Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 21 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ („В и К“) ЕООД- Хасково с ЕИК *** и седалище/адрес на управление –
гр. Хасково, ул. „С***“ № **, представлявано от инж. Т** Р.** М.** – управител,
чрез юрисконсулт А. В. обжалва НП № 25/19.05.2020 г., издадено от инж. Д** Ц**
И** – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
Хасково, като счита,
наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, необосновано и
неподкрепено от доказателства, като излага доводи, в насока, че са налице съществени процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на
производството. Актът за установяване на административно нарушение, въз основа
на който било издадено атакуваното наказателно постановление бил неточен,
неясен и неразбираем, като това опорочавало правото им на зашита, което от своя
страна опорочавало цялото производство и издаденото наказателно постановление.
На 06.04.2020 г. във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД- Хасково била получена поканата за съставяне на акт за извършено
нарушение, изпратена от РИОСВ - Хасково. От страна на дружеството била
изпратена молба изх. №637/08.04.2020 г. за отлагане съставянето и връчването на
въпросния акт, поради обявеното в страната извънредно положение. Същата била
входирана на 10.04.2020 г. в РИОСВ - Хасково. Впоследствие на 14.04.2020 г„ в
сградата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково, намираща се в гр.
Хасково , на ул. „С***“ № **, актосъставителят е връчил на представляващия
дружеството - инж. Т*** М***, АУАН № 25 от 14.04.2020 г. С това била нарушена разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, според която „Актът
за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението.” Сочи се, че посочните в АУАН № 25 от
14.04.2020 г. свидетели не са присъствали по време нап връчването и се изразява
предположение, че най-вероятно същият е бил предварително изготвен и
подписан от тях.
В жалбата се посочва, че в АУАН
№ 25 от 14.04.2020 г., а впоследствие и в Наказателно постановление № 25/
19.05.2020 г. било посочено, че на 04.03.2020 г. е извършена планова проверка
на канализационната мрежа на гр. Ивайловград за контрол на изискванията и
условията на Разрешително за заустване № 0984/23.06.2003 /нов № 33140184/ ,
продължено с писмо изх. № 0-3325/18.04.2006 г. , продължено с Решение № 450/03.11.2008
г., продължено с Решение № РР-2383/22.05.2015 г., с титуляр „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД - Хасково. При проверката била взета проба за анализ на
заустваните отпадъчни води, резултатите от която са обективирани в Протокол от
изпитване на образци № 14-0083/27.03.2020 г. на РЛ - Хасково. След цитиране
съдържанието на въпросния протокол следвала директната констатация, че дружеството
е „изхвърлило отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Харманли в
приемника на р. Вришка в нарушение на определените ИЕО”, както и че
„дружеството не поддържа качеството на заустваните води в съответствие с
условията на Разрешително за заустване № 0984/23.06.2003 г. /нов № 33140184/”.
Представляващият дружеството бил запознат с Протокола от изпитване на образци №
14-0083/27.03.2020 г. и Протокола от извършената проверка едва след изготвяне
на наказателното постановление, тъй като същият беше получен, заедно със самото
НП от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Хасково на 21.05.2020 г. по пощата,
като по този начин било ограничено правото на защита, поради невъзможността за
запознаване с обстоятелствата, посочени в акта.
В жалбата се обръща внимание и на факта, че
АНО не бил разгледал и депозираното от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД-
Хасково възражение. От самото НП дори не ставало ясно дали такова е постъпвало
или не, като се имало предвид, че при връчване на АУАН № 25/ 14.04.2020 г. от
страна на представляващия дружеството било направено възражение, а също така
било посочено, че ще направи допълнително възражение в законоустановения
3-дневен срок. И действително е било депозирано Възражение срещу АУАН № 25/
14.04.2020 г., входирано в РИОСВ с номер В - 65/21.04.2020 г. На нито едно място в НП не било посочено и
обсъдено дали възражението и инкорпорираните в него твърдения се приемат или се
отхвърлят от АНО.
АНО изобщо не бил обсъдил възможността да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като жалбоподателят счита, че няма нито
правни, нито фактически пречки за прилагане на въпросната разпоредба
В акта, а впоследствие и в НП, нарушението не
било описано пълно и ясно, като не били посочени всички елементи от обективната
страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.
По този начин, не била осигурена възможността да се разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството, респективно да се организира и пълноценна защита.
Налице били единствено директните
констатации, че дружеството е „изхвърлило отпадъчни води от канализационната
мрежа на гр. Ивайловград в приемника на р. Вришка в нарушение на определените
ИЕО.”, както и че „дружеството не поддържа качеството на заустваните води в
съответствие с условията на Разрешително за заустване № 0984/23.06.2003 г. /нов
№ 33140184/”. Не ставало ясно дали отговорността на дружеството е ангажирана за
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания или единствено имущетвената санция е определена съобразно тази
разпоредба.
Не ставало ясно дали нарушението е по чл. 48,
ал.1, т.З от Закона за водите съобразно която:„Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да:
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните” или по чл. 38, ал. 3 от Наредба №
2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, разпоредба която също е упомената в
наказателното постановление. Оставала неясна волята на АНО какво е конкретното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружетсвото - заустването на
отпадъчни води, съдържащи вещества в количества, несъответстващи на
индивидуалните емисионни ограничения или изхвърлянето на отпадъчни води,
неотговорящи по показатели на индивидуалните емисионни норми, според
определената и приложена санкция или неподдържане на необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното
съобразно чл. 48, ал.1, т.З от ЗВ.
Въз основа на горните констатации,
жалбоподателят моли НП № 25/ 19.05.2020 г. на Директора на РИОСВ – Хасково да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
„В и К“ ЕООД - Хасково, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт А. А.А.,
който представя и становище чрез писмени бележки.
АНО - Директор на РИОСВ – Хасково
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Диляна Желязкова Димова, която
представя и писмено становище /писмена защита/.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 25/19.05.2020
г. на Директор на РИОСВ - Хасково, на „В и К“ ЕООД, гр. Хасково с ЕИК ***, , представлявано
от инж. Т** Р*** М.** - управител с ЕГН **********,*** е наложено наказание
„Имуществена санкция“ от 1000 (хиляда лева) по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
във връзка с чл.
38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, във връзка с чл. 83 от ЗАНН.
Като
дата и място на извършване на нарушението се сочи: На 04.03.2020
г. в района на изход от канализационен колектор на
канализационната система на гр. Ивайловград, общ. Ивайловград, обл. Хасково на
ляв бряг на р. Вришка.
В обстоятелствената част на обжалваното НП се сочи, че:
На 04.03.2020 г. е извършена планова проверка на Канализационна
мрежа на гр. Ивайловград за контрол на изпълнението на изискванията и условията
в Разрешително за заустване № 0984/23.06.2003 г. (нов № 33140184), продължено с
писмо с изх.№ 0-3325/18.04.2006 г., продължено с Решение № 450/03.11.2008 г.,
продължено с Решение № РР-2384/22.05.2015 г., с титуляр „В и К“ ЕООД, гр.
Хасково. В Разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения
(ИЕО) за заустваните отпадъчни води. Според §1. (1) т. 11. от допълнителните
разпоредби на Закона за водите (ДВ, бр. 67/99 г.) "индивидуални емисионни
ограничения" са стойностите на масата, изразена с някои специфични
параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за
заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не
трябва да бъдат надвишавани през даден период от време. Определеният в
Разрешителното срок за достигане на ИЕО е „до шест месеца от въвеждане в
редовна експлоатация на пречиствателна станция за отпадъчни води, но не по -
късно от 31.12.2015 г.“ (Решение № РР-2384/15 г.). При проверката е установено,
че формираните отпадъчните води от канализационната мрежа на гр. Ивайловград се
заустват чрез един канализационен колектор без пречистване в приемника - р.
Вришка. Взета е водна проба за анализ от заустваните отпадъчни води от
определеното в Разрешителното място на заустване: на изход от канализационен
колектор на ляв бряг на р. Вришка под града.
Резултатите
от извършените изпитвания, отразени в Протокол от изпитване на образци № 14-
0083/27.03.2020 г. на РЛ - Хасково показват, че концентрацията на замърсителите
неразтворени вещества, ХПК, БПК5 и феноли не отговарят на
определените ИЕО в разрешителното за заустване по показатели, както следва:
Неразтворени
вещества - резултат от изпитването 51 мг/дм3 при норма (ИЕО) 35
мг/дм3;
ХПК
- резултат от изпитването 168 мг/дм3 при норма (ИЕО) 125 мг/дм3;
БПК5
- резултат от изпитването 66 мг/дм3 при норма (ИЕО) 25 мг/дм3;
Феноли
- резултат от изпитването 0,086 мг/дм3 при норма (ИЕО) 0,05 мг/дм3;
„В
и К“ ЕООД, гр. Хасково, район Ивайловград е изхвърлило отпадъчни води от
Канализационната мрежа на гр. Ивайловград в приемника р. Вришка в нарушение на
определените ИЕО. „ВиК“ ЕООД, гр. Хасково, район Ивайловград не поддържа качеството
на заустваните води в съответствие с условията на Разрешително за заустване №
0984/23.06.2003 г. (нов № 33140184), продължено и изменено с описаните по -
горе писма и решения.
С това свое виновно поведение е нарушил чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.
В АУАН 25 от 14.04.2020 г., издаден от
инж. Д.С.А., гл. експерт „КОС“ при РИОСВ – Хасково са посочени идентични фактическа
обстановка и нарушени законови разпоредби.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели актосъставителят
Д.С.А., Р.В.К. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на
АУАН, А.Б.С. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и
св. А.А.А. – служител на „В и К“ ЕООД – Хасково, район Ивайловград, присъствал
на извършената проверка.
От показанията
на свидетелите се установи, че на 04.03.2020 г. е извършена планова проверка на
обект - канализационната система на гр.
Ивайловград, експлоатирана от „В и К“ – Хасково, клон Ивайловград. В проверката
участвали актосъставителя А., служителите от Регионална лаборатория –Хасково,
св. К. и С.. Като представител на „В и К“ – Хасково, район – Ивайловград е присъствал св. А.. Проверката се състояла в това, че се отивало на мястото,
където канализационния колектор, който събира отпадните води от града, се зауства в р. Вришка. От изхода на канализационния колектор, там където се
отвежда отпадната вода в реката, се вземала проба за анализ на изход от този
канализационен колектор. Пробата била взета от свидетелите К. и С..
Времето било слънчево, като на
място се изследвали част от
показателите, но не всички. След това пробата се транспортирала до Хасково за
изследване на останалите показатели. След като се направел анализ на
показателите, се издавал протокол за
анализа, който се получавал в РИОСВ – Хасково. Изследваните показатели
трябвало да отговарят на определени норми, заложени в Разрешителното за
заустване издадено на „В и К“ ЕООД -
Хасково, специално за този обект – канализационната система на гр. Ивайловград.
При получаване на протокола се установило, че някой от показателите превишават нормата - ХПК, БПК, Неразтворими
вещества и Феноли. Това било нарушението. До В и К - дружеството била изпратена
покана за съставяне на акт. Били поканени да се явят за съставяне на акта на
09.04.2020 г., но от дружеството не изпратили представител. Изпратили възражение,
при което искали да се удължи срока на
съставяне поради „Ковид обстановката“, но възражението било получено по-късно,
от датата на която трябвало да се явят. Поради
тази причина АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя на 14.04.2020 г. и в
присъствие на свидетелите от регионалната лаборатория, участвали в проверката.
Актът бил връчен същия ден в сградата на „В и К“ на законния му представител - управителя
на „В и К“ – ЕООД. След известно време било
издадено и наказателно постановление. Нарушението било, че водата която
заустват от канализационната система в р. Вришка не отговаря на поставените в
разрешителното индивидуални емисионни ограничения.
Св. А.
потвърждава, че е присъствал на
проверката – дошли и го взели от „В и К“ за да ги заведе до колектора – където
текат мръсните води на града. Той ги завел. В негово присъствие били взели
пробите и ги напълнили в съдове. След което направили протокол, който бил
подписан и от свидетеля, че е присъствал там когато са вземали пробите.
Свидителят пояснява, че водите от целия град са събрани в един канал. След това
са изведени извън града, където се вливали в реката. Нямало съоръжение, което
да пречиства тези води. Те се вливали директно от тръбата в самата река.
Говорело се, че ще се строи
пречиствателна станция, но свидетелят не може да каже кога. Колекторът
бил направен от бившето БКС /Битово комунално строителство/ и бил с отвор с
размер - Фи -1000, тоест 1 метър.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви.
Жалбоподателят представя
в съдебно заседание „Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съораженията и предоставяне на водоснабдителни и канаизационни
услуги“ от 14.04.2016 г., сключен между „Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково“ от една
страна и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД- Хасково от друга. Процесуалният му представител
юрисконсулт Адил счита, че жалбоподателят
напълно несправедливо е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Счита, че са налице съществени
процесуални нарушения, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. Моли
да бъде отменено обжалваното от „В и К“ ЕООД наказателно постановление.
Представя и писмени бележки.
В представените писмени
бележки се изразява становище, че са налице редица съществени процесуални нарушения в извънсъдебната
фаза на производството, като се излагат основно същите доводи, които са
изложени и в жалбата. Подчертава се, че практически е невъзможно да се
преустанови или ограничи заустването на отпадъчни води, тъй като в случая ставало
въпрос за градската канализация на гр. Ивайловград, а единственият начин
отпадните води да отговарят по определените показатели е изграждането и
въвеждането в експлоатация на пречиствателно съоръжение. При това положение
била налице колизия между нормативните актове, които били задължени да спазват
и изпълняват. За В и К - дружествата съществувало задължение за непрекъснато
доставяне на услугите, вменено с Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по-конкретно чл 41, ал. 1, според която „Подаването и
отвеждането на вода се осигурява непрекъснато или съобразно експлоатационните
възможности на водоснабдителната и канализационната система”. В
такава обстановка, при липсващи, неизградени пречиствателни станнции в
определени общини, дружеството изпълнявало напълно вменените му задължения и
правело обективно възможното, с оглед горецитираните нормативни актове.
Същевременно били други адресатите на задълженията по изграждане на ВиК -
инфраструктурата.
Съгласно Закона за водите,
водностопанските системи и съоръжения публична държавна собственост били в
управление на Областния управител, докато системите и съоръженията публична
общинска собственост, в управление на съответните общини на територията на
област Хасково. Експлоатационните дружества, на базата на сключени договори за
стопанисване и поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационни
системи и съоръжения, имали ангажимента да поддържат съществуващата
инфраструктура, поддържайки определено ниво на инвестции, но не и да изграждат
пречиствателни станции. Дружеството експлоатирало и поддържало активите,
предадени от публичните собственици /държавата и общините/, като те не
включвали пречиствателно съоражение за въпросната община, което пък от своя
страна се явявало единствен възможен начин за поддържане на определени
показатели за качество на канализационните води. При това положение за „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД се явявала обективна невъзможността за изпълнение на
вменените му задължения.
Дори дружеството да
разполагало с ресурс за изграждане на пречиствателни съоръжения, следвало
правото за изграждането им да му бъде делегирано чрез нарочна клауза в
„Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги”. Към настоящия
момент в горецитирания договор не се съдържал подобен текст.
В Закона за водите – чл. 10
и чл. 10а ясно били регламентирани задълженията на държавните институции,
ангажирани със сектора и по - конкретно, имащи задълженията за изграждане на
подобен тип инфраструктура.
С оглед необходимостта от
големи финансови ресурси за изграждане на пречиствателни съоръжения, през
годините Оперативна програма „Околна среда“ се явявала
единственият източник за финансиране и изграждане
на пречиствателни станции за отпадни води с цел повишаване на качеството на В и
К услугите. До 2014 г. В и К дружествата нямали възможността да бъдат
бенефициенти, тази възможност била дадена само на публичните собственици на В и К-активи.
Едва след приемането на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ се предвидила възможността за финансиране на В и К - операторите,
наред с публичните собственици. При това положение обособената територия, на
която оперира „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково щяла да бъде такава едва
след 01.01.2021 г., както било заложено и в допълнително споразумение към
„Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните мрежи
и съоръжения", сключен между дружеството и Асоциация по ВиК - Хасково
/чрез присъединяване на община Димитровград/.
Към днешна дата независимо
от факта, че дружеството било титуляр на разрешителното, при сега действащите
правила, след изтичане срока на настоящото разрешително, „В и К” ЕООД - Хасково
нямало как да бъде титуляр на същото и съвсем естествено такъв следвало да бъде
общината.
В сключения между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД - Хасково и Асоциация по В и К (АВИК) - Хасково „Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги” била предвидена
разпоредба, уреждаща отношенията между публичните собствениции дружеството в
такива ситуации. Изразява се становище, че в хипотезата на т. 3.6, б. „г“, от същия операторът не следвало да носи
отговорност за изпълнение на условията по разрешителните, в случаите, когато
изпълнението на тези условия е свързано с извършване на определени инвестиции, възложени на община - член на АВИК, какъвто несъмнено е Община
Ивайловград, чието било и задължението по изграждане на пречиствателна станция.
Именно от изпълнението на това задължение била поставена в зависимост и
възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените разрешителни
индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на отпадъчни води,
доколкото няма друг начин за съблюдаване на стойностите им.
Предвид горното моли съдът
да отмени процесното НП.
АНО чрез юрисконсулт
Димова счита подадената жалба за
неоснователна, поради което моли да бъде отхврълена и НП потвърдено, като
излага съображения че процедурата по
установяване на нарушението по налагане на административното наказание е изцяло
съобразена с изискванията на закона. Безспорно били установени нарушенията и
нарушителят. Фактическите констатации в НП напълно кореспондирали със събраните
по преписката доказателства. Извършеното административно нарушение се
състояло в това, че дружеството в
качеството му на оператор по
разрешително по заустване не изпълнява
определените в него условия, като зауства отпадъчни води от канализационната
система на гр. Ивайловград във воден
обект – р. Вришка. По смисъла на § 1 т. 34 от Закона за водите - в нарушение на
индивидуалните емисионни ограничения от разрешителното за заустване. Според разпоредбата
на чл. 5, ал.2 от Наредба № 2 от 2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни
отраничения на точкови източници
на замърсяване, условията в разрешителните
за заустване свързани с
експлоатацията на канализационни системи по ал.1 се изпълнявали от „В и К“ –
оператор, в съотвествие с чл.48, ал.4 от Закона за водите. Предвид горното,
правилно било издадено наказателното постановление, с минимален размер на имуществената санкция от 1000 лв. На
основание чл. 63, ал.3 и във вр. с ал.5
от ЗАНН, моли при потвърждаване на
наказателното постановление да бъдат присъдени
и направените разноски по производството. От своя страна представя писменни
бележки, които кореспондират със становището изразено по същество в съдебното
заседание.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2020
г. Жалбата е постъпила в РИОСВ - Хасково на 28.02.2020 г., а в РС - Ивайловград
на 04.06.2020 г., като е заведена под вх.№ 1502/27.02.2020 г. Като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице,
жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице – Д.С.А. в качеството й на гл.експерт в РИОСВ- Хасково,
Дирекция „Контрол на околната среда“, в рамките на правомощията предоставени й
на основание Заповед № РД -154/28.02.2019 г. на Зам. – министъра на околната
среда и водите Н. К.. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите
К. и С. в отсъствието науправителя на дружеството инж. Т*** М***, при хипотезата
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, който не се явил след изпратена покана изх. № В
-65(2)/02.04.2020 г., получена във „В и К“ ЕООД – Хасково на 06.04.2020 г. В
поканата за явяване се посочени алтернативно две дати – 09. или 10.04.2020 г.
Актът е съставен на 14.04.2020 г. и връчен на управителя на дружеството на
същата дата. Актът съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Възражението по АУАН е с изх. № 678/16.04.2020
г. на „В и К“ ЕООД – Хасково и е постъпило и заведено под № В-65 на 21.04.2020
г. в РИОСВ – Хасково. Възражението е било представено на ст. юрисконсулт на
РИОСВ – Хасково, който го е разгледал и изготвил съответното становище – изх.№
В-65/19.05.2020 г. до АНО – Директор на РИОСВ – Хасково.
Издаденото въз основа на АУАН, НП
№ 25 от 19.05.2020 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, е издадено от компетентен
орган, предвид Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и
водите. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3
от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по
смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е индивидуализирано с оглед
на време, място и начин на извършване.
Това налага извода, че НП е
издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби,
регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до
отмяната му.
При тези обстоятелства следва
деянието да се прецени по същество.
Посочените като нарушени норми от
Закона за водите гласят:
Чл.
48. (1) Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: ……3. поддържат необходимото качество на водата в
съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните;
Санкционната
норма по чл. 200, ал.1, т.6 от същия закон гласи: „Наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което: ………6.
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.“
В конкретния случай безспорно е
установено, че на 04.03.2020 г. е извършена планова проверка на обект - канализационната система на гр.
Ивайловград, експлоатирана от „ВиК“ – Хасково, клон Ивайловград. Била е
взета водна проба за анализ от заустваните отпадъчни води от определеното в
Разрешителното място на заустване: на изход от канализационен колектор на ляв
бряг на р. Вришка под града. Резултатите от извършените изпитвания, отразени в
Протокол от изпитване на образци № 14- 0083/27.03.2020 г. на РЛ - Хасково
показали, че концентрацията на замърсителите неразтворени вещества, ХПК, БПК5
и феноли не отговарят на определените ИЕО в разрешителното за заустване по
показатели, както следва: Неразтворени вещества - резултат от изпитването 51
мг/дм3 при норма (ИЕО) 35 мг/дм3; ХПК - резултат от
изпитването 168 мг/дм3 при норма (ИЕО) 125 мг/дм3; БПК5
- резултат от изпитването 66 мг/дм3 при норма (ИЕО) 25 мг/дм3;
Феноли - резултат от изпитването 0,086 мг/дм3 при норма (ИЕО) 0,05
мг/дм3;
Нарушението е такова на формално извършване, тъй като
законът не въвежда като елемент от фактическия състав на деянието настъпването
на вредни последици, макар и такива да не са установени.
Застъпената теза от страна на
жалбоподателя, че не следва да се носи
административнонаказателна отговорност, тъй като няма пречиствателна станция,
прехвърляйки отговорността на Община Ивайловград е едностранчива и не
кореспондира с правата и задълженията на „В и К“ – операторите, посочени в
съответните нормативни актове. Безспорно е установено, че „В и К“ ЕООД –
Хасково е „В и К“ – оператор, действащ на територията на Община Ивайловград.
Съгласно чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите „ВиК операторът е търговец, държавно или общинско предприятие -
юридическо лице, което има сключен договор с председателя на асоциацията по ВиК
или с кмета на общината съгласно решение на общинския съвет за управление,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услуги в
границите на една или повече обособени територии, когато предоставянето на ВиК
услуги е основната му дейност“. Правата, задълженията и изобщо цялостната
дейност на „В и К – операторите“ е регламентирана в Закона за водите, Глава единадесета „а“ – „Управление,
планиране и изграждане на ВиК системи. Предоставяне на ВиК услуги. Единна
информационна система за ВиК услуги. Регистриране на асоциации по ВиК и на ВиК
оператори”. Съгласно сключения договор между АВИК и „В и К“ ЕООД – Хасково,
Член 2, т.2.1 – „Предмет“, буква „а“ „С настоящия Договор АВиК възлага, а
операторът приема за срока на действие на Договора, i. да предоставя Услугите в обособената територия. В същия договор в
Член 1 – „Дефиниции. Търкуване“ е
посочено, че „Услуги, означава следните
услуги: i. доставяне на вода на потребителите;
ii. отвеждане на отпадъчните и дъждовните води; iii. пречистване на отпадъчните;
В
самото Разрешително за заустване на отпадъчните води, издадено на „В и К“ ЕООД –
Хасково, като водоползвател от МОСВ – ИБР, с център Пловдив, Басейнова дирекция
и продълженията на срока му на действие са посочени индивдуалните емисионни ограничения
(ИЕО) на различните показатели и е видно, че същите са превишени.
Не
се сочат от жалбоподателя никакви конкретни действия или поне опити от негова
страна да бъдат предприети някакви действия, за да могат показателите да влязат
в рамките на посочените ИЕО. Оправданието на жалбоподателя с липсата на
пречиствателна станция, не следва и не може да бъде аргумент, той да не
изпълнява своите задължения в тази си част, за необозрим бъдещ период от време.
При така приетото за установено от фактическа страна, АНО
законосъобразно е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ. За това нарушение е
предвидена глоба за физическите лица или имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 1000 до 5000 лв.
За така установеното нарушение АНО е
наложил имуществена санкция в размер –
1000 лв., която е минимума предвиден в закона и е съобразена с обективно
съществуващите условия. Съдът намира, че при определяне размера на така наложеното
адм. наказание, АНО е спазил изискванията на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като е взел
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя и е определил един законосъобразен и справедлив размер на
наказанието.
В настоящото производство не следва да
се установява или доказва наличието на виновно поведение от страна на
жалбоподателя при извършване на административното нарушение, тъй като ЮЛ не
могат да действат виновно. Наложената имуществена санкция е обективна
отговорност, която се налага при констатирано нарушение за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност - по аргументите на чл. 83, ал.1 от ЗАНН.
По отношение
направеното искане от процесуалния представител
на АНО – Д. Д. - юрисконсулт, за присъждане на направените разноски по
производството, настоящият състав
приема, че искането за присъждане на разноски
е основателно.
На осн. чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно Наредбата за заплащането на
правната помощ – чл.27е, според който възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Що се отнася до размера на исканото
възнаграждение, доколкото същото не е
определено конкретно като размер, нито в направеното в съдебно заседание
искане, нито в представените по делото писмени бележки /писмена защита/, настоящият състав като взе предвид всички обстоятелства по
делото, а именно, че процесуалният представител се явява в съдебно заседание, изразява
становище по същество и представя писмени бележки, определя юрисконсултско
възнаграждение в р-р на 100 лв.
Воден от изложеното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно НП № 25/19.05.2020 г., на Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, издадено
въз основа АУАН № 25 от 14.04.2020 г., с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Хасково, ул. „С***“ № **, представлявано от управителя Т. Р. М. с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за
водите, е наложено административно наказание
”Имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лв., за нарушение на чл.
48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. Хасково, ул. „С**“ № ** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) - Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение в р-р на 100
(сто) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: