Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10306 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.11.2019 г. по гр.д. № 47893/18 г.,
СРС, ГО, 90 с-в е отхвърлил предявените от П.Д.И.-Г., ЕГН ********** срещу
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******обективно, кумулативно и при условията на
евентуалност съединени искове, а именно: установителен иск е правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр.
е чл. 146 ЗЗП, относно признаването за установено по отношение на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, че клаузата на т. 7.1, изречение второ („Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент
по решение на Кредитора“/ от Общите условия към договор за кредит от
30.11.2011г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Р.Д.И., е нищожна като
неравноправна клауза в договор с потребител; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
относно осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 5010 лв., претендирана
като сбор от надплатени без правно основание суми за погасяване на кредит във
връзка с договор за поръчителство, сключен между страните на 30.11.2011 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018 г. до
окончателното й изплащане; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 90
лв., претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 5010 лв. за периода от
31.01.2018 г. до 18.07.2018 г.;
при
условията на евентуалност съединен с
втория, осъдителен иск с правно
основание чл.12 ЗЗД, относно осъждането на ответната банка да заплати на ищцата сумата от 5010
лв., претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди
вследствие на недобросъвестно поведение на ответната банка при сключване на
договора за кредит и този за поръчителство, вследствие на което поръчителят е
останал с впечатлението, че е предвиден променлив
лихвен процент, чиято стойност може да бъде намалявана, а не само
увеличавана, при наличието на предпоставките за това, но той не е бил
изчисляван така, съгласно действалата към онзи момент методика за изчисляване
на базовия лихвен процент, с което ищцата е била ощетена, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018 г. до окончателното й изплащане; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 90 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5100 лв.
по предявения при условията на евентуалност иск, за периода от 31.01.2018 г. до
18.07.2018г. Осъдил е П.Д.И.-Г., ЕГН
********** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *******сумата от 400
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ищцата П.Д.И.-Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.Ж. от САК, със съдебен
адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че СРС е смесил доказателствената тежест по двата иска, като не е разпределил
правилно доказателствената тежест по главния и
евентуалния иск, като по главния иск е възложил на ищеца общо да установи
увеличаване на лихвения процент, а по евентуалния иск, че липсва намаляването
му, което е довело до противоречие в мотивите на решението. Относно прогласяване
нищожност на клаузи от договора, първоинстанционнният
съд е прел, че цялата клауза на чл.7.1 от ОУ по договора за кредит е нищожна
като неравноправна и въпреки това е отказал да обяви за нищожно само второто
изречение от договорената клауза. Съдът извежда противоправността
на клаузата от липсваща методология за определяне на лихвения процент, но на
още по-голямо основание следва да се обяви за нищожна оспорваната от ищеца
клауза, която предвижда възможност банката да променя методологията си за
изчисляване на лихвения процент-това е възможност за една от страните по
договора сама да въвежда неяснота в него. Съдът е направил извод, че размерът
на лихвата по договора за кредит не е бил променян през време на действието му
на основание клаузата на чл.7, ал.1, изр. второ от ОУ, което обстоятелство,
според въззивика/ищец няма значение за уважаването на
иска. Оплакването по главния иск е за недължимо платено. Процесното
решение е необосновано и в частта си относно това дали банката е имала
задължение да намалява определения базов
лихвен процент през срока на действие на договора за кредит. Съдът сочи, че липсва
основание за изменение на базовия лихвен процент, като не коментира
установеното нарушение на задължението на банката да създаде ефективен
променлив лихвен процент по договора. Прилага
първоначалния лихвен процент като фиксиран въпреки изричната воля на страните,
че кредитът е с променлив лихвен процент. Погрешно е възприел ефекта на
клаузите за промоционален лихвен процент, уговорени в
договора за кредит и действието им спрямо поръчителката. Сочи, че „потребителят“, можи би се има предвид
поръчителят, отговоря за това, за което отговаря и главният длъжник, без значение
дали е знаел или не за съществуващите уговорки, като съдът не е изложил мотиви
в тази насока, въпреки становището от 01.04.2019 г./ становище от такава дата
няма, има от 01.04.2018 г./ Изводът, че поръчителят винаги отговаря като
главния длъжник е в противоречие с разпоредбата на чл.139 ЗЗД, която допуска
поръчителство за част от дълга, както и при по-леки условия. Съдът не е изложил
мотиви и по твърденията, че получената лихвена отстъпка следва да се приложи
допълнително към уговорения в договора за кредит лихвен процент от 12,95 % и
същият да се намали до 10,95 %, а неизпъленнието на
условията да води до увеличението му обратно към размер от 12,95 %. Неверен е
изводът на съда, че, т.н. наказателна лихва е била съответна на правилото,
което забранява на кредитора по договор за потребителски кредит да начислява
обезщетения за забава в размер по-голям от законната лихва- чл.33, ал.2 ЗПК,
действал и към датата на сключване на процесния
договор от 30.11.2011г . Съдът е приел, че наказателната лихва била в същия
размер като законната такава от 10 %, но тя включва не само надбавка в размер
на законната лихва, а и размера на договорената лихва-12,95 % годишно, който не
би следвало да се дължи при забава за плащане, или общият размер на надбавката
ефективно се движи между 22,95 и 24,95 на сто, което е в противоречие със
закона.
По евентуалния
иск за вреди от включване в договора на нищожна клауза за изменение на
лихвата, на практика съдът е отказал да разгледа този иск, като е посочил, че
твърденията на ищеца не само не са установени в процеса, но и били неустановими. При разглеждане на иск по чл.12 ЗЗД, обоснован с отсъствие на договор /или негови клаузи/
поради недействителност, причинена по вина на един от контрахентите,
сравнението трябва да се направи с други
договори от същия тип или сключвани при сходни условия. Вещото лице може да
установи дали при сключване на други договори с други клиенти „Банка ДСК“ ЕАД е
намалявала лихвените проценти през годините, за които ищецът е формулирал
задачи в становището от 01.04.2029 г./ няма такова с визираната дата/, но съдът
е отказал да допусне тези доказателства, а после с решението си сочи, че ищецът
иска установяване на „неустановими“ факти. Относно
законната лихва за забава се твърди, че при уважаване на осъдителните искове на
ищеца, следва да се присъди и лихва за забава от датата на която ищецът е
поканил банката с писмо-25.01.2018 г. В този смисъл е неприложим института на
погасителната давност, предвид възражението на ответната банка за изтекла
погасителна давност. Правят се доказателбствени искания в 7 пункта. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното, да бъде
прогласена за нищожна клаузата на т.7,1, изречение второ от ОУ по договора за
кредит от 30.11.20911 г., да бъде осъден ответникът „Банка ДСК“ ЕАД да заплати
на ищеца П.И.- Г. сумата от 5010 лв., представлвяваща
сбор от надплатени суми, платени без основание
за погасяване на кредит във връзка с договор за поръчителство между П.И.- Г. и „Банка
ДСК“ ЕАД за дълг на Р.Д.И., ведно със законната лихва от 19.07.2018 г. до
окончателното п лащгане и иск за заплащане на законна
лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода от 31.01.2018
г. до 18.07.2018 г-. в размер на 90 лв., както и евентуално да бъдат уважени предявените искове за заплащане на
сумите от 5010 лв. главница и 90 лв. лихва за забава за периода от 31.01.2018
г. до 18.07.2018г.-претърпени
имуществени вреди вследствие на недобросъвестно поведение на „Банка ДСК“
ЕАД при сключване на договора за кредит и този за поръчителство. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Главен изпълнителен директор Виолина Спасова и Изпълнителен
директор Д.М., чрез пълномощника по делото юрискосулт
Л.Й.оспорва въззивнта жалба. Претендира присъждане на
юрискосултско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са от П.Д.И.-Г.,
ЕГН ********** срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******обективно, кумулативно и при
условията на евентуалност съединени искове, а именно: установителен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 във вр. е чл. 146 ЗЗП, относно признаването
за установено по отношение на „БАНКА ДСК“ ЕАД, че клаузата на т. 7.1, изречение
второ („Лихвата по кредита се променя
при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора“/ от Общите
условия към договор за кредит от 30.11.2011г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Р.Д.И.,
е нищожна като неравноправна клауза
в договор с потребител; осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5010
лв., претендирана като сбор от
надплатени без правно основание суми за погасяване на кредит във връзка с
договор за поръчителство, сключен между страните на 30.11.2011 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018 г. до окончателното й
изплащане; осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
относно осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 90 лв., претендирана
като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5010
лв. за периода от 31.01.2018 г. до 18.07.2018 г.;
при
условията на евентуалност съединен с
втория осъдителен иск с правно основание
чл.12 ЗЗД, относно
осъждането на ответната банка да заплати на ищцата сумата от 5010 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
недобросъвестно поведение на ответната банка при сключване на договора за
кредит и този за поръчителство, вследствие на което поръчителят е останал с
впечатлението, че е предвиден променлив
лихвен процент, чиято стойност може да бъде намалявана, а не само
увеличавана, при наличието на предпоставките за това, но той не е бил
изчисляван така, съгласно действалата към онзи момент методика за изчисляване
на базовия лихвен процент, с което ищцата е била ощетена, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018 г. до окончателното й изплащане; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 90 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5100 лв.
по предявения при условията на евентуалност иск, за периода от 31.01.2018 г. до
18.07.2018г.
Ищцата твърди, че приложение 8.1 към договора за
кредит, представляващ „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК партньори“ не я обвързва, тъй като не е знаела за тези условия
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД в срока по
чл.131 от ГПК в депозирания писмен отговор е оспорил исковете по основание и по
размер. Твърди се, че договореният лихвен процент не е бил променян едностранно
от банката съгласно договореното в
договора, общите условия и съобразно методологията за определяне на базовия
лихвен процент, а в периодите от 31.08.2012г. до 28.02.2013г., от 21.05.2013г. до 30.04.2015г. и от
13.07.2015г. до 25.01.2018г. лихвеният процент е бил увеличаван поради
неизпълнението на т.1 и 2 от Приложение № 8.1 към договора-Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Партньори“. Банката е имала методология за определяне на БЛП, която е била достъпна за
клиентите й към 30.11.2011г. и съгласно, която той се е определял само на база
съществена и трайна /за повече от 3 месеца/ промяна на обективни фактори. В
случая банката в периода от 30.11.2011г. до 25.01.2018г. не е променяла базовия лихвен процент, т.е. органите й са
преценили, че не са били налице съществени изменения в обективните фактори
залегнали в методологията, които да доведат до вземане на решение за
увеличаване или намаляване на лихвения процент. Разликата между дължимата сума
по първоначалния погасителен план и тази, която е следвало да бъде заплатена за
окончателното погасяване на кредита се дължи на промените на лихвения процент в
определени периоди от време, поради неизпълнението
от страна на кредитополучателя на условията за ползване на преференциалния
лихвен процент и начислените наказателни лихви, поради забава в плащането
на дължимите погасителни вноски. Договорът за поръчителство е с такъв характер,
че обвързва поръчителя със задължението, което има кридитопучателят
спрямо банката и ако той е ползвал преференции, така и поръчителят следва да
отговаря за тях, включитено за различния размер на
лихвата.
По делото е безспорно, че на 30.11.2011 г. между Р.Д.И. в качеството й на
кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на кредитер
е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, като на
кредитополучателя е предоставен кредит от 25 000 лв. На 30.11.2011 г. между
ищеца П.Д.И.-Г. в качеството на поръчител
и „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор бил сключен договор за поръчителство
за обезпечаване на задълженията на Р.И. по сключения между нея и банката на
същата дата договор за кредит за текущо потребление. Банката превърнала кредита
в предсрочно изискуем, а ищцата като поръчител на 25.01.2018г. чрез превод на сумата от 15995,92 лв. е погасила
всички задължения по кредита. По делото са депозирани Договор за кредит за
кредит за текущо потребление от 30.11.2011 г., Договор за поръчителство от
същата дата и Общи условия/ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо
потребление, от които се установява, че договореният между банката и
кредитополучателя Р.И. лихвен процент по кредита е 12,95 % годишно, а ГПР е 14,50 %. Кредитополучателката
е заявила, че й е била предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл.5 ЗПК с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора, както и че е получила и приема Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление. Кредитът е следвало да бъде погасяван със 120
месечни вноски. Съгласно т.7.1 от Общите условия, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент /БЛП/, определян
по одобрена от кредитора методология, като лихвата се променя при промяна на
базовия лихвен процент по решение на Кредитора. В т.7.2, 7.3 и 7.8 е посочено,
че Методологията за определяне на БЛП, стойностите и промените му се
оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. При промяна на
лихвения процент, кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя на
последния посочен от него адрес, определя нов размер на месечна вноска за лихва
и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план. Ако
кредитополучателят ползва преференциален
лихвен процент по кредита, в случай на неизпълнение на някое от условията,
при които е предоставен преференциалния лихвен процент (подробно описани в
Приложение към договора), кредитополучателят губи правото да ползва съответната преференция/отстъпка от датата
на неизпълнението, а кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен
план. Съгласно т.11.1 кредитополучателят има право по всяко време да погаси
предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит, включително в гратисен период, а кредиторът няма право да откаже да
приеме предсрочно изпълнение по договора за кредит. От Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Партньори“, Приложение № 8.1 към договора за кредит се установява, че те са
подписани и приети от кредитополучателя И. на 20.11.2011г., а действието им
възниква още към момента на сключване на договора за кредит, стига кредитополучателят
да ги приеме и да има разплащателна сметка в банката, от която да издължава
кредита, и да поеме задължението да превежда трудовото си възнаграждение,
кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка в банката. Наличието на
тези условия и последващото им изпълнение от
кредитополучателя по време на действие на договора му гарантират преференция от
1 пункт от лихвения процент по стандартните кредити. В случай, че кредитополучателят поеме задължението да изпълни поне още едно от посочени
три условия, а именно да извършва ежемесечни плащания на 3 услуги, да плаща
поне 2 услуги и ползва „ДСК Директ“ или да се
осигурява в 2 пенсионни фонда на ПОК „ДСК Родина“, отстъпката от лихвения процент става
2 пункта. В тях е посочено, че ползването на лихвените преференции се отнема, когато в продължение на два
последователни месеца клиентът не осигурява постъпление на работна
заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка, а допълнителната
лихвена преференция от още 1 пункт се отнема в случаите, когато в продължение
на два последователни месеца клиентът не осигурява постъпление на работна
заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка или в продължение
на два последователни месеца поради недостатъчен авоар по разплащателната
сметка, не са извършвани безкасови плащания на заявената/те услуги и не е
ползван „ДСК Директ“. В случай, че по време на
ползване на кредита, клиентът загуби правото на ползване на лихвени
преференции, той може да го възстанови, когато отново изпълни условията за
ползване на лихвени преференции по програмата, като за целта е нужно и да
подаде нова заявка за ползване на преференциалния лихвен процент. Съгласно Лихвен бюлетин на „Банка ДСК“ (Промоция
по новоразрешавани кредити за текущо потребление за
клиенти с превод на работна заплата и период на провеждане-01.11.2011г.
31.01.2012г.), БЛП за кредити в лева
по програма „ДСК Партньори“ -отстъпка от 1 пункт е 7,44 %, а надбавката 5,51 % или общо 12,95 %, а по „ДСК Партньори“
-отстъпка от 2 пункта, БЛП е бил 7,44 %, а надбавката 4,51 % или общо 11,95 %. По делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че съгласно Лихвен бюлетин за кредити на физически лица, лихвеният процент по стандартни кредити
за текущо потребление, обезпечени с поръчителство към датата на сключване на процесния договор за кредит е в размер на 14,95 % . Стандартните кредити за
текущо потребление, обезпечени с поръчителство и при условията на „ДСК
Партньори“ са с лихвен процент в размер на 12,95 % годишно, който се формира
чрез сбора от (БЛП) 7,44 % + (надбавка) 5,51 %. Размерът на прилагания лихвен процент за дължимата договорна лихва
по кредита в периода от сключване на договора до обявяването му за предсрочно
изискуем на 30.12.2017г. и до погасяването му на 25.01.2018г. е бил както
следва: в периода от 30.11.2011г. до 30.08.2012г. -12,95 %; от 31.08.2012г. до 27.02.2013г.-14,95 %; от 28.02.2013г. до 20.05.2013г.-13,95 %; в периода от 21.05.2013г. до 29.04.2015г. -14,95 %; в периода от 30.04.2015г. до
12.07.2015г.-12,95% и в периода от
13.07.2015г. до 25.01.2018г. -14,95 %. Вещото
лице е установило, че съгласно представената методология от банката за определяне на БЛП, преценката по отношение на нивата на БЛП и промяната им е
резултат от комплексна оценка на влиянието на обективни фактори, част от които
са и пазарните лихвени индекси (LEONIA, SOFIBOR, EONIA, EURIBOR, LIBOR). В самата методология няма посочена дата, считано от която последната е
влязла в сила, а освен това, както в нея, така и в общите условия, или друг
документ изхождащ от банката липсва
обективно установен механизъм за изчисляване стойността на БЛП и неговите
компоненти, включително и относителното тегло на всеки от подкомпонентите в
общото ниво на БЛП. Ето защо, вещото лице заявява, че не е възможно да се
установят количествени зависимости между изменението на обективните фактори,
които влияят на промяната на БЛП, както и не е възможно да се изчисли какъв би
следвало да бъде БЛП за процесния период. Последното
увеличение на БЛП е осъществено на 21.10.2008г.,
като от тогава до погасяването на
кредита на 25.01.2018г. не са установени данни за промяната му от страна на
банката. Промените в лихвения
процент прилаган от банката спрямо процесния
кредит са били вследствие на неизпълнението
на условията, посочени в Приложение № 8.1 „Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДКС Партньори“, които са неразделна
част от договора за кредит. В съответствие с тези условия банката
основателно е увеличавала лихвения процент с 2 пункта за периода от
31.08.2012г. до 27.02.2013г., а месечната вноска с 28,03 лв., след това в
периода от 28.02.2013г. до 20.05.2013г. е намалила лихвения процент с 1 пункт,
а месечната вноска с 13,66 лв., в периода от 21.05.201 Зг. до 29.04.2015г. лихвата
е увеличена отново с 1 пункт, а месечната вноска с 13,54 лв., в периода от
30.04.2015г. до 12.07.2015г. лихвата е намалена с 2 пункта, а вноската с 21,62
лв. и в периода от 13.07.2015г. до 25.01.2018г. е увеличена отново с 2 пункта,
съответно вноската с 21,58 лв. Към датата на обявяване на кредита в предсрочно изискуем- 30.12.2017г. размерът
на задължението начислено от банката е било главница в размер на 15171,65 лв.,
договорна лихва в размер на 18260,06 лв., или общо 33431,71 лв., а в случай, че то бъде изчислено при действащ
през цялото време на договора лихвен
процент от 12,95 % към същата дата, задължението би било главница в размер
на 13 676,81 лв. и лихва 15 882,10 лв., или общо 29 558,91 лв. Към датата на погасяване на задължението на
25.01.2018 г. начисленото от банката като дължимо такова е било главница в
размер на 15 717,65 лв., договорна лихва в размер на 18417,57 лв. или общо
33589,22 лв., а при положение, че по времето на действие на договора лихвата не
е променяна и тя е била постоянно 12,95 % задължението към тази дата би било
главница от 13 676,81 лв. и договорна лихва 16 010,02 лв. или общо 29 686,83
лв., т.е. с 3 902,39 лв. по-малко. Вещото лице е установило още, че банката е
начислила и към 25.01.2018г. е претендирала плащането, и на санкционираща
/наказателна/ лихва в размер на 8,08 лв., изчислена съгласно т.19.1 от Общите
условия. Общият размер на задължението към 25.01.2018г.
е бил 15 995,92 лв., от които 15 171,65 лв. -главница, договорна лихва в
размер на 816,19 лв. и 8,08 лв. наказателна лихва. До 30.12.2017г. размерът на
начислената санкционираща лихва е бил 128,06 лв., а до 25.01.2018г. 136,14 лв.
Кредитополучателят и поръчителят са заплатили от сключването на договора за
кредит до 25.01.2018г. общо 44 198,71 лв., от
тях поръчителят е заплатила 15 171,65 лв.-главница, 816,19 лв.-договорна лихва
и 8,08 лв. санкционираща лихва. Законната лихва върху разликата между
начислените от банката и погасени от кредитополучателя договорна лихва и
главница и размерът им изчислен при договорна лихва от 12,95 % и ГПР от 14,50 % за периода от сключване на договора до 25.01.2018г. и за
периода от 31.01.2018г. до 19.07.2018г. и върху главницата от 200 лв. е 184,28
лв., съответно 9,44 лв.
От правна страна:
По делото е безспорно и
видно от депозирания договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.11.201
г., че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателката Р.Д.И. кредит от 25 000 лв. На
30.11.2011 г. между ищеца П.Д.И.-Г. в качеството на поръчител и „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор бил сключен
договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на Р.И. по сключения
между нея и банката на същата дата договор за кредит за текущо потребление.
Банката превърнала кредита в предсрочно изискуем, а ищцата като поръчител на 25.01.2018г. чрез превод на сумата от 15 995,92 лв. е погасила всички
задължения по кредита.
Настоящата
инстанция приема, че ищцата е „потребител“
по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП - физически лица, които придобиват стоки или
ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Безспорно е, че процесният
договор е потребителски договор, тъй като страни по него са физическо лице,
което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се потребител по смисъл на
§13, т. 1 ЗЗП и търговска банка - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като
по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗЗП. Потребителят-физическо
лице, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална
дейност, е потребител на финансови услуги по см. на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
във връзка с Директива 93/1З/ЕИО / чл. 2, т. „б”/, националният съд трябва да
тълкува вътрешното право в съответствие с директивите, дори те да нямат
директен ефект /в този смисъл CJCE, 10 april 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити,
обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите
подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален
фактически състав по чл. 143 ЗЗП.
Ищцата е оспорила валидността на клаузата на чл.7, ал.1, изр. второ от ОУ
от Договора за кредит, а именно, че „Лихвата по кредита се променя при промяна на
базовия лихвен процент по решение на Кредитора“, като е поискала прогласяване
нищожността само на тази част от клаузата. Действително, налице е нищожност на
тази част от клаузата, предвиждаща възможност на кредитодателя
да променя едностранно базовия лихвен процент. От друга страна, изпълнение задължението
на кредитополучателя е обезпечено с договор за поръчителство, съгласно т.10 от
Договора за кредит за текущо потребление и в този смисъл ищцата, като поръчител
се явява като трето за договора лице. По делото е безспорно, че ищцата като
поръчител, е погасила всички задължения по кредита чрез превод на сумата от 15 995,92 лв., извършен
на 25.01.2018г., т.е. банката не очаква последващо изпълнение чрез извършване на преводи. От
приетата ССЕ се установява, че последното увеличение на БЛП е осъществено на
21.10.2008г., като от тогава до
погасяването на кредита на 25.01.2018г. не са установени данни за промяната му
от страна на банката. Промените в лихвения процент прилаган от банката спрямо процесния кредит са били вследствие на неизпълнението на условията,
посочени в Приложение № 8.1 „Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДКС Партньори“, които са неразделна част от договора за
кредит. При тези данни изводът е, че липсва
правен интерес от страна на ищцата/поръчител да иска обявяване нищожност
на клаузата на чл.7, ал.1, изр. второ от ОУ от Договора за кредит, а именно, че
„Лихвата по кредита се
променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора“.
Поради липса на правен интерес,
решението в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
СГС намира за неоснователен и недоказан осъдителния иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5010 лв., претендирана като сбор от надплатени без правно основание
суми за погасяване на кредит във връзка с договор за поръчителство, сключен
между страните на 30.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.07.2018 г. до окончателното й плащанене.
Фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване и то при изначална
липса на основание, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Фактическият състав на тази
правна норма изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, но по делото не е установено, включително и чрез приетата и
неоспорена ССЕ да е било извършено
надплащане. По делото е установено, включително и чрез приетата ССЕ, че договореният
лихвен процент не е бил променян
едностранно от банката съгласно договореното, а в периодите от 31.08.2012г.
до 28.02.2013г., от 21.05.2013г. до
30.04.2015г. и от 13.07.2015г. до 25.01.2018г. лихвеният процент е бил увеличаван
поради неизпълнението от страна на кредитополучателя на т.1 и 2 от Приложение №
8.1 към договора-Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“. По време на действието на договора, банката е прилагала уговорения
12,95 %, като го е увеличавала с предвидените до 2 пункта именно поради
неизпълнение от кредитополучателят на посочените по-горе условия, поради което не
може да се приеме, че се е обогатила неоснователно. На кредитополучателят е
била надлежно предоставена преддоговорната информация.
Ищецът в настоящето производство, явяващ се поръчител твърди, че не е получил
информация за преференциалния характер на договора за кредит, но това
обстоятелство е без значение за обвързаността му спрямо кредитора по отношение
на непогасените задължения по него, тъй като поръчителят отговаря за това, за
което се е задължил главният длъжник/кредитополучателят. Изрично следва да бъде
предвидено в договора за поръчителство поръчителство за
част от дълга или при по-леки условия. По делото е установено, че предвид
условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Партньори“, банката с основание е премахвала преференцията, увеличайвайки
лихвения процент с 1 или 2 пункта, съответно я е възстановявала, намалявайки
лихвата съответно с 1 или 2 пункта. От приложения по делото договор и ОУ към
него не се установява страните да са се договорили получената
лихвена отстъпка да се приложи допълнително към уговорения в договора за кредит
лихвен процент от 12,95 % и същият да се намали до 10,95 %, а неизпъленнието на условията да води до увеличението му
обратно към размер от 12,95 %.
Към 25.01.2018 г. общият размер на задължението е бил 15 995,92 лв.,
ищцата е заплатила на банката именно тази сума, с което е погасила изцяло
кредитното задължение, за което е била солидарно отговорна, поради което
предявените главни искове за осъждане на банката да заплати на ищцата сумата от
5010 лв., с което неоснователно се е обогатила и 90 лв. мораторва
лихва, се явяват неоснователни.
Относно предявения при усовията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.12 ЗЗД за осъждане на на ответната банка
да заплати на ищцата сумата от 5010
лв., претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на недобросъвестно поведение на
ответната банка при сключване на договора за кредит и този за поръчителство,
вследствие на което поръчителят е останал с впечатлението, че е предвиден променлив
лихвен процент, чиято стойност може да бъде намалявана, а не само увеличавана,
при наличието на предпоставките за това, но той не е бил изчисляван така,
съгласно действалата към онзи момент методика за изчисляване на базовия лихвен
процент, с което ищцата е била ощетена, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.07.2018 г., като и за осъждане на ответника да за плати на
ищцата сумата от 90 лв., п ретендирана като обезщеетние за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 5010 лв. по п редявения при условията
на евентуалност иск за периода от 31.01.2018 г. до 18.07.2018 г., настоящата
инстанция приема следното:
Нормата на чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД сочи, че „при воденето на
преговори и сключването на договори страните
трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.“ Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специален състав на извъндоговорна
отговорност, като нейната отлика от общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД е необходимостта
увреденият да докаже недобросъвестността в поведението на насрещната страна.
Недобросъвестността като характеристика на поведението на ответника е факт от
юридическия състав на отговорността по чл.
12 от ЗЗД, който подлежи на доказване от страната, която го твърди. Ищецът следва да
установи недобросъвестно поведение
на ответника, което да бъде
от такова естество, че да породи у ищеца неоправдано очакване на определен резултат, в случая за намаляване на БЛП.
Действително, БЛП е променлив, като променянето му може да бъде чрез увеличение
или чрез намалението му. В конкретния казус обаче, такива предварително
определени условия при настъпването на които БЛП би следвало да бъде намален,
не са били предвидени. Ето защо, банката не е била длъжна да намалява БЛП при евентуално
намаляване стойността на международните индекси съгласно сключения договор за
кредит, т.е. липсва причинната връзка
между недобросъвестното поведение на
банката и вредата, както и настъпването на самата вреда. В този смисъл неотносими
се явяват доказателствените искания, включително и
във въззивната жалба за допускане на допълнителна
ССЕ, като вещото лице да установи дали при сключване на други договори с други
клиенти „Банка ДСК“ ЕАД е намалявала лихвените проценти през годините.
Предвид предявената претенция и изхода на делото възивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. При определяне на разноските не намира приложение
цитираната от пълномощника на въззивницата/ищца
практика по съединени дела № С-224/19 г. и С-259/2019 г. за разпределяне на
съдебните разноски с Директива 93/13.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 18.11.2019 г. по гр.д. № 47893/2018г.
на СРС, ГО, 90 с-в в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения от П.Д.И.-Г., ЕГН ********** срещу
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******установителен иск е
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. е чл. 146 ЗЗП, относно признаването за установено
по отношение на „БАНКА ДСК“ ЕАД, че клаузата на т. 7.1, изречение второ („Лихвата
по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на
Кредитора“/ от Общите условия към
договор за кредит от 30.11.2011г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Р.Д.И., за
нищожна като неравноправна клауза в договор с потребител и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.11.2019г. по гр.д.
№ 47893/2018г. на СРС, ГО, 90 с-в в
останалата част.
ОСЪЖДА П.Д.И.-Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат С.Ж. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Главен изпълнителен директор В. С. и Изпълнителен директор Д.М.,
чрез пълномощника по делото юрискосулт Л.Й.направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението в частта, в която решението е обезсилено и
производството по делото прекратено, може да се обжалва пред ВКС, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.