,
разписки, квитанции или други подобни документи, потвърждаващи
действително платената цена.
В хода на съдебното дирене, от страна на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, са представени в превод от английски на български език следните писмени доказателства – Разрешително-част автомобил; Фактура оригинал; Опаковъчен лист; Товарителница № MEDUMT836092 и имейл с
„Мирамар“ ООД (л. л. 17 – 30 от делото).
С Писмо вх. № 3633 от 01.09.2023 г. по описа на АдмС – Русе, трета, неучастваща
в производството страна, сектор ПП при ОД на МВР – Русе представя писмени
доказателства - заверени преписи от Заявление № 201085015880 от 28.07.2020 г.;
Удостоверение за индивидуално одобряване на ППС, регистрирано извън държавите-членки
на ЕС, друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство или Конфедерация Швейцария от 15.07.2020 г.; Разрешение за
временно движение от 26.07.2020 г.; вносен документ № 4698 от 14.02.2020 г.;
Декларация от 28.07.2020 г. по Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1;
Декларация от 28.07.2020 г. по Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6; чл.
12б, ал. 1, т. 6 и чл. 12в, ал. 1, т. 5 (л. л. 36 – 42 от делото).
По делото, в изпълнение на дадени от съда
указания, ответната страна представя заверени лицензирани преводи-оригинал на
документите, приложени по административната преписка - на Писмо peг. № 32-441111 от 16.12.2022 г. от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ и на извадка от електронен документ
– Декларация за износ (л. л.
46 – 53 от делото).
Процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил документ, преведен на български език - „извадка от ред № 424 от електронен
документ, представен от канадските митнически служби Copy of BG Export Declaration 9396-9053.
Quebec_inc 1 Excel (Копие от българска декларация за износ № 9396-9053.
Квебек, вкл. екселски лист „Декларация за износ“-9083. Quebec_inc 1 Excel“) относно посочената обща стойност 10 555 канадски долара за
процесния автомобил. Твърди, че от документа не е ясно дали това е реално
декларираната стойност на автомобила или неговата застрахователна стойност. В
тази връзка и с цел изясняване на релевантни за
правния спор факти и обстоятелства са събрани и гласни доказателства. (л. 55, л.
л. 64 и 65 от делото)
Свидетелят С.П. ***, Свободна
зона Бургас, пояснява, че работи в Митница Бургас,
отдел МРР, сектор АНДРО. По
отношение на оспорения документ - извадка от ред № 424 от електронен документ,
приложен на л. 52 от делото и в превод от английски език на л. 50 от делото, свидетелката посочва, че тя я е направила лично и вписаният текст на
български език в нея го е написала собственоръчно, за което се е и подписала и
положила личен митнически печат. Посочва, че таблицата, от която е направена
тази извадка е приложение към Писмо рег. № 32-17346 от 13.01.2023 г., и съдържа
данни за автомобили с държава за износ -
Канада и местоназначение Европейски съюз. Уточнява, че след получаването на
въпросното писмо и извадка от електронен документ, не е било правено запитване
какво означава „Обща стойност”, която в случая е 10 555 канадски долари и какво
се включва в тази стойност, тъй като според митническите органи получените
данни били ясни и категорични, имайки предвид че процесният автомобил е индивидуализиран
с номер на шаси и съответно посочената стойност следва да указва цената на
същия. Свидетелката посочва още, че всички запитвания за
информация по линия на международното сътрудничество се осъществяват от Агенция
„Митници“ и данните, които се получават, първо се получават в Агенция „Митници“
и след това с писмо се получават в ТД Митница Бургас. Конкретизира, че клетката
„репорт” е всъщност декларацията за износ, доколкото е налице достъп до
информацията, получена от Канада. В случая данните за този автомобил са
представени в електронен вариант и това е цялата налична информация, която е
налице за конкретния автомобил.
Във връзка с наведено едва в последното по делото съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя твърдение, че въпросният автомобил е
бил бракуван в Канада, свидетелката посочва, че ако това действително е било
така, то това обстоятелство би следвало по някакъв начин да се декларира при
самото допускане за свободно обръщение в България, но в МД автомобилът е описан
единствено като катастрофирал и митническите органи не биха могли да разполагат
с информация дали автомобилът е бил бракуван в Канада или не.
На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя свидетелката сочи,
че не е била изисквана информация от „Мирамар“ ЕООД във връзка с процесния
внос, като това дружество е посочено като получател в генералния коносамент, т.
е. това е документът, с който стоката е пристигнала или на Пристанище - Варна,
или на Пристанище - Бургас.
Св. П. дава и обяснения относно вноса на автомобили от трети страни, като
уточнява, че същите пристигат в България с морски транспорт, като се представят
следните документи: фактура за автомобила, опаковъчен лист, талон на автомобила
и съответно генерален коносамент, който е документът, с който всъщност се е
осъществил превоза от държавата на износ, в конкретния случай Канада и държава
на получаване – България. Представят се също документи за транспортни разходи и
застраховка в зависимост от условието на доставка, което е посочено в
митническата декларация за внос, като това условие на доставка трябва да бъде
попълнено в търговската фактура. Сочи, че това е задължителен реквизит и в процесната
търговска фактура е попълнено условие за доставка. Именно от посоченото условие
на доставка става ясно дали транспортът и застраховката са включени в цената,
или износителят има задължение дотолкова, доколкото стоката да се натовари на
превозното средство, с което пристига в България, съответно кораба, а от там
нататък застраховката и транспортът са ангажимент на получателя.
Според свидетелката, в процесната фактура № RA-Е19112821
от 28.11.2019 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.“, 4880 rue
Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, има описание на автомобила, цената и условията на доставката, които
категорично сочат, че транспортът за доставката е платен от изпращача и е
включен в посочената във фактурата цена, който транспорт в случая е морски.
Уточнява, че не е възможно от българска страна да се направи запитване към
износителя, защо е декларирал такава стойност. От Агенция „Митници“ е направено
запитване за конкретни данни, във връзка с износа на автомобила до съответната
чужда митница – в Канада, и съответно тези данни са били предоставени.
Свидетелката е категорична, че посочената стойност означава единствено стойността
на автомобила при неговия износ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
В съответствие с изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 32-139032 от 10.04.2023
г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 нова митническа
стойност на внесената по МД с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г.
стока с описание в ел.д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ, MAPKA „NISSAN“ МОДЕЛ
„ROGUE“, TИП „ROGUE“, ПЪРВА РЕГ: 01/01/2018,
ЦВЯТ: WHITE, Р.ОБЕМ: 2 000, Д-ТЕЛ: НЯМА
ДАННИ; ШАСИ:
5N1AT2MV0JC747557“, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в
предоставената информация в рамките на канадското сътрудничество и в резултат на променената стойност
е установена сума за доплащане на мито в размер на 1 068, 58 лева и ДДС в размер на
2 350, 88 лева, общо 3 419, 46 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с
чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Решението е издадено в производство за
последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. относно
достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни
средства, които са декларирани като „употребявани”, „катастрофирали”, „с повреди” в ТД Митница Бургас и за които след получена
информация по линия на международното сътрудничество са възникнали съмнения
относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от Канада.
С оглед това са предприети действия за извършване на последваща проверка.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от
компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно
предоставените му правомощия.
Съдът констатира, че са спазени правилата за
предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6,
първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението,
и е предоставена възможност да се изрази становище и да се представят
допълнителни доказателства в 30-дневен срок. Решението е в изискуемата писмена
форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се
съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния
орган, обосновават разпоредения краен резултат.
Оспореното решение е издадено в съответствие с приложимия материален закон,
поради следните съображения:
Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване, е поставен под
режим „допускане до свободно обращение“ на 14.02.2020 г. при действието на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Митническият кодекс и
Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за
изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите
на облагане, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към
вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения.
В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е
извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача, за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за
определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по
отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по
отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на
СЕС, обективирана в Решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине
към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е
необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в
митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на
Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на
стоката и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за
определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените
субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана
дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва
проявлението му да се установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно
установените факти и обстоятелства.
Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на
митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо
не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради
които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В тази връзка в чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на
Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на
декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация
от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в
Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема, че за да определят
митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения. В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на
последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за
автомобила, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за
дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС, по реда на чл. 48 от МК, във
връзка с чл. 84 от ЗМ.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Както
бе посочено по-горе, когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза.
Във връзка с извършената проверка по линия на международното сътрудничество
и получената информация от канадските митнически власти по ред и условия,
съгласно сключеното Споразумение между Европейската общност и Канада относно
митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, за българските
митнически власти са възникнали основателни съмнения относно действителната
цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне
на митническата стойност. Полученият отговор от канадските митнически власти
представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на
служебните им задължения по установена форма и ред съгласно това споразумение.
Предоставената информация досежно процесния автомобил, респ. неговата стойност,
посочена в износната декларация пред канадските митнически власти, попада в
обхвата на понятието „сведение“, дадено в разпоредбата на чл. 1, т. 4 от
Споразумението, а именно това са данни, документи, доклади и техни заверени
копия, както и всяко друго съобщение, включително данните, които са обработени
или анализирани, за да предоставят указания за дадена операция в нарушение на
митническото законодателство. Информацията е получена при условията на
разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Споразумението, която гласи, че митническите
органи си предават взаимно, при отправено искане или по своя инициатива,
сведения за операциите, извършени или планирани на територията на другата
договаряща се страна, които са или биха могли да бъдат нарушение на
митническото законодателство.
В конкретния случай, поради това, че породените в резултат на извършената
проверка по линия на международното сътрудничество съмнения по отношение на
декларираната митническа стойност, не са били разяснени, след като са били
доведени до знанието на вносителя – той не представя каквито и да било нови
писмени доказателства досежно размера на договорената стойност и реално
заплатената цена на автомобила, административният орган правилно и напълно
обосновано е приел, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, същата не следва да се определи въз основа на метода
на договорната стойност.
В изпълнение на нормата на чл. 74, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в
този случай митническата стойност следва да бъде определена по един от
методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Съдът споделя изложените в оспорваното решение мотиви на ответника за
неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност
на стоката, предвидени в чл. 74, пар. 2. Не е спорно, че процесният лек
автомобил е такъв с щети. При това положение следва да се съобрази, че освен
ако не се касае за серийни производствени дефекти /какъвто не е разглежданият
случай/, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива
характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали
автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също
време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за
идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото
във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е
строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това
обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи
повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения
по-горе ред. Именно с оглед индивидуалните характеристики на
процесния автомобил, в Системата за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи (MIS3A) не е установена информация по
отношение на стоки, които да са идентични или сходни на него. Очевидно е, че
при липсата на положителни резултати за търсената информация, не би могла да
бъде генерирана и предоставена справка, съдържаща конкретни данни.
След като в случая, с цел определяне на митническата стойност на процесния
автомобил, аргументирано административният орган е разгледал всеки един от
методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са
приложени последователно букви от а) до г) и след като е обосновал извод, че
същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е
приел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на
чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза и
констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти.
В случая,
проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните
съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е
осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447. Във връзка с възложената им от цитирания нормативен акт тежест за
доказване наличието на основателно съмнение, от страна на митническите органи е
извършена проверка чрез изискване на официална информация от съответните
митнически органи на Канада. Такава е получена.
С оглед изложеното,
основателно и законосъобразно ответникът е преминал към определяне на новата
митническа стойност на автомобилите по резервния вторичен метод, указан в § 3
на чл. 74 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата
администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да
кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и
Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява
действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Съдът
приема, че в случая тази цел е спазена изцяло.
Административният
орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа
стойност на процесния автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената
електронна информация за износ, по-конкретно извадка от ред № 424 от електронен
документ, представен от канадските митнически служби Copy of BG Export Declaration 9396-9053.
Quebec_inc 1 Excel (Копие от българска декларация за износ № 9396-9053. Квебек),
вкл. екселски лист „Декларация за износ“-9083. Quebec_inc 1 Excel“ относно посочената обща стойност 10 555 канадски долара за процесния
автомобил. В документа се съдържат данни за осъществен износ от Канада на
процесния автомобил, идентичен с посочения в МД с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г. Тъй като Писмо peг. № 32-441111 от 16.12.2022 г. на ЦМУ от
канадските митнически власти - „Canada Border Services Agency“ има характер на
официален документ, то съдът кредитира напълно съдържащата се в него
информация, респ. съдържащата се и в EEI /еквивалент на износна декларация в
ЕС/ информация, в т. ч. и относно стойността на процесния автомобил. Писмото потвърждава автентичността на приложената към него електронна
информация за износа ("Electronic export information" (EEI) за
процесния автомобил, индивидуализиран както чрез марката и модела си, така и
чрез уникалния си VIN. Тези данни са идентични с данните в подадената от
жалбоподателя декларация, като идентични са и данните относно износителя и
крайния получател с местоназначение в България. С
предоставянето на цитираната „Електронна информация за износ“ от страна на
канадските митнически власти, данните от нея стават налични на територията на
ЕС. Разликата между двете декларации се явява посочената
цена на износ, респ. на внос, която според подадената от жалбоподателя
митническа декларация с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г. е 3 200 канадски долара, а 10 555 канадски долара е според
«Електронна информация за износ», съставена от износителя, с генериран от
последния номер на документа, съответно номер на електронната информация,
съдържаща се в системите на канадските митнически служби 01A264VCE56932020-01-00060.
Настоящият състав
на съда счита, че правилно и напълно обосновано административният орган е
приел, че основателните съмнения не са разяснени, т.е. не отпадат с представените към
Становище peг. № 32-136012/07.04.2023
г. на К. писмени доказателства. Със становището пред органа, К.
представя копие на пълномощно, с което жалбоподателят упълномощава „Мирамар“
ЕООД да извършва от негово име и за негова сметка всички действия, необходими
за митническото оформяне на стоки по всички митнически режими, т. е. въпросното
пълномощно е генерално, дори не касае конкретно само оформяне вноса на
процесния автомобил. Представя и документ, удостоверяващ разрешение на внос от
14.02.2020 г., който също не доказва договорена стойност и реално заплатена
цена за автомобила. Отново представя и приложената вече към процесната МД
фактура № RA-Е19112821
от 28.11.2019 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.“, 4880 rue
Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, в която обаче липсват подписи на лицата, сочени като продавач и купувач. Правилно
административният орган е приел, че тази фактура не е годна да установи
клаузите, при които е сключен договор за продажба на процесния лек автомобил и
извършеното плащане, в какъвто смисъл следва да се съобрази постоянната
практика на съдилищата досежно облигационните и търговски правоотношения,
обективирана в множество съдебни решения - Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д.
№ 137/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС,
ТК, І т. о. и др. Впрочем, нито пред митническите органи, нито в настоящото съдебно
производство жалбоподателят представя договор за покупко-продажба на процесния
автомобил, от който по ясен и категоричен начин да е видна договорената
стойност на автомобила, макар и в становището си пред органа да сочи, че при
извършеното плащане в брой бил получил договор за покупко-продажба, канадски
образец и представената към МД фактура.
В тежест на
жалбоподателя е да установи декларираните от него обстоятелства, като му е
предоставена възможност и срок да стори това пред митническите органи, но
същият не е ангажирал доказателства, за да опровергае основателните съмнения,
възникващи на база данните в декларацията за износ, подадена от
дружеството-износител, с което е встъпил в договорни отношения, за които обаче
също не представя доказателства.
Нито в хода на
проведеното административно производство, нито при съдебното оспорване на акта,
К. представя писмени доказателства за договорена стойност на процесния
автомобил /договор за покупко-продажба/ и за извършено реално плащане на
договорена стойност от 3 200 канадски долара, като например разписка,
квитанция или друг подобен документ, потвърждаващ действително платена цена,
дори и както твърди той, плащането да е извършено в брой. Изисканите и
представени в хода на съдебното дирене писмени доказателства от трета,
неучастваща в производството страна – сектор ПП при ОД на МВР – Русе, също не
установяват договорена стойност на процесния автомобил и не потвърждават
действително платена цена за него в декларирания размер.
Поради изложеното
настоящият състав на съда намира, че проведеното в случая от административния
орган процедиране в контекста на основателните съмнения е осъществено в
съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като
съмненията на митническите органи относно неправилното деклариране на
митническата стойност на процесния автомобил са основателни и доказани.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване на стоките цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването
на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010
г., Gaston Schul, С-354/09. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Увеличената стойност на автомобила е основание за установяване на
допълнителни задължения за мито и за ДДС, както е сторил ответникът. В
оспореното решение са изложени мотиви за изчисляването им, като правилността на
същите не се оспорва.
По така изложените съображения, съдът приема, че от страна на митническите
органи е обосновано приложението на чл. 140, във връзка с чл.144 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, поради което правилно не е приел декларираната договорна стойност на
процесния автомобил, декларирана по подадена от жалбоподателя митническа
декларация, съответно с МД с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени държавни
вземания, дължими от жалбоподателя, в посочения в решението размер.
Предвид изложеното следва, че директорът на ТД Митница Бургас е постановил
законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
На основание чл.
143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за адвокатурата, във връзка с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на М.А.К. *** против Решение
№ 32-139032 от 10.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: