№ 249
гр. Варна, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500204 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт С.П., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Р. П. В., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ЮРИСКОНСУЛТ П.. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
1
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу
Решение № 3659 от 25.11.2022г. по гр.д. № 16858/2021г. по описа на ВРС,
ХХХI-ви състав, с което на основание чл. 49 от ЗЗД въззивната прокуратура
е осъдена да заплати на Р. П. В. с ЕГН ********** сумата от 1440 лева,
представляваща сбор от заплатени от последния възнаграждения за
процесуално представителство, всяко в размер на по 480 лв. по всяко ЧНД №
1828/2019г. по описа на РС – Несебър – определението, по което е отменено и
делото върнато на РС – Несебър за ново разглеждане от друг състав; ЧНД №
608/2020г. по описа на РС – Несебър – прекратено поради наличие на
последваща влязла в сила присъда спрямо осъдения и ЧНД № 4712/2020г. по
описа на ВРС – прекратено, поради липса на нови съдебни актове след
влязлото в сила решение по ВНД № 888/2020г. на 27.07.2020г., които да
обусловят преразглеждане на допуснатото с последното общо наказание.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на
обжалваното решение по поддържани доводи, че съобразно действащата
нормативна уредба групирането на наложени наказания по влезли в сила
присъди при приложение на чл. 306, ал. 1 от НПК е законово правомощие на
прокурора. Заплатеното от ищеца в тази връзка адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в образуваните по този ред производства не е
вреда, в пряка причинно следствена връзка с упражняването на законовото
правомощие на прокуратурата. Ето защо претенцията за обезвреда е явно
неоснователна и следва да се отхвърли, поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки на непозволеното увреждане. Оспорва ПРБ да е
работодател на РП-Несебър и РП –Варна позовавайки се на 1 Решение №
1/31.01.2017г. по к.д. № 6/2016г. на КС и Решение № 2 от 21.02.2019г. по к.д.
№ 2/2018г. на КС и приетото в тях, че магистратското правоотношение не е
трудово по смисъла на КТ, а самостоятелен вид административно
правоотношение по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на
функциите му при осъществяване на съдебната власт като отделен вид
държавна власт. Прокуратурата като орган на съдебна власт има
конституционни правомощия и може да се самосезира при наличие на
предпоставките на НПК. В случая не е установена противоправност на
действията на прокуратурата, която е действала в рамките на своите
конституционни правомощия. Оспорва на следващо място размера на
2
претенциите, с аргумент, че производствата по прилагане на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23 от НК не се отличават с фактическа и правна сложност. Моли в тази
връзка обжалваното да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят в
цялост, а евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение.
В отговор на жалбата, Р. П. В. оспорва доводите в нея. Подържа, че
отговорността на въззивната прокуратура произтича от действията по
изготвяне и внасяне в съда на искане за групиране на наложени наказания в
нарушение на чл. 82, ал. 4 и чл. 81 от НК – при изтекла абсолютна давност и
при превишаване на правомощията й. В този смисъл се позовава на съдебна
практика на ВКС. Всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление
или призован на съд по искане за групиране на наложени наказания има право
да бъде защитаван от адвокат и разходите за тази защита, когато искането е
несъстоятелно или в противоречие със закона, представляват за него
имуществени вреди и подлежат на репариране. Поддържа несъстоятелност на
оспорването, основано на вида на магистратското правоотношение, като се
позовава на разясненията дадени с ППВС № 7/1959г. Отправя искане поради
всичко изложено обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност
и законосъобразност.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Претендирам адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева с
ДДС. Дружеството е регистрирано по ДДС.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Правя възражение за прекомерност. Възразявам
срещу размера на адвокатското възнаграждение и относно удостоверяването
на дружеството по ДДС. Към пълномощното не е представено доказателства
за това, че адв. Д. е регистриран по ДДС, поради което начисляването и
претендирането му следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По
отношение на размера на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото
3
не е съобразено с Наредба № 1/2004г. към датата на подаването на отговора
на въззивната жалба, тъй като измененията на Наредба № 1 датират от
08.11.2022г., то следва да бъде редуцирано към минимално определения
размер, имайки предвид фактическата и правна сложност на делото.
АДВ. Д.: Регистърът на дружествата е публичен и всяко трето лице,
което желае да провери, има достъп до него. Нямам задължение да нося
постояннно в себе си регистрацията си по ДДС. Ако този документ не
отговаря на истината, аз си нося отговорността за това.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Първо, договорът за правна помощ не е
официален документ. Второ, регистърът на адвокатските дружества не
съдържа информация по отношение на регистрацията по ДДС. Регистърът на
ДДС в НАП е само в частта по отношение на информация, свързана с
длъжници на НАП. Тъй като оспорвам размера на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и съответно регистрацията, ако не
представи процесуалният представител на въззиваемата страна доказателства,
считам, че поради липса на такива съдът следва да отхвърли претенцията за
начислено ДДС, включено в размера на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото изискано ЧНД №
ти
4712/2020г. по описа на ВРС, 45 – състав.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Не възразявам да се приеме.
АДВ. Д.: Не възразявам да се приеме.
С оглед изявленията на страните, постъпилото по делото ЧНД и по
представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък
на разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото постъпилото по делото ЧНД №
4712/2020г. по описа на ВРС, 45 – ти състав, ведно с приложените към него:
ВЧНД № 378/20г. по описа на БОС, ЧНД № 608/20г. на РС- Несебър, ЧНД №
1828/2019г. по описа на РС- Несебър.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
4
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с
доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да отмените първоинстанционното решение
като неправилно и да постановите друго, с което да отхвърлите претенцията
за заплащане на имуществени вреди в размера на заплатените адвокатски
възнаграждения, тъй адвокатското възнаграждение не е в причинно
следствена връзка с действията на Прокуратура на Република България.
Моля да отмените решението на първоинстанционния съд, тъй като
защитата на Р. П. В. не е обосновавала изискване за упълномощаване на
адвокат, поради което и предвид факта, че се касае за претенция по реда на
чл. 49 ЗЗД, то искът е неоснователен и недоказан, тъй като имуществените
вреди, които са извършени за адвокатско възнаграждение биха били
основателни и допустими при претенция по ал.1, т.3 от ЗОДОВ, но не и по
реда на чл. 49 ЗЗД.
Моля да отмените решението на първоинстанционния съд и в частта за
разноските, тъй като са прекомерни.
Моля да отхвърлите иска изцяло, като неоснователен.
Моля на Прокуратура на Република България да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. Д.: В настоящия казус става въпрос за неразбирането от страна на
Прокуратура на Република България на института на давността. В едно свое
решение от 2020г. на ВОС почитаемият съдия Нанкинска подробно обяснява
що е то погасителна давност, изпълнителска давност и абсолютна давност.
Това неразбиране на прокуратурата по отношение на давността е довело до
целия този казус, за да сме днес тук. Защото, ако доверителят ми не бе
получил адвокатска помощ, щеше да лежи в затвора, тъй като при първото
разглеждане на делото в Районен съд- Несебър му бяха групирани
наказанията, беше му определено наказание „лишаване от свобода“, общо да
5
излежи още една година. Оказа се, че е настъпила абсолютна давност и той не
следва да лежи. Оказва се във времето, че прокуратурата не е изпълнила
своите задължения своевременно от 2005г. до 2019г. да поиска това
групиране на наказанията и съответно е настъпила тази погасителна давност,
поради което той не бива да търпи това наказание. Всичката тази помощ,
която той е потърсил от адвокат и е заплатил за това, това е причинно-
следствена връзка от действието на прокуратурата. Неговият патримониум в
материалната му част е бил нарушен.
За да внеса малко яснота защо трябва да бъде осъдена Прокуратура на
РБългария само ще вметна изискванията, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 49 ЗЗД. Първо, необходимо е да има
правоотношение по възлагане на работа от прокуратурата. Прокуратурата
постоянно твърди в отговорите на исковата молба и във въззивната жалба, че
главният прокурор не е работодател. Да, така е, но той възлага работа.
Възлагането на работа и работодател по трудово правоотношение са коренно
различни неща и нека да не ги смесваме.
На второ място, трябва да има един осъществен фактически състав от
физическо лице, което е пряк изпълнител на работа с необходимите елементи-
да имаме деяние, вреда- имуществена или неимущeствена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия. Тук имаме и бездействие, породило след това едно
противоправно действие, което в решение по ВЧНД № 888/2020г. по описа на
ВОС обяснява, че това действие по искане на групирането е било
незаконосъобразно. След като има незаконосъобразен акт, кой да отговаря?
Прокуратурата трябва да отговаря, няма кой.
Моля да осъдите Прокуратура на Република България да заплати
сторените разноски на доверителя ми така, както са претендирани.
Моля за разноски в настоящото производство.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Претенцията на ищеца е обоснована в чл.49
ЗЗД. Искането за осъждане на Прокуратура на РБългария за
незаконосъобразни и противоправни действия би била такава правна
квалификация по ЗОДОВ. И тъй като искът е по чл.49 ЗЗД, държа да
6
отбележа, че в касационно дело № 2/2018г. изрично Конституционният съд
постановява, че правоотношението на магистрата не е трудово. Възлагане на
работа не е налице, сключва се един особен индивидуален административен
акт с ВСС, поради което Главният прокурор не възлага работа на нито един
прокурор. За това говори и ЗСВ.
И на следващо място, за да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД, следва
да е налице противоправна, тоест да е нарушена правна норма. Такава норма
от прокуратурата не е нарушена, поради което искът по чл. 49 ЗЗД е
неоснователен.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7