№ 220
гр. Дупница, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100377 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу ОУ „Христо Ботев“,
с. Самораново, БУЛСТАТ: *********, с адрес: с. Самораново, ул. „Г. Димитров“ № 28, иск с
правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ.
Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор №
242/13.09.2012г. работила в ответното училище на длъжност „старши начален учител“. С
Допълнително споразумение №027/26.09.2022г. трудовият й договор бил актуализиран при
определени с него основна месечна работна заплата – 1533.00 лв., за допълнителни
възнаграждения, съответно: - за придобит трудов стаж и професионален опит: 36% -
551,88лв.; - лекторски часове за учебната 2022/2023г. — 48часа, определени със заповед на
директора; - втори допълнителен час на класа – 46.00 лв.; -ПКС: V – 30.00 лв.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. било предвидено
увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в
системата на образованието. Законът, макар и обнародван на 01.08.2023г., е в сила от
01.01.2023г. и урежда отношенията считано от тази дата. На това основание е сключен
Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на
предучилищното и училищното образование с № Д01-269/06.12.2022г., с който е променен
чл.27 от договора и считано от 01.01.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на
образованието, като съгласно чл. 27, ал.1, т.2, б. „б“ за старши учител и старши възпитател е
определена минимална основна работна заплата в размер на 1763.00 лв.
1
Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални
работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Съгласно чл.4
от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-
269/06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на
синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. Съгласно цитираното по-горе допълнително
споразумение към трудовия договор на ищцата брутното й трудово възнаграждение,
считано от 01.09.2022г. е в размер на 2114,88 лв., поради което полагащото й се увеличение
от 15 % възлиза на 317,23 лв. на месец, което увеличение до настоящия момент не й е
изплатено.
Междувременно, със Заповед №285/05.04.2023г. на Директора на ответното училище,
трудовото правоотношение на ищцата, считано от 05.06.2023г., е прекратено поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е наредено да й се
изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ /11 единадесет БРЗ/ в размер на 23263,68лв., без
отново да е съобразено полагащото й се увеличение с 15% , тоест счита, че при
изчислението на обезщетението е ощетена с още 3489,55лв. Въпреки отправеното заявление
от 11.10.2023г. за преизчисляване и изплащане на възнаграждение и обезщетение за минал
период, това увеличение до настоящия момент не й е изплатено.
Отделно от това, от 2013г. до датата на пенсионирането си ищцата е членувала в
регионалния съюз на КТ „Подкрепа“ и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Разпоредбата
на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора. В случая в процесния период 01.01.2023г. - 05.06.2023г. ищцата е била в трудово
правоотношение на длъжността “старши учител начален етап на основно образование /І-ІV
клас/”, като с ответника са обвързани от разпоредбите на КТД за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022г. Спорният момент е
дали процесното изменение на КТД, направено с анекс № Д01-192/10.08.2023г., с което са
определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата
/считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или служители, които към датата на
приемане на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение. С приемането на Закон за
държавния бюджет за 2023г. (обн. ДВ. бр.66/01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/ 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/
01.09.2023г.), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г. С
това с преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023г. предвижда
нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023г., за работните
заплати на заетите в системата на образованието.
Следователно, според ищцата, посочените разпоредби се прилагат по отношение на
2
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на
изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Затова счита, че има
право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение
на работната заплата, респ. увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като
последващото прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното положение
към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то, според ищцата, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. С оглед изложеното, иска
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното училище да й заплати сумата от
общо 5075,70 лв., от които 1586,15 лв.- неплатено дължимо увеличение на месечното
възнаграждение за положения труд през периода 01.01.2023г. - 05.06.2023г. в размер на
386,82лв. на месец и 3489,55лв.-неплатено дължимо увеличение на обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не
оспорва, че с ищцата са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов
договор № 242/13.09.2012г. и прекратено със Заповед №285/05.04.2023г. на Директора на
ответното училище, считано от 05.06.2023г., поради придобитото от ищцата право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, на осн. чл. 328, ал. 10 от КТ. Спорно между страните е
обстоятелството дали изменението на КТД № Д 01-269/06.12.2022г., направено с анекс №
Д01-192/10.08.2023г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати
на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или
служители, които към датата на приемане на анекса (10.08.2023г.) вече са с прекратено
трудово правоотношение. Становището на ответника по този въпрос е отрицателно, поради
което счита, че предявените искове се явяват неоснователни. Излага подробни правни
съображения в тази насока.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ. С оглед
предмета на предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже че е работила по трудово
правоотношение с ответника, както и размера на неплатените трудови възнаграждения и
обезщетения, както и че е налице основание за получаване на същите.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства по
делото (трудов договор №242/13.09.2012г., Допълнително споразумение №027/26.09.2022г.,
заповед № 285/05.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение, Удостоверение с
изх. № 002/15.02.2024г., издадено от СРС към КТ „Подкрепа“-Дупница), че ищцата е
работила в ответното училище на длъжност „старши начален учител“. Със Заповед №
3
285/05.04.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобитото от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, считано от 05.06.2023г. В заповедта е наредено да й се изплати обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ /11 единадесет БРЗ/ в размер на 23263,68лв., както и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск. Ищцата е членувала в регионалния съюз и НС
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ от м. септември 2013г. до 04.06.2023г.
Спорен между страните е въпросът дали процесното изменение на КТД, направено с
анекс № Д01-192/10.08.2023г., с което са определени нови по-високи размери на работните
заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези
работници или служители, които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено
трудово правоотношение, но полагали труд от момента на който е придадено действие на
увеличението-01.01.2023 год., до датата на прекратяване на трудовия им договор. Съдът
извежда отговора на този от систематично тълкуване на разпоредбите на Анекс № Д01-
192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. /Анекса/ и разпоредбите на КТ. Съгласно т. 1 от
Анекса, Текстът на чл. 27, ал. 1 КТД е изменен, като е постановено, че за системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни
заплати, считано от 01.01.2023 год. Съгласно ал. 2 на чл. 27 осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 год. в размер на 524 млн. лева се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Видно от ал. 2 на Анекса, която се явява допълваща разпоредбите на ал. 1,
увеличението се отнася само до заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на
постигане на договоресността, а именно 10.08.2023 год., т. е. с действащ трудов договор към
този момент и имащи качеството педагогически специалисти и непедагогически персонал.
Съгласно тази разпоредба, ищцата няма действащ трудов договор и изискумото от КТД
качество на заето лице, като педагогически специалист. Предвид на това, същата няма и
право да се ползва от договореното увеличение на което е придадена обратна сила от
01.01.2023 год. В случая ответникът отказва да заплати, не защото не приема придаденото
обратно действие на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Анекса, а защото ищцата няма
необходимото качество на заето лице, съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса, с
действащ трудов договор към датата на постигане на договореността. Приемането на
противно тълкуване, следващо логиката на ищцата, би било незаконосъобразно, не само,
защото е неправилно за конкретния Анекс към КТД, а и защото би се явило в противоречие
с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово
възнагражедние на лица с прекратени трудови договори. Трудовото възнаграждение е част
от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
4
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към вече несъществуващ
трудов договор /чл. 119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово
възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на
работник или служител по действащ договор.
В насока, че договореното увеличение в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г., касае лица които към 10.08.2023 год. имат действащи трудови договори е
дадено в приетото по делото писмо от Министерството на образованието и науката. В
становището е дадено тълкуване на Наредба № 4/2017 год., като е посочено, че
предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда/обн. ДВ бр. 75
от 01.09.2023 год., в сила от 01.09.2023 год. /, където е предвидено, че минималните размери
на основните месечни работни заплати на педгогическите специалисти влизат в сила от
01.01.2023 год., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат действащ трудов
договор и качеството педагогически специалист. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за
нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е
издал акта. С оглед на това и даденото от Министерството на образованието и науката
тълкуване на разпоредбите на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда
/обн. ДВ бр. 75 от 01.09.2023 год., в сила от 01.09.2023 год. /е обвързващо за страните.
На следващо място, дори да се приеме, че с анекса се придава обратно действие на
изменената разпоредба на чл. 27 от КТД и че волята на страните е била да получат
увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били в трудово
правоотношение към 01.01.2023г., то за да се прилага по отношение на ищцата и да породи
действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на
сключилата го синдикална организация-в случая Синдикат „Образование“ към КТ
„Подкрепа“, или на основание чл. 57, ал. 2 КТ да се е присъединила към него към момента
на сключването му. В случая по делото не се доказа ищцата да е била член на синдикалната
организация към 10.08.2023г., за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД
от 06.12.2022г., изм. с Анекс от 10.08.2023г. спрямо трудовото й правоотношение. Видно от
представеното от нея Удостоверение с изх. № 002/15.02.2024г., ищцата е членувала в
регионалния съюз и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от м. септември 2013г. до
04.06.2023г., т. е. членственото й правоотношение е прекратено преди сключване на Анекса
от 10.08.2023г.
В заключение следва да се посочи, че Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД от
06.12.2022 г., от който ищцата черпи твърдените от нея права, не разпростира действието си
в отношенията между нея като служител и ответника като работодател. Към ищцата, като
служител - член на синдикална организация - страна по КТД /чл. 57, ал. 1 от КТ/,
разпоредбите на КТД са се прилагали на основание членуването й в тази организация, а към
ответника - на основание качеството му на член на съответната представителна организация
на работодателите по КТД от 06.12.2022 г. Действието на посочения КТД по отношение на
5
ищцата е от момента на влизането му в сила до момента, в който същата загубва качеството
си на член на синдикална организация на 04.06.2023 г. Следователно след 04.06.2023 г.
ищцата вече не се ползва от уредените с този КТД по-благоприятни условия във връзка с
трудовото си правоотношение.
С оглед изложените съображения, предявените искове се явяват изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 1 от КТ, но с оглед отхвърлянето на предявените искове следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сторените от него деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, в размер на 800.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неснователни, предявените от В. А. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, срещу ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново, БУЛСТАТ: *********, с адрес: с.
Самораново, ул. „Г. Димитров“ № 28, иск с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2
от КТ, за осъждане на ответното училище да заплати на ищцата сума в размер на общо
5075,70 лв. (пет хиляди седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки), от които: 1586,15
лв. (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки)- неплатено
дължимо увеличение на месечното възнаграждение за положения от нея труд през периода
01.01.2023г. - 05.06.2023г., в размер на 386,82 лв. на месец и 3489,55лв. (три хиляди
четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки)-неплатено дължимо
увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ОУ „Христо
Ботев“, с. Самораново, БУЛСТАТ: *********, с адрес: с. Самораново, ул. „Г. Димитров“ №
28, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6