Решение по дело №16011/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 291
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20213110116011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20213110116011 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. АЛ. АЛ., с ЕГН
********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника му адв. П.Н. Й. – АК Варна срещу „Ф.И.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на
следните вземания, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на „БНП П.“ ЕАД по гр.д. № 3649/2011г. по описа на Районен съд гр. Варна:
Сума в размер на 2796,17лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и
17ст.) главница, 558,26 (петстотин петдесет и осем лева и 26ст.) мораторна лихва за периода
от 20.10.2008г. до 11.03.2011г., представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-***/01.08.2008г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 11.03.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 67,09 лв. (шестдесет и седем лева и 09ст.), представляваща
направените по делото разноски и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че по гр.д. № 3469/2011г. по описа на Районен съд гр. Варна, в полза на
„БНП П.“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.07.2011г., с
които Н. АЛ. АЛ. е осъден да заплати сума в размер на 2796,17лв. (две хиляди седемстотин
деветдесет и шест лева и 17ст.) главница, 558,26 (петстотин петдесет и осем лева и 26ст.)
1
мораторна лихва за периода от 20.10.2008г. до 11.03.2011г., представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-***/01.08.2008г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.03.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 67,09 лв. (шестдесет и седем лева и 09ст.),
представляваща направените по делото разноски и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение.
Вземанията по изпълнителен лист от 13.07.2011г. били прехвърлени по силата на
цесия от 08.07.2014г. от цедента „БНП П.“ ЕАД на цесионера „Ф.И.“ ЕАД.
Въз основа на гореописания изпълнителен лист от 13.07.2011г. по молба на
взискателя „Ф.И.“ ЕАД от 25.03.2015г. било образувано изпълнително дело№ 2811/2015г. по
описа на ЧСИ № 838 М.Б..
По това изпълнително делото били извършвани редица изпълнителни действия. На
17.04.2015г. била изпратена и получена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.А..
На 23.04.2015г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника. На 27.05.2015г. бил
присъединен взискател ТД на НАП за сума в размер на 280 лева. На 20.09.2017г. постъпила
молба от взискателя с искане за извършван ена опис на движими вещи на длъжника, който
не се състоял. На 20.01.2021г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. По изпълнителното дело не постъпвали плащания от страна на длъжника.
Ищецът поддържа, че в периода от 27.05.2015г. до 20.09.2017г. не са предприемани
изпълнителни действия, които да прекъсват давностните срокове, поради което
изпълнителното дело се прекратило ex lege на 27.07.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК с настъпила т.нар. перемпция. Последното действие, което прекъсвало давността било
присъединяването на взискателя НАП на 27.05.2015г. и прегодишния давностен срок за
принудително изпълнение на задълженията е изтекъл на 27.05.2020г.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна.
Не се оспорват твърденията за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по гр.д. № 3649/2011г. по описа на Районен съд гр. Варна в полза на „БНП П.“ ЕАД,
както и придобиването на тези вземания от ответника чрез договор за цесия от 08.07.2014г.
Вярно било също изложеното за образуване на изп. дело № 2811/2015г. по описа на ЧСИ №
838 М.Б. и извършвани изпълнителни действия по това дело, но непълно били посочени
изпълнителните действия, поради което се посочват в хронологичен ред извършените
изпълнителни действия:
- На 25.03.2015г. е подадена молба за образуване на изпълнително делото,
посочени са изпълнителни способи и направено искане за предприемане на изпълнителни
действия. Покана за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 17.04.2015г.;
- На 17.04.2015г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор на банкови
сметки на длъжника. Най-късно полученото съобщение и наложен запор е в „ЦКБ“ АД на
18.05.2015г.;
2
- На 17.04.2015г. е изпратено запорно съобщение и до работодателя на
длъжника;
- На 27.05.2015г. е присъединен взискател ТД на НАП;
- На 14.12.2016г., 20.09.2017г., 01.02.2018г., 13.04.2018г. и 14.12.2020г. пред
съдебния изпълнител били депозирани молби от ответното дружество за извършване на
изпълнителни действия опис на движими вещи и запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение;
- На 29.01.2021г. в изпълнение на направените в шест последователни молби
искания, съдебният изпълнител наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Запорното съобщение до работодателя било изпратено на 20.01.2021г.
Ответникът поддържа, че приложима към процесните вземания е общата
петгодишна давност, в изпълнителното производство са извършвани изпълнителни
действия, които прекъсват давността и възможността за принудително изпълнение на
вземанията не е погасена по давност.
До 26.06.2015г. намирало приложение Постановление № 4 от 18.11.1980г. на
Пленума на ВС и съгласно същото давността за вземането в рамките на висящо
изпълнително производство е била спряна, а считано от 26.06.2015г. приложение намирали
разрешенията на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2103г. на ОСГТК на ВКС. След 26.06.2015г. и преди изтичане на петгодишния давностен
срок за вземанията давността била прекъсната с предприемането на изпълнителни действия
в рамките на изп. дело № 2811/2015г. по описа на ЧСИ М.Б..
Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и прави искания по
доказателствата.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители. В писмени
молби, постъпили преди заседанието, поддържат изложеното в исковата молба и отговора
по нея и правят искане за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2011г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3649/2011г., на основание
влязла в сила заповед за изпълнение № 2390/14.03.2011г., издадена по същото дело.
Със същите Н. АЛ. АЛ. е осъден да заплати на „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** сума
в размер на 2796,17лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и 17ст.) главница,
558,26 (петстотин петдесет и осем лева и 26ст.) мораторна лихва за периода от 20.10.2008г.
до 11.03.2011г., представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-***/01.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 11.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 67,09
лв. (шестдесет и седем лева и 09ст.), представляваща направените по делото разноски и 100
лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
3
С молба от 25.03.2015г. от „Ф.И.“ ЕАД е образувано изпълнително дело №
2811/2015г. по описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника Н. АЛ. АЛ. за вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр. д № 3649/2011г. по описа на ВРС.
В молбата се посочва, че взискателят е придобил вземанията срещу длъжника по
силата на договор за цесия с „БНП П. П.Ф.“ ЕАД от 08.07.2014г. Молбата съдържа искане за
налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
На 17.04.2015г. са изпратени запорни съобщения до редица банки, както и до
работодателя на длъжника „И.Б.“ ЕООД.
На 18.05.2015г. съдебния изпълнител е уведомен, че длъжникът има открита сметка
в „Централна кооперативна банка“ АД и сметката е блокирана до пълния размер на сумата.
На 22.05.2015г. като взискател по изпълнителното дело е конституирана държавата
за публични вземания в размер на 280 лева.
На 14.12.2016г., 20.09.2017г., 01.02.2018г. и 13.04.2018г. по изпълнителното дело са
постъпили молби от взискателя „Ф.И.“ ЕАД със сходно съдържание. Във всяка от молбите
се съдържа искане за извършване на справки за трудови договори за длъжника и при
наличие на такива да бъдат наложени запори, както и се прави искане за извършване на опис
на движими вещи в дома на длъжника, като взискателя бъде уведомен за дължимите такси.
Молбите до съдебния изпълнител касаят множество изпълнителни дела, по които взискател
е „Ф.И.“ ЕАД с посочване на конкретните номера на изпълнителните дела, сред които и
изпълнително дело № 2811/2015г. по описа на ЧСИ М.Б..
Искане за извършване на справки за трудови договори и банкови сметки и налагане
на запори, при наличие на такива се съдържа и в молби от взискателя от 14.12.2020г. и
22.12.2020г.
Запорно съобщение до работодателя на длъжника е изпратено на 20.01.2021г. и
получено от служител на дружеството на 29.01.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу
него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. №
3469/2011г. по описа на ВРС в полза на праводателя на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането
само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По отношение на процесните вземания е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД и правото на принудително изпълнение на същите се погасява с изтичане на
4
предвидения в тази норма петгодишен срок. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се
преклудира възможността на длъжника да оспорва вземането, поради факт настъпил до
изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и при влизане в сила на заповедта за
изпълнение се прилага давността предвидена в чл.117, ал.2 ГПК за вземания, удостоверени
със съдебно решение. В този смисъл е и Решение № 3/ 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г.
по описа на ВКС, IV г.о.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление
действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
същото е обявено за изгубило сила, като след тази дата погасителната давност продължава
да тече по време на изпълнителното производство, но се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение.
Изпълнително дело № 2811/2015г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 25.03.2015г.
и до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността е
спряла да тече за процесните вземания.
Давността е прекъсвана от ответното дружество, което е придобило вземанията по
силата на договор за цесия с направените от това дружество искания за извършване на
конкретни действия по принудително изпълнение на 25.03.2015г., 14.12.2016г., 20.09.2017г.,
01.02.2018г. и 13.04.2018г. Във всяка от молбите на взискателя от посочените дати се
съдържа искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и готовност за
внасяне на дължимите за това държавни такси.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
то давността се счита прекъсната с искането. В този смисъл и постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 37/ 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о.
Макар и неотносимо към конкретния спор следва да се отбележи, че с отправените до
съдебния изпълнител искания за извършване на конкретни действия по принудително
изпълнение, взискателят не само демонстрира активно поведение по събиране на вземания,
с което прекъсва давността, но също така препятства прекратяването на изпълнителното
дело по перемпция.
Други действия, с които е прекъсвана давността по отношение на процесните
вземания са присъединяването на държавата като взискател на 22.05.2015г. и наложените
запори върху вземания на длъжника на 17.04.2015г. и 20.01.2021г.
5
В този смисъл по отношение на процесните вземания давността е прекъсната на
25.03.2015г., спряла е да тече до 25.06.2015г., а след това е прекъсвана с исканията от
ответното дружество за извършване на конкретни изпълнителни действия на 14.12.2016г.,
20.09.2017г., 01.02.2018г., 13.04.2018г. и 14.12.2020г., както и наложения запор на
20.01.2021г. Твърдението на ищеца, че възможността за принудително изпълнение е
погасена по давност в периода от 13.07.2011г. до 05.01.2016г. се явяват опровергани от
събраните по делото писмени доказателства.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение определено от съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. АЛ. АЛ., с ЕГН ********** и адрес гр. *** срещу
„Ф.И.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение на следните вземания, за които са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в полза на „БНП П.“ ЕАД по гр.д. № 3649/2011г. по описа
на Районен съд гр. Варна:
Сума в размер на 2796,17лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и 17ст.)
главница, 558,26 (петстотин петдесет и осем лева и 26ст.) мораторна лихва за периода от
20.10.2008г. до 11.03.2011г., представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-***/01.08.2008г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 11.03.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 67,09 лв. (шестдесет и седем лева и 09ст.), представляваща
направените по делото разноски и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. АЛ. АЛ., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „„Ф.И.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6