Определение по дело №239/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 627
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510100239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                               Град

IІ гр. отделение

 

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

08.06.

 

          2020

 
 


на                                                                                     Година

 

          закрито

 

Иван Димитров

 

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
      1.

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гр.

 

 

      239

 

2020

 
 


                              дело №                                     по описа за                         г.

 и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от В.Л.Л., с ЕГН **********, адрес: ***, Вилна зона Малинова Долина 999, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. "Солун" № 2, ет.3, кантора 18, срещу „Ж.В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. "Развесена върба" № 1, ет.4, ап. 11, представлявано от Ж.В.В. – управител, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.128, т.2 КТ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна, като съдът намира, че проектът за доклад следва да бъде следният:

1.   Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е работил при ответника на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона”. Със Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В." ЕООД, трудовият му договор бил прекратен, считано от 11.12.2019 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно. Не е спазено изискването на чл.193 КТ. Посоченото основание – неявяване на работа, не е конкретизирано в достатъчна степен. Заповедта не е мотивирана, тъй като не става ясно, за кои работни дни неявяване е наложено наказанието. Посочено е и основанието „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, без да са описани такива нарушения. Не е спазено и изискването на чл.333, ал.1, т.3 КТ, предвид налично при ищеца заболяване, попадащо в обхвата на чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила при уволнение.

На следващо място, в периода от 09.05.2018 г. до 07.11.2018 г. ищецът е бил командирован извън страната и е извършвал международни превози. Поради това му се дължат пари за командировка в общ размер на 16 624 лв. Ответникът му дължи и сумата 297 лв. за служебни телефонни разговори, заплатени с негови лични средства.

Искането е: за отмяна на Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В." ЕООД и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, в размер на 3 060 лв. за периода 11.12.2019 г. – 11.06.2020 г.; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 16 624 лв. – договорена между тях сума за командировъчни средства; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 297 лв. за служебни телефонни разговори, заплатени с негови лични средства.

В постъпилия отговор се сочи, че работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание, но ищецът отказал да получи изпратената му по куриер покана. По отношение на ползваната закрила при уволнение ответникът счита, че не е допуснал нарушение на законовите изисквания, тъй като експертното решение за определяне на намалена работоспособност е влязло в сила след датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Оспорва се иска за заплащане на сума за командировъчни средства, като се сочи, че общо изплатените на ищеца и съпругата му суми възлизат на 25 309, 39 лв. и няма неизплатена сума за командировъчни средства. По време на работа ищецът е ползвал служебен телефон и не е заплащал със свои средства служебни телефонни разговори.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, чл.215 КТ и чл. 60 и сл. от ЗЗД.

3. Признати от ответника права/факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не се оспорва, че страните са били обвързани от трудов договор, по който ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона”; че със Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В." ЕООД, трудовият му договор бил прекратен, считано от 11.12.2019 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”; че заповедта е връчена на ищеца на 11.12.2019 г.

4. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е действал трудов договор и неговото прекратяване на посочената дата, оставането без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.

По иска за заплащане на обезщетение при командировка ищецът следва да установи периодите от време, в които е бил командирован в страната или чужбина.

По иска за водене на чужда работа без пълномощие в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил плащания със свои средства в интерес на работодателя и размера на плащанията.

В тежест на ответника е да докаже правомерността на извършеното от него уволнение - законосъобразността на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което включва доказване на спазването на задълженията по чл.193, ал.1 КТ и по чл.333 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, както и установяване, че описаните в заповедта конкретни нарушения на трудовата дисциплина са извършени от работника.

Относно доказателствените искания:

Представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими, поради което събирането им ще бъде допуснато.

Основателно е искането за изискване от ответника на личното трудово досие на ищеца, както и за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

На основание чл.140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА гр. дело № 239/2020 г. по описа на РС – Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2020 г. от 10, 30 ч., за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова от гр. Дупница, при депозит в размер на 250 лв., платим от бюджета на съда със задача, както следва: след запознаване с материалите по делото и справка при работодателя, да изчисли размера на последното брутно трудово възнаграждение преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца; размера на обезщетението, дължимо от работодателя съгласно чл.225, ал.1 от КТ за периода 11.12.2019 г. – 11.06.2020 г.

ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ИЗИСКВА от ответника до датата на съдебното заседание заверено копие от цялото лично трудово досие на ищеца.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: