РЕШЕНИЕ
№ 811/11.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова….…….....…………...………....................…в
присъствието на
прокурор Павел Жеков……………………………………………………………….като разгледа докладваното от
Председателя АНД (К) № 581 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.А.,
подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №44/10.04.2020г., постановено по НАХД № 532/2019г. по описа на Районен
съд – Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №11-01-281/15.11.2019г.
на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) - София.
Решението се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност. Възразява се срещу извода на съда, че правилно
административнонаказващият орган установил превишаване на годишния размер на
плащанията за 2018г., регламентиран в чл.32, ал.1 от ЗПФ. Твърди се, че
размерът на поетия от Община Маджарово дълг през периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. не превишил 60 000 лева, предвид факта, че това бил
максималният размер на договорираните оборотни средства по Договор №18F-000567/26.07.2018г. Сочи се, че самата правна същност на кредита тип
„овърдрафт“ го определяла по този начин, както и националния счетоводен
стандарт, а така също и двустранното счетоводно отчитане, съобразено с този
стандарт. Инструментът представлявал
кредитно задължение, което се новирало всеки път, след издължаване. Тази
законова същност на финансовия инструмент не била съобразена от проверяващия екип
и от районния съд, поради което и последният извършил незаконосъобразно
мотивиране на решението си. При изчисляване размера на общинския дълг, който
можел да бъде поет през 2018г. Община Маджарово била взела предвид главница,
лихви, такси, комисионни и др. по сключения договор за кредит в размер на
60 000 лева, а не натрупаните обороти от 173 209 лева, които били със
113 209 лева повече от отпуснатата за ползване сума по посочения договор
за кредит-овърдрафт. Изтъква се, че при направените през последните две години
проверки от АДФИ за състоянието на плащанията по общинския дълг натрупаните
обороти при ползването на кредити тип овърдрафт се изключвали при изчисляването
на определения в чл.32, ал.1 от ЗПФ процент. Именно това имала предвид общината
(кмета) при ползването на тези оборни средства. Счита се, че при изключване на
натрупващите се обороти по ползването на кредита тип овърдрафт годишният
процент на плащанията по дълга на Община Маджарово за 2018г. бил 13.4%, а не
38.27%. Твърди се, че през 2018г. Община Маджарово поела дълг в размер на
60 000 лева и при разплащане на плащания за текущи разходи ползвала суми,
именно по този договор.
По изложените съображения се иска
отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът, Агенция за държавна финансова
инспекция – София, не изпраша представител в съдебно заседание. В депозирана
след съдебното заседание молба, чрез пълномощник изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и по подробно изложени в писмена защита
съображения моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита
жалбата за основателна, пледира за уважаването ѝ.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-281/15.11.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което за нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), на основание чл.32 ал.1 т.1 във връзка с чл.35 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на М.П.А. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. за това, че към 31.12.2018г., в качеството си на кмет на Община Маджарово и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ, допуснал извършване на плащания по общинския дълг в общ размер на 174 297лв., които надвишавали нормативно определения годишен размер за 2018г., равняващ се на 68 308 лв. - 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години - 2015г., 2016г. и 2017г., изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на Община Маджарово, възлизащ на 455 392лв.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е стигнал до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Цитирал е разпоредбите на чл.32, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗПФ, §2 от
ДР на ЗПФ и чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ и е установил, че в случая средногодишният
размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три
години - 2015г., 2016г. и 2017г.,
изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на
Община Маджарово, е бил 455 392 лева, а размерът на допустимите плащания 68 308
лева, а от друга страна общо извършените плащания по общинския дълг към 31.12.2018г.
били в размер на 174 297 лева. Така изплатената сума надвишавала със 105
989лв., или 23.27%, допустимия съгласно чл.32 ал.1 от ЗПФ размер на плащанията.
Предвид това е преценил, че правилно административнонаказващият орган установил
превишаване годишния размер на плащанията за 2018г., регламентиран в чл.32 ал.1
от ЗПФ. Субект на отговорността бил кметът на общината, който осъществявал
плащания по общинския дълг. С извършените през 2018г. пращания по него бил
надвишен допустимият праг от 15% от средногодишния размер на собствените
приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, с което бил
осъществен съставът на нарушението, за което било наложено наказанието.
Решението е правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка,
Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
С нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗПФ е въведено ограничение в годишния размер
на плащанията по общинския дълг- същият не може да надвишава 15 на сто от
средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за
последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за
изпълнение бюджета на общината. При определяне годишния размер на плащанията по
дълга се включват дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания
по поетия от общината дълг (ал. 3 на чл.
32 от ЗПФ), а се изключва дългът по временни безлихвени заеми и по
предоставени на общините заеми от други лица от сектор "Държавно
управление" (ал. 5). На основание § 2 от ДР на
ЗПФ неизпълнението на разпоредбите на този закон е нарушение на
бюджетната дисциплина, а нарушението на нормативен акт, уреждащ бюджетната
дейност, съставлява административно нарушение по чл. 32, ал.
1, т. 1 от ЗДФИ, за което е предвидено в нормата административно
наказание глоба в размер от 200 до 2000 лева.
В случая по делото е установено, че средногодишният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години (2015 г., 2016 г. и 2017 г.), изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на Община , е 455 392 лева, а размерът на допустимите плащания за 2018г е 68 308 лева. Общо извършените плащания по общински дълг през 2018 г. са в размер на 174 297 лева. Така изплатената сума надвишава с 23. 27% допустимия съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПФ размер на плащанията.
При тези данни правилно е прието от районния съд, че е налице превишаване годишния размер на плащанията за 2018 г., регламентиран с чл. 32, ал. 1 от ЗПФ. Несъмнено субект на отговорността е кметът на общината, който осъществява плащания по общинския дълг в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет, съгласно нормата на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА. С извършените през 2018 г. плащания по общинския дълг е надвишен допустимият праг от 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, с което е осъществен съставът на нарушението, за което е наложено наказанието.
Основното възражение на касатора е, че размерът на
натрупаните обороти при ползването на кредит тип овърдрафт отпуснат през 2018г.
следва да се изключи при изчисляването на определения в чл.32, ал.1 от ЗПФ
процент. В тази връзка се позовава на чл.85 ал.4 от Закона за държавния бюджет
за 2018г. , според който при прилагане на ограничението
по чл. 32, ал. 1
от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по
главницата на банкови заеми тип – овърдрафт/револвиращи кредити. Счита, че разпоредбата няма предвид всички
плащания по главницата, след като законодателят не е предвидил изрично, че се
касае за оборотите по тези плащания, а следва да се вземат предвид само плащанията
до размера на главницата т.е. в случая плащания до размер от 60 00 лв. Сочи
също,че при при предходни проверки от АДФИ за състоянието на плащанията по
общинския дълг, натрупаните обороти при ползването на кредити тип овърдрафт са
били изключвани при изчисляването на определения в чл.32, ал.1 от ЗПФ процент. Подобно
възражение касаторът е правил още пред АНО, както и пред районния съд, които
правилно не са го споделили.
Настоящата инстанция също не споделя това възражение
на касатора.
Заемът тип овърдрафт позволява неколкократно
усвояване и погасяване на отпуснатата по същия сума за периода , за който е
предоставена като това усвояване следва да е в рамките на кредитния лимит. Това
отличава овърдрафта от типичния кредит, при който след отпускане на сумата,
същата се възстановява периодично - ежемесечно на вноски в конкретно определен
размер до пълното й погасяване. Именно посочената особеност на банковите заеми тип – овърдрафт/револвиращи кредити е отчел законодателят, приемайки разпоредбата на
чл.85 ал.4 от ЗДБ за 2018г. Дадената в разпоредбата регламентация е изцяло в
синхрон с обстоятелството, че се касае за публични финансови средства , както и
с целта да се осигури бюджетна дисциплина.
Предвид горното, правилно при изчисляване на
ограничението по чл.32 ал.1 от ЗПФ е бил включен общият размер на усвоените
оборотни средства, представляващ същевременно и размера на извършените
неколкократно плащания по главницата на овърдрафта и който размер касаторът не оспорва.
Следва също да се отбележи, че противно на твърденията на кастора, не се
установява при предходни проверки от АДФИ за състоянието на плащанията по
общинския дълг, натрупаните обороти при ползването на кредити тип овърдрафт да
са били изключвани при изчисляването на определения в чл.32, ал.1 от ЗПФ
процент. По делото са приобщени като доказателства материалите по
административно наказателна преписка, образувана по съставен на касатора АУАН
№.№11-01-889/22.11.2018г. за нарушение
по чл.32 ал.1 от ЗПФ като нарушението е установено при извършена през 2018г.
финансова инспекция на община Маджарово. Видно е от същите, че при изчисляване
на ограничението по чл.32 ал.1 от ЗПФ е бил включен общият размер на
плащанията, извършени по повод усвоени неколкократно оборотни средства по заем
тип овърдрафт, отпуснат съгласно договор
за банков кредит, сключен през 2017г. Констатираното превишение на нормативно
определения размер на плащанията по общинския дълг за 2017г. е било минимално -
0.91%, поради което , видно от писмо изх.№11-01-889/22.05.2019г. на Директора
на АДФИ е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият състав споделя извода на районния съд, че административнонаказателната
отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана. В подкрепа на изводите си
за законосъобразност и правилност на атакуваното НП, районният съд е изложил
подробни мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя и по аргумент от
разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК не е необходимо да преповтаря.
Обжалваното решение е валидно, допустимо,
съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени
процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания,
поради което същото следва да се остави в сила.
Независимо от този изход на производството, претенцията
на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнагрждение не следва
да бъде уважавана, доколкото не е направена своевременно , а е заявена след
приключване на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 , предл. 1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44/10.04.2020г., постановено по НАХД № 532/2019г. по описа на
Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.