Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7633 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от „Ф.И.” ЕАД
срещу Д.Д.С. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение №2035/09.04.2015г., издадена по ч.гр.д. №3988/2015г.
по описа на ВРС, 33 с. суми : сумата от 388,18лв., представляваща неиздължена главница по
Договор за паричен заем от 01.12.2009г., като с договор от 08.07.2014 г.
вземането е прехвърлено от “Б. П. П. Ф.“EАД, на „Ф.И.” ЕАД, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.04.2015г.
до окончателното й изплащане, сумата в размер на 79.82лв, представляваща лихва за периода от 01.12.2009г. до
26.03.2010 г., сумата от 165,75 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 27.03.2010г. до 24.03.2015 г., както
и сумата от 25,00лв, представляваща
разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 300,00лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78 от ГПК.
Ищецът излага,
че между ответницата и „Б. П. П. Ф.” ЕАД
на 01.12.2009г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит CASH-04428911, по силата на който кредиторът
е предоставил на ответницата сумата от 800 лева. Ответницата се задължила да заплати на кредитора 24 седмични
погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Твърди,че ответницата
преустановила плащанията по договора, като падежът на цялото задължение
настъпил на 21.05.2010г.
Излага се,че на
08.07.2014г. е сключен договор за цесия с кредитора „Б. П. П. Ф.” ЕАД, по силата на който ищецът
е придобил процесното вземане. Твърди се,че ответницата ще бъде уведомена за
извършената цесия с исковата молба.
Претендира се
присъждането на разноски в производството по делото.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата
молба.
В с.з. ответницата
изразява становище за неоснователност на иска. Сочи,че с исковата молба е
приложен договор за заем от 30.11.2009г.,а се твърди,че задължението произтича
от договор за заем от 01.12.2009г. Излага,че са приложени общи условия, на
които няма дата и подпис и са с шрифт, който е невъзможно да се чете. Сочи,че в
приложения формуляр за заем липсват съществени реквизити – липсват данни,
индивидуализиращи заемодателя, пълно фирмено наименование, ЕИК и седалище,
както и че липсват данни за представителя на заемодателя. В исковата молба се
твърдяло,че сумата от 800 лева е получена от ответницата като наличност по
банковата й сметка в ТБ ”Инвест Банк” и по делото нямало доказателства тази
сума да е получена от нея. В представения формуляр не било посочено мястото,
където е попълнен и подписан, място на изпълнение и лихвен процент. Твърди,че
липсват доказателства,че дружеството цедент „ Б. П. П. Ф.” ЕАД да е вписано
в съответния регистър и е да е
притежавало съответния лиценз да извършва дейност като отпускане на заем т.е.
банкова дейност, съобразно изискванията на ЗКИ. Излага,че не е уведомена за
сключения договор за цесия и че към момента на издаване на заповедта за
изпълнение цесията е била недействителна спрямо нея. Отправя възражение за
изтекла погасителна давност на вземането. Сочи,че сумата от 388 лева, която се
претендира за главница включва и лихви.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч. гр.д.
№3988/2015 г. по описа на ВРС, 33с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в
полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №2035/09.04.2015г. срещу ответницата Д.Д.С., с която същата е осъдена
да заплати на „Ф.И.” ЕАД следните суми,
произтичащи от договор за паричен заем от 01.12.2009г. , като с договор за
цесия вземането е прехвърлено от „Б. П. П. Ф.” ЕАД на „Ф.И.” ЕАД : сумата от
388.18 лева, представляващ неиздължена главница,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
сумата от 79.82 лева, представляваща лихва за периода 01.12.2009г. до
26.03.2010г., сумата от 165.75 лева, представляваща законна лихва за периода
27.03.2010г. до 24.03.2015г. и 325 лева – разноски в заповедното
производство.
Длъжникът Д.Д.С. е подала
възражение против заповедта по реда и в срока по чл. 414 от ГПК.
Съгласно Договор за потребителски заем * от 30.11.2009г., БНП Париба лични
финанси е предоставила заем на Д.Д.С. в размер на 800 лева. Сумата е
предоставена на заемателя на дата 30.11.2009г. видно от удостовереното от него
в долната лява част от формуляра чрез полагане на подпис. Уговорено е заемът да
се връща на месечни вноски в размер на 52 лева за срок от 24 месеца и е
определена обща сума за плащане 1248 лева. Приложен е погасителен план подписан от
заемателя Д.С. на дата 30.11.2009г.,в който е определен размера и броя на погасителните вноски, както
и остатъчната главница ежемесечно по тях.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. „Б. П. П. Ф.”ЕАД е прехвърлило на” Ф.И.” ЕАД вземания,
произтичащи от потребителски договори за кредит с длъжници, които не изпълняват задълженията
си, описани в Приложение 1.
Съгласно Удостоверение, издадено
от „Б. П. П. Ф.”ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014г. „Б. П. П.
Ф.”ЕАД е прехвърлило вземанията си
спрямо Д.Д.С. по договор номер *.
Съгласно заключението на проведената по делото
ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно дадена сумата по кредита в
размер на 800 лева е предоставена на ответницата в брой на дата 30.11.2009г.
извършените плащания по кредита са в размер на 780 лева като последното плащане
е извършено на дата 12.05.2010г. и погасява задължение с падеж 19.03.2010г.
Непогасените задължения за периода 26.03.2010г. – 21.05.2010г. са 388.18 лева
за главница и 79.82 лева за договорна лихва. Законната лихва върху главницата
за периода 27.03.2010г. до 24.03.2015г. възлиза в размер на 198.94 лева.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането
си, банката следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си и
настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
От доказателствата по
делото се установява, че ответницата е
сключила договор за потребителски кредит * от 30.11.2009г. с БНП Париба, по силата на
който й е предоставен заем в размер на 800 лева, който съгласно удостовереното
във формуляра и заключението на вещото лице е бил предоставен в брой на датата
на сключване на договора. Съгласно договореното заемната сума е следвало да
бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 24 ежемесечни вноски,
съгласно приложения погасителен план – в размер на 52 лева, включваща договорна
лихва и главница.
Съдът намира за
несъстоятелно възражението на ответницата за недостатъчна индивидуализция на
заемодателя предвид,че с оглед на постъпилите плащания по договора на същата е
било известно кое лице е имало качеството на кредитор по договора респ. кое е лицето, на
което е следвало да изпълнява задълженията си. Съобразно
чл.7,т.2 от ЗПК/отм./ заемодателят следва да впише наименованието,
правноорганизационната форма, Булстат или ЕИК, адрес, но липсата на тези
реквизити не влияят върху действителността на договора съобразно чл.14,ал.1 ЗПК/отм./
Възражението, че
заемодателят не е притежавал лиценз да извършва кредитна дейност е също
несъстоятелно с оглед на това, че ЗПК/отм./
не въвежда подобно изискване и съобразно чл.5,ал.3 кредитор може да бъде
всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.
С Договор за покупко-продажба на вземания от 08.07.2014г. „Б. П. П. Ф.”ЕАД е прехвърлила на ищеца вземания по потребителски договори за
кредит. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което
е имала към Д.С. по сключения договор за потребителски кредит. Същото фигурира
и е подробно индивидуализирано в издаденото удостоверение. За сключването на
договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент
и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията
произвежда своето действие, независимо,че същата следва да бъде съобщена на
цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
По делото са налице доказателства, че на ответницата е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
на 20.04.2015г. Дори и да се приеме, че същата не е получила уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на нея, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
В исковата молба, както и в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, ищецът е посочил,че вземането му
произтича от сключен договор за потребителски кредит на 01.12.2009г. От
представените доказателства се установява, че процесният договор е от дата
30.11.2009г. като същевременно ищецът е индивидуализирал останалите съществени
уговорки по договора - страни, размер на
заемна сума и условия по връщането на заема. Изписването на различна дата на
сключване на процесния договор в исковата молба от действителната, на която
същият е бил сключен, вероятно се дължи на грешка. Посочването на останалите съществени елементи по заема са достатъчни да индивидуализират процесния договор в пълен
обем и погрешното посочване на датата не е в състояние да повлияе върху извода на съда,че на
ответницата е предоставена в заем процесната сума при условията, обективирани в
представения договор.
Направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност на
вземането е несвоевременно направено, предвид и на което съдът не дължи обсъждането му по същество. Възможността на
ответника да противопостави възражения срещу
претенцията на ищеца в този
смисъл се преклудира с изтичането на срока за отговор, съобразно разпоредбата
на чл.131,ал.2, т. 5 чл. 133 ГПК.
Предвид събраните писмени доказателства и заключението на
вещото съдът намира,че ответницата дължи на ищеца заплащането на следните суми,
дължими по договор за потребителски кредит *
от 30.11.2009г.: сумата от 388.18 лева, представляваща главница, сумата
от 79.82 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.12.2009г. до
26.03.2010г. и 165.75 лева, представляваща
обезщетение забава в размер на законната лихва за периода 27.03.2010г. до
24.03.2015г.
С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и същият следва да бъде уважен.
По разноските :
Съобразно изхода на делото
в полза на ищеца се следват реализираните от същите разноски в
производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва сумата от
325 лева – разноски по заповедното производство и сумата от 125 лева заплатена
д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и 200 лева –депозит за
извършената ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И.” ЕАД,ЕИК : * със съдебен адрес *** ,че
Д.Д.С.,ЕГН : ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №2035/09.04.2015г.,
издадена по ч.гр.д. №3988/2015г. по описа на ВРС, 33 с. суми :
сумата от 388,18/триста осемдесет и осем лева и осемнадесет ст./лв., представляваща неиздължена главница по
Договор за паричен заем от 30.11.2009г., сключен с “Б. П. П. Ф.“EАД,вземането по който е прехвърлено на „Ф.И.” ЕАД като с договор от 08.07.2014 г. , ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.04.2015г. до окончателното й изплащане, сумата в
размер на 79.82/седемдесет и девет лева
и осемдесет и две ст./ лв, представляваща договорна лихва за периода от
01.12.2009г. до 26.03.2010 г.,както и сумата от 165,75/сто
шестдесет и пет лева и седемдесет и пет ст./ лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 27.03.2010г. до
24.03.2015г., на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Д.С.,ЕГН : ********** с адрес
*** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК : * със съдебен адрес *** сумата от 325/триста двадесет и пет/ лева,
представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 625/
шестстотин двадесет и пет /лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: