Решение по дело №92/2018 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 7 юли 2018 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20181730200092
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Радомир, 18.06.2018г.

 

 

Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и трети май  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Ивета Павлова

 

при участието на секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 92 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №17-0328-000933/04.10.2017 г.  началник група към ОД  МВР гр.Перник, РУ-Радомир е наложил на жалбоподателката Е.П.С., с ЕГН:********** ***  административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл.102 от ЗДвП.

  Недоволна от така наложеното й наказание С. по  изложените в жалбата съображения и по подробно развити от адвокат-пълномощника й в хода на пледоариите правни доводи моли съда да  отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че е опорочена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като липсва съгл.чл.43, ал.2 от ЗАНН подпис на свидетел по отказа на жалбоподателката да подпише същия. На второ място се сочи, че в АУАН и НП не  е описано точно извършеното адм.нарушение и обстоятелствата, при които е извършено то. Твърди се от адвокат-пълномощника на жалбоподателката С., че на лицето, на което е предоставила управляване на МПС е съставен друг АУАН за извършено адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП, като в същия е отразено, че нарушението е извършено в 22.00 часа. От друга страна в процесния АУАН и НП,  АНО е отразил  от фактическа страна, че С. е извършила адм.нарушение по чл.102 от ЗДвП, предоставяйки управление на МПС на неправоспособен водач в 23.15 часа т.е житейски погледнато предоставянето на МПС предхожда управлението на МПС, а не обратното, както е посочил в съставените актове АНО. На трето място в пледоарията си  адвокат-пълномощника на жалбоподателката твърди, че АНО е посочил за нарушена разпоредбата на чл.102 от ЗДвП като липсва конкретизация на същата разпоредба, тъй като чл.102 от ЗДвП съдържа две точки и различни хипотези на същите, с което е нарушено правото  й на защита, тъй като не става ясно за какво точно адм.нарушени е санкционирана. Освен това се сочи за липсва на конкретизация  и на санкционната правна норма, тъй като в  АУАН и НП, АНО е посочил като санкционна правна норма чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и не е уточнил за коя точно хипотеза на цитирания текст от закона е наказана С..

Въззиваемата страна  РУ –Радомир към ОДМВР -Перник редовно и своевременно призована,  за същата не се явява представител, като е изразила писмено  становище съда да отхвърли жалбата и  да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, процесуално допустима е, поради което съдът  дължи нейното разглеждане по същество.

От фактическа страна:

От фактическа страна по  делото се установява видно от АУАН серия Д, № 199002/19.08.2017г., че на 19.08.2017 г.,  в 23.15 часа в гр.Радомир, ул. „Люлякова № 3, като собственик на л.а. „Мицубиши Паджеро“, ., жалбоподателката Е.П.С. предоставя управлението му на неправоспособния П.М. П., с ЕГН: ********** ***.

 Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган се е произнесъл по административно-наказателната преписка, като е издал атакуваното в настоящото производство НП  №17-0328-000933/04.10.2017г., с което на основание  чл.177, ал.1, т. 3 от ЗдВП  е наложил на жалбоподателката Е.П.С. административно наказание  “глоба” в размер на 100 лева за нарушение по чл.102 от ЗДвП.

 Правни изводи:

 

С оглед на така установеното от  фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Настоящият състав на решаващия съд намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено  на процесуално основание.

Опорочено е изцяло производството по съставяне на АУАН, а неспазване на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице още в началния момент от образуваното административнонаказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на АУАН. АУАН е съставен от свидетеля Н.П.Й. на длъжонст «мл.автокотрольор» в РУ-Радомир, а свидетел по установяване на адм.нарушение, който е подписал така съставения АУАН е св.Б.Б. на длъжност «страши полицай» в РУ-Радомир. Видно от така съставения АУАН обаче липсва подпис на нарушител .Т.е. липсват данни същият да е връчен на жалбоподателката С. за подпис съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН. В хода на съдебното следствие актасъставителят Й. твърди, че АУАН е съставен в сградата на РУ-Радомир в присъствието на С., но същата е отказала да го подпише и си е тръгнала. Същото се потвърждава и от св.Б.Б. присъствал при съставяне на АУАН. С оглед на това съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Т.е законодателят е имал  в предвид, че свидетелят удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта е трето лице различно от лицата констатирали извършване на административното нарушение, като свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН само удостоверява отказа т.е нежеланието на нарушителя да подпише АУАН, какъвто свидетел в случая липсва.

Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН.  За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че дори и да се приеме, че АУАН е съставен в отсъствие на С., тъй като същата е напуснала сградата на РУ-Радомир, то липсват приложени в административно-наказателната преписка  писмени доказателства за изпълнена процедура от АНО по връчване на АУАН на С. по  чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Съдът намира, за основателни и останалите правни доводи на адвокат-защитинка на жалбоподтелката за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО при съставяне на АУАН и издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП липсва конкретизация на нарушената  материалнопрвана и санкцинна правни норми. Същите са посочени в основните си текстове като липсва конкретизация на точката и хипотезата на същите норми, което лишава  жалбоподателката от възможността да разбере точно за какво адм.нарушение е санкционирана, като по този начин  е  нарушено правото й на защита.

Основателни са възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателката, в какъвто смисъл са и приложените в хода на съдебното следствие писмени доказателства:  АУАН серия Д№199001 от 19.08.2017г., НП №17-0328-000859/19.09.2017г.  и Решение №22/22.02.2018г. по анд №445/2018г., на РдРС, че не би могло адм.нарушение управление на МПС от неправоспособен водач да предшества по време адм.нарушение предоставяне на МПС на неправоспособен водач.

По същество на спора съдът за правна изчерпателност следва да отбележи, че намира, че административно-наказващият орган е доказал извършено от жалбоподателката адм.нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната   й отговорност. В хода на съдебното следствие  са разпитани свидетелите Н.Й. на длъжност ” мл.автоконтрольор” в РУ- Радомир към ОДМВР-Перник, който е актосъставител  и  Б.Б. на длъжност  “старши полицай” в РУ-Радомир,  свидетел по процесния АУАН, които изцяло потвърждават и поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Показанията и на двамата свидетели са взаимосвързани, непротиворечащи и пресъздаващи една и съща фактическа обстановка отразена в АУАН и НП, а именно, че жалбоподателката  е предоставила собствения си л.а. „Мицубиши Паджеро“, ., за управлението му на неправоспособния П. Ме.П., с ЕГН: ********** ***. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани никакви писмени и гласни доказателства от страна на жалбоподателката  С. установяващи фактическа обстановка различна от тази установена от административно-наказващият орган.

Предвид гореизложените правни доводи съдът намира, че обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0328-000933/04.10.2017г., с което началник група към ОД  МВР гр.Перник, РУ-Радомир  е наложил на Е.П.С., с ЕГН:********** ***  административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание по   чл.177, ал.1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл.102 от ЗДвП.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, заедно с мотивите.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: