РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Велико Търново, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. №
538 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 95а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от М.С.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез *** И.Д.
от САК, срещу Решение изх. № 53-03-112616#/ 4 от 11.05.2022 г., издадено от гл.
инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП /ТД на НАП/ – София,
потвърдено след обжалване по административен ред с Решение № А-18/ 29.06.2022
г. на изпълняващ правомощията на териториален директор на ТД на НАП – София. С обжалваното
решение на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София, е оттеглено
Удостоверение А1 относно приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност с № 220088323921/ 22.06.2016 г., издадено от орган по приходите при
ТД на НАП – София.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на Решение изх. №53-03-112616#/ 4 от
11.05.2022 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София. Счита, че
същото е издадено от орган без съответната компетентност, при нарушаване на
изискванията за форма и допуснати съществени нарушения на административно
производствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта
на Регламент (ЕО) №883/ 2004. В тази връзка изтъква, че решението за оттегляне
на удостоверение А1 с № 220088323921/ 22.06.2016 г. не е издадедено от органа
по приходите, който е издал удостоверението, в противоречие с изискването на
чл. 91а от ДОПК. Твърди, че в решението не е посочено правното основание за
издаването му, а от фактическа страна липсва конкретна мотивировка, като освен
това е вписано, че е оттеглено удостоверение, издадено на 13.07.2016 г., а не
това от посочената от органа дата. Акцентира се върху обстоятелството, че
удостоверението представлява влязъл в сила административен акт, оттеглянето му
е извършено 5 г. и 5 месеца след изтичане на валидността му /прекратяване на
действието му/, без да са съобразени основанията, сроковете и процедурните
правила по чл. 99 и сл. от АПК. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 91а от ДОПК
е неприложима, тъй като е влязла в сила от 01.01.2021 г. и няма обратно
действие. Като съществено процесуално нарушение се изтъква обстоятелството, че
жалбоподателката не е била уведомена за започнатата и проведена процедура по
Решение № А1/ 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност, в нарушение на т. 10 от същото решение, като
по този начин е била лишена от гарантираната за заинтересованите лица
възможност да участва в производството и
да ангажира доказателства. По същество заявява, че при издаването на
оттегленото удостоверение работодателят й е предоставил пред приходната
администрация всички документи, доказващи основателността на искането, които са
били обследвани и приети за верни. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски. В проведените открити съдебни заседания
оспорването се поддържа от пълномощника *** Д.. В представена писмена молба се
развиват допълнителни подробни доводи по същество за основателност на жалбата.
Ответникът – териториалният директор на ТД на НАП – София, чрез
пълномощника си по делото гл. ***К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди
процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваното решение, за
което развива аргументи в представена писмена защита. Моли жалбата да бъде
отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 500,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между страните
не се спори и от приобщените към делото доказателства се установява, че на
28.12.2015 г. М.С.Й. е ключила трудов договор с „Анто-Ан БГ“ ЕООД /понастоящем
„ДС Мениджмънт груп“/ за длъжността социален асистент. Основната дейност на
работодателя към този момент е консултантски и посреднически услуги за трудова
дейност и социални дейности. Съгласно Удостоверение № 1449-01/02/03 от
27.07.2015 г. на Агенцията за социално подпомагане, дружеството има регистрация
за предоставяне на социални услуги, като освен това командирова свои служители
в Кралство Белгия, за да работят като социални асистенти. По Искане №
53-03-1126/ 20.06.2016 г. на осигурителя и след проверка на приложените
документи, на 13.07.2016 г. от орган по приходите – гл. инспектор по приходите В.Я.,
при ТД на НАП – София е издадено Удостоверение А1 за приложимото осигурително
законодателство за заетото лице М.Й., за командироване в Белгия за периода
01.07.2016 г. – 31.12.2016 година.
На 04.06.2020 г.
в ЦУ на НАП е постъпило писмо от Национална служба за социално осигуряване –
Брюксел, за прилагане на чл. 76 от Регламент 883/2004 на Европейския парламент
и Съвета от 29 април 2004 г. и искане за оттегляне на удостоверения А1 по
отношение на 32-ма работници с работодател „Анто-Ан БГ“ ЕООД, сред които и М.Й..
В писмото е посочено наличието на белгийско съдебно /наказателно/ производство
във връзка с командироването от българското дружество на български служители
при белгийски възрастни хора. В хода на това производство били иззети компютри
и електронни данни от собственика на дружеството А.С., която живее в Белгия,
били разпитани и служителите. Посочено е наличието на надвишаване на
максималния срок за командироване, заместването на командировани служители и
създаването от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без
реална икономическа стойност, с единствена цел създаване на форма на оборот на
хартия. С Писмо изх. № М-24-28-1220/ 09.07.2020 г. на ЦУ на НАП искането е
насочено към ТД на НАП – София, където е извършена проверка относно наличието
на основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо
законодателство. Резултатът от проверката е обективиран в Писмо изх. №
20-00-2842/ 29.07.2020 г. на ТД на НАП – София, в което след справка в
информационната система на НАП е направен извод за липсата на основание за
оттегляне на издадените удостоверения А1, тъй като лицата са командировани в
законоустановения срок от максимум две години, не заместват други командировани
и декларираният оборот на територията на страната е формиран от продажби на
стоки и услуги, които са надлежно декларирани. Въз основа на така
констатираните факти и направени изводи с Писмо № М-24-28-1220#2/20 от 18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, е
отговорено на искането на белгийския компетентен орган.
На 10.03.2021 г.
белгийската компетентна институция е сезирала Министерството на труда и
социалната политика /МТСП/, с оспорване на определеното от НАП приложимо
законодателство за работниците на „Анто-Ан БГ“ ЕООД и е отправила молба за
стартиране на втори етап от процедурата по диалог, предвидена в Решение №
А1/12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност, като е изразено несъгласие със становището за липса на
основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо
законодателство. Отново са изложени доводи за наличие на издаване на фиктивни
фактури, единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на
Република България. В писмото са цитирани разменени имейли и съобщения между
собственичката на дружеството и трети лица. В тази връзка, е издадена Резолюция
№ П-22221121217887-0РП-001 от 17.12.2021 г. за възлагане на проверка за
установяване на факти и обстоятелства по отношение на „Анто-Ан БГ“ ЕООД. В хода
на проверката е проверено счетоводството на дружеството и са извършени проверки
на негови контрагенти и работници. За резултатите от проверката е съставен
Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 г., в който за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2021 г. са посочени всички наети по трудов договор лица, цитирани са
представените справки за оборота на дружеството в страната и в рамките на
Европейския съюз за различни периоди, посочени са извършените насрещни проверки
на няколко от дружествата, и представените от тях документи. Въз основа на
събраните доказателства приходният орган не е установил нарушения на данъчното
и/или осигурителното законодателство. От органа по приходите, издал протокола
за извършена проверка, е съставен и Доклад изх. № 10-24-10-7/ 16.03.2022 г. до
началника на Отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София. В
доклада са посочени същите факти, които са установени и при проверката, но са
формирани различни изводи – за съмнения относно извършваните на територията на
страната доставки и необходимостта от провеждане на ревизионно производство, в
което да бъде определен правилният размер на дължимите от дружеството данъци и
приложимото осигурително законодателство.
Със ЗВР №
Р-22221122001343-020-001 от 18.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
София, на „ДС мениджмънт груп“ ЕООД е възложена ревизия за определяне на данъци
и ЗОВ за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2021 година. Производството е
приключило със съставянето на Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001 от
08.11.2022 г., с който не са установени допълнителни задължения.
На 11.05.2022 г.
от орган по приходите в ТД на НАП – София на основание чл. 91а от ДОПК е
издадено оспореното Решение за оттегляне изх.
№ 53-03-112616#4, в което са посочени наличието на
постъпило искане от белгийската компетентна институция за оттегляне на
Удостоверение А1, описаните от тази институция съмнения относно формиране на
оборот на територията на страната от работодателя посредством фактури за фиктивни сделки, извършването на
проверка, приключила с Доклад, в който също са изказани съмнения относно
реалността на сделките. Формиран е извод за липсата на категорично установяване
на съществена дейност на територията на страната от командироващото дружество и
съответно неизпълнение на изискването на чл. 12 /1/ от Регламент 883/
2004.
Решението за
оттегляне на удостоверение А1 е оспорено по административен ред пред директора
на ТД на НАП – София, който е отхвърлил жалбата с Решение № А-18/ 29.06.2022
година. Въпреки указанията на съда не са представени доказателства за връчване
на решението. Жалбата срещу него е постъпила директно в АСВТ на дата 29.07.2022
г., съгласно дадения входящ номер.
В съдебната фаза
на производството от ответника е представена административната преписка,
допълнена по указания на съда. От жалбоподателката са представени писмени
доказателства. От МТСП е изискана преписката по искането на белгийската
компетентна институция, а от ИА „Главна инспекция по труда“ – преписката по запитването на белгийските
социални служби, които са приети и приложени по делото.
При така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните
изводи:
Оспореният
акт е Решение за оттегляне изх. № 53-03-112616#4/ 11.05.2022 г., издаден от
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с което е оттеглено
Удостоверение А1 относно приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност с № 220088323921/ 22.06.2016 г., издадено от орган по приходите при
ТД на НАП – София. Жалбата срещу решението за оттегляне е отхвърлена с Решение
№ А-18/ 29.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – София и предвид
потвърдителния характер на произнасянето на горестоящия орган, то не създава
ново правно положение, различно от установеното. Оспореният акт има негативен
за оспорващото лице характер, обуславящ правния интерес от неговото обжалване.
Жалбата до съда е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, след изчерпване фазата на
задължителния административен контрол и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. При липсата на
доказателства за датата на която решението на директора на ТД на НАП – София е
връчено на адресата му, следва да се приеме, че оспорването е извършено в срока
по чл. 95а от ДОПК. По тези съображения жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
След
служебно извършена проверка съдът установи, че оспореният акт е валиден
административен акт, доколкото е издадена от оправомощен за това орган и в
рамките на материалната му компетентност. Неоснователно се поддържа с жалбата
възражението за некомпетентност на издателя на решението, като се изтъква, че в
противоречие на чл. 91а от ДОПК, Удостоверение А1 е издадено от Н.С.– инспектор
по приходите при ТД на НАП – София, а решението за отмяна – от Е.М.– инспектор
по приходите при ТД на НАП – София. Подобно възражение противоречи на
правилото, че компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не
от физическото лице, което я изпълнява. В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК оттеглянето да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение,
е спазено, тъй като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП
– София, какъвто е издал и Удостоверението А1.
Оспореното
решение е изготвено в изискуемата писмена форма. Въпреки това, съдът намира, че
обжалваният акт е издаден в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. Основателни са възраженията на жалбоподателката за липса на посочени
фактически и правни основания за издаване на административния акт. Описаната от
съда фактическа обстановка се установява от приложените от страните писмено
доказателства, но тя не се съдържа в решението за оттегляне. Посочено е
постъпването на искане от белгийската компетентна институция за стартиране на
процедура по диалог относно приложимото законодателство, но не е посочено
предходното искане от същата институция, по отношение на същите лица и същите
удостоверения, извършената проверка и даденото от органите по приходите
заключение. Не е посочено, че това искане е повторно, какви са новите данни за
повторното отправяне на искането, какви са изобщо установените от белгийската
администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за достоверността
на декларираните от работодателя данни. Общо е вписано извършването на проверка
от компетентната териториална дирекция и наличието на доклад, в който са
изразени съмнения относно реалността на предоставените услуги, предмет на
разследване в Белгия. Този доклад също не е индивидуализиран с номер, дата и
издател, поради което не може да се приеме, че е налице препращане към друг
документ, част от административната преписка, в който се съдържат мотивите за
издаването на административния акт.
При
анализ на представените по делото документи, обективиращи извършваните от
органите по приходите действия по отношение на работодателя на
жалбоподателката, е видно формирането на различни изводи въз основа на едни и
същи факти от един и същи орган по приходите, от една страна в документ,
отговарящ на изискванията на ДОПК за официален документ и връчен надлежно на
задълженото лице и от друга - във вътрешен документ, който не е регламентиран в
ДОПК и съответно не представлява официален документ и не е връчван на
работодателя и работника. С Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022
г., е приключила възложена на 17.12.2021 г. проверка на факти и обстоятелства
за дейността на дружеството „Анто - Ан БГ“ ЕООД . Формираният краен извод в
протокола е за липса на данни за нарушение на данъчното и/или осигурителното
законодателство. Персонално лицето, извършило проверката и издало протокола, е Р.Б..
Същото лице съставя и доклад до началника си – началник Отдел „Проверки“,
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София. В този доклад са описани същите
факти, установени при проверка, но се формират различни изводи – за наличие на
съмнения относно доставките и тяхната действителност и необходимостта от
провеждане на ревизионно производство за установяване на приложимото
осигурително законодателство и задълженията за данъци и осигуровки. Доколкото
съгласно ДОПК, за всяко свое действие органът по приходите следва да съставя
протокол, то единственият документ, отговарящ на това изискване и представляващ
официален документ по смисъла на ГПК, е Протокол № П-22221121217887-073-001/
09.03.2022 г., в който изрично е посочена липсата на нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство. Това е и становището на други органи по
приходите - екипът в същата териториална дирекция, извършващ ревизия на
работодателя, видно от представените в хода на съдебното производство
Ревизионен доклад № Р-22221122001343-092-001/ 21.10.2022 г. и Ревизионен акт №
Р-22221122001343-091-001/ 08.11.2022 г., в които липсват извършени корекции както
на осчетоводени разходи по фактури, така и на начислени осигуровки и данък
върху доходите на работещите лица. Следователно в хода на проверката и на
ревизията на работодателя, проведени при спазване на правилата на ДОПК, не са
установени нарушения и основания за определяне на друго приложимо осигурително
право по отношение на всички командировани от дружеството лица.
Доколкото
единствено в неофициален документ се изразява становище за съмнения в
поведението на дружеството, съдът намира за недопустимо именно и единствено въз
основа на този неофициален документ, да се издава административен акт, вкл.
такъв от вида на оспорения.
Налице
е и съществено нарушение на основен правен принцип при прилагане на данъчното и
осигурителното право. Задължения за данъци и осигуровки се определят въз основа
на безспорно установени факти, а не въз основа на съмнения. Видно от
съдържанието на цитирания в решението за оттегляне доклад в него е посочено
наличието на съмнения и необходимостта именно по реда на ДОПК, чрез ревизия, да
се определи по безспорен начин приложимото осигурително право. Необходимостта
от извършване на корекция на декларирани от задължено лице данни по единствения
законоустановен ред /посредством ревизия/ е игнорирана изцяло и е пристъпено
към оттегляне на признати права на трети лица, в нарушение на установените за
това процесуални правила.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че и в двата документа, съставени от органа
по приходите /Б./, не се съдържат данни по отношение на формирания от работодателя
оборот на територията на страната за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.,
който в случая е единствено от значение при преценка на наличието на
основанията за оттегляне на процесното удостоверение, издадено за работа в
Белгия за периода 01.07.2016 г. – 31.12.2016 година. Следователно нито в
оспорения административен акт, нито в предхождащите го документи се съдържат
данни относно относимите за спора факти, установяващи приложението или не на
чл. 12 от Регламент № 883/2004 – командированото лице продължава да е подчинено
на законодателството на изпращащата го държава-членка, налице е пряка връзка
между работодател и командированото лице, извършване на съществена дейност от
командироващия работодател на територията на изпращащата държава-членка,
предвиденото времетраене на работата не превишава 24 месеца и лицето не е
изпратено да замества друго командировано лице. Дори да се приеме, че е спорен
въпросът относно наличието на съществена дейност на командироващия работодател
на територията на Република България за период от 12 месеца преди
командироването /т.е. 01.07.2015 г. – 30.06.2016 г./, то и този въпрос не е
изяснен от органите по приходите в нито един от съставените документи –
протокол за извършена проверка, доклад и решение за оттегляне. По изложените
съображения съдът намира, че административния акт не отговаря на изискванията
за издаването му поради липсата на фактически основания за постановяване на
оттеглянето.
Дори
да се приеме за допустимо излагането на фактически основания в решението,
постановено в процедурата по обжалване по административен ред на акта, то в
конкретния случай и Решение № А-18/ 29.06.2022 г на директора на ТД на НАП -
София. не съдържа конкретни факти относно процесното удостоверение А1 и
основанията за оттеглянето му. Пространно и подробно решаващият орган описва
приложимото национално и европейско право, наличието на постъпило от
белгийската администрация искане и изразените от тази администрация съмнения.
Същевременно по отношение на предприетите от органите по приходите действия са
вписани данни, които са в противоречие с писмените доказателства. Посочено е,
че в изпълнение на резолюция за възлагане на проверка от 17.12.2021 г.
проверяващият екип потвърждава констатациите на белгийските власти относно
липсата на реалност на осъществените сделки, както и това, че същите са
изготвени единствено с цел данъчно задълженото лице да отговаря на необходимите
критерии за получаване на тези удостоверения. Същевременно проверката е
приключила с Протокол № П-22221121217887-073-001/ 09.03.2022 г., в който
липсват каквито и да било мотиви за съмнения за реалност на сделки и измамни
действия от проверяваното лице. Не на последно място, според решението на
горестоящия орган решението за оттегляне изцяло възпроизвежда констатациите и установяванията
от извършената проверка, които от своя страна са послужили и за формиране на
правните и фактически съображения на органа по приходите да оттегли издавеното
удостоверение А1. В решението за оттегляне липсват каквито и да било конкретни
факти, дори и докладът на който се позовава органът по приходите, е без дата и
издател, следователно този извод на директора на ТД на НАП – София е в
противоречие с материалите по делото. Явното разминаване между писмените
доказателства и мотивите на директора на ТД на НАП – София в Решение № А-18/
29.06.2022 г., го лишават от доказателствена сила, а също и от възможността да
послужи като мотиви към оспорения административен акт.
Единственият
пропуск, който може да се приеме, че е изправен в решението на горестоящия
орган е посочването на правното основание за издаване на акта – чл. 91а от ДОПК. Тази норма предвижда оттегляне на издадено удостоверение в областта на
законодателството в областта на социалната сигурност. Условията за оттегляне на
удостоверението са следните – по искане на чуждестранна компетентна институция
или когато се открият нови факти и обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за издаването му. Коя от посочените хипотези на чл. 91а
от ДОПК е налице в конкретния случай не става ясно от актовете на приходната
администрация. От една страна е посочено наличието на искане от белгийска
компетентна институция, а от друга страна е посочена извършена проверка и
събрани данни за фиктивни сделки.
Освен
това, разпоредбата на чл. 91а от ДОПК не съответства на разпоредбата на чл. 5,
§ 2 от Регламент 987/ 2009 на Европейския парламент и Съвета от 16 септември
2009 година. Именно тази правна норма предвижда отнемането на документ относно
приложимото осигурително законодателство, като са предвидени основанията за
това и необходимите действия. Основанията за отправяне на молба от институцията
на държавата-членка са: съмнение относно валидността на документ или точността
на фактите, на които се основават съдържащи се в него сведения. Предвидените
действия са: отправяне от институцията на държавата-членка, която получава
документа, на питане до издаващата институция за необходими разяснения и когато
е уместно, за отнемането на този документ. Задълженията на издаващата
институция са да прецени отново основанията за издаване на документа, като при
необходимост го отнема. Именно задължението за повторна преценка на основанията
за издаване на документа не са разписани в ДОПК, поради което съдът намира, че
следва да се приложи пряко разпоредбата на чл. 5, § 2, изречение последно от
Регламент № 987/ 2009 година.
В
случая, с оспореното решение не е извършена преценка на представените преди
издаване на Удостоверение А1 писмени доказателства, кои факти са неточни или
кои от представените документи са невалидни, въз основа на кои доказателства е
установено това и как дава основание за оттегляне на удостоверението. Такъв
анализ не е налице и в Протокол № П-22221121217887-073-001/ 09.03.2022 г.,
доклада до началник Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София
и Решение № А-18/ 29.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – София. Дори
докладът и решението на горестоящия орган съдържат единствено общи мотиви за
наличие на фиктивни сделки, липса на действителни доставки и невъзможност за
извършване на доставки, но не са индивидуализирани конкретни доставки с номер и
дата на фактура или договор, страни и предмет на сделката и т.н. Поради тези
обстоятелства не е възможно в хода на настоящото производство да се определи
кои от фактурите, формирали оборот на територията на страната през 2016 г., са
възприети за съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на
основателността на изводите на органите по приходите за неизпълнение на
условията на чл. 12 от Регламент № 883/ 2004 година.
На
последно място следва да бъде отбелязан и фактът, че представените от
белгийската компетентна институция доказателства относно разменена
кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел формиране на
оборот на територията на страната, в хода на проверката, в доклада и в
производство по оттегляне на удостоверението не са взети предвид от органите по
приходите. Доказателствата от белгийската компетентна институция не са
приобщавани в хода на извършената проверка и в хода на производството по
оттегляне на удостоверението, поради което и истинността на тези данни не е
проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно производство.
Предвид
така изложеното, Решение изх. № 53-03-112616#/ 4 от 11.05.2022 г. на гл.
инспектор по приходите при ТД на НАП – София, е издадено без от компетентния
орган да са установени материалноправните предпоставки за оттеглянето на
издаденото преди това Удостоверение А1 относно приложимото законодателство в
областта на социалната сигурност.
Приетите
за сведение по делото данни за наличие на административен акт с адресат „ДС
Мениджмънт груп“ /с предишно наименование „Анто-ан БГ“ ЕООД/, с който са
оттеглени всички удостоверения А1 на работниците му, включително и процесното,
е без значение за настоящия правен спор. От една страна, настоящото решение за
оттегляне предхожда решението по отношение на работодателя. А от друга страна,
притежател /адресат/ на Удостоверение А1 е физическото лице работник, поради
което оттегляне спрямо работодател е недопустимо.
Съобразно
изложеното по-горе, настоящият състав намира, че подадената жалба е
основателна, а обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при неспазване
на установените формални изисквания за съдържание на акта, в нарушение на
правилата за провеждане на административната процедура и на материалноправните
разпоредби на закона. Поради това, същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора, присъждане на разноски на ответника не се
следва. Жалбоподателят има право на разноски, които са своевременно заявени. На
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер общо на 610,00 лв., от които на 10,00
лв. – заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.05.2022 година.
Водим от горното и на основание чл. 96 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя по
жалба на М.С.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Решение изх. №53-03-112616#/
4 от 11.05.2022 г., издадено от гл. инспектор по приходите при Териториална
дирекция на НАП – София.
Осъжда
Националната агенция по приходите – гр. София да заплати на М.С.Й. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :