Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Ламбева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 8328 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeни са от Н.Т.К. против „ЗАД
“ОЗК-З.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ Ищецът
твърди, че на 26.04.2016 г. в с.Цалапица, общ.Родопи, настъпило ПТП по вина на
водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № *****– П.Н.П., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие на К. били
причинени следните телесни повреди: тежка черепно-мозъчна травма (Контузия на главата, контузия на мозъка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, които се проявили клинично с
тежко сомнолентно - сопорозно състояние, на моменти - проявили се с
психо-моторно възбуждане и изява на изразен общомозъчен хипертензивен синдром),
довели до „разстройство на здравето, временно опасно за живота“; контузия на
лицето, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лицето, които причинили
„разстройство на здравето, неопасно за живота”; счупване на носните кости и
кръвотечение от носа, които причинили „разстройство на здравето, неопасно за
живота”; контузия на корема и кръвонасядане в областта на лява слабинна
(ингвинална) гънка, които причинили „разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди, които се изразили в
болки и страдания. Счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 100 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени
вреди, изразили се в повреда на мотоциклет „Кавазаки 3Х 10Р“ с рег. № *****в
размер на 4342 лв./изменение на иска, допуснато в съдебно заседание от 17.03.2021
г./. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 4342 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, изчислена, съобразно чл.497 от КЗ, до
окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; твърди, че поведението на сочения от ищеца деликвент не било виновно и противоправно; липсвала
причинно-следствена връзка между ПТП и описаните от ищеца вреди; оспорва
размера на претендираните обезщетения; прави възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който се движел с несъобразена скорост, не притежавал
правоспособност за съответната категория пътно превозно средство, пътувал без
поставена предпазна каска, под влияние на алкохол и мотоциклетът бил технически
негоден, тъй като не бил преминал задължителен годишен технически преглед;
оспорва претенцията за законна лихва.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За
да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/ за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № *****е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена
от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от влязло в сила решение от 19.12.2016 г. по НАХД № 7441/2016 г. на РС-Пловдив,
25 наказателен състав, подсъдимият П.Н.Н. е признат
за виновен в това, че на 26.04.2016 г. в село Цалапица, обл. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Стефан Стамболов“ и ул.„Димчо Дебелянов“, при управление
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****е нарушил правилата за движение, както следва: чл. 25 ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участаиците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.“; чл. 37
ал. 1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“, при което по непредпазливодст е причинил на Н.Т.К. средна телесна повреда,
изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма /контузия на главата, контузия на
мозъка, травматичен кръвоизлиз под меките мозъчни обвивки - проявил се клинично
с тежко сомноленто - сопорозно състояние, на моменти - проявил се с психо-моторно
възбуждане, ГКС - 7-8 т. и изява на изразен общомозъчен хипертензивен синдром/,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия
по смисъла на чл.129 от НК -
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „Б“ пр. II - ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като
на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл. 343 ал. 1 б. „Б“ пр. II - ро вр.
чл. 342 ал. 1 от НК вр. чл.78А ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лева.
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
горецитираното влязло в сила решение на наказателния съд, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на водача П.Н.Н., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни
повреди на Н.Т.К./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
в резултат на катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: контузия
на главата и тялото; контузия на мозъка; контузионно-кръвоизливно огнище вляво
челно; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; кръвонасядания по
клепачите двустранно с разкъсно-контузни рани на горен и долен клепач на ляво
око; разместена фрактура на носните кости; охлузвания по крайниците; кръвонасядане
в областта на лявата слабинна гънка; контузия на корема без увреда на коремни
органи. Ищецът е търпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни,
значителни до 3 месеца и умерени до 6 месеца (според издадените болнични
листове за временна неработоспособност). През периода 26.04.2016 г. -
01.05.2016 г. е бил лекуван в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив, Клиника по
неврохирургия. Извършени са били необходимите изследвания и консултации.
Проведено е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен
режим и активно наблюдение. Пострадалият е изписан на 01.05.2016г. по негово
настояване, въпреки подробните обяснения на лекарите за произхождащите от това
рискове. При изписването ищецът е бил в съзнание, ГКС - 15 точки, без огнищен
неврологичен дефицит. Дадени са били указания за охранителен режим и лечение с
Ноотропил 2x1200 мг. По делото не са представени медицински документи за невъзстановени
травми. Според вещото лице, възстановителният период в клиничен аспект след тежка
ЧМТ продължава не по-малко от 12 месеца. Експертът разяснява, че в края на този
период се прави оценка за изхода на лечението по петстепенната Глазгоу скала.
Степените са: Добро възстановяване - възстановена нормална жизнена активност с
възможен минимален дефицит; Умерена инвалидност - инвалид, но независим от
околните; Тежка инвалидност - в съзнание, но зависим от околните при
обслужване; Вегетативно състояние: Смърт. В патоморфологичен аспект процесът на
възстановяване преминава през определени периоди - начален, ранен, отдалечен и
остатъчен. Общата продължителност на този процес продължава две до четири
години. По делото не е представена медицинска документация относно
здравословното състояние на ищеца за времето след м.октомври 2016 г. С оглед
вида, характера и локализацията на травматичните увреждания, вещото лице дава
заключение, че към момента на катастрофата ищецът е бил с коректно поставена
предпазна мотоциклетна каска. По делото не са представени доказателства, установяващи
употреба на алкохол, наркотици и/или други упойващи вещества от страна на пострадалия.
Не е представена медицинска документация за невъзстановени увреждания. Според
експерта, предсрочното изписване на ищеца от болницата след 5-дневен престой се
е отразило неблагоприятно върху протичането на оздравителния процес. Няма данни
по делото за наличие на предхождащи произшествието заболявания или травми на К..
От показанията на св.Д./познат
на ищеца/, с когото преди катастрофата работели заедно, се установява, че е
посетил пострадалия в болницата няколко пъти. Ищецът бил вързан, защото
буйствал. След пътния инцидент той не помнел много от катастрофата, разказвали му
какво се е случило. Притеснявал се, че няма да се оправи, че няма да може да работи.
Страхувал се, че ще изгуби работата си, тревожел се за бъдещето си. Не ходел на
работа най-малко три месеца. Майка му и баща му постоянно му помагали, защото
той не можел да се обслужва сам. Свидетелят не си спомня колко време това е продължило, но когато ходел в дома на
ищеца, при него винаги имало човек, който му помагал. По лицето, ръцете и
тялото на К. имало видими белези, които
много го притеснявали. Тревожел се, че момичетата няма да го харесват.
Съдът кредитира
показанията на св. Д., тъй като са последователни, логични, житейски правдиви и
непротиворечиви и се подкрепят от медицинската експертиза.
При
така събраните доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/. От присъдата на наказателния съд се установи, че
поведението на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № *****– П.Н.Н.
при катастрофата на 26.04.2016 г. е било
противоправно и виновно и е причинило на ищеца травматични увреждания, а от
медицинската експертиза и показанията на св.Д. се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
получените при катастрофата травми.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата
- 25 г.; вида на причинените травми, установени от заключението на медицинската
експертиза, видът на проведено лечение – болнично лечение през периода 26.04.2016
г. - 01.05.2016 г., през който е приемал инфузионно медикаменти при постелен
режим и активно наблюдение. Ищецът е напуснал преждевременно по своя воля болницата,
макар лекарите да са го предупледили за рисковете за неговото здраве. Съдът
отчете периодът на болки и страдания – до 6 месеца, като по-интензивни са били
болките за срок от 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 6 месеца. По
делото бе установено, че възстановителният период в клиничен аспект след тежка
черепно- мозъчна травма е не по-малко от 12 месеца. В края на този период се
прави оценка за изхода на лечението по петстепенна Глазгоу скала, но ищецът не
е представил доказателства такова изследване
да му е било извършено, липсва проследяваща медицинска документация след
м.октомври 2016 г. Според заключението на медицинската експертиза, в патоморфологичен
аспект процесът на възстановяване преминава през няколко периода – начален,
ранен, отдалечен и остатъчен, като общата продължителност на този процес е две
до четири години. При липсата на други доказателства по делото, установяващи
усложнения при ищеца, съдът приема, че общият възстановителен процес е
продължил до две години. Съдът отчете трудностите, които е изпитал ищецът в ежедневието
си вследствие на тежката черепно-мозъчна травма травмата. Трябвало е да спазва
охранителен режим, родителите му постоянно са му помагали при битовото му
обслужване, не са го оставяли сам дори и при посещенията на негови познати /св.
Д./. Съдът съобрази и преживения от ищеца стрес и типичните за катастрофата
негативни еоционални преживявания. След произшествието и през възстановителния
период пострадалият е изпитвал тревога за бъдещето си – дали ще се оправи, дали
отново ще може да работи. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че К.
е възстановен от травмите. По делото липсват медицински документи да са
останали трайни последици за неговото здраве. Съдът приема, че са останали
единствено белези от разкъсно-контузните рани на горния и долен клепач на
лявото око на ищеца, които го притесняват при общуването му с неговите
връстници. /медицинска експертиза, показания на св.Д./.
С оглед на горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост,
в размер на 50 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в
хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който се движел
с несъобразена скорост, не притежавал правоспособност за съответната категория
пътно превозно средство, пътувал без поставена предпазна каска, управлявал
мотоциклета под влияние на алкохол и мотоциклетът бил технически негоден, тъй като не бил преминал
задължителен годишен технически преглед.
От присъдата на
наказателния съд се установява, че поведението на водача на л.а „Опел Астра“ с
рег. № *****е било противоправно – нарушил е чл. 25
ал. 1 от ЗДвП и чл. 37 ал. 1 от ЗДвП,
тъй като при предприета маневра “завой наляво“ не е пропуснал насрещно движещия
се мотоциклет, при което е настъпило процесното пътно-тронспортно произшествие.
За установяване на
конкретния механизъм на настъпване на катастрофата и дали ищецът е допринесъл
за настъпване на произшествието по делото са изслушани единична автотехническа
и тройна автотехническа експертизи, както и са събрани гласни доказателствени
средства.
От заключението на единичната автотехническа
експертиза се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: В
района на Т- образно кръстовище, регулирано с хоризонтална маркировка и без
вертикална сигнализация, водачът на л.а „Опел Астра“ е предприел маневра „завой
наляво“, отдясно наляво спрямо посоката на движение на мотоциклет „Кавазаки“ от
десния край на платното за движение. Водачът на мотоциклета се е движел отдясно
наляво спрямо посоката на движение на л.а „Опел Астра“ в лентата за насрещно
движение. Траекторията на движение на лекия автомобил и на мотоциклета са се пресекли
в лентата за движение на мотоциклета, при което мотоциклетът се е ударил в
задната дясна част около вратата на лекия автомолил. Деформациите по автомобила
са били по задна дясна врата и по заден десен калник. Мотоциклетът е бил ударен
в предната част, а след сблъсъка е паднал на лявата си странична част,
перпендикулярно на пътното платно, при което водачът на мотоциклета е ударил с
глава стъклото на задната дясна врата на автомобила, стъклото се е разбило и
тялото на мотоциклетиста частично е навлязло в купето на автомобила, където са
останали следи от кръв и части от мотоциклета. Мотоциклетът се е движел със
скорост от 67 км/час преди удара. Разрешената скорост на този участък от пътя е
била 50 км/час. Водачът на мотоциклета е имал видимост от около 100 м. напред. Няма
данни за движение на други МПС по време на катастрофата, ограничаващи
видимостта. Вещото лице е определило скоростта на автомобила в два варианта:
първи вариант, ако автомобилът е спрял на осевата линия и след това е потеглил
за извършване на маневрата „ляв завой“ -
скоростта му е била 14 км/час; втори
вариант – ако автомобилът не е спрял на осевата линия и направо е извършил „ляв
завой“ – скоростта му е била средно около 13 км/час. Опасната зона за спиране
на мотоциклета при скорост от 67 км/час е била 53 метра. Водачът на мотоциклета
е имал техническа възможност да забележи, че водачът на автомобила е навлязъл в
кръстовището от разстояние 51.18 м. при спиране на автомобила на осевата линия.
Ако лекият автомчобил е бил спрял на осевата линия преди да извърши маневрата,
то ударът е бил непредотвратим за водача
на мотоциклета, при скорост от 67 км/час. Ако мотоциклетът се бе движил със
скорост от 50 км/час ударът би бил предотвратим за водача на мотоциклета, тъй
като опасната зона за спиране при тази скорост е 34 м. Ако лекият автомобил е
предприел маневра „навлизане в кръстовището“ без да спира на осевата линия за
извършване на маневра „ляв завой“, то отстоянието между двете превозни средства
е било 27.35 м. Ударът е бил
непредотвратим за водача на мотоциклета както при скорост от 50 км/час,
така и при скорост от 65 км/час. При втория вариант, според вещото лице, ПТП е било
предотвратимо, ако водачът на мотоциклета се бе движил със скорост от 41
км/час. Причината за ПТП е поведението на водача на л.а“Опел Астра“, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение на мотоциклета при извършване на маневра
„ляв завой“, при което е отнел предимството на движещия се направо мотоциклет.
Според вещото лице, причина за катастрофата е и поведението на мотоциклетиста,
който се е движел с по-висока скорост от разрешената скорост/50 км/час/ на нерегулирано Т-образно кръстовище. В
заключението е посочено, че няма данни мотоциклетът да е преминал годишен технически преглед.
Тройната автотехническа експертиза
установява същия механизъм на настъпване на катастрофата, но сочи различна
скорост за пътните превозни средства и дава
различно заключение относно възможността на мотоциклетиста да
предотврати катастрофата. Според тройната експертиза, скоростта на мотоциклета непросредствено
преди удара е била 65.40 км/час, а на лекия автомобил – 31.44 км/час.
Непосредствено преди катастрофата не е имало
други МПС, движещи се в зоната на кръстовището, които да са ограничили
видимостта на водачите един към друг. Разрешената скорост за движение в зоната
на кръстовището е била до 50 км/час. Мотоциклетистът е имал зона на пряка
видимост към кръстовището от около 100 м., но е възприел лекия автомобил като
опасност от около 42.30 м. и е реагирал с аварийно спиране от около 30.70 м.
преди мястото на удара, а л.а „Опел Астра“ в този момент се е намирал на около
11.62 м. преди мястото на удара. Когато л.а “Опел Астра“ е пресякъл осевата
линия и е навлязъл в насрещната пътна лента, мотоциклетът се е намирал на
отстояние преди мястото на удара на около 10.28 м. Опасната зона за спиране на
мотоциклета е била 48.08 м., а на лекия автомобил - 15.64 м. Ако мотоциклетът
се бе движил със скорост от 50 км/час опасната зона за спиране би била 31.37 м.
Оптимално безопасната скорост на движение на мотоциклетиста, при която би могъл
да предотврати ПТП чрез спиране, е била 48.73 км/час. При избраната от мотоциклетиста
скорост, той не е имал техническа възможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие чрез заобикаляне отляво на лекия автомобил, нито чрез аварийно
спиране при движение с 65.40 км/час, нито при движение със скорост от 50 км/час,
тъй като отстоянието, от което е възприел автомобила като опасност, е било
значително по-малко от дължината на опасната зона за спиране. Мотоциклетистът е
могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, ако се бе движил със скорост от
48.73 км/час. Водачът на л.а „Опел Астра“ е имал техническа възможност да
предотврати катастрофата чрез аварийно спиране при движение със скорост от
31.44 км/час, тъй като разстоянието, от което е могъл да възприеме движещия се
срещу него мотоциклет е било значително по-голямо от дължината на опасната зона
за спиране и е могъл да не навлиза в лентата на мотоциклета, а да продължи
движение по първоначално заеманата лява пътна лента. Липсват данни мотоциклетът
да е преминал годишен технически преглед.
В своите показания св.Н./водач
на процесния л.а „Опел Астра“ с рег. № *****/ заявява,
че катастрофата настъпила в светлата част на деня. Предприел маневра “ляв
завой“, карал много бавно. Ако карал
малко по-бързо можело и да успее да мине. Преди да направи ляв завой, видял че
отпред намало нищо Не си спомня дали е спрял преди да завие. Подал мигач, че ще
завие, след него имало един бял бус. Мотоциклетът излязъл от бензиностанция.
Свидетелят изобщо не го бил забелязал, само чул удара. Почти бил преминал
кръстовището, когато в задната част на колата се ударил мотоциклета. Мотоциклетистът
имал каска. След катастрофата бил с каска на главата. Синът му я свалил, защото
каишката го давела отдолу. Визьорът на каската паднал вътре в колата. Водачът
на автомобила имал видимост към бензиностанцията.
При така събраните доказателства съдът
кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза, тъй като е
изготвено от трима експерти, които при съпоставяне на деформациите по пътните
превозни средства са изчислили скоростта на движение и са определили
възможността на всеки от водачите да предотврати настъпването на катастрофата,
съобразно избраната от тях скорост на движение. С оглед заключението на
тройната експертиза съдът приема, че причина за катастрофата е както
поведението на водача на лекия автомобил, който е допуснал нарушения на чл. 25
ал. 1 от ЗДвП и чл. 37 ал. 1 от ЗДвП,
така и поведението на мотоциклетиста, който е допуснал нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, тъй като се е движел с по-висока скорост/65.40 км/час/ от
скоростта, при която е могъл да спре в
опасната зона за спиране – 48.73 км/час. От експертизата се установи, че
скоростта от 65.40 км/час е скоростта, непосредствено преди удара, като мотоциклетистът
е реагирал чрез аварийно спиране от 30.70 метра преди удара, което означава, че
се е движел със значително по-висока скорост от 65.40 км/час преди да
предприеме аварийното спиране, а разрешена скорост в населеното място и в района
на кръстовището е била до 50 км/час.
Като
съобрази допуснатите нарушения от всеки
от водачите и механизма на катастрофата,
съдът определи
принос на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие от 15 %.
Тъй
като съдът прие процент на
съпричиняване на вредите от пострадалия
от 15%,
стойността на дължимото обезщетение за ищеца възлиза
на 42 500 лв. /50 000 лв. х
85 %/, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 100 000 лв. следва
да бъде отхвърлен.
Що се отнася до
останалите възражения за съпричиняване на вредите – те са недоказани – по
делото се установи, че мотоциклетистът е бил с каска по време на катастрофата;
не бе доказано да е бил неправоспособен водач, нито да е управлявал мотоциклета
под влияние на алкохол. Според автотехническите експертизи липсват данни
мотоциклетът да е преминал годишен технически преглед, но това обстоятелство не
е станало причина за настъпване на катастрофата.
По предявения иск за имуществени вреди:
С оглед заключението на
тройната автотехническа експертиза, което съдът кредитира, по делото се
установи, че повредите по мотоциклета са довели до тотална щета, тъй като
пазарната стойност на мотоциклета към датата на ПТП е била 5000 лв., а
разходите за ремонт възлизат на 5 428 лв. Стойността на обезщетението при
тотална щета, след приспадане на запазените части, е 4342.40 лв., поради което
предявеният иск за сумата от 4342 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По законната лихва:
Ищецът претендира законна лихва, изчислена по
реда на чл. 497 от КЗ. Тъй като предявените искове са по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ законна лихва се дължи от датата на деликта, а не по реда на чл.409 от КЗ. Ищецът обаче претендира
законна лихва от по-късна дата, която да бъде определена по новия КЗ. Съгласно
чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405,
ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай
ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 09.03.2017 г./л.18/,
а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 09.06.2017г.,
поради което законна лихва следва да се присъди, съобразно искането на ищеца,
считано от 12.06.2017 г./първият присъствен ден след датата на изтичане на
тримесечния срок за отговор от застрахователя/ до окончателното изплащане.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2231.84 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
При определяне размера на разноските за ответника съдът не уважи
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3570
лв., които са под минималния размер на адвокатско възнаграждение от 3616.84 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Александрова Д.,***, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в
размер на 1623.69 лв., съобразно
уважената част от предявените искове.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове
в размер 1873.68 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 466,88 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.Т.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 42 500 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: контузия на главата и тялото; контузия на мозъка;
контузионно-кръвоизливно огнище вляво челно; травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки; кръвонасядания по клепачите двустранно с разкъсно-контузни
рани на горен и долен клепач на ляво око; разместена фрактура на носните кости;
охлузвания по крайниците; кръвонасядане в областта на лявата слабинна гънка;
контузия на корема без увреда на коремни органи, причинени на 26.04.2016 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водача П.Н.Н., при управление на л.а „Опел Астра“ с рег. № *****, по
време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, да заплати на Н.Т.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 4342 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се
в тотална щета на мотоциклет „Кавазаки 3Х 10 Р“ с рег. № *****, настъпила на 12.06.2017
г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на
водача П.Н.Н., при управление на л.а „Опел Астра“ с
рег. № *****, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.К. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2231.84 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД да заплати на К. Александрова Д.,***, адрес за призоваване: гр. София, ул. „Три
уши“ № 6Б, ет.4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1623.69 лв., съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1873.68 лв. върху уважените искове, а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 466.88 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :