Решение по дело №3489/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           05.11.2020 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На двадесет и втори октомври                                              две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 3489 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И.П.Т. против „П.Л.“ АД, с която се претендира да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със заповед № *****14.01.2020г. на изп. директор на ответното дружество, заповедта да бъде отменена и ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението "водач на мотокар", както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа от  15.01.2020г. до 15.07.2020г. в размер на 7380 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, като и левовата равностойност на 6 бр. ваучери за храна, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор № ******., по силата на който ищецът заемал от 10.01.2020г. длъжността „водач на мотокар” при основно месечно брутно трудово възнаграждение 610 лв. и допълнително от 610 лв. по чл. 17 ал.1 т. 2 НСОРЗ, според броя на товарите обработени месечно от бригадата. Падежът за плащане бил на 25-то число на месеца следващ този, за който се дължи. Полагали му се и ваучери за храна на стойност от по 10 лв. на месец. Договорът бил прекратен със заповед № *****/14.01.2020г. без да бъдат посочени причини. Не оспорва, че договорът е сключен при изпитателен срок, но счита че тази клауза не важи, тъй като му е възлагана работа, неотговаряща на длъжността му.  

От ответникът, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е спазил всички законови изисквания при наличие на уговорка за изпитателен срок. Работникът е получил и подписал длъжностна характеристика. При постъпване на работа е представил медицински документи и заключение от служба по трудова медицина, че е правоспособен и годен да изпълнява вменените му задължения. Сочи, че съобразно трайната съдебна практика работодателят не е необходимо да излага мотиви за уволнението при наличие на уговорен срок за изпитване, а преценката му за годността на работника да се справя с възложената работа не подлежи на съдебен контрол.  Работникът е подписал трудовия договор и е получил екземпляр от него на 07.01.2020г., явил се е на работа на 10.01. и 11.01.20г. и не се е явявал на 12.01. и 13.01., поради което трудовото правоотношение е било прекратено със заповед на изп. директор, която работникът е получил. Неявяването на работа и наличието на многобройни предходни трудови договори със стаж от по нула месеца, сочат за недобросъвестността на работника да сключва договори само с цел получаване на обезщетения. Претендират се разноски.

 В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът уточнява претенцията си за ваучери за храна като сочи, че стойността на всеки един от тях не е 10 лева, а е 90 лева, като не претендира ваучер за м. януари 2020г. съразмерен на отработеното време, тъй като е бил поканен да го получи в седалището на дружеството, където същия е наличен.

Ответникът в същото съдебно заседание изразява становище, че не оспорва уговорената стойност на всеки ваучер от 90 лв., както и че ваучер за м. януари 2020г има издаден и работникът е поканен да си го получи. Не оспорва, че ищецът е останал без работа след прекратяване на процесния трудов договор.

Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност  намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства – копие от трудово досие на И.Т., вкл. трудов договор № 1000583/07.01.2020г. с длъжностна характеристика от 28.04.2016г.; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ******/14.01.2020г.; заключение от Трудова медицина “*******; карта за предварителен медицински преглед; кардиограма; свидетелство за правоспособност; диплома за средно образование; автобиография; заявление от 17.12.2019г.; сведение към 18.12.2019г.; свидетелство за съдимост; съгласие за обработване на лични данни за целите на сключване на трудов договор от 07.01.2020г.; удостоверение от 09.12.2019г.; служебна бележка № 347/10.01.2020г.;   обходен лист към 15.01.2020г.;  уведомление по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда;   справка с изх. № 03388203003043 от НАП;; фиш за м. януари 2020г.;  банково извлечение; ваучер по наредба Н11/2005 за месец 01.2020г;  ваучер по чл.209 ЗКПО за месец 01.2020г.;  справка от НАП; протоколи за неявяване на работа от 12.01.2020г. и 13.01.2020г.,

се установява, че:  на 07.01.2020г. между И.П.Т. и „П.Л.“ АД бил сключен безсрочен трудов договор № 1000583/07.01.2020г., по силата на който ищецът заемал от 10.01.2020г. длъжността „водач на мотокар” при основно месечно брутно трудово възнаграждение 610 лв. и допълнителни 9%  за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Падежът за плащане бил на 25-то число на месеца следващ този, за който се дължи.  В полза на работодателя бил уговорен срок на изпитване в размер на 6 мес. На 07.01.2019г. И.П.Т. разписал длъжностна характеристика. Договорът бил прекратен със заповед № ******14.01.2020г. без посочени причини.  

 Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:

 Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация – чл.  344 ал. 1 т.1 т.2  и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ , и чл. 269 ал. 2 КТ.

            По делото са приети за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно наличието на трудов договор, по силата на който ищецът е заемал от 10.01.2020г. длъжността „водач на мотокар” в ответното дружество и прекратяването му считано от 15.01.2020г. със заповед № *****/14.01.2020г., както и че след прекратяването му ищецът не е работил по трудов договор.

                Трудовият договор със срок за изпитване е един от видовете трудови договори. Той е уреден в чл.70 от КТ. Според чл.70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Съгласно чл.71,ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

Съгласно трайната и константна практика на съдилищата – пр. Решение  № ***/24.03.2015г. по гр.д.№ 5669 по описа за 2014г. на ІІІ г.о.; Решение № **/ 09.10.2014 г. по гр. д. № 776/ 2014 г., IV г. о.; Решение  № *** от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № *** от 11.01.2011г. по гр.д.№ 228/10г.на ІІІ г.о., Решение № ***от 27.12.2010г. по гр.д.№ 253/09г. на ІІІ г.о.; Решение № ** от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г.о. и др.,  страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и три дни след неговото сключване/. Предвид разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено /ако се касае за работодател  - удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му; респ. за работник – удовлетворен ли е от естеството на работата и условията за полагане на труд/, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор.    

Предвид горепосочените приложими правни норми и утвърдена съдебна практика , следва, че в настоящия случай доказателствената тежест е за ответника – работодател, който следва да установи наличието на уговорка за срок на изпитване в негова полза и упражняването на това право в уговорения срок.

По тези факти спор по делото липсва, а и се установяват от приложените доказателства.

Както беше посочено преценката на работодателя по същество не подлежи на обсъждане и съдебен контрол, поради което гореизложеното е достатъчно основание за отхвърляне на иска за незаконосъобразно уволнение.  

Доколкото в настоящия случая от работника се твърди, че се е справил със задълженията си, но са му били вменявани допълнителни извън длъжностната му характеристика, съдът намира, че за пълнота следва да се отбележи на първо място липсата на посочени доказателства в подкрепа на тези твърдения. На следващо - за една част от тях, които бяха посочени едва в хода на устните състезания се установява, че са включени в задълженията му по разписаната от него  длъжностна характеристика – т. II.4, 5, 6.  Налице е в т. II.7 и IV от нея и поемане на задължение да изпълнява и други функции възложени му от преките началници.

От правна страна това твърдение на ищеца е допустимо да се субсумира единствено под нормата на  чл. 8, ал. 1 КТ, регламентираща забрана за злоупотреба с права и изискваща трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите. Цитиранта норма е в унисон с основно правно задължение на всички субекти, според установения в страната правен ред, да се злоупотребява с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове (напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 Д., 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29З., вкл. чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ). До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода; когато правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност; когато правото се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и пр. Съдебната практика е дала разяснение, че едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е упражняване на правото

 в противоречие с неговото предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона.  В т.см. решение № 71/24.07.2013 г., постановено по гр. дело № 284/2012 от ІV г.о. на ВКС; Решение № 130/14.07.2016г. по гр.дело № 150/2016 г. на ВКС и др..

В контекста на изложеното съдът намира, че дори и работодателят да е изисквал от работника извършването на задължения извън трудовата му характеристика /което по делото не се установи/, това не би се отразило на извършеното прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 71 ал. 1 КТ, тъй като, както беше посочено по-горе, работодателят няма задължение да сочи мотиви в заповедта, респ. не подлежи на изследване в процеса единственият меродавен за предмета му въпрос - справял ли се той и с основните си задължения, вменени с длъжностната му характеристика.  При възможността да прекрати договора по ред, който не изисква излагане на мотиви, не може да се приеме, че работодателят е имал единственото желание, ползвайки се от законово допустимо средство да постигне цел/прекратяване на договора/, която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.

Отделно от това следва да се посочи поведението на работника – няма данни, че е сезирал ръководството на работодателя, ИА „Инспекция по труда“ или съда по реда на чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ, с искане да се установи незаконсъобразна промяна в характера на възложената му работа, като вместо това признава, че след само два дни положен труд, не се е явил повече на работното си място.

При това положение искът за признаване за незаконно на извършеното уволнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид обуславящия му характер по отношение на исковете за възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, следва и и те да бъдат отхвърлени.

Събразно изхода на делото, разноски на ищеца не следва да се присъждат. Такива се следват на ответното дружество, които съобразно доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и списък на разноски са в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, против което не е налице възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от  И.П.Т. ЕГН ********** против „П.Л.“ АД  ЕИК ********* искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, и чл. 269 ал. 2 КТ да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със заповед № ******/14.01.2020г. на изп. директор на ответното дружество, заповедта да бъде отменена и ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението "водач на мотокар", както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа от  15.01.2020г. до 15.07.2020г. в размер на 7380 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, като и левовата равностойност на 6 бр. ваучери за храна от по 90 лв. всеки, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на главницата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.П.Т. ЕГН ********** да заплати на „П.Л.“ АД  ЕИК ******   сумата от  600 лева разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: