№ 146
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя П.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100604878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 16.06.2022г. , постановена по НОХД № 1889/2019г.
Софийски районен съд, НО, 19-ти състав е признал подсъдимият Г. И. Х. за
виновен за това, на 03.01.2017 г. около 18:00 ч. в гр. София ж.к. „Обеля“,
бл.**** се заканил с убийство на Е.А.П. с думите: „ще те убия“, като
заканването е възбудило основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е
възложил в тежест на подсъдимия Г. И. Х. направените по делото разноски в
общ размер на 1 604, 48 /хиляда шестстотин и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/ лева и на осн.чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5/пет/
държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитникът на подсъдимия – адвокат Д. Б., в която се
излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и
постановяване при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи за неправилна интерпретация на доказателствата по делото и
грешно изградена фактическа обстановка, неотговаряща на обективната
истина. Посочено е, че съдът неоснователно кредитира показанията на
пострадалата и свидетелката Г./ нейната бивша свекърва/, които си
противоречат и не се подкрепени от писмените доказателства по делото.
1
Прави се искане осъдителната присъда на районния съд да бъде отменена и
да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на
подсъдимия- адвокат Д. Б. поддържа жалбата. Моли съда да отмени
осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да постанови нова
такава, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение. В своята пледоария адвокат Б. преповтаря релевираните
възражения във въззивната жалба и допълнението към нея, като акцентира
върху факта, че по делото не са събрани категорични доказателства, както
преки, така и косвени за това, че подсъдимият е осъществил деяние по чл.144,
ал.4 НК.
Представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. В
своята пледоария прави кратък анализ на доказателствата по делото,
акцентирайки, че от същите по безспорен начин се установява авторството,
вината и механизма на извършеното деяние. Счита присъдата за правилна и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Г. Х., редовно призован, се явява лично. В правото си на
последна дума подсъдимият Х. моли присъдата на първоинстанционния съд
да бъде отменена и да бъде признат за невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие
с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на
задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК, съдът е осигурил възможност на
страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Доказателственият анализ на районния съд не страда от твърдените от
защитата пороци, като е точен, логичен и пълен.
Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните
доказателства и не намери нито едно основание да промени приетата по
делото до момента фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Г. И. Х. е роден на **** г. в гр. София, български
гражданин, със средно образование, работи като фризьор, с адрес: гр. София,
ж. к. „Сухата река“, бл.****, както и с адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“,
бл.****, с ЕГН **********.
Същият е осъждан с влязла в законна сила присъда на 29.05.2017 г. по
НОХД №11541/2014 г. по описа на СРС, НО, 17 състав за престъпление, което
2
е извършено в периода м. януари 2009 г. - м. март 2013 г., за което му било
наложено наказание „пробация“, включващо първите две задължителни
пробационни мерки за срок от една година, както и пробационната мярка
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа годишно за срок от една
година.
Подсъдимият Г. Х. и свидетелката Е.П. започнали да живеят на семейни
начала през 2012 г. От тази връзка било родено детето К.Г. Х., роден на
26.12.2013 г. Свидетелката П. имала по-голямо дете, момиче на име А., което
било болно от ДЦП.
Като съвместното им съжителство след като П. забременяла било в
наследствен имот на подсъдимия в с. Осоица, общ. Горна Малина. Там те
живели с детето им К. и детето на П. А., четиримата. По време на съвместното
им съжителство П. получавала заплахи от подсъдимия, че ако го напусне ще я
убие, същият е упражнявал и физическа агресия спрямо нея в семейното им
жилище, както и между тях имало сериозно влошени отношения.
Наблюдения върху двамата от този период има свидетелката Г., която
познавала П. от малка, тъй като жилището родителите на П. и това на Г. е в
един и същи блок. По това време свидетелката Г. работела в заведение в
с.Осоица, както и ги била видяла П. и подсъдимия с децата да идват в
заведение в Саранци, където Г. замествала. Тя видяла и двамата да
употребяват бира. Не е чувала подсъдимият да заплашва П. с убийство,
скандали не са правили в заведението. Направило й впечатление, че П. била с
дълга коса и изведнъж се появила с гола глава, но какъв бил точно проблема
не може да каже. Знае, че подсъдимият е имал проблеми, не е бил агресивен
към свидетелката Г., както и свидетелката П. не е била агресивна към нея, но
подсъдимият е бил агресивен към хората, карал се е, имало е побой, имал
проблеми и с шефката на магазина и ресторанта.
Бащата на свидетелката П. свидетелят П. бил против връзката й с
подсъдимият, като още повече след като разбрал, че докато била бременна с
детето К. подсъдимият й е ударил 2-3 шамара. Казал й да прекъсне връзката,
но тя не го послушала и се върнала при него. Докато живяла при родителите
си свидетеля П. не е виждал дъщеря му свидетелката П. да употребява
алкохол, но след това и двамата с подсъдимия употребявали предимно бира.
Сигурен е, че не е тренирала бокс, тъй като боксовата круша била при него.
Ставала агресивна, ако е употребила алкохол, 2,5 литра бира, когато ставала
такава.
Пред свидетеля В., който е бил колега на свидетелката П. последната му
споделяла. Тя започнала да идва на работа със слънчеви очила, като под тях
криела следи от удари, за които му казвала, че са от Г.. Оплаквала му се е, че
я е бил. Свидетелят В. запомнил случка, при която, когато посетил дома им,
слел като се родил сина им, подсъдимият направил забележка, че може
много лесно да се раздели с детето, но с жена си едва ли.
През м. юни 2016 г. свидетелката П. получила общинско жилище в гр.
3
София, кв. „Обеля“, бл.272, ап. „А“, ет.6, ап.18. Преместили се с подсъдимия
и двете деца да живеят в това жилище, като подсъдимият продължавал да я
ревнува, включително не давал на П. да ходи на работа. Есента на 2016
година двамата се разделили. Подсъдимият й помагал за общото им дете, но
не е имал ключ от жилището, тъй като след раздялата той й го върнал.
На 03.01.2017 г. свидетелката П., тъй като имала работа в центъра,
оставила двете си деца на майката на подсъдимия, свидетелката П., която
този ден гледала и детето на дъщеря си. Тъй като чистела офис в кв. „Дружба-
2“, тя оставила децата на П. на сина си - подсъдимият след като приключил
работа към 17:30 -18:00 часа, взела детето на дъщеря си със себе си, за да й го
остави и си тръгнала. Свидетелката П. се прибрала в дома си към 18:00 часа и
вместо майката на подсъдимия я посрещнал подсъдимият, който започнал да
я напада, че се прибира толкова късно и й казал: „Ще те убия“, започнал да я
удря с юмруци в гръдния кош и по лицето, казал й че ще я пребие, че е
обикаляла някъде. Имало многократни заплахи, че ще я убие, на което тя се
уплашила. Подсъдимият й взел телефона и ключа и я изхвърлил от
апартамента на площадката на входа. Известно време й се губело. Когато се
свестила се върнала в дома си, поради това, че децата й били там.
Подсъдимият й отворил и отново започнал да я удря. Тя се обадила на тел.112
малко след един часа. Тя се свестила едва сутринта към 05:00 часа.
Свидетелят П. бил извикан по телефона от подсъдимия към 22:00 часа
да дойде при него, тъй като Е. била пребита и изглеждала много зле. По това
време П. бил при негов приятел, който имал казино в кв. „Надежда“ и се
отзовал. Когато дошъл видял пострадалата да спи с множество рани по
лицето, със засъхнала кръв. Подсъдимият му казал, че се прибрала без да
говори нищо и се метнала в леглото. Пред свидетеля П. подсъдимия се обадил
по телефона на майка си и тя дошла към полунощ, хващайки последното
метро при тях.
След като се свестила към 05:00 часа свидетелката П. заварила в дома
си подсъдимият и свидетеля П., които били в хола. На въпросите на свидетеля
П. дали следите от боя са от подсъдимия тя отговорила положително, но
подсъдимият отричал.
Установява се от справка на дирекция „Национална система 112“,
районен център 112-София, че при тях е постъпило обаждане от лице,
представило се като Е.П. към телефон за спешни повиквания 112 на
04.01.2017 г. от телефон **** в 01:24 часа, в 06:03 часа, в 06:27 часа и в 08:02
часа.
Свидетелката П. се обадила към шест и нещо сутринта и на
свидетелката Г., която е майка на мъжа, с когото е живяла преди и баба на
детето й А., на която разказала за случилото се, че е пребита и я помолила да
отиде да гледа децата, но тя й отказала. Свидетелката Г. има наблюдения, че е
била подложена на преследване от подсъдимия. Пускал й пострадалата на
високоговорител и свидетелката Г. запомнила думите: „Само смъртта ще ни
4
раздели“.
Установява се от писмените документи от УМБАЛС „Н. И. Пирогов“
ЕАД, касаещи Е.П., че същата е прегледана на 04.01.2017 г. в 10:00 часа в 11
кабинет, неврохирургичен, на 04.01.2017 г. в 10:20 часа в хирургичен кабинет
и на 04.01.2017 г. в 10:00 часа в 108, травматологичен кабинет. Издаден й е
лист за амбулаторен преглед с основна диагноза „фрактура“ и изпратена за
рентгеново изследване.
Прегледана в УМБАЛМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД на 06.01.2017 г.
Назначени са й консултации със специалисти по нервни болести,
неврохирургия, кардиология, очни болести, както и изследвания: ЕКГ, ПКК,
КАТ-глава, приета е в неврология. Дадено й е направление за хоспитализация
и приета в болничното заведение УМБАЛМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД на
06.01.2017 г. и изписана на 11.07.2017 г. с диагноза: световъртеж от централен
произход. При извършената образна диагностика на Е.П. са установени
белези за корова атрофия в двата челни дяла, кореспондиращи с възрастта й.
При извършена образна диагностика не се установяват рентгенови данни за
фрактура на черепни кости.
По време на престоя на свидетелката П. в ИСУЛ била посещавана от
свидетелката Г. неколкократно. Тя била видяла следите от нанесения на П.
побой. След изписването на П. от болницата тя се страхувала да се върне в
жилището си и на няколко пъти преспивала при свидетелката Г., както и
последната се наложило поради този страх да остане да живее при нея за
четири месеца. Последната споделя, че П. пие бира, но не я виждала да
буйства и проявява агресия. Имала боксова круша, докато живеела със сина й,
но не я виждала да се упражнява на нея.
Видно от СМЕ, изготвена от вещото лице Т. Б., че при прегледа и от
представените медицински документи на Е.А.П. се установяват следните
травматични увреждания: кръвонасядане и оток по главата, счупване без
разместване на носните кости, охлузване по шията, кръвонасядане на лявата
мишница, кръвонасядане на лявата предмишница, кръвонасядане по лявото
бедро, кръвонасядане на лявата поясна област, които травматични
увреждания са получени от действието на твърд тъп предмет с ограничена
контактуваща повърхност, такива с добре изразен ръб и могат да бъдат
получени по времето и мястото, съобщени в предварителните сведения,
които са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота й.
Във връзка със заболяването на детето на П. А., свидетелката П. е
започнала да има проблеми и с психиката си.
Заради причинен пожар в жилището е била заведена за лечение в
психиатрична клиника свидетелката П. от баща си през 2019 г.
Установява се от писмо на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД, че
лицето П. има едно регистрирано посещение в спешния кабинет на ЦПЗ на
22.04.2019 г., доведена от екип на ЦСМП и полиция, придружена от бащата
5
по сигнал на съседи, приета в ОВСС на 23.04.2019 г. и изписана на
10.05.2019 г. диагноза: параноидна шизофрения, а с решение на СРС е
насочена за провеждане на едномесечно задължително стационарно лечение в
УМБАЛНП „Св. Наум“. На 01.10.2019 г. и на 31.10.2019 г. има регистрирани
посещения в приемно-диагностичното звено на ЦПЗ при амбулаторен
психиатър с диагноза: параноидна шизофрения.
От писмо на МБАЛНП „Св. Наум“ се установява, че свидетелката П. е
била на задължително лечение в стационара на Втора психиатрична клиника
на МБАЛНП „Св. Наум“ - София, с решение на СРС, НО, 7 състав за срок от
един месец, а именно от 10.05.2019 г. до 10.06.2019г. с диагноза: психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, психотично
разстройство.
Установява се от епикриза на Е.А.П., че същата е лекувана в МБАЛНП
„Св. Наум“ от 10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. с окончателна диагноза: психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол,
психотично разстройство, диференцирана диагноза: параноидна шизофрения.
Установява се от КСППЕ за свидетелката Е.А.П., изготвена от вещите
лица д-р Л. К. и психолог Л. Б., че не боледува от същинско психично
заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение, няма данни за
дефицит или интелектуална редукция, които да са пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране, психично здрава, но
боледува от адаптационно разстройство, което е невротично състояние,
причинено от стрес, счита се, че заплахите, които са отправени към нея са
възбудили у нея реален страх, аналогичен на правното понятие „основателен
страх“ от осъществяването им.
С експертно решение №1467 от 04.09.2020 г. на ТЕЛК, влязло в сила на
14.10.2020 г. на свидетелката П. й било признато 60 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години, с водеща диагноза параноидна
шизофрения.
Установява се от повторната КСППЕ за пострадала Е.А.П., изготвена от
вещите лица д-р Л. К. и психолог Л. Б., че паметовите възможности са в
норма, както и в норма е концентрация и разпределяемост; има медицинска
документация, че е лекувана стационарно и амбулаторно с психични
разстройства в периода 2017 г. и до датата на изготвяне на експертизата; с
диагноза: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол и основна диагноза: параноидна шизофрения; твърди се, че към
момента на прегледа П. се намира в медикаментозна ремисия по отношение
на параноидната шизофрения; страхът на освидетелстваната за нейното
здраве и живот може да е реален, но преценката за „основателен страх“ е на
юристите.
От КСППЕ за подсъдимия, изготвена от вещите лица д-р J1. К. и
психолог J1. Б., се установява, че същият не боледува от психично заболяване
и не се води на отчет в психиатрично заведение, няма данни за интелектуална
6
непълноценност, нито за редукция, които да са пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно отреагиране, по време на деянието, ако се
докажело, че го е извършил, доколкото отрича, е могъл да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ръководи действията си, може да участва
в наказателното производство и при желание да дава адекватни обяснения по
обстоятелствата и фактите от съществено значение.
От решение от 26.11.2018 г., влязло в законна сила на 26.11.2018 г., по
гр. д. №22174/2018 г. по описа на СРС, 117 състав, е видно, че родителските
права над К.Г. Х. се предоставят на бащата Г. И. Х., с право на майката Е.А.П.
да го взема и да го връща всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
до 18 ч., за 20 дни през летните ваканции извън годишния отпуск на бащата,
по два дни в горните часове през Коледните и Великденските празници, като
майката ще заплаща на детето чрез баща му месечна издръжка от 127,50 лв.,
считано от 01.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава.
С постановление от 17.06.2019 г. на СРП е отказано да бъде образувано
наказателно производство по пр. пр. №15100/2019 г по описа на СРП, с мотив,
че Е.П. е настанена в Център за психично здраве МБАЛНП „Св. Наум“ на
лечение.
Подсъдимият е подал искова молба срещу пострадалата Е.А.П. пред
СРС с правно основание чл.122, ал.1, във вр. с чл.123, ал.1 и 2 от СК за
лишаване от родителски права по отношение детето К.Г. Х..
В конкретния случай е налице ясна по адресат вербална закана от
страна на подсъдимия към свидетеля П.. Така отправената заканата е отравяна
няколкократно и е предизвикала у пострадалата, видно от нейните показания,
както и от тези на свидетелката Г. основателен страх за осъществяването на
заканата. Това се установява и от факта, че отношенията между свидетелката
П. и подсъдимият са били изключително влошени към този момент и
емоцията е била ескалирал още преди да се върне в дома си П. от дейностите,
които имала да извършва в центъра на гр. София и неочаквано заварила в
дома си вместо майката на подсъдимия самият той, когото не е очаквала в
този момент.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства:
Гласни: показанията на свидетелите Е.А.П. /л. 56-57 от СП/, Д.Ц. Г.
/л.82 от СП/, Р.И.П. / л.106 от СП/, С.Б. П. /л.107 от СП/, С.Н. Г. / л. 266 от
СП/, В.С. В. / л.55-58 от СП/, А.К П. / л.267-268 от СП/.
Писмени: заключенията на съдебно психиатрична и психологична
експертиза /СППЕ/, повторна СППЕ, съдебно медицинска експертиза /СМЕ/,
справка за съдимост № 3504 от 05.03.2019 г. от Бюро за съдимост и др.
Възпроизведените по-горе фактически констатации на първостепнния
съд са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически
грешки. Според въззивния съд към решаващия състав не могат да се отправят
7
упреци във връзка с установяване на фактологията на деянията, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълени отговорно
и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен. Описаните по-горе
факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от
събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция
не намира никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категорична –
Решение №17 от 07.04.2016г. по Н.Д.№1186/2015г. Н.К., III Н.О. НА ВКС, че
„Когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателстмата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно
всичко онова което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда. На касационна проверка подлежат само спазването на правилата при
извършване оценка на доказателствения материал от решаващия съд, а не и
резултатът от тази дейност“.
Правилно първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на
свидетелката П., имайки предвид освен логичния и последователен разказ, но
и факта че нейните показания са еднопосочни с тези на св.Г.. Последната
макар и да не е пряк очевидец на инкриминираното събитие, е възприела
непосредствено след инцидента физическото и психично състояние на
пострадалата, включително и по време на престоя на пострадалата в ИСУЛ.
Еднопосочна в своя разказ е св. Г., че пострадалата П. след изписването от
болницата се страхувала да се върне в жилището си, поради което
неколкократно оставала да пренощува в апартамента на св.Г. и в
продължение на четири месеца Г. живяла заедно с пострадалата в нейния
апартавент. Следва да бъде пояснено в отговор на защитата, че приетата за
установена от първостепенния съд закана с убийство на Е.П. с думите „ще те
убия“ следва да бъде обективно и всестранно изследвана, чрез предвидените в
процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и чрез
визираните гласни и, писмени доказателствени средства. В принципен план
няма проблем всички факти от предмета на доказване да бъдат доказвани с
всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон
доказателствата и доказателствените средства нямат предварително
установена сила.Предвидените в НПК способи за установяване на данните по
делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по
реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство
или с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В
настоящия случай за да формира извод за съпричасността на подсъдимия с
инкриминираното събитие, въззивният съд подобно на контролирания, се
довери на свидетелските показания на св.П., като по отношение на
използваната агресивна реторика от подсъдимия намира доказателствена
опора и в показанията на св.Г.. С проявен юридически усет и при
съобразяване с обстоятелството, че св.П. е пострадала от инкриминираното
деяние, Районният съд е интерпретирал твърденията й, които с висока степен
на доказателствен интензитет обезпечават повдигнатото срещу подсъдимия
Х. обвинение. Логично СРС е отчел вътрешната устойчивост и
8
последователност в разказа на пострадалата досежно възприетите и
пресъздадени правнозначими за неправомерното поведение на подсъдимия
обстоятелства, и съпоставянето на установеното чрез него с останалите
доказателства по делото, очертава логичност и житейска правдивост на
гласното доказателствено средство и предпоставя кредитирането му.
Свидетелката П. в детайли и с изискуемата се хронология описва словесния
конфликт между нея и подсъдимия и отправената заплаха за живота й, както и
последвалото си поведение и емоционално състояние-позвъняване на спешен
тел.112, емоционална напрегнатост и притеснение за себе си. При положение,
че показанията на св.П. не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни
или нелогични и се отнасят до факти, които тя лично е възприела, а съгласно
заключенията на СППЕ и повторната такава, че няма данни за дефицит или
интелектуална редукция, които да са пречка за правилна фактическа
ориентация и адекватно на нея отреагиране, психично здрава, няма
процесуална пречка именно нейните показания да бъдат поставяни в основата
на осъдителната присъда. Това принципно положение е било съобразено от
контролираната инстанция при анализа на заявеното от свидетелката П.
относно естеството на заплахата, съдържанието на отправените фрази и
поведението на подсъдимия. За да се довери на свидетелката, съдът е отчел,
че при разпита й не са констатирани съществени непълноти, вътрешна
несъгласуваност или логически противоречия.
Във въззивната жалба упорито се застъпва твърдението, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелката Г. - бивша свекърва на пострадалата. Настоящата съдебна
инстанция не следва да се съгласи с тези твърдения, които се явяват едно
предположение, при все че показанията на тази свидетелка кореспондират,
както с тези на останалите свидетели, така и с цялостния доказателствен
материал. Показанията св.Г. кореспондират и подкрепят показанията на
св.П., с която същата споделила непосредствено след случилото се.
Първоинстанционният съд правилно е взел предвид само част от
обясненията на подсъдимия, в която излага че той е полагал грижи за децата,
както роденото от връзката му с П., така и за нейното дете А.. Неговите
обяснения в останалата им част съдът намира, че са изцяло негова защитната
версия. Те не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства,
които се кредитират от съда. Като следва да се посочи изрично, че те са в
противоречие дори и с показанията на св.П. относно целта на посещението на
този свидетел процесната вечер в дома на П..
СРС основателно е преценил, че не заслужават доверие в цялост
показанията на св.П., тъй като има значителни разминавания в показанията му
и обясненията на подсъдимия. Налице е и вътрешно противоречие в дадените
от подсъдимия обяснения в които твърди, че хем в процесната вечер, преди Е.
да се прибере от работа и след като той се е върнал от работа след 17.00 ч се
погрижил за децата да ги нахрани, хем твърди че правил с приятеля си св.П.
ремонт, а в същото време неговия приятел се засякъл с Е. на входа.
Като следва да се посочи, че както относно обясненията на подсъдимия,
така и относно показанията на свидетелите П. и П. е видно, че в тях се
9
съдържат обективно несъществуващи обстоятелства чрез преплитането им
със съществуващи, така, че последните да придадат достоверност на първите
и се затрудни отсяването на едните от другите.
Настоящата въззивна инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства. Така съдът прие медицински документи,
експертизите, касаещи здравословното състояние на свидетелката П., която е
пострадала по делото. От посочените писмени доказателства може да се
установи хронологичното развитие на събитията, включително кога П. се е
обадила на тел.112, кога е била прегледана в медицинско заведение и какво е
било състоянието й.
Съдът кредитира заключението от направената СМЕ, която е приета по
делото, тъй като е в съответствие с наличните по делото медицински
документи и отразява вида и характера на причинените на пострадалата П.
наранявания.
В съдебното производство пред Софийски районен съд е била разпитана
свидетелката П., от чиито показания по несъмнен начин се установява, че
подсъдимият Х. е отправил няколкократно закана към нея, като се е обърнал
към П. с думите: „ ще те убия“. От казаното, свидетелката П. е изпитала
основател страх, което се установява от състоянието й.
От показанията на свидетелите Г., В. и П. се установява какви са били
отношенията между пострадалата и подсъдимия преди самото деяние, а от
тези на П. и след това.
От показанията на свидетелката Г., съдът извлича наличието на
основателен страх у пострадалата П. от отправената спрямо нея заплаха.
От правна страна:
На база така събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
поведението си подсъдимият Г. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК .
Родов обект на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК са
обществените отношения, бранещи свободата и неприкосновеността на
гражданите, а непосредствен субект на заканата с престъпление е
конкретното физическо лице Е.П..
От правна страна, са налице всички обективни и субективни признаци
на съставомерно деяние по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК . Безспорно се
установиха репликите и действията на подсъдимия към пострадалия, както и
фактът, че последната ги е възприела лично.
Конкретните думи са възприети от пострадалата, като същата се
уплашила от думите на подсъдимия, в продължение на време след това се е
страхувалa за живота си и е възприелa заканите за реално осъществими.
Застрашеността за живота си, който е възприела пострадалата от отправените
й от подсъдимия закани за убийство, е изразено и в състоянието, което е
възприела свидетелката Г.. П. се страхувала да се завърне у дома си, да остане
сама в дома си. Употребените от подсъдимия думи са от естество да
10
обективират реална, действителна заплаха за живота на пострадалата, още
повече, че същите са били придружени и с действия по отношения телесния
интегритет на пострадалата, които са били установени впоследствие при
прегледите й в лечебни заведения, с издадени медицински документи, а и
като обект на СМЕ.
Налице е вербално психическо въздействие от страна на подсъдимия
към пострадалата П., като следва да се има предвид, че във времето за такъв
тип отношения към пострадалата свидетелства и разпитания по делото
свидетел В., както и свидетелката Г..
В случая въздействието на подсъдимия към пострадалата П. е било
съпроводено и с агресивно физическо поведение от него към пострадалата,
които обстоятелства възприети в съвкупност водят до извод, че са
застрашили обективно правно- значимата сфера на пострадалата П..
Отправените от подсъдимият към свидетелката П. думи са натоварени със
застрашителен потенциал, подсилен от самото му поведение, което е и
засилило интензитета на отправената заплаха. Поради което и изреченото от
подсъдимия към свидетелката П.: „ще те убия“ с агресия в поведението е
годно да предизвика у същата основателен страх за осъществяване на
заканата.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия Х., чрез
думите – „ще те убия“ и нанесените удари с юмруци в гръдния кош и по
лицето. По този начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние,
като заканата е била конкретизирана с убийство. Престъплението по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие
върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се
формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се
изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот.
Заканата е възприета от пострадалата Е.П., достигнала е до нейното съзнание
и е била годна да възбуди основателен страх от осъществяването й, с което
престъплението е довършено.
При преценка дали заканата е годна да възбуди основателен страх у
пострадалата, съдът взе предвид обстановката, начина, по който е отправена
заканата, психичното състояние на дееца. Думите, които подсъдимият Х. е
използвал, са красноречиви, а съдържанието им - недвусмислено. Цялостното
поведение на подсъдимия, обективирано с думи и действия, преди и по време
на деянието, навежда на категоричния извод, че заканата е от естество да
възбуди у пострадалия основателен страх от осъществяването й.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, подсъдимият Г.
11
Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият съзнателно е заплашил пострадалата Е.П., като е
отправил закана за убийство към нея и е целял настъпването на
общественоопасните последици - възбуждане основателен страх от
осъществяването му.
Настоящият съдебен състав споделя правните констатации на
първоинстанционния съд, че подсъдимият Г. Х. следва да бъде признат за
виновен на основание чл. 303 от НПК по повдигнатото с обвинителен акт
обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на това, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена. Същата е постановена при безспорно изяснена фактическа
обстановка, като съдът намира, че обосновано подсъдимият е бил признат за
виновен от първоинстанционния съд за извършване на престъплението, за
което е бил конституиран като такъв.
При извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, настоящият
съдебен състав не констатира наличие на основания, налагащи нейната
отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По наказанието:
Наказанието е правилно определено по вид и размер, като същото е в
рамките на наказанието, посочени за това престъпление в особената част на
НК, като съдът правилно е преценил смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства и е определил наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилно и обосновано СРС е приел, че в случая изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Настоящата
инстанция счита, че този срок, предвид потенциалната възможност от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция и за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия Х..
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийски
градски съд, НО, XVII-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.06.2022г. по НOХД №1889/2019г. на
Софийски районен съд, НО, 19-ти състав
12
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13